Тиквата - царицата на есента
Тиквата е известна и като " царицата на есента ", защото устоя най-дълго от всички плодове, които се раждат по това време. А изобилието в нея от витамини, минерали и други потребни съставки я прави скъпа за трапезата на дребни и огромни.
Да стартираме с витамин С , който укрепва имунната система и защищава организма от настинки и вируси - чести гостенки в този временен сезон. В тиквата се съдържат 15 мг на 100 грама витамин С.
Количеството каротин или провитамин А е толкоз огромно, че единствено от 100-120 грама тиква можете да си набавите нужната дневна доза от витамина. На него се дължи и жълтият цвят при някои сортове.
Растителният каротин не е отровен в по-големи дози, тъй че и да хапнете повечко плод, в случай че ви се е усладил, няма проблем. Това вещество придава и доста прелестен загар на кожата, изключително през зимата, когато тя елементарно повяхва от студа.
Витамините от група В (В1, В2, PP) и витамин Е дават отговор за здравето и хубостта на кожата, ноктите и косата. Тиквата съдържа и някои доста рядко срещани в растителната храна витамини - К , който въздейства за вярното съсирване на кръвта и D , който е нужен през зимните месеци, а слънчевата светлина, от която може да се набави, е нищожна.
А малко известния витамин Т подкрепя лекуването на анемии и хемнофилия. Затова тиквата се предлага на всички вегетарианци, бременни и дребни деца, даже за зареждане на бебета.
В зрелите плодове се съдържат малко белтъчини и мазнини, до 10 на 100 захари . Останалите 90 на 100 са вода. Огромният й плюс е, че съществуването на натрий е незначително, за сметка на високото наличие на калий, което я прави най-хубавият натурален диуретик.
Затова тиквата е отлично средство за унищожаване на отоци към очите и по краката при бъбречни и сърдечносъдови болести. Фосфорът и магнезият пък усъвършенстват паметта и активността на нервната система, гони напрежението.
Освен това тиквата е безспорен първенец по наличие на желязо измежду плодовете, а калцият в нея се усвоява доста по-ефективно от този в млечните артикули. Затова плодът е подобаващ и за профилактика на остеропороза.
Стопира склеротизиращите натрупвания в кръвоносните съдове и по този метод защищава от инфаркт. Тиквата оказва благотворно въздействие при стерилитет, мускулна дистрофия и климактериални недоволства.
Семките на тиквата също са потребни. Те са измежду най-богатите източници на белтъчини. Трябва обаче да се ядат сурови, а не печени, с цел да подобрят паметта, активността на бъбреците, а при мъжете да се погрижат и за простата.
Да стартираме с витамин С , който укрепва имунната система и защищава организма от настинки и вируси - чести гостенки в този временен сезон. В тиквата се съдържат 15 мг на 100 грама витамин С.
Количеството каротин или провитамин А е толкоз огромно, че единствено от 100-120 грама тиква можете да си набавите нужната дневна доза от витамина. На него се дължи и жълтият цвят при някои сортове.
Растителният каротин не е отровен в по-големи дози, тъй че и да хапнете повечко плод, в случай че ви се е усладил, няма проблем. Това вещество придава и доста прелестен загар на кожата, изключително през зимата, когато тя елементарно повяхва от студа.
Витамините от група В (В1, В2, PP) и витамин Е дават отговор за здравето и хубостта на кожата, ноктите и косата. Тиквата съдържа и някои доста рядко срещани в растителната храна витамини - К , който въздейства за вярното съсирване на кръвта и D , който е нужен през зимните месеци, а слънчевата светлина, от която може да се набави, е нищожна.
А малко известния витамин Т подкрепя лекуването на анемии и хемнофилия. Затова тиквата се предлага на всички вегетарианци, бременни и дребни деца, даже за зареждане на бебета.
В зрелите плодове се съдържат малко белтъчини и мазнини, до 10 на 100 захари . Останалите 90 на 100 са вода. Огромният й плюс е, че съществуването на натрий е незначително, за сметка на високото наличие на калий, което я прави най-хубавият натурален диуретик.
Затова тиквата е отлично средство за унищожаване на отоци към очите и по краката при бъбречни и сърдечносъдови болести. Фосфорът и магнезият пък усъвършенстват паметта и активността на нервната система, гони напрежението.
Освен това тиквата е безспорен първенец по наличие на желязо измежду плодовете, а калцият в нея се усвоява доста по-ефективно от този в млечните артикули. Затова плодът е подобаващ и за профилактика на остеропороза.
Стопира склеротизиращите натрупвания в кръвоносните съдове и по този метод защищава от инфаркт. Тиквата оказва благотворно въздействие при стерилитет, мускулна дистрофия и климактериални недоволства.
Семките на тиквата също са потребни. Те са измежду най-богатите източници на белтъчини. Трябва обаче да се ядат сурови, а не печени, с цел да подобрят паметта, активността на бъбреците, а при мъжете да се погрижат и за простата.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ