Тихомир Грозданов: Тенисът е адски труден спорт
Тихомир Грозданов, един от най-хубавите родни тенисисти, гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Многократен първенец на страната навън и в зала, както на сингъл, по този начин и на двойки. Бивш национал за " Купа Дейвис " и притежател на общо 14 трофеи от интернационалните шампионати от сериите " Фючърс ". Казва, че не знае какъв брой са трофеите му, само че може да изброи поименно по-важното за него – всяко от децата, които всекидневно тренира в родната Варна.
- Здравей, Тото! Приключи ли с кариерата си?
- Приключих с кариерата си постепенно, тъй като не желаех да го върша внезапно. Играя на по-малко шампионати, най-вече национални, както и клубни мачове в Германия и в Австрия. Това към момента държи удовлетворението ми от тениса.
- Като погледнеш обратно във времето какво не съумя да постигнеш в тениса?
- Направил съм няколко неточности поради липса на опит. Два-три пъти съм спирал да играя интернационалните шампионати в професионалния тенис. Първият път беше за една година, а по-късно за по-малко време. Но като цяло това нещо въздейства пъклен доста. Съжалявам за позволените неточности, само че такива са били събитията.
- От какво са били подбудени тези неточности?
- В началото играех с доста положителни играчи, които сега са в топ 10 в света. Бяхме дружно при юношите, играехме европейски и други интернационалните шампионати. Когато станахме на 18 години и започнахме да играем в мъжки съревнования, те стигнаха доста бързо напред в ранглистата, а аз бях по-назад. Някак си изгубих интерес, не виждах развиване и по какъв начин ще съумея да реализира техните триумфи за подобен къс интервал.
- Защо избра аристократичния спорт?
- Защото живеем покрай кортовете на " Черно море Елит " в Морската градина. Баща ми първо записа брат ми, а по-късно и мен. На подбив започнах да упражнявам тенис, само че по едно време единствено за това мислех и единствено това желаех да върша, даже не желаех да отивам на учебно заведение.
- Кой е най-големият ти триумф на корта?
- Мачовете за " Купа Дейвис " са доста огромни преживявания и страсти, тъй като са отборни срещи и играеш за страната си. Някак си имаш по-голяма отговорност, до момента в който като играеш самостоятелно е по-леко. Там падаш и биеш, само че е за себе си. За Купа " Дейвис " с други четири-пет момчета сте в един екип и би трябвало да дадеш всичко от себе си.
- Спомена " Купа Дейвис ", само че Григор Димитров отхвърли да играе – по какъв начин гледаш на това решение? Правилно ли е съгласно теб?
- Това е негово решение. Тенисът е самостоятелен спорт, той си взема решение на кои шампионати да играе и на кои не. Наистина има моменти, в които на него му е тежко да идва от Съединени американски щати за два дни, с цел да играе за България и след това отново да се връща – часова разлика и всичко останало… Но съгласно мен имаше мачове, за които трябваше да пристигна и да поддържа нашия тим, тъй като тогава имахме огромни шансове да се изкачим в първа лига и да бъдем измежду най-хубавите тимове и имена в тениса в света.
@@@
- Само неговото неявяване ли е повода ние да не сме измежду елита в този спорт?
- Той е топ 3 в света, мотор на тима. Като имаш подобен състезател малко по-лесно става всичко. Самочувствието, което вирее във въздуха, също доста оказва помощ. Според мен е доста значимо да бъде в тима, само че това е негово решение. Индивидуален спорт е и никой не може да се сърди.
- Като че ли има доста рецензии по негов адрес, откакто загуби в даден шампионат. Какво би споделил на хората, които го подлагат на критика, тъй като въпреки всичко не са доста огромните спортисти сега в България?
- Тенисът е пъклен сложен спорт, доста е мъчно да се научиш да го играеш и по-късно да поддържаш равнище непрестанно. Той играе пъклен доста шампионати – 25-29 през годината. Може би най-трудното при тях е да държат това неизменност и положителни резултати в шампионатите. Надал и Джокович са феноменални, тъй като го вършат. Има доста други надарени тенисисти като Григор, Вердаско, Доминик Тийм, който преди две години направи доста мощен сезон на клей и нямаше кой да го бие. Победи всички топ играчи на тази настилка, само че по-късно пристигна спад. Това са естествени неща. След всеки шампионат израстваш малко или доста, придобиваш утешение, страсти, които оказват помощ за идващите съревнования. Затова се измести възрастовата граница на играчите. В момента състезателите, които играят най-хубавия си тенис са на над 30 години.
- Ще те върна още веднъж към твоята кариера. Имаш победа над Люка Пуй през 2012 година в Сърбия. Французинът беше номер 10 при започване на март, в този момент е 19-и в ранглистата. Как се случи това нещо?
- Играл съм и с други по-добри играчи от него. Например на един Чалънджър в Полша бих Виктор Ханeску, който по това време бе номер 72 в света. Просто влизаш и играеш. Срещу такива състезатели се играе по-лесно, тъй като ти е забавно. По-освободен си и е наслаждение да играеш такива срещи. Тогава не мислиш за резултати, а за играта и по какъв начин ще изиграеш дадена обстановка.
- Какво е бъдещето на родния ни тенис? Питам те, тъй като към този момент дружно с брат ти имате клуб, в който упражняват доста деца…
- В момента тенисът в България се развива много. Имаме доста положителни резултати при юношите, до момента в който преди не беше по този начин. Докато аз играех, доста по-малко момчета ходехме в чужбина да играем интернационалните шампионати. А в този момент има доста деца, които стартират да играят в тях на 12, 14 и 16-годишна възраст, което е доста значимо, с цел да видят действително какъв е тенис животът, а той е може би един от най-хубавите. По принцип шампионатите са ужасно добре проведени на топ места по света. Хората, които идват да гледат и уредниците са извънредно правилни, готини, положителни и щастливи. Като ги гледаш, започваш да се държиш по същия метод. А и като обикаляш чужбина, виждаш разнообразни стилове на игра, треньори, извършения и т. н. Това също способства за развиването на един дребен тенисист.
@@@
- Успехите на Григор Димитров и Цветана Пиронкова имат ли отражение за този взрив при децата?
- Абсолютно. Може би Григор Димитров е индивидът, който разви интереса към тениса в България с триумфите си и положителната игра на огромните шампионати. Той в действителност играе феноменално в моментите, когато желае да играе. Имам другари, които в никакъв случай не са се вълнували от тенис и нямаха никакъв интерес, само че откакто Григор направи един полуфинал на " Аустрелиън Оупън ", започнаха непрестанно да гледат тенис мачове, да ме питат за резултати и т. н. Това Григор го реализира.
- Според теб Вики Томова ще може ли да повтори триумфите на Пиронкова?
- Надявам се, тъй като Вики играе добре още от дребна. Тренирали сме в един клуб и познавам цялото развиване още след като беше на 10 годинки. Трябваше да мине един развой, в който да придобие самочувствие с победи. В момента го прави и след тези победи ще играе все по-добре, тъй като към този момент е със самочувствие, спокойна е, играта я има. Да е жива и здрава, въпрос на време е да реализира тези триумфи.
- Някои експерти виждат в лицето на Адриан Андреев бъдещия Григор Димитров – какво е твоето мнение?
- Всеки си има жанр на игра, на държание и т. н. Наистина той е един от ужасно надарените юноши в света сега. Прави доста положителни резултати, играе добре и е супер експерт на корта и отвън него. Тренира пъклен доста, съзнателно и целеустремено, а виждам, че другите деца не се отдават 100 % на тренировките. Андреев го прави и по тази причина има резултати.
- Защо множеството родители, които имат финансова опция, дават децата си във водещите академии в чужбина? Какво няма у нас, с цел да подхващат този ход?
- Надяват се да дадат най-хубавото за детето си. В чужбина има пъклен доста школи, от които са излезли огромни имена и положителни състезатели. Надяват се това да стане и с тяхното дете. Аз също съм упражнявал в школи, само че би трябвало да си доста добър младеж, да си направил доста положителни резултати, с цел да те одобряват по един метод в школата. Иначе те пращат с другите момчета при един треньор, който си прави работата, само че не се гони високо достижение, а гледат просто да вземат парите. Това е един бизнес. Но в случай че си добър младеж, те примат по различен метод – отиваш на други кортове, с други треньори, правиш спаринги с други играчи и т. н.
- Какво желаете да постигнете с брат ти във вашия клуб? Ще вземете ли нещо от тези академии като опит?
- Ходил съм в академиите и съм видял по какъв начин се провежда целият развой. Надяваме се децата, които идват тук да упражняват, да са всеотдайни и да слушат. Сегашното потомство няма почит към по-големите хора и състезатели. Може би в случай че имат по-голям почит към треньорите си, децата ще имат повече триумфи. Животът се промени – има ужасно доста вести, интернет, доста информация в главите им, която е ненужна. Адриан тренира на 100%, само че е изключение по отношение на другите, тъй като като влезе да тренира се раздава до дъно. При него няма фейсбуци, фотоси, да си гледа телефона по време на подготовка. Това са съществени неща, които въздействат.
- С какъв брой деца започнахте да работите с брат ти Кристин и какъв брой са сега?
- В момента са много деца и имаме положителни резултати. Имаме първенци във възрастовите групи, имаме деца, които играят доста добре на интернационалните шампионати. Почнахме с две-три деца, а в този момент имаме към 20, които се занимават професионално и целеустремено с този спорт и желаят да станат тенисисти. Процесът е сложен и дълъг, само че който издържи.
- Как се разбираш с родителите, тъй като знам, че родителите на тенисистите са малко по-особена порода – желаят резултатите да дойдат незабавно, децата им да станат първенци още първата година…
- Това е най-тежкото нещо, с което се сблъсквам. Натоварвам се повече, когато стартира да беседвам с родителите, тъй като някак си след дадени триумфи стартират да се трансформират, да мислят по различен метод. Без да го осъзнават стартират да вършат някакви неща, които не са положителни за детето и в последна сметка то си пати от това.
@@@
- Мислил ли си да работиш в чужбина?
- Имах опция да работя в Австрия. Тренирах там и откакто стопирах да играя професионални шампионати, имах оферта да стартира там като треньор. Милен Велев е един от най-хубавите играчи за мен и страховит човек. Страшно доста милее за тениса, раздава се, а е доста мъчно да постигаш неизменност. Учил съм се от него, очарован съм от неговите благоприятни условия. За момента обаче не желая да оставяме това, което сме развили. Децата се развиват добре и има резултати. Не е правилно и е неприятно да се спре това нещо. Затова мисля да остана във Варна и да работя с децата. Не се знае, животът е динамичен.
- По какъв брой часа дневно прекарваш на корта?
- Този клуб го ръководим с брат ми и седнал съм тук всеки ден от 8 до 20 часа. Занимавам се с организационни неща – поръчки, шампионати, на които ще вървят децата, стратегии и настрана тренировките. Но аз съм приел това нещо, не се окайвам. Понякога е тежко, само че разбирам и чувствам, че това върша най-добре и с това ще се занимавам.
- Изненадан ли си, че напоследък в тениса стартира да се приказва за уредени мачове? Като че ли много дълго време това беше приоритет на футбола…
- Да, сега е супер известно да се продават мачове, само че 15-20 години нямаше смяна в наградните фондове на шампионатите в ниския сан – " Фючърс " и " Чалънджър ". А на всеки един играч, който играе професионално, му трябват пъклен доста пари, тъй като всяка седмица би трябвало да пътува за разнообразни места, а това са големи разноски – билети, хотели, храна. А в случай че отидеш с треньор – сметката е двойна. В един миг парите свършват и са склонни да го вършат. От един " Фючърс " шампионат печелехме към 1500 $, в случай че станеш първи. Това са пет тежки мача и би трябвало да седиш една седмица там. Като си платиш самолетния билет, хотела и храната, общо взето парите са отпътували.
- Може ли поради черното тото ненапълно тенисът да загуби своя искра?
- Надали, тъй като стартира по-строг надзор. Вече има пъклен доста инспекции, мен са ме проверявали най-малко три пъти. Има една организация, която се занимава тъкмо с това нещо – следствие на мачове. След това отиват при играча, разпитват го и в случай че намерят информация, се стига до интернационален съд. Имам другари, които към този момент са наказани по този метод и им се промени животът.
- Как се потвърждава това нещо?
- Гледат телефони, събират информация, идват хора, разпитват, гледат и т. н.
- Твърдиш, че Новак Джокович е тенисистът, който ти импонира с играта си. Кое те впечатлява в изявите на Ноле?
- Ноле за мен е най-хубавият състезател. Първо е балканец, второ – израснал съм с него, играли сме при юношите. Изключителен експерт. Спомням си, че като бяхме дребни отивахме на шампионат, тренирахме, само че единствено той оставаше за спомагателни извършения, разтягания, ментални тренировки.
- Вярвал ли си тогава, че ще стигне до номер 1 в света?
- Не, не съм вярвал. Говореше се, че е доста надарен. Бяхме на европейско в Генуа и в първия кръг Джокович игра с моя добър другар Димитър Кутровски. Страшно тежък мач, в който Джокович би със 7:5 или 6:4 в третия сет. Една-две топки взеха решение мача. Тогава пристигна татко му и сподели: " Браво, ти си извънреден състезател! Поздравявам те за този добър мач! " От доста време Ноле не беше играл толкоз мощен мач. Не съм вярвал, че той ще доближи това равнище. Дори не имах вяра, че след получената рецесия, ще се върне. Вече е много мъчно да влезеш измежду най-хубавите – Федерер, Надал, Зверев, Тийм. Това са безпощадни играчи, просто са машини.
@@@
- Като състезател къде ти беше по-лесно – на сингъл или на двойки? Мнозина споделят, че твоят специалитет са дуетите, най-малко за " Купа Дейвис " …
- Да, имам много положителни резултати на двойки. Това е другото нещо, което не бях доразвил. В момента в тениса има две игри – сингъл и двойки. Турнирите на двойки също са атрактивни, забавни и впечатляващи, тъй като има страхотни разигравания. Втората ми неточност бе, че не продължих да играя двойки. Правех го несериозно. Записвах се на шампионат на сингъл и апропо се пусках и на двойки, което е различен тип тенис. Силните страни в играта ми са форхенд и сервис. Това допринасяше да играя по-добре и да имам резултати.
- Какво се промени в тениса в последните години?
- Бързината на играта. Преди беше по-бавно, а в този момент играта е супер бърза. Стана физически спорт, до момента в който преди не беше по този начин. Топките, кордажите, ракетите бяха разнообразни – не толкоз развити, като в този момент. Сега всеки се научава да играе форхенд и бекхенд на професионално равнище. Но бързината, която даден играч би трябвало да има, с цел да пробие в огромния тенис, е много сложна. Не приказвам единствено за физическа експедитивност, а и за ментална – реакции и всичко останало.
- Остава ли ти време за отмора?
- Така съм се настроил, че отмора ще има когато си свършим работата. Много е хубаво, че брат ми също е в цялата тази система. Съответно, в случай че единият го няма, другият е тук 100%. Има кой да ме замести и това е доста значимо. Знаеш, че като отидеш някъде, примерно с децата по шампионати, той ще е тук и ще свърши работата. Всеки ден децата би трябвало да се развиват, да ги напътстваш, да ги ръчкаш и т. н.
- Кое е обичаното ти място за отмора?
- Неслучайно съм останал тук, тъй като Варна е градът, който пъклен доста ми харесва. Свикнал съм с него. Зимата е пусто, само че това доста ми харесва – да остана самичък със себе си. Страхотно е, имаме моренце наоколо. Това е мястото.
- Мислиш ли за семейство?
- Мисля естествено. Още не е пристигнал моментът, само че се надявам скоро да пристигна.
- Здравей, Тото! Приключи ли с кариерата си?
- Приключих с кариерата си постепенно, тъй като не желаех да го върша внезапно. Играя на по-малко шампионати, най-вече национални, както и клубни мачове в Германия и в Австрия. Това към момента държи удовлетворението ми от тениса.
- Като погледнеш обратно във времето какво не съумя да постигнеш в тениса?
- Направил съм няколко неточности поради липса на опит. Два-три пъти съм спирал да играя интернационалните шампионати в професионалния тенис. Първият път беше за една година, а по-късно за по-малко време. Но като цяло това нещо въздейства пъклен доста. Съжалявам за позволените неточности, само че такива са били събитията.
- От какво са били подбудени тези неточности?
- В началото играех с доста положителни играчи, които сега са в топ 10 в света. Бяхме дружно при юношите, играехме европейски и други интернационалните шампионати. Когато станахме на 18 години и започнахме да играем в мъжки съревнования, те стигнаха доста бързо напред в ранглистата, а аз бях по-назад. Някак си изгубих интерес, не виждах развиване и по какъв начин ще съумея да реализира техните триумфи за подобен къс интервал.
- Защо избра аристократичния спорт?
- Защото живеем покрай кортовете на " Черно море Елит " в Морската градина. Баща ми първо записа брат ми, а по-късно и мен. На подбив започнах да упражнявам тенис, само че по едно време единствено за това мислех и единствено това желаех да върша, даже не желаех да отивам на учебно заведение.
- Кой е най-големият ти триумф на корта?
- Мачовете за " Купа Дейвис " са доста огромни преживявания и страсти, тъй като са отборни срещи и играеш за страната си. Някак си имаш по-голяма отговорност, до момента в който като играеш самостоятелно е по-леко. Там падаш и биеш, само че е за себе си. За Купа " Дейвис " с други четири-пет момчета сте в един екип и би трябвало да дадеш всичко от себе си.
- Спомена " Купа Дейвис ", само че Григор Димитров отхвърли да играе – по какъв начин гледаш на това решение? Правилно ли е съгласно теб?
- Това е негово решение. Тенисът е самостоятелен спорт, той си взема решение на кои шампионати да играе и на кои не. Наистина има моменти, в които на него му е тежко да идва от Съединени американски щати за два дни, с цел да играе за България и след това отново да се връща – часова разлика и всичко останало… Но съгласно мен имаше мачове, за които трябваше да пристигна и да поддържа нашия тим, тъй като тогава имахме огромни шансове да се изкачим в първа лига и да бъдем измежду най-хубавите тимове и имена в тениса в света.
@@@ - Само неговото неявяване ли е повода ние да не сме измежду елита в този спорт?
- Той е топ 3 в света, мотор на тима. Като имаш подобен състезател малко по-лесно става всичко. Самочувствието, което вирее във въздуха, също доста оказва помощ. Според мен е доста значимо да бъде в тима, само че това е негово решение. Индивидуален спорт е и никой не може да се сърди.
- Като че ли има доста рецензии по негов адрес, откакто загуби в даден шампионат. Какво би споделил на хората, които го подлагат на критика, тъй като въпреки всичко не са доста огромните спортисти сега в България?
- Тенисът е пъклен сложен спорт, доста е мъчно да се научиш да го играеш и по-късно да поддържаш равнище непрестанно. Той играе пъклен доста шампионати – 25-29 през годината. Може би най-трудното при тях е да държат това неизменност и положителни резултати в шампионатите. Надал и Джокович са феноменални, тъй като го вършат. Има доста други надарени тенисисти като Григор, Вердаско, Доминик Тийм, който преди две години направи доста мощен сезон на клей и нямаше кой да го бие. Победи всички топ играчи на тази настилка, само че по-късно пристигна спад. Това са естествени неща. След всеки шампионат израстваш малко или доста, придобиваш утешение, страсти, които оказват помощ за идващите съревнования. Затова се измести възрастовата граница на играчите. В момента състезателите, които играят най-хубавия си тенис са на над 30 години.
- Ще те върна още веднъж към твоята кариера. Имаш победа над Люка Пуй през 2012 година в Сърбия. Французинът беше номер 10 при започване на март, в този момент е 19-и в ранглистата. Как се случи това нещо?
- Играл съм и с други по-добри играчи от него. Например на един Чалънджър в Полша бих Виктор Ханeску, който по това време бе номер 72 в света. Просто влизаш и играеш. Срещу такива състезатели се играе по-лесно, тъй като ти е забавно. По-освободен си и е наслаждение да играеш такива срещи. Тогава не мислиш за резултати, а за играта и по какъв начин ще изиграеш дадена обстановка.
- Какво е бъдещето на родния ни тенис? Питам те, тъй като към този момент дружно с брат ти имате клуб, в който упражняват доста деца…
- В момента тенисът в България се развива много. Имаме доста положителни резултати при юношите, до момента в който преди не беше по този начин. Докато аз играех, доста по-малко момчета ходехме в чужбина да играем интернационалните шампионати. А в този момент има доста деца, които стартират да играят в тях на 12, 14 и 16-годишна възраст, което е доста значимо, с цел да видят действително какъв е тенис животът, а той е може би един от най-хубавите. По принцип шампионатите са ужасно добре проведени на топ места по света. Хората, които идват да гледат и уредниците са извънредно правилни, готини, положителни и щастливи. Като ги гледаш, започваш да се държиш по същия метод. А и като обикаляш чужбина, виждаш разнообразни стилове на игра, треньори, извършения и т. н. Това също способства за развиването на един дребен тенисист.
@@@ - Успехите на Григор Димитров и Цветана Пиронкова имат ли отражение за този взрив при децата?
- Абсолютно. Може би Григор Димитров е индивидът, който разви интереса към тениса в България с триумфите си и положителната игра на огромните шампионати. Той в действителност играе феноменално в моментите, когато желае да играе. Имам другари, които в никакъв случай не са се вълнували от тенис и нямаха никакъв интерес, само че откакто Григор направи един полуфинал на " Аустрелиън Оупън ", започнаха непрестанно да гледат тенис мачове, да ме питат за резултати и т. н. Това Григор го реализира.
- Според теб Вики Томова ще може ли да повтори триумфите на Пиронкова?
- Надявам се, тъй като Вики играе добре още от дребна. Тренирали сме в един клуб и познавам цялото развиване още след като беше на 10 годинки. Трябваше да мине един развой, в който да придобие самочувствие с победи. В момента го прави и след тези победи ще играе все по-добре, тъй като към този момент е със самочувствие, спокойна е, играта я има. Да е жива и здрава, въпрос на време е да реализира тези триумфи.
- Някои експерти виждат в лицето на Адриан Андреев бъдещия Григор Димитров – какво е твоето мнение?
- Всеки си има жанр на игра, на държание и т. н. Наистина той е един от ужасно надарените юноши в света сега. Прави доста положителни резултати, играе добре и е супер експерт на корта и отвън него. Тренира пъклен доста, съзнателно и целеустремено, а виждам, че другите деца не се отдават 100 % на тренировките. Андреев го прави и по тази причина има резултати.
- Защо множеството родители, които имат финансова опция, дават децата си във водещите академии в чужбина? Какво няма у нас, с цел да подхващат този ход?
- Надяват се да дадат най-хубавото за детето си. В чужбина има пъклен доста школи, от които са излезли огромни имена и положителни състезатели. Надяват се това да стане и с тяхното дете. Аз също съм упражнявал в школи, само че би трябвало да си доста добър младеж, да си направил доста положителни резултати, с цел да те одобряват по един метод в школата. Иначе те пращат с другите момчета при един треньор, който си прави работата, само че не се гони високо достижение, а гледат просто да вземат парите. Това е един бизнес. Но в случай че си добър младеж, те примат по различен метод – отиваш на други кортове, с други треньори, правиш спаринги с други играчи и т. н.
- Какво желаете да постигнете с брат ти във вашия клуб? Ще вземете ли нещо от тези академии като опит?
- Ходил съм в академиите и съм видял по какъв начин се провежда целият развой. Надяваме се децата, които идват тук да упражняват, да са всеотдайни и да слушат. Сегашното потомство няма почит към по-големите хора и състезатели. Може би в случай че имат по-голям почит към треньорите си, децата ще имат повече триумфи. Животът се промени – има ужасно доста вести, интернет, доста информация в главите им, която е ненужна. Адриан тренира на 100%, само че е изключение по отношение на другите, тъй като като влезе да тренира се раздава до дъно. При него няма фейсбуци, фотоси, да си гледа телефона по време на подготовка. Това са съществени неща, които въздействат.
- С какъв брой деца започнахте да работите с брат ти Кристин и какъв брой са сега?
- В момента са много деца и имаме положителни резултати. Имаме първенци във възрастовите групи, имаме деца, които играят доста добре на интернационалните шампионати. Почнахме с две-три деца, а в този момент имаме към 20, които се занимават професионално и целеустремено с този спорт и желаят да станат тенисисти. Процесът е сложен и дълъг, само че който издържи.
- Как се разбираш с родителите, тъй като знам, че родителите на тенисистите са малко по-особена порода – желаят резултатите да дойдат незабавно, децата им да станат първенци още първата година…
- Това е най-тежкото нещо, с което се сблъсквам. Натоварвам се повече, когато стартира да беседвам с родителите, тъй като някак си след дадени триумфи стартират да се трансформират, да мислят по различен метод. Без да го осъзнават стартират да вършат някакви неща, които не са положителни за детето и в последна сметка то си пати от това.
@@@ - Мислил ли си да работиш в чужбина?
- Имах опция да работя в Австрия. Тренирах там и откакто стопирах да играя професионални шампионати, имах оферта да стартира там като треньор. Милен Велев е един от най-хубавите играчи за мен и страховит човек. Страшно доста милее за тениса, раздава се, а е доста мъчно да постигаш неизменност. Учил съм се от него, очарован съм от неговите благоприятни условия. За момента обаче не желая да оставяме това, което сме развили. Децата се развиват добре и има резултати. Не е правилно и е неприятно да се спре това нещо. Затова мисля да остана във Варна и да работя с децата. Не се знае, животът е динамичен.
- По какъв брой часа дневно прекарваш на корта?
- Този клуб го ръководим с брат ми и седнал съм тук всеки ден от 8 до 20 часа. Занимавам се с организационни неща – поръчки, шампионати, на които ще вървят децата, стратегии и настрана тренировките. Но аз съм приел това нещо, не се окайвам. Понякога е тежко, само че разбирам и чувствам, че това върша най-добре и с това ще се занимавам.
- Изненадан ли си, че напоследък в тениса стартира да се приказва за уредени мачове? Като че ли много дълго време това беше приоритет на футбола…
- Да, сега е супер известно да се продават мачове, само че 15-20 години нямаше смяна в наградните фондове на шампионатите в ниския сан – " Фючърс " и " Чалънджър ". А на всеки един играч, който играе професионално, му трябват пъклен доста пари, тъй като всяка седмица би трябвало да пътува за разнообразни места, а това са големи разноски – билети, хотели, храна. А в случай че отидеш с треньор – сметката е двойна. В един миг парите свършват и са склонни да го вършат. От един " Фючърс " шампионат печелехме към 1500 $, в случай че станеш първи. Това са пет тежки мача и би трябвало да седиш една седмица там. Като си платиш самолетния билет, хотела и храната, общо взето парите са отпътували.
- Може ли поради черното тото ненапълно тенисът да загуби своя искра?
- Надали, тъй като стартира по-строг надзор. Вече има пъклен доста инспекции, мен са ме проверявали най-малко три пъти. Има една организация, която се занимава тъкмо с това нещо – следствие на мачове. След това отиват при играча, разпитват го и в случай че намерят информация, се стига до интернационален съд. Имам другари, които към този момент са наказани по този метод и им се промени животът.
- Как се потвърждава това нещо?
- Гледат телефони, събират информация, идват хора, разпитват, гледат и т. н.
- Твърдиш, че Новак Джокович е тенисистът, който ти импонира с играта си. Кое те впечатлява в изявите на Ноле?
- Ноле за мен е най-хубавият състезател. Първо е балканец, второ – израснал съм с него, играли сме при юношите. Изключителен експерт. Спомням си, че като бяхме дребни отивахме на шампионат, тренирахме, само че единствено той оставаше за спомагателни извършения, разтягания, ментални тренировки.
- Вярвал ли си тогава, че ще стигне до номер 1 в света?
- Не, не съм вярвал. Говореше се, че е доста надарен. Бяхме на европейско в Генуа и в първия кръг Джокович игра с моя добър другар Димитър Кутровски. Страшно тежък мач, в който Джокович би със 7:5 или 6:4 в третия сет. Една-две топки взеха решение мача. Тогава пристигна татко му и сподели: " Браво, ти си извънреден състезател! Поздравявам те за този добър мач! " От доста време Ноле не беше играл толкоз мощен мач. Не съм вярвал, че той ще доближи това равнище. Дори не имах вяра, че след получената рецесия, ще се върне. Вече е много мъчно да влезеш измежду най-хубавите – Федерер, Надал, Зверев, Тийм. Това са безпощадни играчи, просто са машини.
@@@ - Като състезател къде ти беше по-лесно – на сингъл или на двойки? Мнозина споделят, че твоят специалитет са дуетите, най-малко за " Купа Дейвис " …
- Да, имам много положителни резултати на двойки. Това е другото нещо, което не бях доразвил. В момента в тениса има две игри – сингъл и двойки. Турнирите на двойки също са атрактивни, забавни и впечатляващи, тъй като има страхотни разигравания. Втората ми неточност бе, че не продължих да играя двойки. Правех го несериозно. Записвах се на шампионат на сингъл и апропо се пусках и на двойки, което е различен тип тенис. Силните страни в играта ми са форхенд и сервис. Това допринасяше да играя по-добре и да имам резултати.
- Какво се промени в тениса в последните години?
- Бързината на играта. Преди беше по-бавно, а в този момент играта е супер бърза. Стана физически спорт, до момента в който преди не беше по този начин. Топките, кордажите, ракетите бяха разнообразни – не толкоз развити, като в този момент. Сега всеки се научава да играе форхенд и бекхенд на професионално равнище. Но бързината, която даден играч би трябвало да има, с цел да пробие в огромния тенис, е много сложна. Не приказвам единствено за физическа експедитивност, а и за ментална – реакции и всичко останало.
- Остава ли ти време за отмора?
- Така съм се настроил, че отмора ще има когато си свършим работата. Много е хубаво, че брат ми също е в цялата тази система. Съответно, в случай че единият го няма, другият е тук 100%. Има кой да ме замести и това е доста значимо. Знаеш, че като отидеш някъде, примерно с децата по шампионати, той ще е тук и ще свърши работата. Всеки ден децата би трябвало да се развиват, да ги напътстваш, да ги ръчкаш и т. н.
- Кое е обичаното ти място за отмора?
- Неслучайно съм останал тук, тъй като Варна е градът, който пъклен доста ми харесва. Свикнал съм с него. Зимата е пусто, само че това доста ми харесва – да остана самичък със себе си. Страхотно е, имаме моренце наоколо. Това е мястото.
- Мислиш ли за семейство?
- Мисля естествено. Още не е пристигнал моментът, само че се надявам скоро да пристигна.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ