Тихо свита пак мълчи сутринта, вплела в дланите горчива мъгла

Тихо свита отново мълчи сутринта,
вплела в дланите горчива мъгла
зад прозорец, затрупан с цветни листа.

Бели камъни се сливат с пръстта,
на части скрита, спи тишина
зад прозорец, затрупан с цветни листа.

На огнището догаря сено,
в сиви шепоти изчезва дима
зад прозорец, затрупан с цветни листа.

Ранима сянка пие мирис от заспала трева,
ранима сянка пие сенки вода
зад прозорец, затрупан с цветни листа.

Тихо свита, мирис пое сутринта,
скри във свойте устни всичко в света
зад прозорец, затрупан с цветни листа