Тихото напускане: Заради шефа или заради самата работа
" Тихо овакантяване ". Quiet quitting. Звучи поетично, само че в действителност е доста познато за всеки на трудовия пазар - това е обстановката, в която толкоз ти е писнало от работата, че към този момент влагаш единствено санитарния най-малко от напъните си в нея.
Като всеки обществен феномен (бил той и остарял, само че с ново име), и този би трябвало да има собствен извършител. Когато служителят няма мотивация, най-лесно е да потърсим виновността в този, който директно го управлява. Все отново съгласно обичайните показа точно той е лицето на компанията пред тези, които се трудят за нея. Ако те не харесват работата си, това е тъй като не харесват началника си... нали?
" Тихото овакантяване ": Това ли идва на мястото на трудохолизма
Дали това е е здравословен метод, допускащ да се разхлабят връзките " работа - живот "
Действително,, събрало оценките на 13 048 чиновници за 2801 мениджъри демонстрира, че при най-неефективните ръководители има от три до четири пъти повече " безшумно напускащи " спрямо екипите с топ шефове. Пряка ли е обаче връзката? Както нормално, данните демонстрират, че това не е въпрос с елементарен и елементарен отговор.
Заключение в задатък: значимо е мениджърите да подхождат професионално и човешки, само че това не е задоволително, с цел да се усещат чиновниците добре.
Това сме го разкрили още преди демокрацията
Нека се върнем към самата формулировка за " безшумно овакантяване ". " Един чиновник " напуща безшумно " ", когато прави минималното което се изисква от него като работа с цел да не бъде уволнен. Не остава до късно, не се пробва да изпъкне с доста труд, само че е удовлетворен от обстановката в която се намира ", изяснява пред Money.bg HR специалистът Петър Джугански.
По думите му доста трендове на работното място стигат до нас със забавяне, само че във връзка с този може да се каже дори, че имаме преднина: " Още от времето на социализма е известен изразът " Ние се вършим, че работим. Те пък се вършат, че ни заплащат ". Заради ниското възнаграждение в доста браншове и несъществуващите благоприятни условия за кариерно развиване, може да се кажем че сме разкрили магията на " " тихото овакантяване " " доста преди страните с развита пазарна стопанска система ".
Източник:
По думите му три са аргументите даден чиновник да напусне компанията, в която работи, като прекомерно постоянно те се комбинират в самобитен " коктейл ". Първата е това, че не харесват шефа си, втората - че не виждат благоприятни условия за кариерно развиване, а третата е предлагането за работа с по-висока заплата.
В някои разбори участва и изказванието, че хората не напущат работата си, а мениджъра си. В доста случаи това е правилно и е обвързвано с професионални или чисто личностни дефицити на директния началник, само че дали е достоверна картината на всеобща ненавист към шефовете, последователно преминаваща в цялостна демотивация за работа?
За началника с обич
Канадският социолог от Университета в Торонто Скот Шийман какво мислят работещите за своите началници. Той е провел три изследвания в родината си - през 2020 година, 2021 година и 2022 година измежду общо 13 500 души, както и измежду 2300 американци през тази година.
Резултатите и на двете места демонстрират извънредно положително отношение към директния началник. Около три четвърти от канадците дават позитивна оценка на шефовете си, а близо 50 на 100 са тези, които дори им пишат " отличен ". В Съединени американски щати почти 90 на 100 от запитаните са съгласни с изказванията, че отношението към тях е заслужено, мениджърът им се интересува от тях и им оказва помощ в работата.
Пандемията не е довела до обилни промени в отрицателна посока.
Подобни резултати демонстрират и изследванията на Meta и Udemy по същата тематика, отбелязва Петър Джугански. И добавя: " Бе открито, че болшинството от чиновниците в действителност харесват своите мениджъри и когато напущат работа в множеството случаи повода за това не е държанието или стилът на ръководство на техния директен началник ".
Кога работата става нетърпима
Според изследванията хората най-често напущат поради естеството на самата работа - към този момент им е неприятна, не виждат развиване и не усещат, че употребяват капацитета си. В такава среда не е мъчно да не харесваш и началника си.
Някои от тези проблеми могат да бъдат разпознати от мениджърите, само че не постоянно те могат да оказват помощ за превъзмогването им, отбелязва Джугански.
Съпругата на най-богатия човек в света се разгласи против корпоративното иго
Работещите би трябвало да имат повече време за фамилиите си
Затова и той е безапелационен, че когато има прекомерно доста чиновници, които са достигнали до този стадий, " мениджърите би трябвало да се замислят дали в действителност казусът не е в самата компания ".
Какво би трябвало да се направи
" Необузданото социологическо раздухване на тезата за ужасното качество на трудовия ни живот има своята цена. Тя основава подправено усещане, че множеството неща в работата са гадни за множеството хора. Това обезсърчаващо виждане е пътека, която в последна сметка не води множеството от нас до нищо ползотворно ", безапелационен е Шийман в своя публикация в Quartz.
По думите му може да се усещаме добре от мисълта да теглим една на шефа си, само че това няма по какъв начин да донесе действителна смяна: " Вместо това диалогът би трябвало да се насочи към най-значимите проблеми, засягащи служащите, като дефицит на работна ръка, незаслужено възнаграждение и усилване на груповия глас на служащите във връзка с решенията, които ги засягат ".
От другата страна на барикадата също са нужни промени. " Цялата динамичност на връзките работодател-служител се промени в последните години. Тези организации, които не съумяха да се напаснат добре към новия модел на работа претърпяха съществени загуби на основни фрагменти ", безапелационен е Петър Джугански.
Източник:
Именно акомодацията е основна и за задържането на фрагменти, които не виждат опция да разпрострат цялостния си капацитет: " Решението до което по-гъвкавите организации могат да прибегнат е по този начин да образуват работните позиции, че те оптимално да бъдат привлекателни, комфортни и съобразени със мощните страни на своите чиновници ".
HR специалистът е на мнение, че водачите и организациите би трябвало не просто да приказват за емпатия и угриженост, а в действителност да се ангажират с кариерното развиване на чиновниците си. Така те " ще се окажат огромните печеливши във към този момент настъпилата поредна икономическа рецесия ".
Като всеки обществен феномен (бил той и остарял, само че с ново име), и този би трябвало да има собствен извършител. Когато служителят няма мотивация, най-лесно е да потърсим виновността в този, който директно го управлява. Все отново съгласно обичайните показа точно той е лицето на компанията пред тези, които се трудят за нея. Ако те не харесват работата си, това е тъй като не харесват началника си... нали?
" Тихото овакантяване ": Това ли идва на мястото на трудохолизма
Дали това е е здравословен метод, допускащ да се разхлабят връзките " работа - живот "
Действително,, събрало оценките на 13 048 чиновници за 2801 мениджъри демонстрира, че при най-неефективните ръководители има от три до четири пъти повече " безшумно напускащи " спрямо екипите с топ шефове. Пряка ли е обаче връзката? Както нормално, данните демонстрират, че това не е въпрос с елементарен и елементарен отговор.
Заключение в задатък: значимо е мениджърите да подхождат професионално и човешки, само че това не е задоволително, с цел да се усещат чиновниците добре.
Това сме го разкрили още преди демокрацията
Нека се върнем към самата формулировка за " безшумно овакантяване ". " Един чиновник " напуща безшумно " ", когато прави минималното което се изисква от него като работа с цел да не бъде уволнен. Не остава до късно, не се пробва да изпъкне с доста труд, само че е удовлетворен от обстановката в която се намира ", изяснява пред Money.bg HR специалистът Петър Джугански.
По думите му доста трендове на работното място стигат до нас със забавяне, само че във връзка с този може да се каже дори, че имаме преднина: " Още от времето на социализма е известен изразът " Ние се вършим, че работим. Те пък се вършат, че ни заплащат ". Заради ниското възнаграждение в доста браншове и несъществуващите благоприятни условия за кариерно развиване, може да се кажем че сме разкрили магията на " " тихото овакантяване " " доста преди страните с развита пазарна стопанска система ".
Източник:
По думите му три са аргументите даден чиновник да напусне компанията, в която работи, като прекомерно постоянно те се комбинират в самобитен " коктейл ". Първата е това, че не харесват шефа си, втората - че не виждат благоприятни условия за кариерно развиване, а третата е предлагането за работа с по-висока заплата.
В някои разбори участва и изказванието, че хората не напущат работата си, а мениджъра си. В доста случаи това е правилно и е обвързвано с професионални или чисто личностни дефицити на директния началник, само че дали е достоверна картината на всеобща ненавист към шефовете, последователно преминаваща в цялостна демотивация за работа?
За началника с обич
Канадският социолог от Университета в Торонто Скот Шийман какво мислят работещите за своите началници. Той е провел три изследвания в родината си - през 2020 година, 2021 година и 2022 година измежду общо 13 500 души, както и измежду 2300 американци през тази година.
Резултатите и на двете места демонстрират извънредно положително отношение към директния началник. Около три четвърти от канадците дават позитивна оценка на шефовете си, а близо 50 на 100 са тези, които дори им пишат " отличен ". В Съединени американски щати почти 90 на 100 от запитаните са съгласни с изказванията, че отношението към тях е заслужено, мениджърът им се интересува от тях и им оказва помощ в работата.
Пандемията не е довела до обилни промени в отрицателна посока.
Подобни резултати демонстрират и изследванията на Meta и Udemy по същата тематика, отбелязва Петър Джугански. И добавя: " Бе открито, че болшинството от чиновниците в действителност харесват своите мениджъри и когато напущат работа в множеството случаи повода за това не е държанието или стилът на ръководство на техния директен началник ".
Кога работата става нетърпима
Според изследванията хората най-често напущат поради естеството на самата работа - към този момент им е неприятна, не виждат развиване и не усещат, че употребяват капацитета си. В такава среда не е мъчно да не харесваш и началника си.
Някои от тези проблеми могат да бъдат разпознати от мениджърите, само че не постоянно те могат да оказват помощ за превъзмогването им, отбелязва Джугански.
Съпругата на най-богатия човек в света се разгласи против корпоративното иго
Работещите би трябвало да имат повече време за фамилиите си
Затова и той е безапелационен, че когато има прекомерно доста чиновници, които са достигнали до този стадий, " мениджърите би трябвало да се замислят дали в действителност казусът не е в самата компания ".
Какво би трябвало да се направи
" Необузданото социологическо раздухване на тезата за ужасното качество на трудовия ни живот има своята цена. Тя основава подправено усещане, че множеството неща в работата са гадни за множеството хора. Това обезсърчаващо виждане е пътека, която в последна сметка не води множеството от нас до нищо ползотворно ", безапелационен е Шийман в своя публикация в Quartz.
По думите му може да се усещаме добре от мисълта да теглим една на шефа си, само че това няма по какъв начин да донесе действителна смяна: " Вместо това диалогът би трябвало да се насочи към най-значимите проблеми, засягащи служащите, като дефицит на работна ръка, незаслужено възнаграждение и усилване на груповия глас на служащите във връзка с решенията, които ги засягат ".
От другата страна на барикадата също са нужни промени. " Цялата динамичност на връзките работодател-служител се промени в последните години. Тези организации, които не съумяха да се напаснат добре към новия модел на работа претърпяха съществени загуби на основни фрагменти ", безапелационен е Петър Джугански.
Източник:
Именно акомодацията е основна и за задържането на фрагменти, които не виждат опция да разпрострат цялостния си капацитет: " Решението до което по-гъвкавите организации могат да прибегнат е по този начин да образуват работните позиции, че те оптимално да бъдат привлекателни, комфортни и съобразени със мощните страни на своите чиновници ".
HR специалистът е на мнение, че водачите и организациите би трябвало не просто да приказват за емпатия и угриженост, а в действителност да се ангажират с кариерното развиване на чиновниците си. Така те " ще се окажат огромните печеливши във към този момент настъпилата поредна икономическа рецесия ".
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ