Как се появи българското вето и защо най-накрая може да падне
Тихо и бавно от 2019 година насам позицията на София за прилежащата страна се втвърди неведнъж. Това направи невъзможна политиката на Европейски Съюз за консолидиране на Западните Балкани. Френското предложение и външният напън може и да съумеят да вдигнат българското несъгласие.
" Ще дойдем на тази среща. Няма да има доста, което да чуем, само че ще желаеме да бъдем чути, за концепциите за Нова Европейска общественост и за " Отворени Балкани ", които носят духа на Европа, и за нашето похищение от България, която го унищожава. " Това написа в Туитър албанският министър председател Еди Рама в сряда, ден преди началото на срещата на върха на Европейски Съюз и Западните Балкани.
Фрустрацията на Рама е разбираема. Вече 2 години неговата страна е държана за пленник по пътя си към Европейския съюз поради ветото на България против Северна Македония. Рама беше първо сдържан, след това подигравателен (когато назова македонския си сътрудник " министър председател на Западна България " ), а в този момент - напряко обезверен.
Ако си разрешат да са толкоз откровени, европейските бюрократи и дипломати щяха да са не по-малко обезверени. От 2019 година насам, когато българската позиция за С. Македония ненадейно се втвърди, Брюксел мина през всички етапи: неуважение, отричане, яд, обезсърчение. С предлагането на Франция, което беше входирано тази седмица в Народното събрание, сътрудниците на България стигнаха до етапа на единодушие и приемане. Сега е ред на София да пусне заложниците. Това също няма да е елементарно, става известно.
Реклама Блатото с Македония и влизането в него
За да разберем за какво в действителност е толкоз значимо френското предложение, би трябвало да се върнем обратно. Основното неодобрение на българските ръководещи по отношение на македонските им сътрудници (поне официално) е неизпълнението на Договора за добросъседство от 2017 година
Тези, които са чели контракта, няма по какъв начин да не са забелязали, че той е много постен откъм елементи. В неговите 14 члена няма кой знае каква дълбочина и конкретика на настояванията и отговорностите на обособените страни. Най-конкретната част е основаването на взаимна експертна комисия, която да се опита да позволи историческите и просветителни разногласия - като да вземем за пример, че Гоце Делчев и цар Самуил са българи и какво да написа в учебниците за времето преди 1945 година
Още тогава беше ясно, че работата на тези комисии няма да е лесна. Разплитането на наслоени с години стандарти и постигането на компромис (и от двете страни) е комплицирана задача, която става невъзможна, когато се намеси политиката. Комисиите се движеха постепенно и мудно, като множеството пречки идваха от македонска страна. Затова и налагането на българското несъгласие през 2020 година поради " неизпълнението на контракта " не спомогна изключително на учените, които с изключение на всичко друго трябваше да работят и с краен период. Всъщност значително може да се каже, че първоначално ветото беше самодейност на един дребен кръг дипломати във Външно, които от години са недоволни от неналичието на взаимност в Скопие.
И тук стана комплицирано.
Реклама
Твърде общите членове на контракта мъчно можеха да служат като опрощение за несъгласие, а е невероятно да обясниш на французи и германци или на австрийци и чехи, че налагаш несъгласие, тъй като не можете да се разберете за историята. България (о, изненада) надалеч не е единствената страна в Европа, която има проблеми със съседите си и историята си.
Малшансът беше още по-голям, защото отпред на дипломацията тогава стоеше Екатерина Захариева - човек, който мнозина във Външно си спомнят с шок и който по думите на няколко висши дипломати не е изключително добър в това да показва комплицирани дипломатически позиции.
Резултатът беше, че над година никой в Европейски Съюз не можеше да разбере какво тъкмо желае България, до момента в който македонската страна много обиграно стартира масирана акция и страната изпадна в съвсем цялостна изолираност. След което държавното управление на Борисов падна и кормилото пое Румен Радев. Той реши, че въпросът със Северна Македония и ветото е светият граал на българската външна политика. Което е по-лошо - стартира да прибавя нови условия, които ги нямаше в контракта.
Зоран Заев пристигна на крайници при служебния министър председател Стефан Янев, само че връзките тогава не помръднаха изключително Фотограф: Велко Ангелов
Оттам се появи и настояването за българите в конституцията да вземем за пример. България говореше все по-неясно, само че тропаше все по-силно. Германия, която председателстваше съюза, се отхвърли от започването на договаряния, а отчаянието в Западните Балкани стартира да става осезаемо. Зоран Заев падна от власт в Северна Македония и пристигна Димитър Ковачевски. В България пък дойде кабинетът на Кирил Петков.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Здравеопазване 3 Медийна сергия 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Здравеопазване 1 Пловдив 2 Икономика 3 Здравеопазване Реклама Протегнатата ръка на Париж
След което на континента избухна война. Изведнъж стана двойно по-важно да се даде вероятност на страните от Западните Балкани, където Русия вършее от години. Френският президент Еманюел Макрон пое персонално задачата да разбере какво мъчи София и Скопие.
Трябва да се означи, че френските дипломати свършиха доста работа. Внесеното в Народното събрание предложение е сериозен прогрес. В общата декларация се споделя, че договарянията ще стартират, откакто прилежащата страна промени конституцията си - нещо, по което единствено преди половин година нямаше никакво единодушие. В преговорната рамка пък е прибавен специфичен абзац, който споделя, че напредъкът на Северна Македония ще бъде измерван и по отношение на осъществяването на двустранния контракт, както и на протокола към него.
Това е удивително, първо, тъй като европейските институции вършат нещо, което преди две години немският външен министър в прав текст назова невероятно - вкарват двустранен проблем в общите договаряния за участие на Европейски Съюз. И второ, тъй като за разлика от контракта, в протокола има съответни задължения, които са впечатляващи (). Този протокол би трябвало да бъде подписан тази седмица, преди каквото и да е решение да бъде взето. България, с други думи, удържа забележима победа в огромната си балканска борба.
Ти ги пусни. Не, ти ги пусни
Българско-македонските договаряния обаче имаха нещастието още веднъж да попаднат на най-неудобното време. Съветът тази седмица съответства с вота на съмнение против кабинета на Кирил Петков. Една от формалните аргументи за вота беше точно позицията за Северна Македония и изказванието на Слави Трифонов, че Петков е подготвен да " съобщи " българските ползи.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
" Ще дойдем на тази среща. Няма да има доста, което да чуем, само че ще желаеме да бъдем чути, за концепциите за Нова Европейска общественост и за " Отворени Балкани ", които носят духа на Европа, и за нашето похищение от България, която го унищожава. " Това написа в Туитър албанският министър председател Еди Рама в сряда, ден преди началото на срещата на върха на Европейски Съюз и Западните Балкани.
Фрустрацията на Рама е разбираема. Вече 2 години неговата страна е държана за пленник по пътя си към Европейския съюз поради ветото на България против Северна Македония. Рама беше първо сдържан, след това подигравателен (когато назова македонския си сътрудник " министър председател на Западна България " ), а в този момент - напряко обезверен.
Ако си разрешат да са толкоз откровени, европейските бюрократи и дипломати щяха да са не по-малко обезверени. От 2019 година насам, когато българската позиция за С. Македония ненадейно се втвърди, Брюксел мина през всички етапи: неуважение, отричане, яд, обезсърчение. С предлагането на Франция, което беше входирано тази седмица в Народното събрание, сътрудниците на България стигнаха до етапа на единодушие и приемане. Сега е ред на София да пусне заложниците. Това също няма да е елементарно, става известно.
Реклама Блатото с Македония и влизането в него
За да разберем за какво в действителност е толкоз значимо френското предложение, би трябвало да се върнем обратно. Основното неодобрение на българските ръководещи по отношение на македонските им сътрудници (поне официално) е неизпълнението на Договора за добросъседство от 2017 година
Тези, които са чели контракта, няма по какъв начин да не са забелязали, че той е много постен откъм елементи. В неговите 14 члена няма кой знае каква дълбочина и конкретика на настояванията и отговорностите на обособените страни. Най-конкретната част е основаването на взаимна експертна комисия, която да се опита да позволи историческите и просветителни разногласия - като да вземем за пример, че Гоце Делчев и цар Самуил са българи и какво да написа в учебниците за времето преди 1945 година
Още тогава беше ясно, че работата на тези комисии няма да е лесна. Разплитането на наслоени с години стандарти и постигането на компромис (и от двете страни) е комплицирана задача, която става невъзможна, когато се намеси политиката. Комисиите се движеха постепенно и мудно, като множеството пречки идваха от македонска страна. Затова и налагането на българското несъгласие през 2020 година поради " неизпълнението на контракта " не спомогна изключително на учените, които с изключение на всичко друго трябваше да работят и с краен период. Всъщност значително може да се каже, че първоначално ветото беше самодейност на един дребен кръг дипломати във Външно, които от години са недоволни от неналичието на взаимност в Скопие.
И тук стана комплицирано.
Реклама
Твърде общите членове на контракта мъчно можеха да служат като опрощение за несъгласие, а е невероятно да обясниш на французи и германци или на австрийци и чехи, че налагаш несъгласие, тъй като не можете да се разберете за историята. България (о, изненада) надалеч не е единствената страна в Европа, която има проблеми със съседите си и историята си.
Малшансът беше още по-голям, защото отпред на дипломацията тогава стоеше Екатерина Захариева - човек, който мнозина във Външно си спомнят с шок и който по думите на няколко висши дипломати не е изключително добър в това да показва комплицирани дипломатически позиции.
Резултатът беше, че над година никой в Европейски Съюз не можеше да разбере какво тъкмо желае България, до момента в който македонската страна много обиграно стартира масирана акция и страната изпадна в съвсем цялостна изолираност. След което държавното управление на Борисов падна и кормилото пое Румен Радев. Той реши, че въпросът със Северна Македония и ветото е светият граал на българската външна политика. Което е по-лошо - стартира да прибавя нови условия, които ги нямаше в контракта.
Зоран Заев пристигна на крайници при служебния министър председател Стефан Янев, само че връзките тогава не помръднаха изключително Фотограф: Велко Ангелов
Оттам се появи и настояването за българите в конституцията да вземем за пример. България говореше все по-неясно, само че тропаше все по-силно. Германия, която председателстваше съюза, се отхвърли от започването на договаряния, а отчаянието в Западните Балкани стартира да става осезаемо. Зоран Заев падна от власт в Северна Македония и пристигна Димитър Ковачевски. В България пък дойде кабинетът на Кирил Петков.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Здравеопазване 3 Медийна сергия 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Здравеопазване 1 Пловдив 2 Икономика 3 Здравеопазване Реклама Протегнатата ръка на Париж
След което на континента избухна война. Изведнъж стана двойно по-важно да се даде вероятност на страните от Западните Балкани, където Русия вършее от години. Френският президент Еманюел Макрон пое персонално задачата да разбере какво мъчи София и Скопие.
Трябва да се означи, че френските дипломати свършиха доста работа. Внесеното в Народното събрание предложение е сериозен прогрес. В общата декларация се споделя, че договарянията ще стартират, откакто прилежащата страна промени конституцията си - нещо, по което единствено преди половин година нямаше никакво единодушие. В преговорната рамка пък е прибавен специфичен абзац, който споделя, че напредъкът на Северна Македония ще бъде измерван и по отношение на осъществяването на двустранния контракт, както и на протокола към него.
Това е удивително, първо, тъй като европейските институции вършат нещо, което преди две години немският външен министър в прав текст назова невероятно - вкарват двустранен проблем в общите договаряния за участие на Европейски Съюз. И второ, тъй като за разлика от контракта, в протокола има съответни задължения, които са впечатляващи (). Този протокол би трябвало да бъде подписан тази седмица, преди каквото и да е решение да бъде взето. България, с други думи, удържа забележима победа в огромната си балканска борба.
Ти ги пусни. Не, ти ги пусни
Българско-македонските договаряния обаче имаха нещастието още веднъж да попаднат на най-неудобното време. Съветът тази седмица съответства с вота на съмнение против кабинета на Кирил Петков. Една от формалните аргументи за вота беше точно позицията за Северна Македония и изказванието на Слави Трифонов, че Петков е подготвен да " съобщи " българските ползи.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ