Тайната сделка: САЩ и Китай пренаписват света зад гърба на Европа
Тихо, без камери и заявления, в Сингапур Съединени американски щати и Китай организираха среща, която може да промени света по-радикално от всичко след 1989 година Европа е извадена от играта, Русия е известена авансово, а новият световен ред стартира да се написа без западните столици. Това е разбор за огромното преговаряне зад кулисите и за мястото на България в епохата, която към този момент стартира.
Светът от дълго време се движеше към тази точка. Бавно, на моменти незабележимо, на моменти безредно, като транспортен съд, който се върти към своя лична ос, без да знае накъде да поеме. Но през днешния ден, тъкмо през днешния ден, придвижването спря. Не тъй като бурята е свършила, а тъй като бурята се трансформира. Нещо по-голямо, по-дълбоко и по-страшно стартира да се оформя зад кулисите. И за първи път от края на Втората международна война международният ред не просто се пренарежда — той се пренаписва от нулата .
И най-ироничното, най-жестокото, най-чувствителното е, че това пренаписване не се случва нито в Брюксел, нито в Берлин, нито в Лондон, нито в тези европейски столици, които в миналото се смятаха за център на света. Напротив — то се случва в Сингапур , в една затворена зала, без камери, без заявления, без превъзбудени политически водачи. Там, където същинската политика постоянно се е случвала: в тишината. В сенките. В тези диалози, които вземат решение орисите на континенти, до момента в който медиите се занимават с дължината на вратовръзката на някой министър.
Съединени американски щати и Китай — двата колоса, които претендират за бъдещето — се срещнаха. Не с цел да обменят любезности. Не с цел да се поздравят с „ развой на разговор “. Не с цел да вършат спектакъл за публиката. А с цел да очертаят границите на новия световен конфликт . И още по-скандално — с цел да дефинират кои ще останат на масата и кои ще бъдат изхвърлени от нея като изтрита пешка.
Европа беше изведена в коридора.
Неофициално. Без автограф. Без звук. Но дефинитивно.
Китай е сложил искане, което прави земетресение: Европа да бъде обезвредена като стратегически фактор в бъдещия спор сред Вашингтон и Пекин. Да не се меси. Да не предизвика. Да не саботира. Да не играе роля, за която към този момент нито има потенциал, нито има воля. На езика на великите сили това значи едно: континентът е престанал да бъде геополитически индивид. Превърнал се е в обект. В територия. В звук на фона.
И колкото и унизително да звучи, Съединени американски щати не спорят. Не се възмущават. Не блъскат по масата. Те слушат. Те мислят. Те преценят. Защото за първи път от десетилетия Вашингтон вижда в Европа не сътрудник, а товар. Не съдружник, а проблем. Не инструмент, а риск.
НАТО е неустойчив фактор — споделят го към този момент безшумно в американския хайлайф. Европейските армии са кухи черупки. Политическите елити — изплашени деца, разкъсвани сред Вашингтон, Москва, Пекин и личната си беззащитност. А Брюксел? Брюксел е най-скъпият халюциноген в човешката история: скъпа апаратура за произвеждане на илюзии.
Затова Китай упорства Европа да бъде “прибрана ” — неутрална, обезопасена, извадена от бъдещия ударен фронт. И в случай че някой мисли, че Америка ще се разтопи от сантимент и ще отбрани „ европейските полезности “, значи още живее в 1998 година.
Докато Съединени американски щати и Китай се договарят, Русия следи със студената убеденост на мощ, която знае, че времето работи за нея. Москва е известена авансово — Пекин не прави стратегически ходове без съгласуваност с Русия. Това единствено по себе си е гражданска война: великите сили към този момент приказват една с друга за бъдещето на света, без Европа.
Европейците за последно са били толкоз надалеч от центъра на събитията през XV век.
И тук стартира същинската драма. Защото това не е просто загадка среща. Не е просто геополитическа маневра. Това е конфликт сред две цивилизации , които към този момент не се пробват да се надлъгват. Те се готвят. Позиционират се. Очертават поле за бъдещия удар.
А ударът ще пристигна.
Америка и Китай са при започване на най-големия конфликт на века — освен стопански, освен софтуерен, а цивилизационен. Става дума не за това кой ще господства, а за това кой ще оцелее като център на световната система . И в този конфликт Европа няма място. Тя няма тежест. Няма войска. Няма единна политика. И най-страшното — няма бъдеще, което да предложи на самата себе си.
Точно по тази причина Китай предлага „ европейски неутралитет “.
Точно по тази причина Съединени американски щати не възразяват.
Точно по тази причина Русия следи със спокойна убеденост.
А икономическата причина за всичко това е още по-брутална:
новата валутна платформа на БРИКС е първият същински инструмент, който може да удари $ там, където Америка е най-уязвима — в ролята му на международна кръвоносна система. Съединени американски щати могат да печатат пари, тъй като светът ги употребява. Ако светът прес
Светът от дълго време се движеше към тази точка. Бавно, на моменти незабележимо, на моменти безредно, като транспортен съд, който се върти към своя лична ос, без да знае накъде да поеме. Но през днешния ден, тъкмо през днешния ден, придвижването спря. Не тъй като бурята е свършила, а тъй като бурята се трансформира. Нещо по-голямо, по-дълбоко и по-страшно стартира да се оформя зад кулисите. И за първи път от края на Втората международна война международният ред не просто се пренарежда — той се пренаписва от нулата .
И най-ироничното, най-жестокото, най-чувствителното е, че това пренаписване не се случва нито в Брюксел, нито в Берлин, нито в Лондон, нито в тези европейски столици, които в миналото се смятаха за център на света. Напротив — то се случва в Сингапур , в една затворена зала, без камери, без заявления, без превъзбудени политически водачи. Там, където същинската политика постоянно се е случвала: в тишината. В сенките. В тези диалози, които вземат решение орисите на континенти, до момента в който медиите се занимават с дължината на вратовръзката на някой министър.
Съединени американски щати и Китай — двата колоса, които претендират за бъдещето — се срещнаха. Не с цел да обменят любезности. Не с цел да се поздравят с „ развой на разговор “. Не с цел да вършат спектакъл за публиката. А с цел да очертаят границите на новия световен конфликт . И още по-скандално — с цел да дефинират кои ще останат на масата и кои ще бъдат изхвърлени от нея като изтрита пешка.
Европа беше изведена в коридора.
Неофициално. Без автограф. Без звук. Но дефинитивно.
Китай е сложил искане, което прави земетресение: Европа да бъде обезвредена като стратегически фактор в бъдещия спор сред Вашингтон и Пекин. Да не се меси. Да не предизвика. Да не саботира. Да не играе роля, за която към този момент нито има потенциал, нито има воля. На езика на великите сили това значи едно: континентът е престанал да бъде геополитически индивид. Превърнал се е в обект. В територия. В звук на фона.
И колкото и унизително да звучи, Съединени американски щати не спорят. Не се възмущават. Не блъскат по масата. Те слушат. Те мислят. Те преценят. Защото за първи път от десетилетия Вашингтон вижда в Европа не сътрудник, а товар. Не съдружник, а проблем. Не инструмент, а риск.
НАТО е неустойчив фактор — споделят го към този момент безшумно в американския хайлайф. Европейските армии са кухи черупки. Политическите елити — изплашени деца, разкъсвани сред Вашингтон, Москва, Пекин и личната си беззащитност. А Брюксел? Брюксел е най-скъпият халюциноген в човешката история: скъпа апаратура за произвеждане на илюзии.
Затова Китай упорства Европа да бъде “прибрана ” — неутрална, обезопасена, извадена от бъдещия ударен фронт. И в случай че някой мисли, че Америка ще се разтопи от сантимент и ще отбрани „ европейските полезности “, значи още живее в 1998 година.
Докато Съединени американски щати и Китай се договарят, Русия следи със студената убеденост на мощ, която знае, че времето работи за нея. Москва е известена авансово — Пекин не прави стратегически ходове без съгласуваност с Русия. Това единствено по себе си е гражданска война: великите сили към този момент приказват една с друга за бъдещето на света, без Европа.
Европейците за последно са били толкоз надалеч от центъра на събитията през XV век.
И тук стартира същинската драма. Защото това не е просто загадка среща. Не е просто геополитическа маневра. Това е конфликт сред две цивилизации , които към този момент не се пробват да се надлъгват. Те се готвят. Позиционират се. Очертават поле за бъдещия удар.
А ударът ще пристигна.
Америка и Китай са при започване на най-големия конфликт на века — освен стопански, освен софтуерен, а цивилизационен. Става дума не за това кой ще господства, а за това кой ще оцелее като център на световната система . И в този конфликт Европа няма място. Тя няма тежест. Няма войска. Няма единна политика. И най-страшното — няма бъдеще, което да предложи на самата себе си.
Точно по тази причина Китай предлага „ европейски неутралитет “.
Точно по тази причина Съединени американски щати не възразяват.
Точно по тази причина Русия следи със спокойна убеденост.
А икономическата причина за всичко това е още по-брутална:
новата валутна платформа на БРИКС е първият същински инструмент, който може да удари $ там, където Америка е най-уязвима — в ролята му на международна кръвоносна система. Съединени американски щати могат да печатат пари, тъй като светът ги употребява. Ако светът прес
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ