Тибо Музерг: Интересно е кой ще привлече милениалите на тези избори
Тибо Музерг е политически консултант и анализатор с 20-годишен опит с партии и водачи в Европа (работил е с английските консерватори, както и в акции на Никола Саркози, Емануел Макрон и др.). Базиран е в Рим, откъдето следи разрастващите се процеси на континента и написа постоянно (най-често в Le Monde, Le Figaro, Libération, Marianne) за политическите събития в Европейски Съюз и трансатлантическото пространство. Автор е на две книги - " Голямата смяна на класите: Как четири обществени племена дефинират западната политика " (Routledge, 2020) и " Европа на бойното поле: Възможна ли е нова война на Стария континент? " (Le Bord de l`Eau, 2021). След 2008 година западните общества към този момент не са същите и остарялата класова конструкция не може да изясни електоралното държание. Затова анализаторите все по-често се провалят в прогнозите си. Категориите небогати и богати, ляво и дясно са комплицирани и не отразяват съответно новите социално-икономически групи, техните характерности и потребности, счита Музерг. Ето за какво в първата си книга, The Great Class Shift, той обрисува профила на четири съществени съвременни съсловия, които да ни оказват помощ да разберем политическия пейзаж през днешния ден. Това са изобретателната класа (образованите градски и демократични хора, чието ехтене у нас непринудено беше наречено " умните и красивите " - бел.ред.), междинната класа от предградията, [бялата] работническа класа и милениалите. Музерг дефинира тези четири съсловия като мощно изменящи се, формиращи нови обединения между тях. Той обръща внимание, че в случай че партиите не познават и не схващат представителите на тези съсловия и не са подготвени да се приспособяват към техните упования, те не биха могли да оцелеят. Разговаряме с Тибо Музерг и в българския подтекст в навечерието на следващите парламентарни избори у нас. Как наподобяват четирите обществени съсловия, които описвате в първата си книга, в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и по какво се разграничават те от западните?Централна и Източна Европа имат своите особености в съпоставяне със западните европейски страни. По-конкретно, в Западна Европа (вкл. Северозападна Европа) се следи съвсем цялостно равновесие сред четирите обществени племена - изобретателната класа, междинната класа, работническата класа и милениалите. Поглеждайки към Франция, Обединеното кралство, Холандия, Германия, виждаме че всяка съставлява към 20% популацията, от време на време малко повече.
В Централна и Източна Европа парадигмата е малко по-различна. Креативната класа (творците) е дребна част от популацията, съсредоточена главно в огромните градове и клъстерно към университетските центрове като София или Букурещ. На изборите до момента те бяха насочени най-вече към нови десни планове (като " Демократична България " ). От друга страна, имате мощна междинна класа, която е малко по-консервативна по отношение на западноевропейските стандарти . Тя постоянно е таргетирана от социалистическите партии, които обаче не са подготвени да се приспособяват към променените условия на междинната класа и това е причина да губят % от гласовете (какъвто е казусът в Румъния, само че и в България). Процентът на работническата класа е друг в ЦИЕ - към нея постоянно се ориентират мощно националистически и крайнолеви придвижвания. Интересно ще бъде кой ще успее да притегли доверието на милениалите в този избор (те съставляват сред 10-15 % от гласоподавателите във вашата част на Европа).
Кои фактори предопределят разликите в обществените съсловия в района?Фактът, че комунистическият интервал разчиташе на работническата класа като основа на обществото, както и това, че някогашните комунистически страни не са минали през културната гражданска война от 1968 година - поради по-консервативното мислене, образувано от този строй, всичко това оказва въздействие.
Вече над 30 години се построяват демократични общества, само че в сериозен проблем се трансформира обезлюдяването. Има ясно пояснение за слабото показване на милениалите в Централна Европа, и в България в частност, и то е обвързвано с емиграцията. Подобна е обстановката и с изобретателната класа. Така че пояснение може да се търси в комунистическото завещание, само че в забележителна степен и в демографските процеси през последните няколко години. Обикновено тези, които напущат страната, са най-образованите, а те би трябвало да са част от дебата.
Има ли характерна обществена класа, присъща единствено за ЦИЕ?
Мисля, че всяка страна е друга. Всяка страна построява демокрацията си, върви по личен път, има разнообразни проблеми, даже методите на гласоподаване се разграничават. Следователно и обществените съсловия се показват по характерни способи. Например в България от години има партия, обвързвана с турското малцинство. Случаят е по-специален, той е обвързван с демографията в района и не се вписва в нито една от моите класификации. Все отново виждам на книгата си не като на универсална истина, а по-скоро като тенденция за пояснение по какъв начин се развива политическият спор в Европа.
Как новите съсловия трансформираха политическото търсене в България? Отговарят ли на негополитическите планове, които вземат участие в идните избори?
Трудно е да се отговори, тъй като интервалът е по-скоро временен. На предходни избори ГЕРБ беше толкоз мощен, че взимаше гласове отвред. Това му разреши да се трансформира в " разнокласова " (cross-class) партия, в случай че мога по този начин да се изразя. Но в този момент, когато ГЕРБ към този момент няма тази преобладаваща позиция, новите съсловия имат повече поле за изява, в това число изобретателната класа - посредством " Демократична България ". Те имат душа, водач, обръщение. Мисля, че " Продължаваме промяната " се прицелва в същия електорат. Тези нови партии са разнообразни по способи на основаване и тактиките си. В един миг някой ще бъде преобладаващ. Въпросът е, че до момента никой не е оспорил ГЕРБ като представител на междинната класа, което значи, че те към момента имат тази солидна електорална база от може би 15 до 20% . И ще забележим на изборите по какъв начин това ще им помогне да изиграят картите си.
Сега, когато ГЕРБ към този момент няма тази преобладаваща позиция, новите съсловия имат повече поле за изява, в това число изобретателната класа. Политиката в България постоянно е подложена на критика за липса на градивен спор и нови хрумвания, следи ли се този проблем и в други страни?
Да, за жалост. Израел дълго време имаше сходен проблем, там въпросът беше референдум " за " и " срещу " Нетаняху. Това беше главната теза на съперниците му, вместо постоянна стратегия. Струва ми се, че обстановката е сходна. Борисов към момента стои в центъра на играта. Ще бъде мъчно да се намерят способи да се заобиколи, когато липсва политическият опит.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Климат 3 Банки и финанси 1 Политика 2 Седмицата 3 Седмицата 1 Транспорт 2 Политика 3 Градове Кратка отпратка към втората ви книга - готова ли е Европа за заканите, пред които е изправена?Първата книга беше политически маркетинг и разглеждаше изборната политика и обществото. Втората е повече геополитическа и се концентрира върху връзките сред Европа и войната. Много добър вид за характеризиране на настоящата обстановка е положение на " безмирие " (unpeace). Например проблем с Персийския залив има, само че към момента не е война. Не наподобява обаче и да е мир. Около границите на Европейски Съюз има безредици - в източната част на Украйна, в Сирия, която не е доста надалеч, в Либия. В същото време виждаме, че страните към нас прибягват до нови " оръжия ", с цел да защитят ползите си - Русия провокира икономическа война, с цел да се опита да промени държанието на своите съперници, Турция употребява миграцията като способ да влияе на европейците, получаваме проведени хакерски атаки извън и така нататък. По създание Европа през днешния ден се намира в среда на неустойчивост, тъй като е повярвала в концепцията за безконечен мир , трансформирала се в основополагаща за Европейски Съюз. В същото време тя ни прави едва готови за заканите, които се появяват на хоризонта. Кризите, които преживяхме през последните години - финансова, миграционна, в този момент и здравна, се отразиха на положението на Европейски Съюз. Опитах да напиша тази книга с обръщение за обединяване. В ярвам във значимостта на федералния модел в Европейския съюз, в усилването на трансатлантическата връзка.
Необходимо е Европа да ускори личната си геополитика, преди да се трансформира в главен геополитически състезател на интернационалната сцена.
В Централна и Източна Европа парадигмата е малко по-различна. Креативната класа (творците) е дребна част от популацията, съсредоточена главно в огромните градове и клъстерно към университетските центрове като София или Букурещ. На изборите до момента те бяха насочени най-вече към нови десни планове (като " Демократична България " ). От друга страна, имате мощна междинна класа, която е малко по-консервативна по отношение на западноевропейските стандарти . Тя постоянно е таргетирана от социалистическите партии, които обаче не са подготвени да се приспособяват към променените условия на междинната класа и това е причина да губят % от гласовете (какъвто е казусът в Румъния, само че и в България). Процентът на работническата класа е друг в ЦИЕ - към нея постоянно се ориентират мощно националистически и крайнолеви придвижвания. Интересно ще бъде кой ще успее да притегли доверието на милениалите в този избор (те съставляват сред 10-15 % от гласоподавателите във вашата част на Европа).
Кои фактори предопределят разликите в обществените съсловия в района?Фактът, че комунистическият интервал разчиташе на работническата класа като основа на обществото, както и това, че някогашните комунистически страни не са минали през културната гражданска война от 1968 година - поради по-консервативното мислене, образувано от този строй, всичко това оказва въздействие.
Вече над 30 години се построяват демократични общества, само че в сериозен проблем се трансформира обезлюдяването. Има ясно пояснение за слабото показване на милениалите в Централна Европа, и в България в частност, и то е обвързвано с емиграцията. Подобна е обстановката и с изобретателната класа. Така че пояснение може да се търси в комунистическото завещание, само че в забележителна степен и в демографските процеси през последните няколко години. Обикновено тези, които напущат страната, са най-образованите, а те би трябвало да са част от дебата.
Има ли характерна обществена класа, присъща единствено за ЦИЕ?
Мисля, че всяка страна е друга. Всяка страна построява демокрацията си, върви по личен път, има разнообразни проблеми, даже методите на гласоподаване се разграничават. Следователно и обществените съсловия се показват по характерни способи. Например в България от години има партия, обвързвана с турското малцинство. Случаят е по-специален, той е обвързван с демографията в района и не се вписва в нито една от моите класификации. Все отново виждам на книгата си не като на универсална истина, а по-скоро като тенденция за пояснение по какъв начин се развива политическият спор в Европа.
Как новите съсловия трансформираха политическото търсене в България? Отговарят ли на негополитическите планове, които вземат участие в идните избори?
Трудно е да се отговори, тъй като интервалът е по-скоро временен. На предходни избори ГЕРБ беше толкоз мощен, че взимаше гласове отвред. Това му разреши да се трансформира в " разнокласова " (cross-class) партия, в случай че мога по този начин да се изразя. Но в този момент, когато ГЕРБ към този момент няма тази преобладаваща позиция, новите съсловия имат повече поле за изява, в това число изобретателната класа - посредством " Демократична България ". Те имат душа, водач, обръщение. Мисля, че " Продължаваме промяната " се прицелва в същия електорат. Тези нови партии са разнообразни по способи на основаване и тактиките си. В един миг някой ще бъде преобладаващ. Въпросът е, че до момента никой не е оспорил ГЕРБ като представител на междинната класа, което значи, че те към момента имат тази солидна електорална база от може би 15 до 20% . И ще забележим на изборите по какъв начин това ще им помогне да изиграят картите си.
Сега, когато ГЕРБ към този момент няма тази преобладаваща позиция, новите съсловия имат повече поле за изява, в това число изобретателната класа. Политиката в България постоянно е подложена на критика за липса на градивен спор и нови хрумвания, следи ли се този проблем и в други страни?
Да, за жалост. Израел дълго време имаше сходен проблем, там въпросът беше референдум " за " и " срещу " Нетаняху. Това беше главната теза на съперниците му, вместо постоянна стратегия. Струва ми се, че обстановката е сходна. Борисов към момента стои в центъра на играта. Ще бъде мъчно да се намерят способи да се заобиколи, когато липсва политическият опит.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Климат 3 Банки и финанси 1 Политика 2 Седмицата 3 Седмицата 1 Транспорт 2 Политика 3 Градове Кратка отпратка към втората ви книга - готова ли е Европа за заканите, пред които е изправена?Първата книга беше политически маркетинг и разглеждаше изборната политика и обществото. Втората е повече геополитическа и се концентрира върху връзките сред Европа и войната. Много добър вид за характеризиране на настоящата обстановка е положение на " безмирие " (unpeace). Например проблем с Персийския залив има, само че към момента не е война. Не наподобява обаче и да е мир. Около границите на Европейски Съюз има безредици - в източната част на Украйна, в Сирия, която не е доста надалеч, в Либия. В същото време виждаме, че страните към нас прибягват до нови " оръжия ", с цел да защитят ползите си - Русия провокира икономическа война, с цел да се опита да промени държанието на своите съперници, Турция употребява миграцията като способ да влияе на европейците, получаваме проведени хакерски атаки извън и така нататък. По създание Европа през днешния ден се намира в среда на неустойчивост, тъй като е повярвала в концепцията за безконечен мир , трансформирала се в основополагаща за Европейски Съюз. В същото време тя ни прави едва готови за заканите, които се появяват на хоризонта. Кризите, които преживяхме през последните години - финансова, миграционна, в този момент и здравна, се отразиха на положението на Европейски Съюз. Опитах да напиша тази книга с обръщение за обединяване. В ярвам във значимостта на федералния модел в Европейския съюз, в усилването на трансатлантическата връзка.
Необходимо е Европа да ускори личната си геополитика, преди да се трансформира в главен геополитически състезател на интернационалната сцена.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ