Свещената тибетска страна Олмо
Тибетската митология през днешния ден е много известна и от нея се интересуват доста хора – най-много поради нейната странност и екзотичност, в които им се коства, че ще намерят извори на мъдрост и на някакви секрети познания, изгубени за останалата част на човечеството.
В Тибет има две съществени религии – „ бон “ и будизъм. Религията бон е зародила преди будизма, сетне изпитала мощно негово въздействие. Затова през днешния ден западните учени са склонни да считат, че това е в действителност неортодоксално течение в самия будизъм.
Един от главните легенди в религията бон е митът за свещената страна Олмо. Според този мит, тя се появила в западната част на познатия на тибетците свят, измежду планини и скали, в страната Шанг-Шунг, и се наричала Олмо Лунг Ринг – Олмо Дългата котловина.
Столица на тази страна, която нормално се дефинира с епитета Висше или Най-добро място, станал град Барпосо-Гял.
В центъра на страната Олмо се намира свещеното за хиндуистите и тибетците езеро Манасаровар, а в центъра на това езеро се издига още по-свещената планина Кайлас, която тибетците назовават Юнгдрунг Гутсек – Девететажната Планина на Свастиката. Причината е, че върху южния й скат се намира отвесна цепнатина, пресечена с хоризонтална; двете в действителност образуват сходство на свастика. Тази планина, съгласно митологията, е галактически гръбначен дирек, който свързва небесните, земните и подземните светове.
Четири велики реки се стичат от планината Кайлас и се разливат по четирите направления на света – Инд, Брахмапутра, Сайтледж и Карнали; въпреки, видяно строго географски, само Сайтледж да извира от нея. И хиндуистите, и тибетците считат за собствен заветен дълг най-малко един път в живота си да извършат поклонение до свещеното езеро и свещената планина и да пропълзят към тях на колене. Според религията бон най-голямото благополучие е човек да срещне гибелта си тук, тъй като тогава няма да му се постанова да претърпи нови прераждания – с всичките техни страдания, скърби и несгоди.
Разказват се доста митове за хора от Запада, които опитвали да се изкачат на връх Юнгдрунг Гутсек, само че никой не съумял, тъй като били невярващи и техните опити за нанагорнище били демонстрация на най-обикновен туризъм. Тибетците имат вяра, че такива „ богохулници “ след завръщането си незабавно умирали от ужасна гибел. Според тях, причина за това са особените, божествени енергийни трептения на това място.
Митологичната свещена страна Олмо, ситуирана към планината Юнгдрунг Гутсек, имала форма на 8-листен лотос, а небето над нея приличало на колело с 8 спици. Вътре на тази страна бил ситуиран комплекс от дворци, храмове, реки и паркове, които обкръжават свещената планина. Това е най-тайният от тайните, недосегаем за земен взор, център на свещената страна. Той е обграден с верига от недостъпни планини. Зад планините се намира междинният регион на Олмо, който се състои от дванадесет огромни града. А външният регион на планината елементарните хора възприемат като земите на Западен Тибет.
Страната Олмо постоянно се разпознава с друга велика митологична страна – Шамбала, в която дума „ шамбха “ значи мир, положително, а „ но “ – „ държа ”; т.е., „ страната, която държи положителното в света “. Никой не може самичък, по своя воля и без да бъде свикан, да влезе в тази страна. Възможност да я посетят се дава единствено на духовно издигнати хора, които имат висше познание и безупречно владеят физическото си тяло. Специално за тях великият бон-учител Шенраб опънал своя лък и изстрелял стрела, която пробила стеснен проход в мощен планински масив – този проход от този момент се назовава „ Пътят на стрелата “. Този път е толкоз сложен, колкото и пътят на човешкия живот.
Легендата гласи, че видната окултистка Елена Рьорих един път попитала живеещите в Шамбала мъдреци – махатмите: „ Как би трябвало вярно да се изживее животът? “
Те й били дали отговор: „ Трябва да се изживее по този начин, както се минава по струна над бездна: красиво, деликатно и стремглаво “. Такъв е пътят към именитата страна Олмо-Шамбала.
