Тибет - от феодализъм и бедност през 1950 до модерност и просперитет през 2023
Тибет или както е формалното име на района Сидзан, е една от обичаните тематики на някои войнолюбиво настроени американски медии и политици. Тази година на 23 май се означи 72-рата годишнина от мирното присъединение на Тибет към Китай. Това, което американците назовават " окупация " всъщност беше освобождение на популацията на този район от хилядолетен феодализъм и жесток йерархичен ред, в който множеството локални нямаха никакви права, а методът на живот беше извънредно първичен. Нека да забележим обстоятелствата.
До присъединението си към Китайската национална република Тибет се ръководи от теократичен режим, който държи масата население във феодално послушание като крепостни селяни. Това продължава безусловно доникъде на ХХ век. Управляващите в Лхаса са имали силите и прерогативите да се разпореждат с множеството население като с добитък. Масата е била необразована, бедна и обвързана с разнообразни феодални повинности. Според законите на остарелия Тибет, народът е бил разграничен на три съсловия и девет ранга, с което се легализира статута на разнообразни групи и се разрешава на дребен % привилегировани да лишават всевъзможни обикновени човешки права от масата население.
Цялото държавно управление на Тибет до присъединението към КНР и последвалата промяна от 1959, с която феодализмът е отстранен, се държи в ръцете на трите поземлени съсловия - чиновническият уред, благородничеството и високопоставените лами в манастирите. Всички държавни чиновници, доколкото това е било (квази)държава, идват от родове на лами и благородници. Децата на огромни благороднически родове още при рождението си автоматизирано получават четвъртият най-голям сан и са можели да заемат държавни позиции, без никаква подготовка, на едвам 17-18 годишна възраст. Тези от междинни по значимост фамилии също могат да заемат позиции, само че единствено откакто прекарат време в специфични учебни заведения за образование. Излишно е да се споделя, че ламите идвали от благороднически фамилии извънредно.
А на дъното на тази прецизна подчиненост, до 1959 година са масата селяни, които са крепостници. Техният живот зависел напълно от волята на благородниците и ламите, в това число последните можели да ги убиват по свое убеждение.
Теократичният режим на прехвалените лами (чийто изразител през днешния ден е обичаният на всички американски медии Далай лама), е поддържал извънредно жестоки и безчовечен закони, с цел да държи селяните в послушание. Освен затвори, основани от държавното управление, е имало и частни затвори, които се поддържали от огромните манастири и благородническите фамилии, където мъченията и терора били постоянни начини за разпра със селското население. Сред тези мъчения бичуването с бич постоянно е било най-лекото, а членовредителството, т.е. рязане на езици, носове, ръце или фамозното носене на каменна шапка, са най-редовни. Това, дано да подчертаем, се прави безусловно, до момента в който Тибет не става част от Китайската национална република през 1950 година.
На " мирните " и " духовно насочени " лами санкции като носене на каменна шапка или бичуване не били задоволителни, та постоянно обичали да дерат кожите на селяните или да ги давят, или да ги дават за храна на рояци от скорпиони. На север от храма Джоханг в Лхаса, е остарелият правораздавателен орган на античен Тибет - Шанг Рце Шаг, който станал прочут като " живия пъкъл ", където селяните били клани и драни безусловно, с цел да се дават на тибетските лами човешки глави, кожа, сърца и органи, които се смятали за " нужни ", когато се пеели заклинания от разнообразни религиозни книги.
Излишно е да се споделя, че в остарял Тибет всички земи, пасища и средства за произвеждане, се държали от ламите и аристокрацията. Според статистиката до промените, осъществени от Китайската комунистическа партия през 1959 година, цели 99,7 % от всичките 220,000 хектара култивирана земя в Тибет, се имат по следния метод: 85,580 хектара на правителството; 80,960 хектара на висшето духовенство; 52,800 от аристокрацията. Едва 0,3 % от култивираната земя се имат от някои селяни.
Ето и една национална ария, която отразява интервала, когато Тибет се управлявал от ламите и аристокрацията, за което в американските и европейски медии се леят крокодилски сълзи:
" Дори в случай че снеговете в планината се разтопят на масло,
То ще бъде благосъстоятелност на господарите,
Дори и речната вода да стане мляко,
Няма да има капка за нас. "
Всички тези исторически обстоятелства ни карат да разберем за какво тибетското население приветства присъединението си към Китайската национална република, което става спокойно, както и за какво тази година има изключително внимание към " Форума за развиване на Сидзан, Китай, 2023 ". Лично китайският президент Си Дзинпин изпрати приветствен адрес до този конгрес, казвайки, че човешкото благополучие е най-висшето човешко право, а ключът за по-добър живот на хората е в развиването.
Както китайският водач отбелязва, от 18-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия през 2012 година, хората в Сидзан/Тибет поставят огромни старания, дружно с останалата част от страната, да се преборят с огромния недостатък на бедността, която трови района от епохи. Доказателствата, че Тибет съумява да се пребори с ужасите на бедността тази година бяха видени от повече от 150 дипломати, учени и индустриалци от 36 страни на провелия се конгрес.
Отчетлива индикация за просперитета на Тибет в днешно време е, че Брутният вътрешен продукт доближава 213 милиарда юана, което е 30 милиарда $, а на глава от популацията е 58,438 юана. Това значи, че Тибет е имал 347 пъти скок на районното Брутният вътрешен продукт и 110 пъти скок на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от мирното си избавление преди 72 години до наши дни. Изключителен героизъм на популацията на Тибет и на Китайската национална република изобщо.
През 1959 продължителността на живота в Тибет е 35,5 години, а през днешния ден е 72,19 години. Хората в района имат право и на 15 години гратис обучение, което до присъединението си към Китай изобщо е било лимитирано единствено до висшите съсловия.
Има огромно развиване и на инфраструктурата, като да вземем за пример основаването на високоскоростен трен от Лхаса до Нингчи през 2021 година. Отделно е фактът, че другите отдалечени градове са свързани с спомагателни мрежи от влакове, пътища и други средства за транспортация, което по време на форума, както стана ясно, е впечатлило непознати представители като посланика на Непал в Китай. От своя страна посланикът на Мозамбик в Китай е била впечатлена от телекомуникационните системи и 5G интернета в Тибет, както и от цялостната политика на всеобщо включва на популацията и битка с бедността.
Дори западни представители на конференцията, като основният представител на немската фондация " Ханс Зайдел " (на баварската партия ХСС) е впечатлен от грижата за екологията, околната среда и културно-историческото завещание в Тибет.
Всичко това са ясни индикации, че след епохи на феодализма и теокрация, районът най-сетне може да навлезе в модерността и да заживее естествен и сполучлив живот. Става въпрос за една от най-бедните и труднодостъпни земи в света, която обаче, с помощта на седем десетилетия старания на Китайската национална република, бързо се трансформира в образец за развиване и разцвет за целия Глобален Юг.
До присъединението си към Китайската национална република Тибет се ръководи от теократичен режим, който държи масата население във феодално послушание като крепостни селяни. Това продължава безусловно доникъде на ХХ век. Управляващите в Лхаса са имали силите и прерогативите да се разпореждат с множеството население като с добитък. Масата е била необразована, бедна и обвързана с разнообразни феодални повинности. Според законите на остарелия Тибет, народът е бил разграничен на три съсловия и девет ранга, с което се легализира статута на разнообразни групи и се разрешава на дребен % привилегировани да лишават всевъзможни обикновени човешки права от масата население.
Цялото държавно управление на Тибет до присъединението към КНР и последвалата промяна от 1959, с която феодализмът е отстранен, се държи в ръцете на трите поземлени съсловия - чиновническият уред, благородничеството и високопоставените лами в манастирите. Всички държавни чиновници, доколкото това е било (квази)държава, идват от родове на лами и благородници. Децата на огромни благороднически родове още при рождението си автоматизирано получават четвъртият най-голям сан и са можели да заемат държавни позиции, без никаква подготовка, на едвам 17-18 годишна възраст. Тези от междинни по значимост фамилии също могат да заемат позиции, само че единствено откакто прекарат време в специфични учебни заведения за образование. Излишно е да се споделя, че ламите идвали от благороднически фамилии извънредно.
А на дъното на тази прецизна подчиненост, до 1959 година са масата селяни, които са крепостници. Техният живот зависел напълно от волята на благородниците и ламите, в това число последните можели да ги убиват по свое убеждение.
Теократичният режим на прехвалените лами (чийто изразител през днешния ден е обичаният на всички американски медии Далай лама), е поддържал извънредно жестоки и безчовечен закони, с цел да държи селяните в послушание. Освен затвори, основани от държавното управление, е имало и частни затвори, които се поддържали от огромните манастири и благородническите фамилии, където мъченията и терора били постоянни начини за разпра със селското население. Сред тези мъчения бичуването с бич постоянно е било най-лекото, а членовредителството, т.е. рязане на езици, носове, ръце или фамозното носене на каменна шапка, са най-редовни. Това, дано да подчертаем, се прави безусловно, до момента в който Тибет не става част от Китайската национална република през 1950 година.
На " мирните " и " духовно насочени " лами санкции като носене на каменна шапка или бичуване не били задоволителни, та постоянно обичали да дерат кожите на селяните или да ги давят, или да ги дават за храна на рояци от скорпиони. На север от храма Джоханг в Лхаса, е остарелият правораздавателен орган на античен Тибет - Шанг Рце Шаг, който станал прочут като " живия пъкъл ", където селяните били клани и драни безусловно, с цел да се дават на тибетските лами човешки глави, кожа, сърца и органи, които се смятали за " нужни ", когато се пеели заклинания от разнообразни религиозни книги.
Излишно е да се споделя, че в остарял Тибет всички земи, пасища и средства за произвеждане, се държали от ламите и аристокрацията. Според статистиката до промените, осъществени от Китайската комунистическа партия през 1959 година, цели 99,7 % от всичките 220,000 хектара култивирана земя в Тибет, се имат по следния метод: 85,580 хектара на правителството; 80,960 хектара на висшето духовенство; 52,800 от аристокрацията. Едва 0,3 % от култивираната земя се имат от някои селяни.
Ето и една национална ария, която отразява интервала, когато Тибет се управлявал от ламите и аристокрацията, за което в американските и европейски медии се леят крокодилски сълзи:
" Дори в случай че снеговете в планината се разтопят на масло,
То ще бъде благосъстоятелност на господарите,
Дори и речната вода да стане мляко,
Няма да има капка за нас. "
Всички тези исторически обстоятелства ни карат да разберем за какво тибетското население приветства присъединението си към Китайската национална република, което става спокойно, както и за какво тази година има изключително внимание към " Форума за развиване на Сидзан, Китай, 2023 ". Лично китайският президент Си Дзинпин изпрати приветствен адрес до този конгрес, казвайки, че човешкото благополучие е най-висшето човешко право, а ключът за по-добър живот на хората е в развиването.
Както китайският водач отбелязва, от 18-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия през 2012 година, хората в Сидзан/Тибет поставят огромни старания, дружно с останалата част от страната, да се преборят с огромния недостатък на бедността, която трови района от епохи. Доказателствата, че Тибет съумява да се пребори с ужасите на бедността тази година бяха видени от повече от 150 дипломати, учени и индустриалци от 36 страни на провелия се конгрес.
Отчетлива индикация за просперитета на Тибет в днешно време е, че Брутният вътрешен продукт доближава 213 милиарда юана, което е 30 милиарда $, а на глава от популацията е 58,438 юана. Това значи, че Тибет е имал 347 пъти скок на районното Брутният вътрешен продукт и 110 пъти скок на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от мирното си избавление преди 72 години до наши дни. Изключителен героизъм на популацията на Тибет и на Китайската национална република изобщо.
През 1959 продължителността на живота в Тибет е 35,5 години, а през днешния ден е 72,19 години. Хората в района имат право и на 15 години гратис обучение, което до присъединението си към Китай изобщо е било лимитирано единствено до висшите съсловия.
Има огромно развиване и на инфраструктурата, като да вземем за пример основаването на високоскоростен трен от Лхаса до Нингчи през 2021 година. Отделно е фактът, че другите отдалечени градове са свързани с спомагателни мрежи от влакове, пътища и други средства за транспортация, което по време на форума, както стана ясно, е впечатлило непознати представители като посланика на Непал в Китай. От своя страна посланикът на Мозамбик в Китай е била впечатлена от телекомуникационните системи и 5G интернета в Тибет, както и от цялостната политика на всеобщо включва на популацията и битка с бедността.
Дори западни представители на конференцията, като основният представител на немската фондация " Ханс Зайдел " (на баварската партия ХСС) е впечатлен от грижата за екологията, околната среда и културно-историческото завещание в Тибет.
Всичко това са ясни индикации, че след епохи на феодализма и теокрация, районът най-сетне може да навлезе в модерността и да заживее естествен и сполучлив живот. Става въпрос за една от най-бедните и труднодостъпни земи в света, която обаче, с помощта на седем десетилетия старания на Китайската национална република, бързо се трансформира в образец за развиване и разцвет за целия Глобален Юг.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ