Ти виждаш: издути платна, луна на небето излезла, и мислиш: живот е това, живот преизпълнен

Ти виждаш:
издути платна,
луна на небето излезла,
и мислиш:
живот е това,
живот надвишаващ с лирика.

Отгоре –
изгряват звезди.
Небето –
седефено свети.
От сушата
кроткият бриз
с ръката си
къдри
морето.

Ех,
волен риболовен живот,
описан
във толкоз песни!
На мачтата – бяло платно...
Така да описваш
е елементарно. –

Турни му „ безпределно море “,
залей го излеко
с синило
и всичко излиза добре –
картинно
и благо.

туй,
че със вълчи зъби
студеният вятър ни хапе
и като тежки
сачми
те бият смразените капки?

Прогизнал
се връщаш дома
от влага.
А лодката зее.
И в кърмовия шкаф
две риби
във мрака сребреят.

Христос да би слязъл
сега
с две риби
какво ще направи?
От тъга –
очите горят,
гърдите –
омраза задавя.

На покрива
в рядката концерн
дъждът се бавно оцежда.
Заспиваш.
И след това в съня
изгрява далечна вяра...

Ех,
черен човешки живот!
Рибарски живот! –
неизвестност.
Не мож го разправи,
а то –
иди, че реди го на ария...