Ти си застъпница на тези, които са в неволя, и

„ Ти си застъпница на тези, които са в злочестина, и пристанище на тези, които са изложени на стихии! Твоят ковчег разлива благотворна бликам и прогонва бесовските пълчища. Твоята черква лекува недъзите, дава зрение на слепите, очиства прокажените. “
                                                                  Из житието на св. Параскева, написано от св. Патриарх Евтимий
Днес българските християни празнуват Св. Петка Българска (Търновска). Кратко й житие ни напомня уеб сайтът на старинния храм Св. Петка. 
Някъде през Х-ХI в. в благочестиво семейство от село Епиват, обитаемо по това време от тракийски славяни, на брега на Мраморно море близо до Цариград, сред Голямо Чекмедже (Буюкчекмече) и Силиврия се родила Божията отроковица Параскева. Възпитана в християнско благочестие, от детство стремежът й бил живот съгласно Господните заповеди, тъй като знаела, че единственият метод да заживее с Господа е опазването на закона му в цялост. Положила милосърдието за свое духовно съображение. Онази добродетел, която на дело извършва Господнята заръка: „ възлюби своя близък като самия себе си “. 
Така живеела праведната девственица, до момента в който пристигнало времето да посвети себе си, съгласно единственото си предпочитание, на Господа. Това станало незабавно щом умряли родителите й. С брат си Евтимий, който също посветил себе си на Господа в епископско служение, раздали имуществото си на бедните и всеки тръгнал по тесния и печален път към Господа. 
Подвизавала се девицата Господня в преподобнически подвизи първо в родния си град, след това в Цариград, сетне в Иорданската пустиня. Както се споделя в житието й, „ натрупала героизъм след героизъм “. Изнурявала плътта си, с цел да очисти разсъдъка и възприятията си от стремежите на плътта, тъй като добре познавала Господните слова: „ единствено чистите по сърце ще видят Бога “. А това бил единственият й блян. [...] Резултатът бил придобиването в цялост на Светия Дух. Така Бог се популяризирал в светата девственица. 
Но не не запомнил и нея да популяризира измежду народа й. В края на дните й Той я върнал в родния й Епиват. Починала като странница, непозната никому. Така я й погребали, вън от градските стени. След време върху нея в трапа хвърлили тялото на някакъв удавен моряк. Епиватчани не се поколебали да го сторят, въпреки че видяли нетленното тяло на преподобната. Но от неведение какво да сторят, те още веднъж го заровили в трапа. 
Същата нощ станало знамение. Преподобната в царско одеяние, обкръжена от свети ангели се явила насън на някои благочестиви люде, разкрила им коя е и повелила да извадят мощите й. Така и сторили. С литийно шествие и доста почести пренесли мощите й в храма. Още незабавно почнали да източват чудеса на излекуване, които не престават и до през днешния ден. Византийската черква, в чийто диоцез се намирал тогава Епиват, положила грижи за прославата на тази чудна Божия девственица, просияла в преподобнически подвизи. През ХII в. един патриаршески дякон в Цариград написал първото й житие.

В Царския храм

До 1231 година мощите на преподобната се намирали в локалната черква на прилежащо на Епиват градче, където светицата, съгласно първото й житие, била почитана „ като изцелителка и настойничка на бедните “. Сетне, подбуден от благочестиви подбуди, българският цар Иоан Асен II и улеснен от удобни политически условия, пренесъл светите й мощи като най-ценно богатство в старопрестолния Търновски град. Поставил ги с доста почести в Царския храм. Според царската хроника това станало през 1238 година, на 14-я ден от месец октомври. Поради което и паметта на преподобната се празнува на тази дата. Мощите на света Параскева останали в Търново 155 години до завоюването на града от османците през 1393 година

Носеща излекуване

Множества от разнообразни краища се стичали на поклонение към този храм, с цел да получат здраве или освобождение от житейска неволя. И измежду хората се разнесла мълвата за чудотворната изцелителна и закрилническа мощ на мощите на преподобната. Свети Патриарх Евтимий написал ново житие на преподобната. Тогава превел на български език и името й. „ Параскева “ на гръцки език е „ Петка “ на български (идва от петък, 5-я ден от седмицата, когато Господ е бил разпнат на кръста). Същото направил и с името на гръцката светица Кириаки - на български Неделя. Още щом мощите на преподобната пристигнали в Търново, към този момент не била наричана Епиватска, а Търновска. До края на XIV век у нас пораства броят на църквите, носещи нейното име. В Търново самата Царска черква, съгласно думите на св. Патриарх Евтимий, в която лежали мощите, носела името „ Св. Параскева “. А в София, съгласно хрониката, още през втората половина на XIII в. имало дребна черква със същото име. По-късно е повдигнат и втори храм на нейно име.

Пазителка

Колко мощна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от описа на Григорий Цамблак, възпитаник на св. Патриарх Евтимий и очевидец на завладяването на Търново от османските орди. Цамблак написа какъв брой озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, „ от вътрешната страна заякчена трети път благодарение на Параскева “. Нейните мощи били като несломим войник измежду жителите, които се намирали зад стените на крепостта.
Все отново столицата била завладяна, а най-ценното от плячката - поднесено на султан Баязид. Цамблак написа: „ Когато всички скъпоценни неща се донасяха пред лицето на царя (Баязид), донесено бе и тялото (мощите) на преподобната (Параскева), оголено от многоценните одеяния, а облечено в някакви дребни и дрипави одежди “. Султанът не показал интерес към тях и някои духовници измолили мощите да бъдат изнесени от града, като ги изпратили във Видин.

Странството на мощите

Така почнало странстването на мощите на преподобната. Три години по-късно, когато Срацимировата страна паднала под османска власт, мощите били отнесени в Белград. А след неговото рухване - още веднъж били занесени в Цариград. Оттам благочестивият молдовски държател от български генезис Василий Лупу ги пренесъл в град Яш, столица на тогавашното Молдовско княжество, днешна Румъния. Това станало, съгласно положения надпис, в храма „ Свети Три светители “ на 13 юни 1641 година На 27 декември 1888 година мощите на света Параскева биват пренесени в новата митрополитска катедрала на града „ Сретение Господне “, където почиват и до през днешния ден.