Как гладът казва много повече за психичното ни здраве и от най-добрия психолог!
“Ти си това, което ядеш ” е фраза, която може би всеки от нас знае. И смисълът на тази фраза е в действителност многопластов.
Гладът е главен инстинкт, който обезпечава нашето битие. Това е зовът на тялото, който ни алармира неналичието на сила, без която не можем да продължим да живеем. Но наред с това храненето е биологичен развой, който обезпечава с изключение на физическите, също и прочувствените ни потребности. Никому не е непознато да изиска да си хапне нещо вкусно след тежък ден или да се награди с обичано ядене след някакъв триумф и тук потребността храна е обусловена не от физически потребности, а се трансформира в инструмент за прочувствено контролиране.
Не всяко награждаване със сладост алармира за дисбаланс в личността, на който е хубаво да обърнем внимание. В кой миг обаче светлината би трябвало да ни светне и да погледнем по-навътре в себе си?
Нормата е: “ядеш когато си гладен и спираш да ядеш, когато си утолен ”. И когато човек се храни, с цел да задоволи глада си, няма място за ангажименти от вида: “въглехидратите са нездравословни, по тази причина хапвам кето ” или “ще хапна повече плодове, с цел да не хапвам торта ”. Базовият принцип на здравословното хранене от психична позиция е да избираме храните, които в действителност ни се ядат.
Всяка рационалност в избора ни храна като какво е по-ниско калорично или здравословно от това, което ни се желае, всеки колорит на възприятие за виновност от направения избор или употребявано количество алармират за нарушавания в храненето, които биха могли да прерастнат до хранителни зависимости и разстройства.
Храненето подсигурява нашето битие, а на психоемоционално равнище този развой зарежда с сила стълба на личността. Респективно всички нарушаванията алармират за вътрешни блокажи и липса на опора в самите нас, болката от които се опитваме да заглушим с храна.
Широко публикувано е, че връзката с майката е решаваща за това каква връзка ще формираме с храната. В по-широк проект на енергийно равнище това е и връзката с универсалната майка Земя. Като част от всичко живо на планетата Земя сред индивида и природата има мощна връзка. Тази връзка задейства тематиките за мястото ни в фамилната подчиненост, за персоналната опора за готовността ни да се свързваме с другите, да даваме и получаваме. И оттова питателните ни модели ни въплъщават способността ни да се заземяваме и да стоим устойчиво на краката си преносно и безусловно.
Хранителните нарушавания и разстройства в корена си не бих споделила, че имат общо с въпросите за неналичието на воля или отговорност към здравето, суетността или консуматорското ни общество. Те отразяват на доста по-дълбоко равнище вътрешни спорове и аспекти от вътрешното ни Аз, които не одобряваме. Всяка персона е неповторима и по никакъв метод не бих могла да обобщя какво стои зад компулсивните мисли какво ще вечеряме още от сутринта или по какъв начин да изразходим употребяваната храна със спорт. Но като човек, който е извървял дълъг персонален път в това направление и след това следя и оказвам помощ на други хора по техния път, бих могла да изведа следните линии като корена на питателните нарушавания и разстройства:
Не слушаме нашите персонални потребности и стремежи.
И това касае доста по-широк кръг от избори, които вършим с изключение на тези какво да ядем. Дисбалансът в храненето отразява генералното ни занемаряване на достоверното ни Аз и неналичието му на изява в света. Когато избираме какво да вършим и по какъв начин да живеем поради някой друг; когато сме подготвени да променим желанието си на 180 градуса, единствено с цел да паснем в колектив или група, тогава окастряме връзката, която имаме със себе си. Всеки път, когато изберем да укрепим връзката си с различен човек за сметка на вътрешния ни комфорт и задоволеност, ние като че ли задраскваме с Х себе си и храним вътрешните си блокажи.
Колкото повече одобряваме всяка своя потребност и стоим зад нея с съответни дейности, толкоз повече убеденост и успокоение можем да почувстваме. Това от своя страна ще ни помогне да имаме по-добра прочувствена регулация и по този начин по натурален път ще отпадне потребността да се тъпчем, с цел да отпуснем блокажите, които сами си сътворяваме.
2. Страх да се проявим и да бъдем забелязани.
Понякога причина за това да търсим избрани храни в огромно количество е потребността ни за изява и това да претърпяваме друг опит. Но някакси е по-лесно да предпочетем комфорта на това да седнем да похапнем и да си създадем наслаждение от процеса, в сравнение с да излезем от рамките на привичната си рутина и да се осмелим да създадем нещо друго, което може в действителност да нахрани душата ни. Действия като овакантяване на омразна към този момент работа, разлъка с сътрудник, с който знаем, че нямаме общ път напред, провокират човек да прояви “заспали ” елементи от себе си и да се впусне в страшното незнайно. А несъмнено е по-лесно е да играем играта “постоянно хапвам – непрекъснато слабея ”, в сравнение с да се заемем с нещата, които са в действителност значими и наболели за нас.
Замислете се: С какво е извънредно време да се заема в живота ми? Какво заобикалям да направя, а знам, че е значимо за мен. Отговорът на тези въпроси и предприемането на дейности сигурно ще подобри общото ви психическо положение и редът, който създадете за себе си, ще ви даде същинско възприятие на задоволство.
3. Липса на вяра
Нарушенията и разстройствата в храненето са тясно свързани с тематиката за контрола. Човек демонстрира повишен надзор, когато не усеща сигурност, а вярата е основна за това имаме базова сигурност. Замислете се за персоналния ви опит – към кого сте изгубили религия, по какъв начин това е трансформирало генерално вярата ви в самите вас. Разгледайте личните си убеждения и по този начин ще може да видите какъв брой мощни са устоите на персоналната ви религия, респективно какъв брой мощна е персоналната ви опора.
Ерозията на вярата е мъчителен развой, само че през живота си ние губим религия в някого или нещо, единствено с цел да можем да я преоткрием по-късно в още по-голям мащаб. Губим религия в сътрудници, другари или сътрудници, с цел да осъзнаем, че най-важно е да имаме вяра в себе си. Ако се питате “А по какъв начин мога да допускам? ” – отговорът е доста елементарен – “Като вярвате. ” Първият път, когато чух това, ми прозвуча неуместно, тъй като чаках да чуя някаква друга формула като решение. И след това осъзнах, че вярата и любовта са неразривно свързани и някакси по-лесно се отворих за смисъла, когато се запитах “Как мога да обичам? – Като просто обичам. ”
Вярата в себе си и в Бог е главният дирек и взаимоотношенията ни а другите хора единствено отразяват тази изконна връзка. Вярата сама по себе си магичното гориво, с което човек разполага, и то постоянно е в нас до момента в който сме живи, просто ние от време на време стопираме да го използваме. Вярата е лекарство за всяка душа и тяло и колкото повече ускоряваме вярата си, толкоз повече опора в себе си ще можем да почувстваме.
Темата с питателните нарушавания и разстройства е безкрайна и за всеки един тя е самобитен неповторим щемпел за персоналния му път. Всеки, който има някакъв опит, знае какъв брой компликация и болежка има по пътя към “нормата ”. Но от другата страна на монетата, храненето и обвързваните с него нарушавания са светлината, която осветява пътя към вътрешното ни излекуване. Те са знакът за потребността от нова вътрешна опора и нов смисъл в живота на личността и пътят ми до този миг демонстрира, че всеки има силата да се оправи с провокациите по този път и да преоткрие себе си.
Ангелина Мишева
Ангелина е енергиен коуч, квалифициран психолог и сертифициран практик. След дългодишна работа с типичен способи за работа със съзнанието като психотерапия, духовни учения и практики, тя стартира да практикува по собствен способ, създаден по време на образования с проводници и ментори в целия свят. Тя организира персонални сесии, в които посредством работа с подсъзнанието, всеки може елементарно и качествено да проработи въпроси свързани със здравето, взаимоотношения, финанси и други.
Повече за нейната работа може да откриете тук:
Гладът е главен инстинкт, който обезпечава нашето битие. Това е зовът на тялото, който ни алармира неналичието на сила, без която не можем да продължим да живеем. Но наред с това храненето е биологичен развой, който обезпечава с изключение на физическите, също и прочувствените ни потребности. Никому не е непознато да изиска да си хапне нещо вкусно след тежък ден или да се награди с обичано ядене след някакъв триумф и тук потребността храна е обусловена не от физически потребности, а се трансформира в инструмент за прочувствено контролиране.
Не всяко награждаване със сладост алармира за дисбаланс в личността, на който е хубаво да обърнем внимание. В кой миг обаче светлината би трябвало да ни светне и да погледнем по-навътре в себе си?
Нормата е: “ядеш когато си гладен и спираш да ядеш, когато си утолен ”. И когато човек се храни, с цел да задоволи глада си, няма място за ангажименти от вида: “въглехидратите са нездравословни, по тази причина хапвам кето ” или “ще хапна повече плодове, с цел да не хапвам торта ”. Базовият принцип на здравословното хранене от психична позиция е да избираме храните, които в действителност ни се ядат.
Всяка рационалност в избора ни храна като какво е по-ниско калорично или здравословно от това, което ни се желае, всеки колорит на възприятие за виновност от направения избор или употребявано количество алармират за нарушавания в храненето, които биха могли да прерастнат до хранителни зависимости и разстройства.
Храненето подсигурява нашето битие, а на психоемоционално равнище този развой зарежда с сила стълба на личността. Респективно всички нарушаванията алармират за вътрешни блокажи и липса на опора в самите нас, болката от които се опитваме да заглушим с храна.
Широко публикувано е, че връзката с майката е решаваща за това каква връзка ще формираме с храната. В по-широк проект на енергийно равнище това е и връзката с универсалната майка Земя. Като част от всичко живо на планетата Земя сред индивида и природата има мощна връзка. Тази връзка задейства тематиките за мястото ни в фамилната подчиненост, за персоналната опора за готовността ни да се свързваме с другите, да даваме и получаваме. И оттова питателните ни модели ни въплъщават способността ни да се заземяваме и да стоим устойчиво на краката си преносно и безусловно.
Хранителните нарушавания и разстройства в корена си не бих споделила, че имат общо с въпросите за неналичието на воля или отговорност към здравето, суетността или консуматорското ни общество. Те отразяват на доста по-дълбоко равнище вътрешни спорове и аспекти от вътрешното ни Аз, които не одобряваме. Всяка персона е неповторима и по никакъв метод не бих могла да обобщя какво стои зад компулсивните мисли какво ще вечеряме още от сутринта или по какъв начин да изразходим употребяваната храна със спорт. Но като човек, който е извървял дълъг персонален път в това направление и след това следя и оказвам помощ на други хора по техния път, бих могла да изведа следните линии като корена на питателните нарушавания и разстройства:
Не слушаме нашите персонални потребности и стремежи.
И това касае доста по-широк кръг от избори, които вършим с изключение на тези какво да ядем. Дисбалансът в храненето отразява генералното ни занемаряване на достоверното ни Аз и неналичието му на изява в света. Когато избираме какво да вършим и по какъв начин да живеем поради някой друг; когато сме подготвени да променим желанието си на 180 градуса, единствено с цел да паснем в колектив или група, тогава окастряме връзката, която имаме със себе си. Всеки път, когато изберем да укрепим връзката си с различен човек за сметка на вътрешния ни комфорт и задоволеност, ние като че ли задраскваме с Х себе си и храним вътрешните си блокажи.
Колкото повече одобряваме всяка своя потребност и стоим зад нея с съответни дейности, толкоз повече убеденост и успокоение можем да почувстваме. Това от своя страна ще ни помогне да имаме по-добра прочувствена регулация и по този начин по натурален път ще отпадне потребността да се тъпчем, с цел да отпуснем блокажите, които сами си сътворяваме.
2. Страх да се проявим и да бъдем забелязани.
Понякога причина за това да търсим избрани храни в огромно количество е потребността ни за изява и това да претърпяваме друг опит. Но някакси е по-лесно да предпочетем комфорта на това да седнем да похапнем и да си създадем наслаждение от процеса, в сравнение с да излезем от рамките на привичната си рутина и да се осмелим да създадем нещо друго, което може в действителност да нахрани душата ни. Действия като овакантяване на омразна към този момент работа, разлъка с сътрудник, с който знаем, че нямаме общ път напред, провокират човек да прояви “заспали ” елементи от себе си и да се впусне в страшното незнайно. А несъмнено е по-лесно е да играем играта “постоянно хапвам – непрекъснато слабея ”, в сравнение с да се заемем с нещата, които са в действителност значими и наболели за нас.
Замислете се: С какво е извънредно време да се заема в живота ми? Какво заобикалям да направя, а знам, че е значимо за мен. Отговорът на тези въпроси и предприемането на дейности сигурно ще подобри общото ви психическо положение и редът, който създадете за себе си, ще ви даде същинско възприятие на задоволство.
3. Липса на вяра
Нарушенията и разстройствата в храненето са тясно свързани с тематиката за контрола. Човек демонстрира повишен надзор, когато не усеща сигурност, а вярата е основна за това имаме базова сигурност. Замислете се за персоналния ви опит – към кого сте изгубили религия, по какъв начин това е трансформирало генерално вярата ви в самите вас. Разгледайте личните си убеждения и по този начин ще може да видите какъв брой мощни са устоите на персоналната ви религия, респективно какъв брой мощна е персоналната ви опора.
Ерозията на вярата е мъчителен развой, само че през живота си ние губим религия в някого или нещо, единствено с цел да можем да я преоткрием по-късно в още по-голям мащаб. Губим религия в сътрудници, другари или сътрудници, с цел да осъзнаем, че най-важно е да имаме вяра в себе си. Ако се питате “А по какъв начин мога да допускам? ” – отговорът е доста елементарен – “Като вярвате. ” Първият път, когато чух това, ми прозвуча неуместно, тъй като чаках да чуя някаква друга формула като решение. И след това осъзнах, че вярата и любовта са неразривно свързани и някакси по-лесно се отворих за смисъла, когато се запитах “Как мога да обичам? – Като просто обичам. ”
Вярата в себе си и в Бог е главният дирек и взаимоотношенията ни а другите хора единствено отразяват тази изконна връзка. Вярата сама по себе си магичното гориво, с което човек разполага, и то постоянно е в нас до момента в който сме живи, просто ние от време на време стопираме да го използваме. Вярата е лекарство за всяка душа и тяло и колкото повече ускоряваме вярата си, толкоз повече опора в себе си ще можем да почувстваме.
Темата с питателните нарушавания и разстройства е безкрайна и за всеки един тя е самобитен неповторим щемпел за персоналния му път. Всеки, който има някакъв опит, знае какъв брой компликация и болежка има по пътя към “нормата ”. Но от другата страна на монетата, храненето и обвързваните с него нарушавания са светлината, която осветява пътя към вътрешното ни излекуване. Те са знакът за потребността от нова вътрешна опора и нов смисъл в живота на личността и пътят ми до този миг демонстрира, че всеки има силата да се оправи с провокациите по този път и да преоткрие себе си.
Ангелина Мишева
Ангелина е енергиен коуч, квалифициран психолог и сертифициран практик. След дългодишна работа с типичен способи за работа със съзнанието като психотерапия, духовни учения и практики, тя стартира да практикува по собствен способ, създаден по време на образования с проводници и ментори в целия свят. Тя организира персонални сесии, в които посредством работа с подсъзнанието, всеки може елементарно и качествено да проработи въпроси свързани със здравето, взаимоотношения, финанси и други.
Повече за нейната работа може да откриете тук:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ