Ти си огледало, в което чертае своя многолик образ блянът

Ти си огледало, в което чертае своя разнолик облик блянът на мъжа за безконечна гиздост.
Бог те е родил една, само че палавата жадност на мъжа вижда в Тебе доста лица. И Ти дава доста имена.
А Ти си една. В игрите на облака и в трепета на морската пяна, в ромола на гората и в тъжния полъх на безлистни стъбла мъжът вижда Тебе и поставя Твоя трон над природата, в най-високото небе.
А Ти не си кралица. От деня, когато мъжкият взор се спре на Тебе, Ти се преобразяваш: Ти ставаш такава, каквато си в този момент. До тогава си била единствено дете, човек, ария или фантазия, а от този момент ставаш Жена. И Ти начеваш да търсиш от мъжа поклонство.
А Ти не си провидение. И в мига, когато разочарованият пръст уточни върху снагата Ти леке на грозотия и на лицето Ти - гънка на превземка, Ти рухваш, като алмазна кула от сънища, която напуща душата, щом човек се сепне. Защото мъжът е направил от Теб своя неистина - и Ти си повярвала в тази неистина.

Из "Богомилски митове ",
Николай Райнов