Моята златна свекърва
„ Ти се омъжи за мама, не за мене “ – обича постоянно да се оплаква полу на смешка – полу на истина моят брачен партньор, щом види, че отново шушукаме нещо като отдавнашни заговорници със остарялата. И по какъв начин няма. Вие може би не вярвате, само че златни свекърви има. Моята е една от тях.
Преди шестнадесет-седемнадесет години аз я срещнах за пръв път в пандиза, пред решетката. Дошла беше благата, да ме види – мен, годеницата на своя задържан наследник! Не помня към този момент какво имаше в огромната й плетена кошница, само че оная майчинска деликатност, с която ме погали тогава, още топли душата ми…
Не зная за какво е по този начин, само че има минути, които остават скъпи за цялостен живот и споменът за тях диктува от време на време до дъно връзките ни към хората, с които сме ги претърпели.
Първият ден, когато стъпих в дома на моята свекърва, беше празник. Посрещнаха ме като собствен, от дълго време предстоящ човек, като щерка, въпреки че и снаха не им бях станала още. Общата грижа – тъгата по Васил, който продължаваше да е в пандиза, ни направи доста скоро скъпи една на друга. А когато пристигна време да си ходя, баба Мария добродушно постави ръка на рамото ми:
– Остани чадо, къде ще се блъскаш единствено сираче по непозната работа и по непознатите къщи – остани тука да чакаш Васил.
Знам, че тогава плаках цяла нощ. Не беше от мъка…
Проясниха се дните сетне. Напълни се къщата ни с врява и детски смях, върна се Васил, сътрудници не ни дебнеха към този момент, а ние с моята свекърва от ден на ден се привъравахме една към друга. Сега живеем отново дружно и може чудно да се стори някому – до ден сегашен не сме се спречкали. Не че не е имало защо, само че интелигентна е моята бабичка. Тя постоянно знае по кое време да се намеси в общите разногласия, какво да каже, кого да отбрани. А по какъв начин гледа децата единствено! Децата са най-честият мотив за паники и разправии – палуват, капризничат. Кажеш им едно – те правят противоположното. Баба им била споделила, че и по този начин можело – оправданието готово. Нервите не устоят и свадата сред
„ проклетата “ свекърва и снахата е неизбежна.
В нашия дом такива неща няма. Макар в душата си да е напълно на страната на синовете ми, моята свекърва знае и строго да ги съди. Веднъж тя трябваше да поседи няколко седмици у етърва ми, само че не минаха десетина дни и баба Мария се завърна. Каза, че стигало толкоз, тормозила се без работа там, а тайничко ми довери:
– За децата бързах, майка, за децата ме беше боязън, да не им се карате, да не ги биете, я …
Моята свекърва не доносничи пред мен или мъжа ми,
не се оплаква, не клюки.
Затова всички я обичаме и в случай че в миналото не е права, аз не й блъскам вратите, не отивам да я разправям тук и там. Преглъщам си и зная – единствено след пет минути тя сама ще разбере, положителната, будна бабичка.
Аз съм служителка. Моето всекидневие е работата в институцията. Събрания, срещи с хората. Но баба Мария в никакъв случай не ми го натяква. Тя още вади юрганите си от чеиза и в никакъв случай не се сърди, че снаха й не бродира, не плете, както е било през положителното остаряло време на нейната младост.
Да съм свекърва като моята! Само това ще желая от себе си, когато пътечката на живота ми превали към този момент и моите момчета доведат вкъщи снахи.
Инфо:
