В последните си дни Мария Нейкова чувала как починалата в тежката самолетна катастрофа Паша Христова й говори
Ти отмина,
ти отмина,
ти отмина.
Сякаш сън, като че ли сняг, сякаш дъжд,
като че ли пролет и есен, и зима...
На фона на тази ария Павел Иванов в ролята на Георги Аспарухов помахва от шофьорското място на колата си на брачната половинка си Лита, тръгвайки за мача във Враца, от който именитият нападател по този начин и не се завръща. Катастрофира в прохода Витиня през 1971 година и остава вечно на 28 години. С този кадър свършва филмът “Гунди – Легенда за любовта ", а известно време доста хора си задаваха въпроса на кого е женският глас, който пее “Синева ", поради че песента е известна в осъществяването на Васил Найденов.
Всъщност оригиналът е на Мария Нейкова от 1975 година
Текстът е на поета Павел Матев. Той е един от обичаните лирици на генерации българи, а песните по негови стихове към момента се пеят. По времето на соца критиците дефинират творбите му като прекомерно метафизичен, само че признават, че по едно и също време с това са и нежни. Слагат му етикета “тъжен стихотворец ".
Малцина знаят, че стихотворението “Писмо до мама ", което Емил Димитров изпява и се трансформира в една от знаковите му песни, е същинска история от живота на Матев. Неговата майка реже дългите си коси и ги продава на перукери за 2500 тогавашни лв., с цел да заплати таксата на сина си в гимназията.
Мария Нейкова обаче остава в историята не със “Синева ", а с “Вървят ли двама ", която основава малко откакто оцелява в авиокатастрофата, при която умира Паша Христова. Злощастното събитие е на 21 декември – съдбоносният ѝ рожден ден, на който преди този момент стартира огромният ѝ напредък в музиката.
На тази дата през 1968 година тя дебютира на сцената с първия си концерт, на който партнира на Паша Христова, Георги Минчев, Маргарита Радинска и оркестър “София " в зала “България ". Жоро Минчев я показва на тогавашния дълготраен началник на групата Емил Георгиев и той я включва в програмата. Нейкова таман е приключила 2-годишната школа за естрадни артисти и на събитието показва песента “Странен свят ".
Тя жъне огромен триумф и скоро я канят за солист в оркестъра на мястото на Маргарита Радинска, която излиза в отпуск по майчинство.
Първият запис на Мария Нейкова в радиото е песента “Закъснели срещи " на Петър Ступел, изпълнявана дружно с Георги Минчев. Това е и шлагерът, който печели първа премия на “Златният Орфей " през 1969 година, като тогава певицата я показва дружно с Михаил Белчев.
На 25-годишнината си дружно с оркестъра тя би трябвало да пътува за Алжир за празниците на българската просвета, където се кани да отпразнува рождения си ден. Само час преди нещастието двете с Паша се разхождат из летището и радостно си тананикат новата ария на Бисер Киров “Гълъби над София ".
Паша Христова влиза първа в самолета и сяда на третата седалка откъм прозореца.
Ако беше останала на нея, може би е щяла да оцелее
След нея се качва служителка от Софийския градски национален съвет (СГНС), настанява се на първата седалка и кани Паша да седне зад нея. А Мария Нейкова заема нейното място. С изключение на нея всички пасажери от първата до шестата седалка умират.
В 23,40 часа за Алжир излетява под наем полет Ил-18 с водач Борис Луканов. Сред пасажерите царува радостно въодушевление. Няколко секунди след отделянето от земята машината се накланя вляво, удря крилото в пистата, прекършва се на две и пламва. Загиват 6-членният екипаж и 24 пасажери, измежду които е и Паша Христова. Разпознават тялото ѝ по златните пръстени. Оцеляват двама от екипажа и 19 пасажери. Повечето остават физически и душевен осакатени за цялостен живот.
Самолетът се възпламенява секунди, откакто излетява, умират доста пасажери, а оживелите са с тежки контузии.
“Започнах да се катеря по горящите железа на разрушения аероплан – споделя по какъв начин се избавя Мария Нейкова. Дръпнах си краката и тогава ги раздрах, без да усетя никаква болежка. Някакъв кабел загреба косата ми, оставих цялостен кичур. Добрах се до някаква дупка, която гореше. Не знаех, че това е изчезналата опашка на самолета. И без доста да му мисля, се хвърлих. В този момент си споделих: “Мъжът ми няма да остане вдовец ".
Видях хората долу като миниатюрки в далечината. Помислих си: “Няма да оживея, само че по-добре долу да почина. " Като тупнах на земята, съм изгубила схващане. Опомних се чак когато един от моите сътрудници, Краси Кацаров, стартира да ме влачи за ръцете по-далеч от огъня. Но като видя, че свестявам се, ме остави и хукна да избавя други. Аз обаче не можех да мръдна. Ужасен мраз, тревата ледена, аз съм просната на земята и цялото ми тяло подскача в хоризонтално състояние. Не мога да се спра.
Идваха хора около мен и ме питаха коя съм. Отговарях: “Мария Нейкова ", и те отминаваха. Пътувахме дружно с сътрудници от танцовия състав, в който имаше сестри и братя, съпруги и майки - всеки си търсеше своя човек. Страхотия! По едно време над мен се надвеси едно момче: “Аз съм Стоянчо от танцовия състав ". Посегна да ме вдигне и в този миг видях, че всичко по него е изгоряло, а кожата от ръцете му виси на ленти.
И с тези ръце това момче ме изнесе отвън рисковата зона. Нито пожарна имаше, нито “Бърза помощ ". Шофьорът на един наследник рейс, който откарва пасажерите до самолетите, ни качи. Поисках си цигара. И в този миг видях до мен едно седнало момиче, което си държи умерено крайници, а от коляното надолу беше единствено кокал. Припаднах отново... Като се разсъниха, видях, че някаква услужлива ръка ми е поставила цигара в устата и тя димеше. "
Идвайки в схващане в “Пирогов ", Мария усеща, че Паша към този момент не е измежду живите. Претърпява 6 интервенции и 54 шева от коляното надолу.
Остава с тежки белези и избира да не помни този ден. Оттогава не чества рождените си дни и дълго страда за приятелката си Христова.
“Тя извънредно рядко говореше за това събитие – споделя преди време синът й Цветин Нейков. - Мразеше даже да я питат за това. " Месеци наред Мария Нейкова е в тежко психическо положение, а нещото, което още веднъж ѝ вдъхва живот, е песента “Вървят ли двама ", която просълзява режисьора Методи Андонов.
След като “Козият рог " е сниман, Андонов я кани да напише музиката. “Изгледах кино лентата. Два дни ме боля главата и бях на легло под въздействието му, само че след това за една седмица направих няколко плана за музика – разказвала е певицата. - Когато чу “Вървят ли двама ", Методи се разплака По-късно Богомил Гудев написа текста, който изпях. "
Въпреки работата и поддръжката на брачна половинка ѝ Недялко Нейков, който е любовта на живота ѝ, тя не може да се отърси от горчивината и кошмарите, които я преследват след 21 декември 1971 година Затова 3 година след злополучното събитие взема решение да посети петричката пророчица Ванга. Тя я посреща с думите: “Ти що не умря? Знам те, Маре, ти си от джазовите! Та да ти кажа - на този свят всеки се ражда с писмо. В твоето не беше писано да умреш в злополуката. Пред тебе има още 40 години живот... "
През 1975 година се случва и огромното знамение в живота ѝ – ражда се синът ѝ Цветин. Тя не вярвала, че в миналото ще успее да забременее поради контузиите и интервенциите, които е претърпяла след огромната покруса.
В годините по-късно безусловно нищо не може да разклати мощната ѝ душeвност, само че ориста ѝ сервира следващ удар. След като е изгубила няколко близки индивида, на 27 септември 2001 година умира брачният партньор ѝ, падайки от балкона, до момента в който се пробва да оправи кабел на антената. Тя дълго време не може да го прежали и последователно се затваря в себе си.
На идната година единствено за един месец си отиват и двама от основателите на “Козият рог " - първо писателят Николай Хайтов на 30 юни, след това актрисата Катя Паскалева на 23 юли. Мария Нейкова ги последва на 1 август 2002 година
В последните месеци от живота си тя признавала на близки приятелки, че чува гласа на Паша Христова и я сънувала. Като заспи, виждала по какъв начин съпругът ѝ Недялко строи къща на небето и я вика при себе си: “Идвай да я градим дружно ".
Била и доста огорчена, че вестниците пишели неистини, че е продала правата на “Вървят ли двама " за пари, с които да си купи медикаменти. Близките ѝ приятелки имат вяра, че не е могла да живее без мъжа си и е бързала да го последва, а синът ѝ счита, че е бил повсеместен срив на тялото ѝ.
“Когато мъжът ми си отиде, светът се прекатурна – споделя в едно от последните си изявленията певицата. - Такава болежка не бях изпитвала... Но аз имам вяра и не преставам да диря положителното, даже и в най-тежките моменти. Защото аз съм Мария. "
“Защото аз съм Мария " е преводна ария, която тя изпълняваше. А в нея се пее: “... Ще те стигна, не мисли, че съм надалеч... ", написа " 24 часа ".
ти отмина,
ти отмина.
Сякаш сън, като че ли сняг, сякаш дъжд,
като че ли пролет и есен, и зима...
На фона на тази ария Павел Иванов в ролята на Георги Аспарухов помахва от шофьорското място на колата си на брачната половинка си Лита, тръгвайки за мача във Враца, от който именитият нападател по този начин и не се завръща. Катастрофира в прохода Витиня през 1971 година и остава вечно на 28 години. С този кадър свършва филмът “Гунди – Легенда за любовта ", а известно време доста хора си задаваха въпроса на кого е женският глас, който пее “Синева ", поради че песента е известна в осъществяването на Васил Найденов.
Всъщност оригиналът е на Мария Нейкова от 1975 година
Текстът е на поета Павел Матев. Той е един от обичаните лирици на генерации българи, а песните по негови стихове към момента се пеят. По времето на соца критиците дефинират творбите му като прекомерно метафизичен, само че признават, че по едно и също време с това са и нежни. Слагат му етикета “тъжен стихотворец ".
Малцина знаят, че стихотворението “Писмо до мама ", което Емил Димитров изпява и се трансформира в една от знаковите му песни, е същинска история от живота на Матев. Неговата майка реже дългите си коси и ги продава на перукери за 2500 тогавашни лв., с цел да заплати таксата на сина си в гимназията.
Мария Нейкова обаче остава в историята не със “Синева ", а с “Вървят ли двама ", която основава малко откакто оцелява в авиокатастрофата, при която умира Паша Христова. Злощастното събитие е на 21 декември – съдбоносният ѝ рожден ден, на който преди този момент стартира огромният ѝ напредък в музиката.
На тази дата през 1968 година тя дебютира на сцената с първия си концерт, на който партнира на Паша Христова, Георги Минчев, Маргарита Радинска и оркестър “София " в зала “България ". Жоро Минчев я показва на тогавашния дълготраен началник на групата Емил Георгиев и той я включва в програмата. Нейкова таман е приключила 2-годишната школа за естрадни артисти и на събитието показва песента “Странен свят ".
Тя жъне огромен триумф и скоро я канят за солист в оркестъра на мястото на Маргарита Радинска, която излиза в отпуск по майчинство.
Първият запис на Мария Нейкова в радиото е песента “Закъснели срещи " на Петър Ступел, изпълнявана дружно с Георги Минчев. Това е и шлагерът, който печели първа премия на “Златният Орфей " през 1969 година, като тогава певицата я показва дружно с Михаил Белчев.
На 25-годишнината си дружно с оркестъра тя би трябвало да пътува за Алжир за празниците на българската просвета, където се кани да отпразнува рождения си ден. Само час преди нещастието двете с Паша се разхождат из летището и радостно си тананикат новата ария на Бисер Киров “Гълъби над София ".
Паша Христова влиза първа в самолета и сяда на третата седалка откъм прозореца.
Ако беше останала на нея, може би е щяла да оцелее
След нея се качва служителка от Софийския градски национален съвет (СГНС), настанява се на първата седалка и кани Паша да седне зад нея. А Мария Нейкова заема нейното място. С изключение на нея всички пасажери от първата до шестата седалка умират.
В 23,40 часа за Алжир излетява под наем полет Ил-18 с водач Борис Луканов. Сред пасажерите царува радостно въодушевление. Няколко секунди след отделянето от земята машината се накланя вляво, удря крилото в пистата, прекършва се на две и пламва. Загиват 6-членният екипаж и 24 пасажери, измежду които е и Паша Христова. Разпознават тялото ѝ по златните пръстени. Оцеляват двама от екипажа и 19 пасажери. Повечето остават физически и душевен осакатени за цялостен живот.
Самолетът се възпламенява секунди, откакто излетява, умират доста пасажери, а оживелите са с тежки контузии.
“Започнах да се катеря по горящите железа на разрушения аероплан – споделя по какъв начин се избавя Мария Нейкова. Дръпнах си краката и тогава ги раздрах, без да усетя никаква болежка. Някакъв кабел загреба косата ми, оставих цялостен кичур. Добрах се до някаква дупка, която гореше. Не знаех, че това е изчезналата опашка на самолета. И без доста да му мисля, се хвърлих. В този момент си споделих: “Мъжът ми няма да остане вдовец ".
Видях хората долу като миниатюрки в далечината. Помислих си: “Няма да оживея, само че по-добре долу да почина. " Като тупнах на земята, съм изгубила схващане. Опомних се чак когато един от моите сътрудници, Краси Кацаров, стартира да ме влачи за ръцете по-далеч от огъня. Но като видя, че свестявам се, ме остави и хукна да избавя други. Аз обаче не можех да мръдна. Ужасен мраз, тревата ледена, аз съм просната на земята и цялото ми тяло подскача в хоризонтално състояние. Не мога да се спра.
Идваха хора около мен и ме питаха коя съм. Отговарях: “Мария Нейкова ", и те отминаваха. Пътувахме дружно с сътрудници от танцовия състав, в който имаше сестри и братя, съпруги и майки - всеки си търсеше своя човек. Страхотия! По едно време над мен се надвеси едно момче: “Аз съм Стоянчо от танцовия състав ". Посегна да ме вдигне и в този миг видях, че всичко по него е изгоряло, а кожата от ръцете му виси на ленти.
И с тези ръце това момче ме изнесе отвън рисковата зона. Нито пожарна имаше, нито “Бърза помощ ". Шофьорът на един наследник рейс, който откарва пасажерите до самолетите, ни качи. Поисках си цигара. И в този миг видях до мен едно седнало момиче, което си държи умерено крайници, а от коляното надолу беше единствено кокал. Припаднах отново... Като се разсъниха, видях, че някаква услужлива ръка ми е поставила цигара в устата и тя димеше. "
Идвайки в схващане в “Пирогов ", Мария усеща, че Паша към този момент не е измежду живите. Претърпява 6 интервенции и 54 шева от коляното надолу.
Остава с тежки белези и избира да не помни този ден. Оттогава не чества рождените си дни и дълго страда за приятелката си Христова.
“Тя извънредно рядко говореше за това събитие – споделя преди време синът й Цветин Нейков. - Мразеше даже да я питат за това. " Месеци наред Мария Нейкова е в тежко психическо положение, а нещото, което още веднъж ѝ вдъхва живот, е песента “Вървят ли двама ", която просълзява режисьора Методи Андонов.
След като “Козият рог " е сниман, Андонов я кани да напише музиката. “Изгледах кино лентата. Два дни ме боля главата и бях на легло под въздействието му, само че след това за една седмица направих няколко плана за музика – разказвала е певицата. - Когато чу “Вървят ли двама ", Методи се разплака По-късно Богомил Гудев написа текста, който изпях. "
Въпреки работата и поддръжката на брачна половинка ѝ Недялко Нейков, който е любовта на живота ѝ, тя не може да се отърси от горчивината и кошмарите, които я преследват след 21 декември 1971 година Затова 3 година след злополучното събитие взема решение да посети петричката пророчица Ванга. Тя я посреща с думите: “Ти що не умря? Знам те, Маре, ти си от джазовите! Та да ти кажа - на този свят всеки се ражда с писмо. В твоето не беше писано да умреш в злополуката. Пред тебе има още 40 години живот... "
През 1975 година се случва и огромното знамение в живота ѝ – ражда се синът ѝ Цветин. Тя не вярвала, че в миналото ще успее да забременее поради контузиите и интервенциите, които е претърпяла след огромната покруса.
В годините по-късно безусловно нищо не може да разклати мощната ѝ душeвност, само че ориста ѝ сервира следващ удар. След като е изгубила няколко близки индивида, на 27 септември 2001 година умира брачният партньор ѝ, падайки от балкона, до момента в който се пробва да оправи кабел на антената. Тя дълго време не може да го прежали и последователно се затваря в себе си.
На идната година единствено за един месец си отиват и двама от основателите на “Козият рог " - първо писателят Николай Хайтов на 30 юни, след това актрисата Катя Паскалева на 23 юли. Мария Нейкова ги последва на 1 август 2002 година
В последните месеци от живота си тя признавала на близки приятелки, че чува гласа на Паша Христова и я сънувала. Като заспи, виждала по какъв начин съпругът ѝ Недялко строи къща на небето и я вика при себе си: “Идвай да я градим дружно ".
Била и доста огорчена, че вестниците пишели неистини, че е продала правата на “Вървят ли двама " за пари, с които да си купи медикаменти. Близките ѝ приятелки имат вяра, че не е могла да живее без мъжа си и е бързала да го последва, а синът ѝ счита, че е бил повсеместен срив на тялото ѝ.
“Когато мъжът ми си отиде, светът се прекатурна – споделя в едно от последните си изявленията певицата. - Такава болежка не бях изпитвала... Но аз имам вяра и не преставам да диря положителното, даже и в най-тежките моменти. Защото аз съм Мария. "
“Защото аз съм Мария " е преводна ария, която тя изпълняваше. А в нея се пее: “... Ще те стигна, не мисли, че съм надалеч... ", написа " 24 часа ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ