“Ти отмина. Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен,

“Ти отмина.
Сякаш сън, като че ли сняг, като че ли дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като забрадка синя.
Непрежалена тъжна смешка като яребица
се заобажда.
И една ароматна горест почна лекичко
да те възражда.
Аз се стопирах, аз се стопирах и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата отговорно, отговорно мълчи,
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едвам,
пиле някакво изписука.
Ах каква, ах каква синева!
Синева сме не запомнили
някога тука.
Синева, синева... ”



Музика Александър Йосифов
Текст Павел Матев
Изпълнява: Диана Експрес