Ти не ме обикна, ни пожали, някакъв грозник ли в мен

Ти не ме обикна, ни пожали,
някакъв грозник ли в мен разбра?
Та очи извръщаш примижали,
с две ръце на мойте рамена.

Гледам нито жестоко, нито нежно
твойто младо, чувствено лице.
Колко си прегръщала повърхностно?
Колко милувки помниш? И ръце?

Знам, че като сенки несъгрени
всички прекосиха твоя ден.
Сядала на толкоз колени,
ето че в този момент седиш у мен.

Нека твоят взор е мъждив
и за някой различен си мислиш ти,
но и аз не мога да съм гальовен,
че мозъкът ми другаде лети.

Стъпка безгрижно гореща,
не съдбоносен знак непонятен —
свърза ни една инцидентна среща
и с усмивка ще се разделим.

И поемай пътя си, обаче
в свойте безразсъдства и беди
неласканите недей закача,
неизпепелените щади.

И когато за обич огромна
с различен си шепнеш в уличния мрак,
тръгнал на разходка, може двама
ненадейно да се срещнем отново.

Ти към различен ще се притискаш към този момент
и с реверанс безгрижно отчетлив
тихо ще ми кажеш: „ Добър вечер! “
ще отвърна: „ Добър вечер, miss. “

И надали тъга ще ме погуби,
няма да изпитам жалост даже —
любилият повече не люби
и угасналият не гори.

Превод от съветски: Иван Николов