- Ти ме познаваш и аз те познавам, ти ми

- Ти ме познаваш и аз те познавам, ти ми вярваш, по тази причина първо на тебе ще ти кажа самата истина!

Така рече премиерът на народа си, а народът притихна очаквателно.

- Ще сменим курса на ръководството на страната. Ще тръгнем по нов път.

- Какво беше до момента? – попита министър председателят. – Аз предлагах с кои да управляваме страната, разните министри, шефове, а вие рекохте, че са грешници и би трябвало да ги освободя. Послушах ви, махнах от управата доста народ. Сега ще ги заместя с нови хора, ще ръководя с други – такива, които не съм ревизирал персонално, изцяло инцидентни.

Народът се раздвижи и рече на премиера:

- Вземи по-сериозни, читави хора вземи.

Премиерът подвигна ръце.

- Откъде да ги взема, бе! – попита той народа. – Откъде да дойдат тези хора! Който и да посоча – всички скачате против него. Говорите, пишете, вадите вода от девет дерета! Откъде да дойдат тези хора, като всеки един го нарочвате за черна овца. Имал палат, а не къща, раздавал постове на родата на дамата, уредил балдъзата на значима работа в чужбина – какво ли не измисляте за фрагментите ми! Няма угодия! За това пристигнах да ви го кажа – ще ръководя към този момент както пристигна! Ще назначавам и отстранявам в държавното управление всевъзможни, нямам време да сортирам, би трябвало да свиквате с това!

Народът напълно се разшумя.

- Ма, то и до момента си беше по този начин!

- Никога не е било по този начин, тъй като аз ръководя умно страната, само че другите позволяват неточности.

Народът отново притихна.

- Строим непрекъснато, ремонтираме всичко, което се скапва, тъй като врагът не спи, а когато спи, хърка по този начин мощно, че всичко се тресе и се разпада. Но ние бдим и оправяме всички пакости в страната.

- После стана и това – някои хора бръкнаха в кацата с меда. Едни си топнаха единствено пръст, други стигнаха до лакът.

Премиерът огледа народа си и продължи:

- Знаете, че аз в никакъв случай и по никакъв мотив не съм се доближавал до кацата с мед. Аз дори не знам има ли в самата каца мед – по този начин споделят по малките екрани, по този начин приказва и врагът! Мед, та мед!

Премиерът направи пауза:

- Никога не съм се доближавал до това и вие добре го знаете, щото ме познавате. Какъв мед, бе! Вие знаете ли какво детство съм имал? Нямаше нищо, от време на време вечеряхме трошляк!

Народът стартира да се разсейва и да шуми. Премиерът изръмжа.

- Аз – рече той – пръв раздадох правдивост. Всеки, който е минал около кацата с меда, подписа оставка. И аз ги освободих. Даже не питах отговорни ли са и какъв брой. Имахме дълга пейка с готови от мен фрагменти. Но вие не ги щете – криви били, нефелни, все гледали чинията им да е цялостна! Няма към този момент да прахосвам фрагментите си, ще ги вардя за по-добри времена! Защото медът си е мед, а страната – страна.

Народът намерено възропта:

- Искаме в този момент да живеем по-добре, а не в миналото! По-добри времена към този момент няма да има, то е ясно.

- Няма такова нещо – не се съгласи премиерът – по-добрите времена идват, те са пред нас, чакат ни напред в бъдещето!

- Както постоянно – рече премиерът още, – първо при вас пристигнах да ви ви кажа цялата истина, тъй като знам, че ми вярвате.

- Леле! – рече народът. – С същинските експерти стигнахме до това състояние, какво ли ще е бъдещето с новите случайници в управата? Сигурно ще би трябвало да скачаме пропастта с два скока!

- Това – рече премиерът – е най-хубавото, което чух днеска – пропастта на два скока, че и на три!

- Знаех си, народе – рече  още министър председателят, – че незабавно ще ме схванеш!

После премиерът остави народа си, качи се на дебелата си кола и отдели напред.