- Ти, коя си? Защо ме будиш? - Здравей, аз

- Ти, коя си? Защо ме будиш?

- Здравей, аз съм Любовта.

- Любовта ли? Че, щом си Любовта, за какво не ме оставиш да дремя и да дойдеш на следващия ден? Тогава ще имам повече време за теб.

- Аз пребивавам без време. Аз съм тук постоянно, само че не постоянно успяваш да ме видиш, както и доста други хора. Човек ме вижда единствено, когато му е нужно. Ала не знае, че аз съм постоянно при него, тъй като е ангажиран с Безразличието.

- Хей, Любов, разкажи ми каква си? Искам да знам, когато те срещна отново дали ще те позная.

- Но ти ме срещаш всеки ден. Когато отвориш очи, когато гледаш в огледалото Аз съм там, когато птиците пеят, отново съм Аз, чуеш ли вятърът, още веднъж съм до теб. Аз сядам с теб на масата, до теб съм даже, когато се гневиш на всичко. Човекът, постоянно желае да ме има безусловно. Сякаш аз съм тук за момент, а не вечно. Той ме преобразява и моделира, и хиляди години се бори за мен без да осъзнава, че аз съм с него и без битка, и без обещания, и без заричане. Аз не владея граници. Аз мога да те докосна, а ти да ме усетиш. Притежавам единствено мощ, тъй като жигосвам слабостта. Така давам мощ на теб.

- Сила? Когато обичам доста, от време на време пострадвам, това не ми дава мощ, в противен случай.

- Защото обичаш доста. Обичай безгранично и ще познаеш силата.

- Но мен ме е боязън, може да сгреша…

- Не се опитвай да ме разпознаваш, тъй като Аз нямам лице. Моят дом е твоето сърце. Там можеш постоянно да ме откриеш. Както в този момент.

- Да, в този момент. Но дали това Сега, си ти в действителност? Истинската Любов ли си?

- Аз в никакъв случай не съм друга. Хората, от време на време приказват за мен, че съм рискова, лъжлива, само че това не съм Аз.

- А какво е тогава?

- Това е тяхната лична неустановеност, че мен ме няма, за това е по – елементарно да ме отрекат и наклеветят. Любовта не клюки. Аз давам единствено хубост, безметежност, безкрайност. Аз те погалвам и ти правя подарък крила, с които ти решаваш по какъв начин да летиш и къде ще бъде твоят кей. Дори да спреш да летиш аз ходя паралелно с теб. Държа ръката ти и няма да я предам. Понякога човек си мисли, че съм си отишла. Но аз не те напущам в никакъв случай.

- Хей, Любов, почакай малко. Кажи ми, ти имаш ли си Любов?

- На мен не ми е нужна Любов щом твоето сърце тупти. То ме кара да съм самодостатъчна.