There is a crack in everything, that`s how the light

...
There is a crack in everything, that`s how the light
Коментари Харесай

Over the wall на Nasimo и стените, през които трябва да преминем

" There is a crack in everything, that`s how the light gets in " – този емблематичен откъс от " Anthem " на Ленард Коен е първото нещо, което ми идва мислено, когато престъпвам огромната цепнатина в солидната стена, с цел да се потопя в новата галерия на фамозния български графити актьор и художник Станислав Трифонов – Nasimo – " Over the wall " .

Дълбоките знаци, присъщи за творчеството на Nasimo, стартират още от входната врата, преди да си зърнал картините, които те чакат оттатък. Отвъд стената, оттатък нашите лични загради и предубеждения. Стената, през която би трябвало да преминем. Сещам се за Pink Floyd, Юнг, Джоузеф Кембъл, само че медитативната музика и красивите картини бързо ме потапят в пространството.


Символичното начало на новата галерия на Станислав Трифонов - Nasimo, Сн. Mediapool

Канава, а по-късно – стена. Графити актьорът и художникът.

За първи път се сблъсках с творбите на Nasimo доскоро повече от 10 години, виждайки фотография на прелестната му картина на Дядо Добри на високия блок в столичния квартал " Хаджи Димитър ". Влюбих се в творчеството на Nasimo. Започнах да се интересувам от графити изкуството и от това, което Nasimo основава, само че само като графити актьор. През 2019 година обаче, изцяло инцидентно, попаднах на неговата шеста независима галерия – Life is a Study. Не единствено персонално научих какъв брой земен човек е Nasimo, само че и осъзнах, че той е преди всичко един извънредно надарен художник.

В " Over the Wall " са съчетани тези два свята. Това е същинска среща сред улицата и галерията. Двадесет и шест картини, седем от които изрисувани на големи пана, наподобяващи същинска бетонна стена. Те са ситуирани в особено обособено пространство в подлеза на Националния замък на културата и могат да бъдат прегледани единствено още няколко дни – до 15 октомври.

" Стената е метафора за нашите стени, които сме си построили и ни пречат да забележим себе си. Тялото и мозъкът ни, да вземем за пример, са стени, които ние сме създали. Плакатът на изложбата е револвер на фона на нашия мозък, тъй като точно мозъкът ни е нашето най-голямо оръжие, само че и най-опасното. В „ Бхагавад Гита “ Кришна изяснява на Арджуна, че мозъкът е най-големият му зложелател, само че в случай че го дисциплинира, той ще стане негов най-верен другар ", споделя ми Станислав Трифонов – Nasimo.


Плакатът на изложбата " Over the wall ", Сн. Фейсбук - Nasimo
Стената в изложба
Преди 3–4 години Nasimo и брачната половинка му гостуват на кумовете си в Бургас. Разхождайки се из морския град, те минават около изложба, в която подреждат картини за идно разкриване на галерия.

" Тъй като това беше последният ни ден, аз помолих хората да влезем, тъй като картините ми се сториха забавни. Те бяха осъвременени икони, а също така не бяха на нормално платно или дървени плочи, а бяха върху пано, наподобяващо стена. Тогава ми хрумна, че аз рисувам стени и това е формата, която одобрявам най-вече. Реших, че и аз ще направя сходна галерия. Една строителна компания се съгласи да опитвам, само че минаха години, до момента в който реализираме крайния резултат – пано, наподобяващо бетонна стена “, споделя Nasimo пред Mediapool.

Паната обаче са извънредно тежки и е мъчно да се основат голям брой сходни стени. Затова Nasimo взема решение, че могат да създадат най-вече седем сходни стени. Творецът избира сакралното число, а по-късно идва моментът да реши какво да изобрази върху тях.


Улицата и галерията се преплитат в " Оver the wall ", Сн. БГНЕС
Седемте стадия на духовното развитие
Числото седем участва в съвсем всички духовни и религиозни учения — от Шумер и Вавилон, през Древен Египет, юдаизма, християнството, исляма, езотеричните практики и ученията, до стадиите на развиване съгласно психолога Ерик Ериксон.

Творчеството на Nasimo е наситено със знаци и духовни препратки. Тези тематики откровено вълнуват художника. Затова той взема решение, че на седемте фрагмента от стена ще изобрази седемте стадия на човешкото израстване и страстите, през които прекосяваме — пътят от животинското и първичната страст до цялостното освобождение.

" Искрено ме вълнуват всички учения, които вършат връзката с Върховния. Най-впечатлен съм от ведическото обучение, само че не съм черпил ентусиазъм само там. Вдъхновявал съм се от християнството, от учението за чакрите, което също идва от Индия. Но за този план ме въодушеви една от книгите на доктор Джо Диспенза, който приказва за енергийните центрове. Неговото изложение доста се приближава до разбирането на античните индуси за чакрите и по какъв начин те се задействат — по какъв начин при активацията на всяка една човек се държи по друг метод, по какъв начин от животинските страсти ние прекосяваме поетапно към все по-фино равнище. С всяко последващо ти от ден на ден осъзнаваш, че не си единствено тяло. А на последното равнище осъзнаваш, че си душа, обвързвана с безкрая ", споделя Nasimo за зараждането на концепцията на концепцията Over the wall.


" I want to feel " или желанието да чувстваш и усещаш e второто равнище е седемте стадия на духовно израстване, Сн. Mediapool

Пространството в подлеза на НДК съдържа две огромни зали, които са свързани между тях с дребен временен кулоар. Във всяка една от тях са ситуирани по три огромни картини, отразяващи стадии от духовното израстване на индивида.

Човек свободно може да избере към кои картини да се насочи — дали ще попадне на първите два стадия от човешкото развиване или ще прескочи непосредствено към третия. Но той безспорно ще се озове първо в залата, в която се изобразяват към момента по-ниските духовни равнища. Малкият кулоар е като че ли преход към нещо по-съкровено и висше. И в реалност във втората зала посетителите ще открият идващите стъпки в духовното израстване — изразяването и любовта.


Във втората зала са изобразени още три от седемте страсти, Сн. Mediapool

А най-после, зад един ъгъл, ги чака и последната картина в изложбата.

Въпреки че има последователност и някакъв тип йерархичност при духовното събуждане и енергийните центрове, изложбата демонстрира, че тази строга подчиненост в действителност не съществува. Всеки клиент е свободен да се насочи към която и да е от главните картини и да им отдели колкото внимание пожелае.

" Идеята ми е точно такава. Те може да са йерархично подредени, само че не е категорично казано, че човек би трябвало да се движи поредно по тях. Може да прескача. Знам, че създателите работим най-вече в равнищата на втората и петата чакра — желанието да чувстваш и желанието да се изявиш, което въплъщава креативната сила “, споделя Nasimo.

Той неслучайно дава тази независимост на посетителите, а му прави усещане, че доста от тях се пробват да влизат и през изхода. Според него по този начин е и в живота: " Понякога стигаме до по-високи равнища и желаеме да прескочим някое ходило, след това обаче животът ни връща малко надолу, с цел да научим по-добре даден житейски урок, да го осъзнаем същински ", споделя Nasimo.

По думите му природата на нашия свят е двойствена — по този начин както мозъкът ни може да бъде и зложелател, и другар.

" Ние се въртим в двойствеността на този свят. Когато обаче се осъзнаем и стартираме пътя на себеоткриване, тогава към този момент ставаме цялостни. Затова и на шест от главните картини облиците са раздвоени — с изключение на на последната, тъй като там към този момент сме разкрили себе си. Образът на нея е „ по-смирен от стръкчето трева “, както гласи част от стиха, който съм изписал върху картината “, споделя Nasimo.


Последните картини от изложбата на Nasimo, Сн. БГНЕС

Краят на изложбата е въздействащ. След огромните зали и музиката те чакат единствено още две-три картини. Големият край е толкоз банален — и в това се крие неговият смисъл. Там, на финалната права, човек в действителност би следвало да се върне точно към тази елементарност на съществуването, на неналичието на голям брой стремежи, да осъзнава единението си с всичко към него — „ по-смирен от филиз трева, по-търпелив от дърво, отдавайки респект на всяко създание “.
Свят от облици и музика
Цялото пътешестване из изложбата е акомпанирано от музиката на Иван Шопов, която ти оказва помощ да се потопиш в пространството. В рамките на изложбата има и къс късометражен филм, дело на Петър Тунчев и Мартин Граховски. Заедно с спомагателните скрити послания и останалите 19 картини те вършат това прекарване още по-пълноценно.

" Аз имам доста другари актьори и просто доста ми харесва да работя с някои от тях. С Иван Шопов и различен път сме съчетавали изобразителното изкуство и музиката и резултатите са поразителни. Един видеоклип пък има доста огромен капацитет – той дава повече дълбочина, в сравнение с единствено картините в елементарна галерия да вземем за пример. В днешния динамичен свят обаче картините не са задоволителни. Аз следя развиването на света и комбинирам инструментите, които той ни предлага, с цел да покажем изкуството. Виждам по какъв начин им влияе съчетанието сред картините, видеото и музиката “, изяснява Nasimo.


Кратко 5-минутно видео, отдадено на концепцията на " Over the wall ", Сн. Mediapool

Той не се опасява да опитва нито във всекидневния си живот, нито в творчеството си. Опитва разнообразни неща, с цел да види дали в действителност те няма да основат нещо красиво и стойностно.

" Всичко това дава една доста по-голяма дълбочина и може да допре душата, което е и концепцията на изкуството. Аз доста одобрявам една мисъл на френския художник Уилям Бугеро, която гласи, че „ изкуството има една единствена цел – да разсъни и да извиси човешката душа “. Това е всичко за един създател. Всичко друго е суетност и вятър, както е написано в Библията “, споделя Nasimo.

В рамките на Over the wall посетителите могат да видят и още 19 картини на Nasimo. Те са нарисувани на канава и са основани, с цел да допълват главната идея на изложбата. Те също демонстрират тази дуалност, присъща за нашия свят – платното до стената, графити актьорът и художникът.

 



" Аз постоянно го споделям – не се считам за графити актьор. Да, прочут съм най-вече с това, минах през това течение, задържах се в него 15–20 години, само че аз цялостен живот съм бил художник, занимавал съм се с класическа живопис, чиракувал съм при български майстори. Завършил съм Великотърновския университет (ВТУ). Живописта е нещо, което ме вълнува най-вече, а просто когато нещо ме заинтригува като течение, влизам в него и опитвам. Може би и по тази причина се откроих в графити културата – тъй като в действителност съм художник и даже до момента в който скрито рисувах букви, те бяха по-специфични ", разяснява създателят.

Останалите картини Nasimo основава, с цел да добави концептуалната галерия и да укрепи страстта, която придава. Сред тях обаче са и портретите на членовете на именитата рок тайфа Guns N` Roses. Китаристът Slash към този момент е схванал за картината и е поискал да се снабди с нея, а Nasimo с удоволствие ще му я подари след края на изложбата. Според него скоро по-късно и останалите ще се озоват при групата.

В рамките на изложбата посетителите ще открият и албума Reckless Walltz, който побира в себе си емблематични произведения от 30-годишното творчество на Станислав Трифонов – Nasimo. Там той разделя голяма част от творбите си в седем съществени глави, употребявайки същата идея на " Over the wall " и имената на главните седем картини.



Художникът е извънредно признателен, че изложбата се радва на голям интерес. Той и екипът му, в който се включват и голям брой доброволци, основават този тип на пространството напълно сами. Те го заварват празно и запустяло и му придават живот най-малко за тези 15 дни. Най-важното за Nasimo обаче остават стените, през които би трябвало да преминем.

" Аз се пробвам най-много да мина оттатък моята стена, която съм си построил, само че виждам по какъв начин съумявам, показвайки своя вътрешен свят, да оказа помощ и на другите да следват този метод. Някой да се замисли и да се опита да мине оттатък познатото “, споделя Nasimo в края на нашия диалог.


Станислав Трифонов - Nasimo издаде и арт албум, отдаден на 30-годишното му творчество, Сн. БГНЕС

Over the wall в действителност е галерия, която пробива стени. И в случай че влизайки през входната врата се сетих за оня прелестен откъс на Ленард Коен, то напускайки помещението си в мозъка ми се загнезди онази прословута мисъл на Джоузеф Кембъл: " Пещерата, в която се страхуваш да влезеш, крие съкровището, което търсиш. "
Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР