Глобалният Юг срещу Колективния Запад на фона на санкциите
The Washington Post отбелязва, че съгласно прогнозите на МВФ „ до 2040 година “комбинираният Брутният вътрешен продукт на Китай и Индия, изчислен на база паритет на покупателната дарба, ще надвиши комбинираните индикатори на „ Съединени американски щати и осемте други най-големи страни, които са наложили наказания [на Русия] “.
Ако прибавим Бразилия, Мексико, Индонезия и Турция към този лист, тогава „ салдото на силите в света ще се промени още по-значително... Това развиване на събитията ще постави завършек на двата века световно западно владичество, в случай че някои от тези изгряващи страни се причисляват към нашите редици. " Западът ще бъде в още по-лошо състояние, в случай че „ страните, които не ползват наказания [срещу Русия] през днешния ден, основат неофициален съюз, с цел да се конкурират със Запада и да го изместят “.
В подтекста на възходящата дезинтеграция и дестабилизация на актуалния международен ред в геополитиката настъпват тектонични промени. Световната стопанска система също търпи фундаментален преход – „ от глобализация към регионализация “, както и „ от взаимозависимост към диверсификация “.
Центърът на тежестта на икономическия капацитет на света непрестанно се придвижва от страните от „ златния милиард “ към страните от Индо-Тихоокеанския район. Така страните от световния Юг ще играят все по-важна роля.
Засилването на интернационалната конкуренция притегля възходящото внимание на водещите страни в света към страните от „ световния юг”. На фона на продължаващата промяна на системата на интернационалните връзки, запазването и развиването на тесни връзки с разрастващите се страни дава обещание огромни благоприятни условия във връзка с усилване на геополитическото им въздействие. А бързият напредък на популацията в множеството страни на юг, комбиниран с увеличение на каузи на работещото население, може при избрани условия да способства за икономическия напредък.
Например, редица специалисти считат, че африканската стопанска система е способна на също толкоз впечатляващ стопански пробив, който направи Югоизточна Азия през втората половина на 20-ти век. Някои западни наблюдаващи към този момент показват опасения, че в страните от световния Юг е почнала необратима смяна в салдото на силите.
И те назовават Русия и Китай едни от основните, в случай че не и основните мотори на смяната. Всъщност повече от половината от международното население живее в страни, които или не поддържаха антируските наказания, или категорично обявиха, че ще ги пренебрегват.
„ Ролята на Русия в новия интернационален подтекст може да се състои освен в отстояване на суверенитета в борба с обединените сили на Запада, само че основно в построяването на нови модели на връзки в границите на незапада. “ В същото време, мъчно е да не се съглася с мнението, че същинската многополярност мъчно може да бъде устойчива, в случай че съществуващите блокове, включващи редица водещи страни, не са уравновесени от дейно функциониращи асоциации на други страни.
В основата на продължаващата мощ на Запада са неговите многочислени „ пресичащи се структури на съгласуваност “. И има справедлива нужда от основен разказ „ за салдото и световното равновесие, който би трябвало да образува политическата ос на световната „ система” или „ контрасистема” в контраст на световния хегемонизъм, еднополярността и лицемерието, които характеризират интервала на пост-студената война.”
Финансовите и стопански позиции на Запада са към момента мощни. Не е загадка, че главната цел на новата консолидация на Америка, Европа и техните съдружници би трябвало да бъде, съгласно администрацията на Байдън, сдържането и ограничението на въздействието на Китай и Русия. G7 показа проект за вложения в инфраструктура за няколко милиарда долари, прочут като Build Back Better World (B3W). Като част от тази геоикономическа, само че имплицитно геополитическа самодейност, тя би трябвало да „ поддържа висококачествени планове, които способстват за развиването на страните с ниски и междинни приходи “.
Приоритетите са фокусирани към образуването на среда от стандарти и правила, с вероятност за разпространяването им в случай че не в целия свят, то в забележителна част от него. Светът, съгласно тази теория, ще бъде ръководен от „ този, който написа разпоредбите “.
Като преимущество на тази западна стратегия се преглежда нейният фокус върху вложение в планове, отговарящи на актуалните условия за попречване на отрицателни последствия за климата, „ стабилно развиване “ и „ зелена енергетика “. Настоящият скок на международните цени на петрола и газа обаче провокира развълнуван спор в западните страни по отношение на жизнеспособността на проектите за бърз преход на енергийния бранш от най-вече изкопаеми горива към възобновими енергийни източници.
Нарастват гласовете, предупреждаващи за големите опасности от припряност при използването на фундаментални промени в енергийната политика. Ценовият потрес, провокиран от глобите против износа на сила от Руската федерация, заплашва Европейския съюз и Съединените щати освен с по-нататъшен спад в конкурентоспособността на техните производители,но и с пълномащабна криза с неразбираеми переспективи за социално-икономическата непоклатимост.
Западните специалисти упорстват да се концентрират върху сериозните браншове, а не да остават настрана при построяването на уреди от стратегическо значение за разрастващите се страни. Това значи в действителност да се конкурират с Китай в тази област.
Но за това водещите стопански системи на Запада ще би трябвало да разрешат голям брой различия, най-вече между тях. Например, доста членки на Европейски Съюз към момента не са подготвени да се причислят към публична коалиция с явен антикитайски фокус или изцяло да прекратят енергийното съдействие с Русия по указания от Вашингтон или Брюксел.
Остава неразбираем въпросът какви ограничения биха могли да подхващат Съединени американски щати и Европейски Съюз, с цел да убедят други страни да се откажат от взаимни планове с Пекин или Москва, в случай че „ западните страни не ги харесват “. Така натискът на глобите, в допълнение към към този момент неведнъж потвърдената си безполезност, от ден на ден отблъсква страните на Юга да развиват или уголемяват съдействието със западни компании.
Междувременно водещите незападни стопански системи имат какво да отговорят. Например форматът BRICS+ може да послужи като основа за образуването на най-малко две „ пътеки на взаимоотношение сред страните от световния Юг “. Първият би обединил ШОС, Африканския съюз и Общността на латиноамериканските и карибските страни, CELAC, с вероятността за образуване на блок „ най-приобщаващ и фокусиран върху необятното взаимоотношение на разрастващите се страни в интернационалните организации “.
Втората ще се трансформира в " платформа за " консолидиране на интеграции " на районни стопански групировки ", в която водеща роля играят страните членки на БРИКС. Важно евентуално преимущество на интеграцията въз основата на БРИКС+ е опцията за „ разминаване на модели и платформи за развиване и икономическа интеграция, за разлика от еднополюсния/„ мономоделния “подход на интеграционните процеси на развитите страни… “
В същото време би трябвало да се има поради, че предизвикването за Русия и други страни, претендиращи за самостоятелна интернационална роля, се крие в забележителното „ културно въздействие “, което сегашният Запад, на първо място Съединените щати, упражнява в световен мащаб. Докато доста основни сътрудници на Съединени американски щати към този момент не споделят общи полезности.
Освен това, отбелязва същият The Washington Post, Западът е изправен пред извънредно сложна и двусмислена задача: да откри баланс сред „ геополитически ползи “ и „ демократични обществени полезности “. Например, доста стопански практики в страни като Индия и Бразилия са остро подложени на критика от представителите на " зелените ".
Задачата за „ попречване “ на доближаването на тези страни с Русия и Китай обаче наподобява по-важна от позиция на ползите на Съединени американски щати като „ хегемонична страна “. Възгледите на Запада по въпросите на ЛГБТ също са едва съвместими с геополитическите му ползи в други райони – да вземем за пример при построяването на връзки с доста страни в Африка и Близкия изток.
Отхвърлянето на световния Юг е породено както от американските искания за „ ексклузивност”, по този начин и от европейските искания за „ универсалност”. И в двата случая в началото не се допуска опцията за разговор и компромис. В същото време, при положение на такива действителни проблеми като задълбочаването на общественото неравноправие, което е един от най-болезнените за световния Юг, Западът не предлага задълбочена и продуктивна полемика, а единствено сурогат на формалните „ политически ритуали и алегорична политика”.
БРИКС от своя страна акцентира такива „ парадигми на развиване в световен мащаб “, които отразяват ангажираността на водещите незападни страни към правилата на многостранен разговор, както и начинания и конфигурации на икономическо съдействие, в границите на които ползите на всички страни от световния Юг, са отразени в оптималната степен.
Следователно актуалният кръг на конкуренция за въздействие в страните от световния Юг е комплициран. От една страна, в доста случаи продължава да се случва „ нормалният “ конфликт на ползи сред развитите и разрастващите се страни. В същото време битката сред последователите на по-нататъшната интеграция на разрастващите се страни в процеса на западноцентрична глобализация и поддръжниците на запазването на националната самостоятелност и еднаквост набира мощ и скорост.
Трябва да се означи, че световният Юг надали се интересува от реинкарнацията на биполярната борба от ерата на Студената война. Днес " третият свят " към този момент няма потребност да " избира страни ". Развиващите се народи могат да работят по едно и също време с разнообразни конкурентни сили или компании, като се възползват синергично от планове, насърчавани от чужденци.
Освен това ерата на идеологиите като че ли изчезва в предишното. Всички водещи международни сили срещат компликации при формулирането на „ сплотяваща концепция или световен проект “, кадърен да притегли голямото болшинство от жителите или страните по света. И най-после, прагматичните водачи на страните от световния Юг са наясно, че без конкуренция сред водещите сили не биха получили подобен размер задгранични вложения, както през последните години.
В политиката си по отношение на страните от световния Юг съперничещите групи от водещи страни работят като проводници на редица геоикономически начинания, които могат коренно да трансформират финансовия и стопански пейзаж на съвсем по-голямата част от международната стопанска система. Изглежда, че разрастващите се страни се интересуват от балансиране на въздействието на външните сили. И западни, и източни.
Русия в това отношение може да играе значима и градивна роля. Москва към този момент уголемява съдействието с доста сътрудници от тези страни, с цел да усъвършенства тяхната продоволствена сигурност. А също и в развиването на модерни браншове на стопанската система, които покачват интернационалната конкурентоспособност на тези страни.
В подтекста на засилващата се геополитическа конкуренция не е мъчно да се допусна, че колкото по-задълбочено и многостранно става съдействието сред Русия и страните от световния Юг, толкоз по-голяма опозиция от Запада би трябвало да се чака. Битката занапред стартира.
Въпреки това прагматизмът и градивната целенасоченост в условия на взаимно почитание и отчитане на ползите на всички са обичайните цели на Русия в връзките с други страни. А нежеланието на множеството от водещите страни на световния Юг да поддържат санкционната антируска политика на Запада демонстрира, че методът на Москва към развиването на интернационалните връзки се поддържа от все по-значима част от международната общественост.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Ако прибавим Бразилия, Мексико, Индонезия и Турция към този лист, тогава „ салдото на силите в света ще се промени още по-значително... Това развиване на събитията ще постави завършек на двата века световно западно владичество, в случай че някои от тези изгряващи страни се причисляват към нашите редици. " Западът ще бъде в още по-лошо състояние, в случай че „ страните, които не ползват наказания [срещу Русия] през днешния ден, основат неофициален съюз, с цел да се конкурират със Запада и да го изместят “.
В подтекста на възходящата дезинтеграция и дестабилизация на актуалния международен ред в геополитиката настъпват тектонични промени. Световната стопанска система също търпи фундаментален преход – „ от глобализация към регионализация “, както и „ от взаимозависимост към диверсификация “.
Центърът на тежестта на икономическия капацитет на света непрестанно се придвижва от страните от „ златния милиард “ към страните от Индо-Тихоокеанския район. Така страните от световния Юг ще играят все по-важна роля.
Засилването на интернационалната конкуренция притегля възходящото внимание на водещите страни в света към страните от „ световния юг”. На фона на продължаващата промяна на системата на интернационалните връзки, запазването и развиването на тесни връзки с разрастващите се страни дава обещание огромни благоприятни условия във връзка с усилване на геополитическото им въздействие. А бързият напредък на популацията в множеството страни на юг, комбиниран с увеличение на каузи на работещото население, може при избрани условия да способства за икономическия напредък.
Например, редица специалисти считат, че африканската стопанска система е способна на също толкоз впечатляващ стопански пробив, който направи Югоизточна Азия през втората половина на 20-ти век. Някои западни наблюдаващи към този момент показват опасения, че в страните от световния Юг е почнала необратима смяна в салдото на силите.
И те назовават Русия и Китай едни от основните, в случай че не и основните мотори на смяната. Всъщност повече от половината от международното население живее в страни, които или не поддържаха антируските наказания, или категорично обявиха, че ще ги пренебрегват.
„ Ролята на Русия в новия интернационален подтекст може да се състои освен в отстояване на суверенитета в борба с обединените сили на Запада, само че основно в построяването на нови модели на връзки в границите на незапада. “ В същото време, мъчно е да не се съглася с мнението, че същинската многополярност мъчно може да бъде устойчива, в случай че съществуващите блокове, включващи редица водещи страни, не са уравновесени от дейно функциониращи асоциации на други страни.
В основата на продължаващата мощ на Запада са неговите многочислени „ пресичащи се структури на съгласуваност “. И има справедлива нужда от основен разказ „ за салдото и световното равновесие, който би трябвало да образува политическата ос на световната „ система” или „ контрасистема” в контраст на световния хегемонизъм, еднополярността и лицемерието, които характеризират интервала на пост-студената война.”
Финансовите и стопански позиции на Запада са към момента мощни. Не е загадка, че главната цел на новата консолидация на Америка, Европа и техните съдружници би трябвало да бъде, съгласно администрацията на Байдън, сдържането и ограничението на въздействието на Китай и Русия. G7 показа проект за вложения в инфраструктура за няколко милиарда долари, прочут като Build Back Better World (B3W). Като част от тази геоикономическа, само че имплицитно геополитическа самодейност, тя би трябвало да „ поддържа висококачествени планове, които способстват за развиването на страните с ниски и междинни приходи “.
Приоритетите са фокусирани към образуването на среда от стандарти и правила, с вероятност за разпространяването им в случай че не в целия свят, то в забележителна част от него. Светът, съгласно тази теория, ще бъде ръководен от „ този, който написа разпоредбите “.
Като преимущество на тази западна стратегия се преглежда нейният фокус върху вложение в планове, отговарящи на актуалните условия за попречване на отрицателни последствия за климата, „ стабилно развиване “ и „ зелена енергетика “. Настоящият скок на международните цени на петрола и газа обаче провокира развълнуван спор в западните страни по отношение на жизнеспособността на проектите за бърз преход на енергийния бранш от най-вече изкопаеми горива към възобновими енергийни източници.
Нарастват гласовете, предупреждаващи за големите опасности от припряност при използването на фундаментални промени в енергийната политика. Ценовият потрес, провокиран от глобите против износа на сила от Руската федерация, заплашва Европейския съюз и Съединените щати освен с по-нататъшен спад в конкурентоспособността на техните производители,но и с пълномащабна криза с неразбираеми переспективи за социално-икономическата непоклатимост.
Западните специалисти упорстват да се концентрират върху сериозните браншове, а не да остават настрана при построяването на уреди от стратегическо значение за разрастващите се страни. Това значи в действителност да се конкурират с Китай в тази област.
Но за това водещите стопански системи на Запада ще би трябвало да разрешат голям брой различия, най-вече между тях. Например, доста членки на Европейски Съюз към момента не са подготвени да се причислят към публична коалиция с явен антикитайски фокус или изцяло да прекратят енергийното съдействие с Русия по указания от Вашингтон или Брюксел.
Остава неразбираем въпросът какви ограничения биха могли да подхващат Съединени американски щати и Европейски Съюз, с цел да убедят други страни да се откажат от взаимни планове с Пекин или Москва, в случай че „ западните страни не ги харесват “. Така натискът на глобите, в допълнение към към този момент неведнъж потвърдената си безполезност, от ден на ден отблъсква страните на Юга да развиват или уголемяват съдействието със западни компании.
Междувременно водещите незападни стопански системи имат какво да отговорят. Например форматът BRICS+ може да послужи като основа за образуването на най-малко две „ пътеки на взаимоотношение сред страните от световния Юг “. Първият би обединил ШОС, Африканския съюз и Общността на латиноамериканските и карибските страни, CELAC, с вероятността за образуване на блок „ най-приобщаващ и фокусиран върху необятното взаимоотношение на разрастващите се страни в интернационалните организации “.
Втората ще се трансформира в " платформа за " консолидиране на интеграции " на районни стопански групировки ", в която водеща роля играят страните членки на БРИКС. Важно евентуално преимущество на интеграцията въз основата на БРИКС+ е опцията за „ разминаване на модели и платформи за развиване и икономическа интеграция, за разлика от еднополюсния/„ мономоделния “подход на интеграционните процеси на развитите страни… “
В същото време би трябвало да се има поради, че предизвикването за Русия и други страни, претендиращи за самостоятелна интернационална роля, се крие в забележителното „ културно въздействие “, което сегашният Запад, на първо място Съединените щати, упражнява в световен мащаб. Докато доста основни сътрудници на Съединени американски щати към този момент не споделят общи полезности.
Освен това, отбелязва същият The Washington Post, Западът е изправен пред извънредно сложна и двусмислена задача: да откри баланс сред „ геополитически ползи “ и „ демократични обществени полезности “. Например, доста стопански практики в страни като Индия и Бразилия са остро подложени на критика от представителите на " зелените ".
Задачата за „ попречване “ на доближаването на тези страни с Русия и Китай обаче наподобява по-важна от позиция на ползите на Съединени американски щати като „ хегемонична страна “. Възгледите на Запада по въпросите на ЛГБТ също са едва съвместими с геополитическите му ползи в други райони – да вземем за пример при построяването на връзки с доста страни в Африка и Близкия изток.
Отхвърлянето на световния Юг е породено както от американските искания за „ ексклузивност”, по този начин и от европейските искания за „ универсалност”. И в двата случая в началото не се допуска опцията за разговор и компромис. В същото време, при положение на такива действителни проблеми като задълбочаването на общественото неравноправие, което е един от най-болезнените за световния Юг, Западът не предлага задълбочена и продуктивна полемика, а единствено сурогат на формалните „ политически ритуали и алегорична политика”.
БРИКС от своя страна акцентира такива „ парадигми на развиване в световен мащаб “, които отразяват ангажираността на водещите незападни страни към правилата на многостранен разговор, както и начинания и конфигурации на икономическо съдействие, в границите на които ползите на всички страни от световния Юг, са отразени в оптималната степен.
Следователно актуалният кръг на конкуренция за въздействие в страните от световния Юг е комплициран. От една страна, в доста случаи продължава да се случва „ нормалният “ конфликт на ползи сред развитите и разрастващите се страни. В същото време битката сред последователите на по-нататъшната интеграция на разрастващите се страни в процеса на западноцентрична глобализация и поддръжниците на запазването на националната самостоятелност и еднаквост набира мощ и скорост.
Трябва да се означи, че световният Юг надали се интересува от реинкарнацията на биполярната борба от ерата на Студената война. Днес " третият свят " към този момент няма потребност да " избира страни ". Развиващите се народи могат да работят по едно и също време с разнообразни конкурентни сили или компании, като се възползват синергично от планове, насърчавани от чужденци.
Освен това ерата на идеологиите като че ли изчезва в предишното. Всички водещи международни сили срещат компликации при формулирането на „ сплотяваща концепция или световен проект “, кадърен да притегли голямото болшинство от жителите или страните по света. И най-после, прагматичните водачи на страните от световния Юг са наясно, че без конкуренция сред водещите сили не биха получили подобен размер задгранични вложения, както през последните години.
В политиката си по отношение на страните от световния Юг съперничещите групи от водещи страни работят като проводници на редица геоикономически начинания, които могат коренно да трансформират финансовия и стопански пейзаж на съвсем по-голямата част от международната стопанска система. Изглежда, че разрастващите се страни се интересуват от балансиране на въздействието на външните сили. И западни, и източни.
Русия в това отношение може да играе значима и градивна роля. Москва към този момент уголемява съдействието с доста сътрудници от тези страни, с цел да усъвършенства тяхната продоволствена сигурност. А също и в развиването на модерни браншове на стопанската система, които покачват интернационалната конкурентоспособност на тези страни.
В подтекста на засилващата се геополитическа конкуренция не е мъчно да се допусна, че колкото по-задълбочено и многостранно става съдействието сред Русия и страните от световния Юг, толкоз по-голяма опозиция от Запада би трябвало да се чака. Битката занапред стартира.
Въпреки това прагматизмът и градивната целенасоченост в условия на взаимно почитание и отчитане на ползите на всички са обичайните цели на Русия в връзките с други страни. А нежеланието на множеството от водещите страни на световния Юг да поддържат санкционната антируска политика на Запада демонстрира, че методът на Москва към развиването на интернационалните връзки се поддържа от все по-значима част от международната общественост.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като опция срещу блокиране във Facebook:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ