![[The Vienna Institute for International Economic Studies (wiiw)] Визитка Ричард](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4046380.jpg)
Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона
[The Vienna Institute for International Economic Studies (wiiw)] Визитка
Ричард Грийвсън е заместник-председател на Виенския институт за интернационалните стопански проучвания wiiw, координатор на екипа за разбори по страни и специалист за Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция. Фокусът му е ориентиран към макроанализи на страните в Централна, Източна и Югоизточна Европа и икономическо прогнозиране. Завършил е стопанска система, интернационалните проучвания и история. Преди wiiw работи като шеф в екипа за разрастващи се европейски страни във Fitch Ratings, с акцент върху Балканите и Оперативно-наблюдателно дело. Преди това е бил районен управител и основен анализатор за Германия и Полша в европейския екип на Economist Intelligence Unit.
В средата на март wiiw разгласява ревизираната си прогноза за стопанските системи на Централна и Източна Европа, съгласно която в най-лошия сюжет разпространяването на ковид в района ще намали растежа на Брутният вътрешен продукт от 3.1% до 1.6% през 2020 година, а за действително възобновяване може да се приказва чак в средата на 2021 година, когато се чака ваксина. По време на представянето на разбора обаче стана ясно, че анализаторите към този момент одобряват " най-лошия сюжет " за оптимистичен. Какво ви накара да измененията упованията си за района в границите на дни и да понижите числата в прогнозата си?
Първоначално имахме най-хубав, базов и най-лош сюжет, само че започнаха новините за разпространяването на вируса в Европа, изключително в Италия. Правехме проверки непрекъснато. Бързо стана ясно, че единствено най-лошият ни сюжет е по някакъв метод реален. Според него всяка страна ще премине през криза в този момент, само че вирусът е стеснен в границите на 6-8 седмици при презумпцията, че всички страни последват образеца на Италия и Китай и бързо спрат икономическия живот. Условие е и забележителна фискална и парична реакция от държавните управления. Така стопанските системи ще минат през дълбока криза през първата половина на годината, само че ще банкрутират малко бизнеси, банките ще останат здрави и през втората половина на 2020 година стопанските системи ще наваксат. Това към момента е допустимо. Големият въпрос е какъв брой бързо ще се популяризира вирусът в ЦИЕ.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В иждате ли реакцията, която бихте очаквали, с цел да се сбъдне оптимистичният сюжет?
Отчасти. Икономическите ограничения все още са много мощни в Западна Европа, което е от голяма важност за Източна Европа. По отношение на ограничение на разпространяването - още е рано да се каже.
Въпросът е какъв брой бързо стопанската система може да се върне към естественото след облекчаването на рестриктивните ограничения. Според мен значително зависи от тестването - какъв брой бързо и ефикасно може да се тества популацията. Ако бъдат изолирани за две седмици всички с вируса, останалата част от стопанската система може бързо да се върне на работа. Но все още Европа не тества всеобщо. Цената е фактор. Знаем, че Франция и Германия могат да заделят големи запаси за проби, здравно съоръжение, само че страните от ЦИЕ не могат.
И по тази причина е значимо какво се случва на равнище Европейски Съюз, изключително за по-бедни страни като България. Здравната система ще бъде сложена под голямо напрежение. Малки и междинни компании бързо ще изгубят приходите си, а не разполагат с доста ликвидност, с цел да устоят дълго без клиенти и поръчки. За да се реши казусът, или страната би трябвало да тегли огромни заеми и да генерира бюджетен недостиг, или Европейски Съюз би трябвало да се намеси и да трансферира пари на бедните страни членки като България. Тук роля има и ЕЦБ, която би трябвало да държи доходността по държавните облигации ниска, с цел да могат страните да разпределят бързо запаси посредством заеми, облекчения за безработни и други ограничения. Не единствено за страни от еврозоната, а всички страни, които, жестоко казано, оперират в района на еврото, в това число България.
Кои са факторите, които дефинират дали една стопанска система ще мине през рецесията леко или тежко?
За района са значими три фактора. Първо - потенциалът на локалната здравна система. Колкото по-слаба и неподготвена е тя, толкоз по-рестриктивни ограничения се постановат върху стопанската система, с цел да се лимитират разпространяването и колапсът на системата. Второ е фискалното пространство - немската стопанска система да вземем за пример може да тегли заеми колкото желае, пазарите ще са благосклонни. Страната може да подкрепя бизнеса и хората дълго време. Трето е до каква степен локалната стопанска система е подвластна от избрани браншове - като туризма за Хърватия, Албания и Черна гора или енергетиката за Русия.
Дори и постепенно да се върнем към естествения стопански темп, туризмът няма да се възвърне бързо. Хората ще са внимателни, а и към този момент са изгубили пари. Няма да рискуват да възнамеряват почивки незабавно.
Как наподобява в този момент прогнозата ви?
Базовият сюжет, който е и най-вероятният сега, е дълбока криза от приблизително 3-4% в района през 2020 година България би била някъде към междинното. Най-лошият сюжет мъчно е да се остойности, само че ще е по-лошо от финансовата рецесия, тук приказваме за меланхолия, сходна на 30-те години. Това е при изискване, че вирусът продължи да се популяризира, здравните системи са изцяло затрупани, заради което рестрикциите се постановат за по-дълъг интервал от време. Правителствата няма да могат да теглят повече от финансовите пазари, фискалната политика ще би трябвало да бъде затегната, което в допълнение ще изостри рецесията. Много компании банкрутират, в това число огромни компании. И оттова всичко това се трансформира в самоподдържащ се цикъл, даже и броят на случаите да стартира да понижава. Тук приказваме за стопански спад от -5% за по-богати страни в района като Чехия и до -15% за по-бедни като Украйна.
Има ли риск рецесията да болести и финансовата система, сходно на 2007-2008 година?
Банките са по-добре готови в този момент. Лошите заеми в района са ниски, банките имат хранителни запаси. Въпреки това, в случай че рецесията се проточи и имаме дълбока криза, част от бизнеса ще банкрутира и тогава сметките на банките могат бързо да се трансформират. Те не могат да поемат неограничени загуби. Затова ролята на ЕЦБ е значима. Един от проблемите по време на миналата рецесия беше, че банките в ЦИЕ нямаха достъп до ликвидност. Регионът беше оставен да се избавя релативно дълго време. Ако рецесията се проточи, ще би трябвало да има по-бърза реакция в помощ на банките от ЕЦБ. Но не бих споделил, че би трябвало да се тормозим за тях сега.
Кои браншове са изправени пред по-голям риск да не оцелеят идващите месеци - най-тежката част от рецесията?
Основният фактор не е толкоз секторът, колкото размера на компанията. Малки и междинни компании нямат запасите да устоят 2-3 месеца без активност. Няма да се оправят без държавна поддръжка. Определящо е до каква степен един бизнес може да измести активността си онлайн. Тези бизнеси и стопански системи, където дигитализацията е напреднала, ще преминат през идващите месеци по-леко. Лидер в това отношение е Естония, където бизнесът и държавното управление са доста мощни в дигитализацията и ще се приспособяват по-лесно.
Какво значи това за промишлеността, където страните членки са свързани в общи вериги за доставки из цяла Европа?
Промишленото произвеждане първо ще поеме удара. Към момента към момента нямаме настоящи данни, само че първите такива за февруари и март евентуално ще покажат фрапантен спад в Европа. Първоначално потрес пристигна от страна на предлагането - елементи за промишлеността не идват или се бавят от Китай и Азия. Заводът на Fiat Chrysler в Сърбия трябваше да затвори още преди шока от страна на предлагането. След това случаите започнаха да порастват в Италия, която е основна за стопанските системи в Югоизточна Европа. Доставки се бавят на всички места.
От друга страна, промишленото произвеждане може да е и измежду първите браншове, които да се възстановят. Вече виждаме фабрики в Китай, които постепенно се връщат на работа. Европейските фабрики, които имат потребност от елементи и съоръжение от Китай или продават на азиатския пазар, първи ще отчетат растеж.
Повечето страни реагират на вируса с внушителни по мярка ограничения, с цел да лимитират отрицателните последици за стопанската система в кратковременен проект. Виждате ли опасности в дълготраен?
Фискалната политика е основна сега. Предизвикателството е ресурсите да са ориентирани там, където има потребност от тях, а не просто да се хвърлят напразно пари. Големите компании ще се оправят. Средствата би трябвало да са ориентирани към дребни и междинни компании, хората, останали без работа - тези, които са финансово здрави, само че нямат запаси. Също по този начин здравната система би трябвало да е оптимално добре финансирана.
Правителствата ще генерират големи бюджетни дефицити в среда с нулев стопански напредък. Не е изключено общественият дълг да скочи с 50%. При изискване че се върнем към естествения темп на стопанската система следващата година и дефицитът е еднократен, страните ще съумеят да го изплатят с растяща стопанска система. Ако се ръководи деликатно, общественият дълг няма да се удвои и да остане висок за неустановен интервал от време. Но се тормозя, че тъкмо това ще се случи. Че ни чакат години със слаб растеж на Брутният вътрешен продукт, а държавните управления няма да съумеят да свият недостига. Често това, което следим в такива обстановки, е еднократно внезапно нарастване на размера на държавните разноски, което по-късно мъчно се намалява. И на финала ще сме с доста по-сериозен проблем със задлъжнялостта, в сравнение с имахме преди. Икономиките от ЦИЕ нямат потенциал да генерират мощен напредък към този момент. Предвид демографските трендове и продуктивността няма да е елементарно да се свие дългът, което ще ограничи в допълнение фискалната политика в бъдеще. Но не мисля, че това би трябвало да е мотив за терзание през идващите 6 месеца. Правителството би трябвало да направи, каквото се постанова.
Интервюто взе Лилия Игнатова
Ричард Грийвсън е заместник-председател на Виенския институт за интернационалните стопански проучвания wiiw, координатор на екипа за разбори по страни и специалист за Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция. Фокусът му е ориентиран към макроанализи на страните в Централна, Източна и Югоизточна Европа и икономическо прогнозиране. Завършил е стопанска система, интернационалните проучвания и история. Преди wiiw работи като шеф в екипа за разрастващи се европейски страни във Fitch Ratings, с акцент върху Балканите и Оперативно-наблюдателно дело. Преди това е бил районен управител и основен анализатор за Германия и Полша в европейския екип на Economist Intelligence Unit.
В средата на март wiiw разгласява ревизираната си прогноза за стопанските системи на Централна и Източна Европа, съгласно която в най-лошия сюжет разпространяването на ковид в района ще намали растежа на Брутният вътрешен продукт от 3.1% до 1.6% през 2020 година, а за действително възобновяване може да се приказва чак в средата на 2021 година, когато се чака ваксина. По време на представянето на разбора обаче стана ясно, че анализаторите към този момент одобряват " най-лошия сюжет " за оптимистичен. Какво ви накара да измененията упованията си за района в границите на дни и да понижите числата в прогнозата си?
Първоначално имахме най-хубав, базов и най-лош сюжет, само че започнаха новините за разпространяването на вируса в Европа, изключително в Италия. Правехме проверки непрекъснато. Бързо стана ясно, че единствено най-лошият ни сюжет е по някакъв метод реален. Според него всяка страна ще премине през криза в този момент, само че вирусът е стеснен в границите на 6-8 седмици при презумпцията, че всички страни последват образеца на Италия и Китай и бързо спрат икономическия живот. Условие е и забележителна фискална и парична реакция от държавните управления. Така стопанските системи ще минат през дълбока криза през първата половина на годината, само че ще банкрутират малко бизнеси, банките ще останат здрави и през втората половина на 2020 година стопанските системи ще наваксат. Това към момента е допустимо. Големият въпрос е какъв брой бързо ще се популяризира вирусът в ЦИЕ.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В иждате ли реакцията, която бихте очаквали, с цел да се сбъдне оптимистичният сюжет?
Отчасти. Икономическите ограничения все още са много мощни в Западна Европа, което е от голяма важност за Източна Европа. По отношение на ограничение на разпространяването - още е рано да се каже.
Въпросът е какъв брой бързо стопанската система може да се върне към естественото след облекчаването на рестриктивните ограничения. Според мен значително зависи от тестването - какъв брой бързо и ефикасно може да се тества популацията. Ако бъдат изолирани за две седмици всички с вируса, останалата част от стопанската система може бързо да се върне на работа. Но все още Европа не тества всеобщо. Цената е фактор. Знаем, че Франция и Германия могат да заделят големи запаси за проби, здравно съоръжение, само че страните от ЦИЕ не могат.
И по тази причина е значимо какво се случва на равнище Европейски Съюз, изключително за по-бедни страни като България. Здравната система ще бъде сложена под голямо напрежение. Малки и междинни компании бързо ще изгубят приходите си, а не разполагат с доста ликвидност, с цел да устоят дълго без клиенти и поръчки. За да се реши казусът, или страната би трябвало да тегли огромни заеми и да генерира бюджетен недостиг, или Европейски Съюз би трябвало да се намеси и да трансферира пари на бедните страни членки като България. Тук роля има и ЕЦБ, която би трябвало да държи доходността по държавните облигации ниска, с цел да могат страните да разпределят бързо запаси посредством заеми, облекчения за безработни и други ограничения. Не единствено за страни от еврозоната, а всички страни, които, жестоко казано, оперират в района на еврото, в това число България.
Кои са факторите, които дефинират дали една стопанска система ще мине през рецесията леко или тежко?
За района са значими три фактора. Първо - потенциалът на локалната здравна система. Колкото по-слаба и неподготвена е тя, толкоз по-рестриктивни ограничения се постановат върху стопанската система, с цел да се лимитират разпространяването и колапсът на системата. Второ е фискалното пространство - немската стопанска система да вземем за пример може да тегли заеми колкото желае, пазарите ще са благосклонни. Страната може да подкрепя бизнеса и хората дълго време. Трето е до каква степен локалната стопанска система е подвластна от избрани браншове - като туризма за Хърватия, Албания и Черна гора или енергетиката за Русия.
Дори и постепенно да се върнем към естествения стопански темп, туризмът няма да се възвърне бързо. Хората ще са внимателни, а и към този момент са изгубили пари. Няма да рискуват да възнамеряват почивки незабавно.
Как наподобява в този момент прогнозата ви?
Базовият сюжет, който е и най-вероятният сега, е дълбока криза от приблизително 3-4% в района през 2020 година България би била някъде към междинното. Най-лошият сюжет мъчно е да се остойности, само че ще е по-лошо от финансовата рецесия, тук приказваме за меланхолия, сходна на 30-те години. Това е при изискване, че вирусът продължи да се популяризира, здравните системи са изцяло затрупани, заради което рестрикциите се постановат за по-дълъг интервал от време. Правителствата няма да могат да теглят повече от финансовите пазари, фискалната политика ще би трябвало да бъде затегната, което в допълнение ще изостри рецесията. Много компании банкрутират, в това число огромни компании. И оттова всичко това се трансформира в самоподдържащ се цикъл, даже и броят на случаите да стартира да понижава. Тук приказваме за стопански спад от -5% за по-богати страни в района като Чехия и до -15% за по-бедни като Украйна.
Има ли риск рецесията да болести и финансовата система, сходно на 2007-2008 година?
Банките са по-добре готови в този момент. Лошите заеми в района са ниски, банките имат хранителни запаси. Въпреки това, в случай че рецесията се проточи и имаме дълбока криза, част от бизнеса ще банкрутира и тогава сметките на банките могат бързо да се трансформират. Те не могат да поемат неограничени загуби. Затова ролята на ЕЦБ е значима. Един от проблемите по време на миналата рецесия беше, че банките в ЦИЕ нямаха достъп до ликвидност. Регионът беше оставен да се избавя релативно дълго време. Ако рецесията се проточи, ще би трябвало да има по-бърза реакция в помощ на банките от ЕЦБ. Но не бих споделил, че би трябвало да се тормозим за тях сега.
Кои браншове са изправени пред по-голям риск да не оцелеят идващите месеци - най-тежката част от рецесията?
Основният фактор не е толкоз секторът, колкото размера на компанията. Малки и междинни компании нямат запасите да устоят 2-3 месеца без активност. Няма да се оправят без държавна поддръжка. Определящо е до каква степен един бизнес може да измести активността си онлайн. Тези бизнеси и стопански системи, където дигитализацията е напреднала, ще преминат през идващите месеци по-леко. Лидер в това отношение е Естония, където бизнесът и държавното управление са доста мощни в дигитализацията и ще се приспособяват по-лесно.
Какво значи това за промишлеността, където страните членки са свързани в общи вериги за доставки из цяла Европа?
Промишленото произвеждане първо ще поеме удара. Към момента към момента нямаме настоящи данни, само че първите такива за февруари и март евентуално ще покажат фрапантен спад в Европа. Първоначално потрес пристигна от страна на предлагането - елементи за промишлеността не идват или се бавят от Китай и Азия. Заводът на Fiat Chrysler в Сърбия трябваше да затвори още преди шока от страна на предлагането. След това случаите започнаха да порастват в Италия, която е основна за стопанските системи в Югоизточна Европа. Доставки се бавят на всички места.
От друга страна, промишленото произвеждане може да е и измежду първите браншове, които да се възстановят. Вече виждаме фабрики в Китай, които постепенно се връщат на работа. Европейските фабрики, които имат потребност от елементи и съоръжение от Китай или продават на азиатския пазар, първи ще отчетат растеж.
Повечето страни реагират на вируса с внушителни по мярка ограничения, с цел да лимитират отрицателните последици за стопанската система в кратковременен проект. Виждате ли опасности в дълготраен?
Фискалната политика е основна сега. Предизвикателството е ресурсите да са ориентирани там, където има потребност от тях, а не просто да се хвърлят напразно пари. Големите компании ще се оправят. Средствата би трябвало да са ориентирани към дребни и междинни компании, хората, останали без работа - тези, които са финансово здрави, само че нямат запаси. Също по този начин здравната система би трябвало да е оптимално добре финансирана.
Правителствата ще генерират големи бюджетни дефицити в среда с нулев стопански напредък. Не е изключено общественият дълг да скочи с 50%. При изискване че се върнем към естествения темп на стопанската система следващата година и дефицитът е еднократен, страните ще съумеят да го изплатят с растяща стопанска система. Ако се ръководи деликатно, общественият дълг няма да се удвои и да остане висок за неустановен интервал от време. Но се тормозя, че тъкмо това ще се случи. Че ни чакат години със слаб растеж на Брутният вътрешен продукт, а държавните управления няма да съумеят да свият недостига. Често това, което следим в такива обстановки, е еднократно внезапно нарастване на размера на държавните разноски, което по-късно мъчно се намалява. И на финала ще сме с доста по-сериозен проблем със задлъжнялостта, в сравнение с имахме преди. Икономиките от ЦИЕ нямат потенциал да генерират мощен напредък към този момент. Предвид демографските трендове и продуктивността няма да е елементарно да се свие дългът, което ще ограничи в допълнение фискалната политика в бъдеще. Но не мисля, че това би трябвало да е мотив за терзание през идващите 6 месеца. Правителството би трябвало да направи, каквото се постанова.
Интервюто взе Лилия Игнатова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ