The Telegraph: Скърбим за смъртта на стара Европа. Самопричинените патологии

The Telegraph: Скърбим за гибелта на остаряла Европа. Самопричинените патологии на Европа – пагубен стопански неуспех, съвсем цялостна геополитическа ирелевантност, миграционна и интеграционна криза и зейнал либерален
недостиг, в този момент са метастазирали.
Те станаха прекомерно комплицирани, прекомерно обезсърчителни за европейските треторазредни елити, с цел да помислят даже за справяне с тях, и изключително за егоистичните, демагогски политици, които ръководеха с такова равнодушие нейното обществено раздробяване,
„ понижаване на растежа “,
армиите на Потьомкин и ужасяващата демография. Германия, Франция, Холандия и други са на ръба на обществен гърмеж, като фермерите са последните, които се радикализират.
За всеки млад, упорит европеец
би било по-добре да се реалокира в Америка, изключително във Флорида или Тексас. Те ще заплащат по-малко налози, ще живеят по-добре, по-щастливо и по-свободно. Ще бъде по-малко евентуално да се сблъскат с тотална война. Жизненият им стандарт ще се увеличи фрапантно.
Дори Брекзит не съумя да промени нищо в Европа
В 248-годишното западно съревнование сред Съединени американски щати и Европа имаше единствено един победител. Америка също е болна, както се вижда от нейния личен обществен крах, възхода на идеологията на събуждането и неуместния дуел сред Доналд Тръмп и Джо Байдън. И въпреки всичко, за разлика от Париж, Берлин, Рим или Брюксел, в Съединени американски щати са останали детайли от капиталистическия дух, динамизъм, предприемачески дух, любовта
към науката, полезностите и технологиите.
Най-големите наследства на Европа за света – капитализъм, персонална независимост, господство на закона и „ западните, образовани, индустриализирани, богати и демократични “ полезности, по този начин брилянтно разказани от Джоузеф Хенрих от Харвардския университет, ще живеят в Съединени американски щати. Но няма път обратно за Стария континент, който е приел нихилизма, постхристиянското езичество, нелиберализма и политиката на завистта,
вярвайки, че спасяването на планетата
изисква закриване на сполучливи промишлености и обедняване на хората, Европа, която не може да се изправи против ислямския екстремизъм и антисемитизъм и която отхвърля да реформира обществената страна.
Дори Брекзит, най-яркият сигнален
сигнал, не съумя да промени нищо. Управляващата класа в Европа отхвърли напускането на Обединеното кралство като отклоняване, автогол на самонараняващи се английски ексцентрици и удвои своите провалени политики. То отхвърли да изслуша гласоподавателите си; нищо чудно, че техният яд става все по-силен.
Населението на Европейски Съюз ще доближи връх
от 453,3 милиона след две години, след което ще спадне до 419,5 милиона до 2100 година, макар солидната имиграция, предвижда Евростат. Населението ще остарее фрапантно, водено от срив на раждаемостта. Социалните страни ще се разпаднат, като налозите за младите ще скочат внезапно, с цел да заплащат за опазване на здравето и пенсии за старите.
Единственият отговор на евроелитите
– още повече миграция, ще даде опция на евентуално рисковите екстремисти. Във Франция, Германия, Белгия и другаде неуспехът да се интегрират доста скорошни мигранти и отговорът на ръководещата класа – да лъже, че всичко е наред, проправят пътя към злополука. Възходът на немската „ Алтернатива за Германия “ би трябвало да тревожи всички ни. Европейските избори ще доведат до триумф за популистите.
Икономически и обществен колапс
Пропастта в виталния стандарт сред Америка и Европа продължава да се уголемява. През последното тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати набъбна с 3,3% на годишна база; еврозоната набъбна с нула %, а немската стопанска система още веднъж се сви. Нахлуването на Путин в Украйна също не оказа помощ, само че Европа не трябваше да става толкоз подвластна от съветския газ през годините.

Моделът на континента с високи налози и високо контролиране причини десетилетия на незадоволително развитие и в този момент Еманюел Макрон, Европейски Съюз и холандското и немското държавни управления съзнателно затварят елементи от своето селско стопанство, с цел да реализиран задачите за нулева нетност. Германците унищожават автомобилната си промишленост, а вместо тях Европа ще внася китайски електрически транспортни средства. Десетилетия на „ индустриална тактика “ и дотации не съумяха да основат европейска софтуерна промишленост от международна класа. Икономическото самоубийство на континента към този момент провокира отлив на най-хубавите и най-умните.

Геополитическата ирелевантност на Европа е също толкоз поразителна. Защитата на европейците се поема от многострадалните американски данъкоплатци. Французите не се виждат на никое място в борбата против хутите; френската войска е сянка на предходното си „ аз “ и не би издържала дълго в същинска война. Поляците и няколко други вършат всичко допустимо, само че немската войска е слаба, а всички огромни обещания за възобновяване на европейските армии, дадени през 2022 година, не означаваха нищо. Континентът е съвсем изцяло демилитаризиран, липсва му личен състав и съоръжение, няма потенциал да създава повече оръжия, няма дълготрайни решения за въздържане на Владимир Путин и не е направил нищо, с цел да се приготви за опцията за възможна втора победа на Доналд Тръмп. Това е срам.
Какво ще прави Англия?
Трудно е да се повярва, че толкоз доста от британците останали и включили се междинната класа, които ще оказват помощ за издигането на лейбъристите към победа тази година, към момента са толкоз непостижимо невежи по отношение на същинското положение на европейската стопанска система и общество. Заслепени от ненавист против торите, захласнати от лъскавите TGV и спомените от приятните си ваканции в Южна Европа, те одобряват, че нещата би трябвало – просто би трябвало – да са по-добри в Европа.

Почти всички депутати от Лейбъристката партия персонално имат вяра, че решението на неналичието на напредък е да се присъединим още веднъж към единния пазар или митническия съюз, макар че те не съумяха да спасят личните европейски стопански системи. Как по-нататъшното усилване на връзките с континент с нулев напредък или свиваща се немска стопанска система може да направи нещо за Англия? Не може. И по какъв начин английската левица ще отговори на възхода на крайната десница в Европа? Ще продължи ли да обича Германия, в случай че „ Алтернатива за Германия “ е част от нейното държавно управление? Ще продължи ли да обича Франция, в случай че Марин льо Пен е в Елисейския замък?

Англия е в ужасяващо положение, само че в същото състояние е и Европа. Европесимизмът на последователите на Брекзит беше оправдан; казусът е, че естаблишмънтът отхвърли да употребява напускането на Европейски Съюз, с цел да скъса с регулаторната философия на Брюксел и да преориентира стопанската система надалеч от стагниращите пазари на Евросъюза. Следователно Англия от ден на ден страда от същите патологии като Европа и е изправена пред сходен краен крах. Това не е мотив за повече Европейски Съюз, а за още по-малко, както и за радикална вътрешна смяна. Постепенният залез на Европа се форсира и би било неуместно за което и да е английско държавно управление да следва политиката на Европа.