The Last Seduction/ Последното съблазняване (1994), нео-ноар трилър, режисиран от

The Last Seduction/ Последното съблазняване (1994), нео-ноар трилър, режисиран от Джон Дал и написан от Стив Баранчик.

Филмът е с присъединяване на Линда Фиорентино като хитрата и манипулативна Бриджит Грегъри, жена, която употребява своята просветеност и полова прелест, с цел да надхитри и експлоатира мъжете към себе си.

Сюжетът се концентрира към комплицираната скица на Бриджит да избяга от проблематичния си брак и да вземе огромна сума пари от брачна половинка си Клей (Бил Пулман), като изчезне в малко градче в северната част на щата Ню Йорк.

Филмът стартира със брачна половинка на Бриджит, горист наркодилър, който се забърква в рискова обстановка, която води до това, че Бриджит взема парите и бяга.

В дребното градче тя бързо се забърква с Майк (Питър Бърг), доверчив и схватлив локален мъж, който тя съблазнява и употребява за реализиране на проектите си.

С напредването на кино лентата обаче става явно, че Бриджит не просто бяга от брачна половинка си, само че и манипулира всички към себе си, с цел да обезпечи своето бягство и финансова облага.

Това, което отличава Последното съблазняване, е осъществяването на Фиорентино като Бриджит, която е по едно и също време студено пресметлива и гневно самостоятелна.

Архетипът на съдбовната жена във кино лентата е подкопан от претекстовете на Бриджит – тя не търси единствено власт или възмездие, само че самозапазване и независимост.

Филмът също провокира обичайна динамичност на пола, като показва жена, която управлява описа и манипулира мъжете към себе си, обръщайки типичните структури на властта, следени в множеството трилъри и ноари.

Със своите остри разговори, напрегната атмосфера и непредвидени обрати Последното съблазняване се трансформира в паметна класика, възхвалявана поради феминисткия си взор към ноар жанра и отличното осъществяване на Фиорентино, което й завоюва необятно самопризнание.