The Hu - монголският метъл, който завладя България
The HU не са просто група - те са звукова стихия, излязла от безкрайните монголски степи, носеща духа на антични ханове, преплетен с мощта на актуалния метъл. Създадена през 2016 година в Улан Батор, групата изгрява с гръм и тропот на международната сцена, носейки със себе си изцяло нов жанр: " Hunnu Rock " - кръстоска сред хеви метъл и обичайната монголска музика.
Монголските метъли от The Hu с концерт в София
Очакваме ги у нас на 25 юни
Музиката им звучи като бойна ария на номадски воини - тежка, дълбока, антична. Те употребяват принадлежности като морин хуур (монголска двуструнна цигулка с глава на кон), тумур хуур (уста хармоника), и гърлено пеене, което кара звука да вибрира право в гърдите. Но дружно с това вървят тежки китарни рифове и барабани, които трансформират всяко осъществяване в същински обред.
Основните гласове на групата са Галбадрах Темуун ( " Gala " ) и Енхсайхан Батжаргал ( " Enkush " ) - едни от тези фронтмени, които не се нуждаят от думи, с цел да преобладават сцената. С погледи като от епос и гласове като ехтене от дълбините на земята, те трансформират всяка ария в прекарване.
От Монголия до Плана планина - юртите на един французин, който избра България за собствен дом
Невероятната история на Yourti Mountain, Дамиен Сен-Жам, брачната половинка му Ан, четирите им деца и цяла глутница сибирски хъскита
Светът ги видя още с първите им шлагери - " Wolf Totem " и " Yuve Yuve Yu ", които завладяват YouTube и класациите. Оттогава The HU обикалят планетата, пълнят зали, свирят на фестивали като Download и Coachella, и потвърждават, че музиката няма граници - езикът, културата, стилът се сливат в едно, когато е направено с душа.
И когато споделят, че музиката е повсеместен език - The HU го потвърждават с всеки риф, всеки екот на морин хуур и всяка капка пот на сцената.
Още с първите ударни звуци Vidas Arena се разтресе - не просто от музиката, а от нещо антично, съвсем шаманско. Сякаш сме в сърцето на Монголия, под бурното небе, измежду дивите коне. Но вместо копита - ехтеше тежък рок, пропит с гърлено пеене и обичайни локални принадлежности. Един неповторим конфликт сред просвета и музика. И работи. Перфектно.
The HU не просто свирят - те приканват духове. Съчетавайки тежките китарни рифове с морин хуур (монголска цигулка) и туувинско гърлено пеене, HU основават тон, който не можем да съпоставим с никой различен. Нито дума на британски не ни би трябвало - усещаме всичко през кожата.
Очаквано, части като " Wolf Totem " и " Yuve Yuve Yu " провокираха диво експлоадиране измежду публиката - куфеене, крясъци, ръце във въздуха, усмивки на всички места. Енергията беше сурова, животинска, само че в това време следена и безупречно изпълнена.
The Hu не приказват доста. Не им и би трябвало. Погледът им, стойката, придвижванията - всичко споделя: " Ние не сме тук, с цел да се харесаме. Ние сме тук, с цел да ви покорим. И го вършат. " Дори когато извършват " The Tropper " на Iron Maiden, само че на монголски.
Осветлението и визиите бяха семпли, само че мощни - червени, сини и лилави отражения, като че ли проектиращи сенки, които ни придвижват в друго време. Време на войни и митове.
Хора от всевъзможни възрасти - млади метъли, любопитни новаци, почитатели в кожени якета с монголски знаци, бременни, възрастни дами и двойки с деца. Всички бяха обединени от нещо чисто - обич към музиката, която не наподобява на нищо друго.
The Hu не беше просто концерт. Това беше обред. Един звуков шаманизъм, който ни накара да се почувстваме живи, малко примитивни и доста свободни.
Монголските метъли от The Hu с концерт в София
Очакваме ги у нас на 25 юни
Музиката им звучи като бойна ария на номадски воини - тежка, дълбока, антична. Те употребяват принадлежности като морин хуур (монголска двуструнна цигулка с глава на кон), тумур хуур (уста хармоника), и гърлено пеене, което кара звука да вибрира право в гърдите. Но дружно с това вървят тежки китарни рифове и барабани, които трансформират всяко осъществяване в същински обред.
Основните гласове на групата са Галбадрах Темуун ( " Gala " ) и Енхсайхан Батжаргал ( " Enkush " ) - едни от тези фронтмени, които не се нуждаят от думи, с цел да преобладават сцената. С погледи като от епос и гласове като ехтене от дълбините на земята, те трансформират всяка ария в прекарване.
От Монголия до Плана планина - юртите на един французин, който избра България за собствен дом
Невероятната история на Yourti Mountain, Дамиен Сен-Жам, брачната половинка му Ан, четирите им деца и цяла глутница сибирски хъскита
Светът ги видя още с първите им шлагери - " Wolf Totem " и " Yuve Yuve Yu ", които завладяват YouTube и класациите. Оттогава The HU обикалят планетата, пълнят зали, свирят на фестивали като Download и Coachella, и потвърждават, че музиката няма граници - езикът, културата, стилът се сливат в едно, когато е направено с душа.
И когато споделят, че музиката е повсеместен език - The HU го потвърждават с всеки риф, всеки екот на морин хуур и всяка капка пот на сцената.
Още с първите ударни звуци Vidas Arena се разтресе - не просто от музиката, а от нещо антично, съвсем шаманско. Сякаш сме в сърцето на Монголия, под бурното небе, измежду дивите коне. Но вместо копита - ехтеше тежък рок, пропит с гърлено пеене и обичайни локални принадлежности. Един неповторим конфликт сред просвета и музика. И работи. Перфектно.
The HU не просто свирят - те приканват духове. Съчетавайки тежките китарни рифове с морин хуур (монголска цигулка) и туувинско гърлено пеене, HU основават тон, който не можем да съпоставим с никой различен. Нито дума на британски не ни би трябвало - усещаме всичко през кожата.
Очаквано, части като " Wolf Totem " и " Yuve Yuve Yu " провокираха диво експлоадиране измежду публиката - куфеене, крясъци, ръце във въздуха, усмивки на всички места. Енергията беше сурова, животинска, само че в това време следена и безупречно изпълнена.
The Hu не приказват доста. Не им и би трябвало. Погледът им, стойката, придвижванията - всичко споделя: " Ние не сме тук, с цел да се харесаме. Ние сме тук, с цел да ви покорим. И го вършат. " Дори когато извършват " The Tropper " на Iron Maiden, само че на монголски.
Осветлението и визиите бяха семпли, само че мощни - червени, сини и лилави отражения, като че ли проектиращи сенки, които ни придвижват в друго време. Време на войни и митове.
Хора от всевъзможни възрасти - млади метъли, любопитни новаци, почитатели в кожени якета с монголски знаци, бременни, възрастни дами и двойки с деца. Всички бяха обединени от нещо чисто - обич към музиката, която не наподобява на нищо друго.
The Hu не беше просто концерт. Това беше обред. Един звуков шаманизъм, който ни накара да се почувстваме живи, малко примитивни и доста свободни.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ