Киноревю | "Семейство Фейбълман" на Стивън Спилбърг
The Fabelmans Режисьор: Стивън Спилбърг С: Мишел Уилямс, Габриел Лабел, Пол Дейно, Сет Роугън, Джуд Хърш Времетраене: 2 ч. 31 мин. + + + + и ½ от 5 Още от същото:.
The Fabelmans е за Спилбърг това, което бяха " Амаркорд " за Фелини, " 400-те удара " за Трюфо, " Фани и Александър " за Бергман. Възстановка на годините на образуване за изкуството, на което ще принадлежи. Режисьорът е и сценарист дружно с носителя на " Пулицър " Тони Кушнър ( " Мюнхен ", " Линкълн " ). Възстановени са домовете, които фамилията му е сменяло щат след щат, от изток към юг и запад, от 1952 до 1965 година Очаквано автобиографията е сантиментална и извисяваща. Разбираме за какво идващите му огромни филми са такива, каквито ги обичаме.
За алтер егото си Сами Фейбълман (като дребен Матео Зорион, като младеж Габриел Лабел) Спилбърг е избрал име, препращащо към легенда и басня. Следим фрагменти от порастването на момчето за киното и живота. Израснало сред две начала - прагматизма на бащата инженер (Пол Дейно) и фантазьорството на майката пианистка (Мишел Уилямс). За единия киното е несериозно занимание и периодично повтаряне на статични фотографии през вързоп светлина, за другия - магия и сън. По-малките сестри и приятелите скаути са статисти в първите хорър, военни и уестърн опити. Бащината любителска камера става вътрешното око на Сами към истините и илюзиите на света. Шанс да управлява това, над което другояче няма власт - неизбежната ерозия на фамилията му, тормозът по еврейска линия в гимназията.
Но крайности няма, сантиментът е над омразите, въпреки всичко сме в Спилбъргов филм. Доминира опрощаващият оптимизъм. Сами осъзнава силата на своя медиум като прочувствен манипулатор през камерата и монтажа. Усеща и болката, която запечатаната истина може да носи. Както и безконечния кръст сред персоналния живот и призванието на актьора. Научава финалния си урок от Джон Форд (сардоничен Дейвид Линч), случил се със същите думи и в живота на режисьора. Кое е досада и кое не в киното. Затова тук досада няма. Има го щастливото просълзяване, че си жив по едно и също време с прожекцията.
Сцена от " Семейство Фейбълман " на Стивън Спилбърг Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
The Fabelmans е за Спилбърг това, което бяха " Амаркорд " за Фелини, " 400-те удара " за Трюфо, " Фани и Александър " за Бергман. Възстановка на годините на образуване за изкуството, на което ще принадлежи. Режисьорът е и сценарист дружно с носителя на " Пулицър " Тони Кушнър ( " Мюнхен ", " Линкълн " ). Възстановени са домовете, които фамилията му е сменяло щат след щат, от изток към юг и запад, от 1952 до 1965 година Очаквано автобиографията е сантиментална и извисяваща. Разбираме за какво идващите му огромни филми са такива, каквито ги обичаме.
За алтер егото си Сами Фейбълман (като дребен Матео Зорион, като младеж Габриел Лабел) Спилбърг е избрал име, препращащо към легенда и басня. Следим фрагменти от порастването на момчето за киното и живота. Израснало сред две начала - прагматизма на бащата инженер (Пол Дейно) и фантазьорството на майката пианистка (Мишел Уилямс). За единия киното е несериозно занимание и периодично повтаряне на статични фотографии през вързоп светлина, за другия - магия и сън. По-малките сестри и приятелите скаути са статисти в първите хорър, военни и уестърн опити. Бащината любителска камера става вътрешното око на Сами към истините и илюзиите на света. Шанс да управлява това, над което другояче няма власт - неизбежната ерозия на фамилията му, тормозът по еврейска линия в гимназията.
Но крайности няма, сантиментът е над омразите, въпреки всичко сме в Спилбъргов филм. Доминира опрощаващият оптимизъм. Сами осъзнава силата на своя медиум като прочувствен манипулатор през камерата и монтажа. Усеща и болката, която запечатаната истина може да носи. Както и безконечния кръст сред персоналния живот и призванието на актьора. Научава финалния си урок от Джон Форд (сардоничен Дейвид Линч), случил се със същите думи и в живота на режисьора. Кое е досада и кое не в киното. Затова тук досада няма. Има го щастливото просълзяване, че си жив по едно и също време с прожекцията.
Сцена от " Семейство Фейбълман " на Стивън Спилбърг Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Янко Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ