Въпреки че сравнението не поставя летвата ужасно високо, „Еквалайзерът 3“ може да е най-добрият в тази филмова поредица на Дензъл Уошингтън, не като почита своите телевизионни корени, а по-скоро възприема стара уестърн формула – по-специално „Шейн“. По този начин „последната глава“ носи малко по-драматична тежест, като същевременно предлага изобилие от, хм, изравняване, за да задоволи онези, които са гладни за него.
Третата изява на Уошингтън, режисьор Антоан Фукуа и сценарист Ричард Уенк, притежава известна сантименталност, подпомогната отчасти от повторното събиране на звездата и Дакота Фанинг почти 20 години след като той уби много хора от нейно име в „Man on Fire“.
Тук измореният от света пенсиониран убиец от Вашингтон Робърт Маккол прилага своя вид бдителност за оказване на помощ на нуждаещите се в Италия, където мафията удобно поднася изобилие от безмилостно човешко пушечно месо, за да се нулира в стремежа си да балансира везните на справедливостта .
„Еквалайзер 3“ основно започва в средата, с начална последователност, която повече от печели рейтинг R на филма за първите три минути. Тази среща оставя Маккол ранен и се нуждае от място за възстановяване, което се случва в идилично крайбрежно село, където местните го посрещат, чувството, че той постепенно отвръща със същото.
Подобно на Шейн, стрелецът на Алън Лад в края на тяхната ера, Маккол започва да мисли дали да не остави оръжията си и да се установи. Въпреки това, мафията има планове за града, оставяйки Маккол изправен пред избор (не толкова от гледна точка на филма, наистина, но те преминават през движенията) дали да се намесят.
Дакота Фанинг се събира с Дензъл Уошингтън в "The Equalizer 3". Стефано Монтеси/Columbia Pictures Както е конструирано, има нещо повече от това, като се започне с последствията от гореспоменатото въвеждащо меле и съвет, който Маккол предава на млад агент на ЦРУ (Фанинг), като й помага постепенно да свърже местопрестъплението с по-голям и по-престъпен заговор .
Като се има предвид простотата на основния шаблон – с Уошингтън, излъчващ тиха сила като последния човек, с когото всеки мислещ престъпник трябва да се забърква, присъединявайки се към трилогията „Taken“ на Лиам Нийсън в представянето на отговарящата на условията на AARP тълпа сред ефикасни машини за убиване – Фукуа и Уенк умело преплитат заедно различни направления. Ефектът осигурява на филма повече емоционален резонанс, дори ако основната заплаха и големият престъпен бос (Андреа Скардузио) са почти изцяло общи.
Идва девет години след първия филм, с продължение и версия на CBS с участието на Queen Latifah между тях, „Еквалайзерът 3“ може да не е напълно убедителен като „финално“ нещо; все пак последното излизане има предимството да се чувства, че достига добра точка, в която засега да затворим книгите за Робърт Маккол, като всички неща, знаете, са равни.
Премиерата на “The Equalizer 3” е на 1 септември по кината в САЩ. Оценява се с R.
