Вълшебната Синя пещера
The Blue Grotto е морска пещера ситуирана в крайбрежието на остров Капри в южна Италия. Известна е със своята като че ли пристигнала от различен свят синя блестяща вода. Флуоресцирането идва от огромна подводна пещера. Тя е отворена над входа, който се употребява от лодките на посетителите.
Светлината е тъкмо като неон в плувен басейн. Позната още от римски времена пещерата е очаровала доста хора със своя интензитет и брилянто синьо, написа hobyto.com.
The Blue Grotto е 60 м дълга и 25 м необятна. Чистите сини води стигат 150 м надолу до пясъчното дъно. Светлината в пещерата идва от два източника: едната е дребна дупка в пещерната стена, навръх водната линия, която е 1,5 м в диаметър и се употребява за вход. Вторият източник на светлина е по-голяма подводна дупка намираща се тъкмо под входа и е виновна за по-голямата част от осветяването.
Пещерата била позната още от римско време. Доказателство за това за античните скулптури открити в The Blue Grotto. Предполага се, че тя е служела за персонален басейн на император Тиберий когато той преместил столицата на римската империя на острова през 27 година сл.Хр. По негово време пещарата била декорирана с няколко скулптури на римски богове които по-късно били открити. Предполага се, че на дъното има още.
Местните наричали пещерата Градола, поради близкото място със същото име, само че била избягвана, тъй като се говорело, че била населявана от вещици и чудовища.
The Blue Grotto била съвсем забравена до момента в който през 1826 година била преоткрита от полският стихотворец August Kopisch и неговият швейцарски другар и актьор Ernest Fries. Kopisch бил мощно впечатлен от хубостта на пещерата и я описал в своята книга: „ Entdeckung der blauen Grotte auf der Insel Capri”. От тогава тя станала знак на остров Капри привличайки туристи от далечни места.
Две години по-късно поетът Wilhelm Waiblinger написал ода за нея като знак на респект към епохата на романтизма и "връщането към природата. ". В следствие въодушевила Ханс Кристиан Андерсен да напише през 1835г романът „ The Improvisor “, който станал бестселър и задействал един безконечен поток от гости към Капри.
Светлината е тъкмо като неон в плувен басейн. Позната още от римски времена пещерата е очаровала доста хора със своя интензитет и брилянто синьо, написа hobyto.com.
The Blue Grotto е 60 м дълга и 25 м необятна. Чистите сини води стигат 150 м надолу до пясъчното дъно. Светлината в пещерата идва от два източника: едната е дребна дупка в пещерната стена, навръх водната линия, която е 1,5 м в диаметър и се употребява за вход. Вторият източник на светлина е по-голяма подводна дупка намираща се тъкмо под входа и е виновна за по-голямата част от осветяването.
Пещерата била позната още от римско време. Доказателство за това за античните скулптури открити в The Blue Grotto. Предполага се, че тя е служела за персонален басейн на император Тиберий когато той преместил столицата на римската империя на острова през 27 година сл.Хр. По негово време пещарата била декорирана с няколко скулптури на римски богове които по-късно били открити. Предполага се, че на дъното има още.
Местните наричали пещерата Градола, поради близкото място със същото име, само че била избягвана, тъй като се говорело, че била населявана от вещици и чудовища.
The Blue Grotto била съвсем забравена до момента в който през 1826 година била преоткрита от полският стихотворец August Kopisch и неговият швейцарски другар и актьор Ernest Fries. Kopisch бил мощно впечатлен от хубостта на пещерата и я описал в своята книга: „ Entdeckung der blauen Grotte auf der Insel Capri”. От тогава тя станала знак на остров Капри привличайки туристи от далечни места.
Две години по-късно поетът Wilhelm Waiblinger написал ода за нея като знак на респект към епохата на романтизма и "връщането към природата. ". В следствие въодушевила Ханс Кристиан Андерсен да напише през 1835г романът „ The Improvisor “, който станал бестселър и задействал един безконечен поток от гости към Капри.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ