Тези тип престъпления като отвличането са много тежък удар върху

Тези вид закононарушения като отвличането са доста тежък удар върху обществената тъкан и доверието в българските институции. Това съобщи пред БНТ антропологът Харалан Александров. Заедно с психолога Младен Владимиров те разясниха по какъв начин се отразяват на обществото случаите на отвличания. Според Владимиров неналичието на информация води до страхове в обществото като и двамата показаха вяра институциите да излязат по-скоро с публична информация за случая, както и да бъдат открити похитителите.

„ В общ проект може да се каже, че отвличанията са закононарушенията с най- унищожителен резултат във връзка с доверието в институциите. Усещането за безпомощности и за неуспех на обществото в лицето на овластените институции да отбрани жертвата, е доста изразено. Тези вид закононарушения са нещо като пробив в всекидневието, чувството за сигурен свят и проваляне в мрак безумство и страдалчество. “, обясни Харалан Александров.

По думите му в тези случаи има рисково високи равнища на настройки, които са присъщи за гетото. Отвличането са закононарушения присъщи за страни с две характерности – доста огромни обществени неравности или страни от третия свят., т.е стремежът България да премине към страни от първия свят, е сложено на огромно тестване и това е извънредно тежък пробив. Според него една от главните аргументи е възходящата необразованост и оскотяване на част от популацията.

„Далеч не е изживян травматичният инстикт на тоталитарния разум да стоиш надалеч от властта. Всеки допир с страната е повече проблем или тягост, в сравнение с поддръжка. Вероятно за доста хора досегът до страната е толкоз стресиращ, по отношение на подземния свят.“ сподели още Харалан Александров във връзка страха на хората да се доверят на институциите.

„ Когато нямаме информация, имаме свойство да запълваме неналичието на информация със своите страхове, както и да ненавиждаме съумелите и богатите и може даже да превърнем в герои и кумири тези, които взимат от богатите. Имаме податливост да запълним неналичието на информацията с наши вярвания, упования и потребности щом страната не може да се намеси, може да пристигна друга форма, която да контролира обстановката. В една сложна или спешна обстановка имаме такава потребност, някой да пристигна и да контролира този развой. “, изясни психологът Младен Владимиров.

Според думите му разпадът на връзките с другите води до емпатия и това изяснява за какво сме склонни към експанзия или корупция. „Защото считаме, че няма кой да ни подаде ръка.“