Тези страховити приказки се четат на глас през нощта на

Тези страховити приказки се четат на глас през нощта на 30 октомври в очакване на настъпването на 31, със загасени светлини и светлина от фенер под брадичката … Независимо дали се шегувате, излезли сте на пиво или плашите другари вкъщи, няма по-подходящо време за описване на истории за Хелоуин. Ние сме подготвили селекция от мрачни истории, от които ще настръхнете. Част от заниманието е адаптирането на историите, до момента в който ги разказвате, тъй че да наподобяват по този начин, като че ли са се случили покрай вашия личен дом или към дома на ваш другар. Оставяме празно място (като това: „ [….] “), с цел да добавите определеното от вас местонахождение. И по този начин … Ловец на глави Четиричленно семейство, две дребни деца и техните родители, пътуват по пътя за [….], когато колата им се поврежда. Родителите излизат да потърсят помощ и оставят радиото включено, с цел да не скучаят децата. На свечеряване родителите към момента не са се върнали. Седнали в тъмното, децата не престават да слушат радиото. Изведнъж чуват новината, че рисков палач е на независимост, избягал от близкия затвор. Водещият на радиопредаването предизвестява слушателите да бъдат извънредно деликатни, в случай че пътуват. Времето минава, а децата чакат. Тишината към колата е злокобна … Внезапно те чуват почукване над тях по покрива на колата. „ Чук, чук, чук! “. Почукванията стават все по-силни и по-бързи. “Дум, дум, дум. “. Децата не устоят на страха, отварят вратите на колата и бягат ужасени. Само най-големият се осмелява да се обърне, с цел да види източника на ужаса си. Отгоре на колата има наедрял мъж, който удря два предмета върху капака на автомобила: главите на родителите им. Лудият под леглото Това е историята на едно младо момиче от [….] на име Сара. Като дете Сара се опасява от тъмното и си взима куче, с цел да й прави компания. Една вечер тя заспива умерено, знаейки, че кучето е под леглото й и я пази. Ако се опасява, би трябвало единствено да протегне ръка и кучето й стартира да я ближе, до момента в който не заспи. Минават години и Сара пораства, а кучето остарява. Една вечер по радиото тя чува, че рисков палач се намира наоколо до града й. С кучето до себе си Сара не се опасява: ляга си в леглото, протяга ръка, а кучето, както е всекидневно, стартира да я ближе. Тя заспива надълбоко, и когато се разсънва се изненадва, че кучето към момента ближе ръката й. Поглеждайки под леглото, тя изпищява. Кучето го няма, а езикът, който по този начин неуморно я ближе, принадлежеше на мъж. Предизвикателството на гробището Няколко тийнейджърки отиват ​​да преспят в другарка, възползвайки се от отсъствието на родителите й. Когато изгасят светлините, стартират да приказват за дъртак, който преди малко е заровен в близкото гробище. Говорят си, че е заровен жив и се чува по какъв начин драска по ковчега, пробвайки се да излезе. Едно от девойките се присмива на концепцията, тъй че другите я провокират да отиде да посети гроба. Като доказателство, че в действителност е отишла, тя би трябвало да забие дървен прът в пръстта. Момичето потегля, а приятелките й я чакат да се върне. Часовете минават, а тяхната другарка не се връща. Те лежат будни, все по-ужасени. Идва утрото, а момичето към момента го няма. Когато родителите се връщат, всички отиват на гробището. Там намират момичето да лежи върху гроба, мъртва … Оказва се, че когато се е навела да забие кола в земята, тя настава полата си. Мъчейки се да стане си е помислила, че заровеният мъж я е сграбчил и умира от боязън. „ Ходила ли си да провериш децата? “ Тийнейджърка е помолена да гледа дете на семейство, което живее в голяма, първокласна къща. Това е първата й вечер на работа като детегледачка. След като поставя децата да спят на горния етаж, тя седна пред тв приемника. Щом се настанява на дивана, телефонът иззвънява. Обаждащият се е мъж. Задъхвайки се и смеейки се заплашително, той пита: „ Ходила ли си да провериш децата? “ Детегледачката затваря, уверена, че приятелите й се майтапят с нея, само че мъжът се обажда още веднъж и отново попита: „ Отиде ли да провериш децата? “ Тя още веднъж затваря към този момент уплашена. Но мъжът се обажда за трети път. Този път той споделя: „ Погрижих се за децата, в този момент пристигам за теб! “ Момичето е ужасено. Обажда се в полицията и оповестява за позвъняванията. Полицаят й споделя идващия път, когато мъжът се обади, да се опита да отвлече вниманието му, с цел да им даде време да проследят позвъняването. Както се чака, мъжът се обажда още веднъж. Детегледачката го моли да я остави на мира и по този начин го задържа по-дълго на линия. Накрая затваря, а телефонът незабавно иззвънява още веднъж. Този път е служителят на реда: „ Напуснете къщата бързо! Обажданията идват от горния етаж! “ Кокалеста ръка Седемгодишно момиче е оставено с баба си в дребния й апартамент, до момента в който родителите й са на кино. Бабата и внучката вечерят дружно и си бъбрят известно време. Към 10 часа бабата стартира да шие, а момиченцето пуска тв приемника. Те седят умерено дружно, когато бабата усеща ужасна жадност и моли внучката си да й донесе чаша вода. Момичето споделя: „ Бабо, прекомерно мрачно е в коридора … “ Бабата отвръща: „ Не се опасявай. Следвай коридора. Точно до вратата на банята има ключ. “ Момичето става и опипвайки стената на коридора търси ключа за лампата. Когато стига до банята, тя стопира и опипва в близост, само че допира костелива ръка, която се пробва да я завлече в банята. Момиченцето съумява да се отскубне и хуква с писъци и рев назад при баба си. След случая момичето има потребност от психическа помощ. Какво се е случило по този начин и не е открито, макар, че по това време в жилището не е имало никой с изключение на бабата и момичето. Четете още: Кой движи инвалидната количка в болничното заведение? (видео) Ела да играеш с мен Преди известно време с един мой другар взехме решение да си поиграем дъската Уиджа за първи път. Нещо, което не смеех да върша до момента. Извикахме още двама другари с мисълта, че е по-вероятно нещо да се случи, в случай че има повече хора. Трудно ги убедихме другите, само че в последна сметка се съгласиха да дойдат. Приготвихме всичко и, чувствайки се малко нервни, започнахме. По време на сесията едно от девойките, които бяхме повикали да се причисли, сподели: „ Това са нелепости. Махам се отсам. ” Малко се уплашихме и взехме решение да го оставим за различен път. След няколко дни момичето, което беше тръгнало, ми се обади, отвън себе си. Тя сподели, че до момента в който минавала около изоставена къща покрай дома си на връщане от локалната библиотека, малко момиченце, облечено в бяло, поискало да си играе с нея. Приятелката ми й споделила, че не може, защото бърза да се прибере, а момичето почнало да плаче с кървави сълзи. Приятелката ми избягала и когато се прибрала, ми се обади. Първо си помислих, че се майтапи, само че нещо ми подсказа, че не е по този начин. Започнах да си мисля за деня, в който използвахме дъската Уиджа и какъв брой внезапна беше приятелката ми, когато стана, с цел да си тръгне. Не се замислих повече и си легнах. На идващия ден момичето ми се обади, тъй като щеше да е сама у дома и да учи, и защото беше уплашена, ме помоли да й придружавам. Хванах рейс до нейния апартамент и се настанихме с нашите учебници. След малко чухме дращене някъде откъм гърба. И двамата вдигнахме очи и с смут установихме, че дребното момиче, което ми беше описала, седи на леглото и драска стената. Избягахме от стаята и когато стигнах до входната врата, забелязах, че приятелката ми я няма, само че бях толкоз ужасяващ, че не можех да я очаквам. Малко по-късно полицията се обади у дома, с цел да ми каже, че приятелката ми е умряла от астматичен припадък. Беше открита на стълбите на къщата си с ужасено изражение на лицето. Няколко месеца по-късно бях на лекуване. Сега се възвръщам, само че оня ден в пощенската ми кутия се появи записка, написана на ръкописно от малко момиче, която гласеше: „ Приятелката ти умря, тъй като не искаше да си играе с мен. Имам нова кукла… ”. Помислих, че е смешка, защото нашата история стана известна в града, само че въпреки това ме обзе боязън. Чудя се … дали тя ще пристигна и за мен? Стая за още един Джоузеф Блекуел отива в [….] по работа. Той отсяда в огромна къща, притежавана от негови другари в покрайнините на града. Те прекарват приятна вечер в диалози и мемоари за предишното, само че когато Блекуел си ляга стартира да се върти в леглото и не можа да заспи. Изведнъж чува кола, която влиза в алеята. Той отива до прозореца, с цел да разбере кой може да идва в толкоз късен час. На лунната светлина той вижда черна катафалка, цялостна с хора. Шофьорът подвига взор към него. Когато Блекуел съзира странното му лице, той потръпва. Шофьорът му извиква: „ Има място за още един! “ След това изчаква минута-две и потегля. На сутринта Блекуел споделя на приятелите си какво се е случило. „ Ти си сънувал! “, споделиха те. „ Може, само че не изглеждаше като сън. “, дава отговор той. След закуска си потегля и прекарва деня в офисите на една от новите високи здания в града. Късно следобяд той е подготвен да се върне в къщата и чака асансьора да го смъкна на приземния етаж. Но когато асансьорът стопира на неговия етаж е цялостен с хора. Един от тях го поглежда и споделя: “Има място за още един. ”. Това е водачът на катафалката. Блекуел дава отговор: „ Не, благодаря, ще изчакам идващия. ”. Вратите се затварят и асансьорът стартира да се спуска. Миг по-късно се разнася заплашителен тропот и се чуват писъци. Асансьорът е паднал, а всички хора вътре са убити. Пръстени Дейзи Кларк е в кома повече от месец, когато лекарят я афишира за мъртва. Погребват я в ветровит летен ден в малко гробище на към километър от вкъщи й. Съпругът й споделя: „ Нека постоянно почива в мир! “ Късно през нощта апаш на гробове, въоръжен с лопата и фенер, стартира да я изравя. Тъй като земята към момента е рохкава, той бързо стига до ковчега и го отваря. Предчувствието му е вярно. Дейзи е заровена, носейки два скъпи пръстена – диамантен сватбен пръстен и различен, отрупан с брилянтен рубин. Крадецът коленичи и бръква в ковчега, с цел да вземе пръстените, само че те са изцяло заклещени върху пръстите на Дейзи. Решава, че единственият метод да ги получи е да й отреже пръстите. Но когато вади ножа си и стартира да реже плътта, тя стартира да кърви, а Дейзи потрепва. Изведнъж тя сяда! Ужасен, крадецът се изправя на крайници, като инцидентно удря фенера си, който угасва. В тъмното той чува по какъв начин Дейзи излиза от гроба си. Крадецът стои заледен, стиснал нож в ръката си. Когато го вижда там, Дейзи се покрива с плащеницата си и пита: „ Кой си ти? “ Като чул „ трупът “ да приказва, крадецът хуква под паника. Дейзи свива плещи и продължава да върви, без да си направи труда да огледа обратно. Обзет от боязън и комплициране, крадецът заобикаля в неверната посока и пада с главата напред в отворения гроб, върху личния си нож. Докато Дейзи се прибира у дома, крадецът кърви до гибел.