България – предупреждение за Европа. Защо сме врата за руската де...
Тези обществени трендове имат институционални корени, на които Брюксел би трябвало да обърне внимание при използването на новия Европейски акт за независимост на медиите (EMFA). Българският случай демонстрира, че дезинформацията процъфтява там, където институциите са слаби и демократичните процеси наподобяват официални. В такава среда не стига ново законодателство – нужно е действително използване на към този момент съществуващите стандарти.
Политическа неустойчивост и замразена битка с подправените вести
България излиза от продължителна политическа рецесия – седем парламентарни избори за три години и държавни управления със сменящи се обединения. Тази неустойчивост отслаби медийната независимост и напъните против дезинформацията. Липсва национална тактика, а работата на основен орган – Българската коалиция против дезинформацията – е блокирана от 2023 година
През юли Съветът за електронни медии още веднъж не съумя да избере нов общоприет шеф на Българската национална телевизия. Така на поста остава Емил Кошлуков, постоянно упрекван в обслужване на ръководещата партия и в непозволени уволнения на публицисти. Телевизията беше подложена на критика и поради излъчването на документален филм за съветската дезинформация в късен час, когато аудиторията е минимална.
Тези образци не са единични. Те демонстрират по-дълбока ерозия на институциите, почнала след неуспеха на управляващите да откликнат на антикорупционните митинги от 2020 година, когато жителите упорстваха за правосъдна промяна, която по този начин и не се случи.
Каптирани медии и политическа агитация
В тази среда дезинформацията се популяризира не като спонтанна гражданска реакция, а като артикул на медийно преодоляване и реплика на демократични процеси. Политици и прокурори употребяват крайни изказвания, с цел да печелят краткосрочни борби. Това трансформира обичайните и обществените медии в оръжие на непрекъсната „ война за доверие “, където истината е жертва.
Мрежи от политически свързани притежатели от дълго време употребяват медиите за офанзиви против съперници. Схемите постоянно се прикриват посредством офшорни компании и непрозрачни структури. Днес същите механизми работят в обществените мрежи – Фейсбук, Telegram и TikTok – усилени от същите финансови канали.
Фактчекърите в България не могат да се оправят с размера на дезинформацията, която платформите популяризират. Самите проверители към този момент са цел на офанзиви, паралелно с публицистите.
България като канал за непознато въздействие
Политическата неустойчивост отвори и друга накърнимост – страната се трансформира в проводник на външно въздействие. Миналата година групата BG Elves разкри мрежа от 51 български компании, които са улеснили огромна съветска акция в обществените мрежи. Според разбора тя е била ориентирана към изборите през октомври 2024 година и е следвала тактики, към този момент приложени в Румъния.
Приемането на еврото напролет на 2025 година също стана цел на дезинформация. Руските мрежи и една от най-бързо растящите извънредно десни партии разпространяваха погрешни изказвания, че спестяванията на българите ще бъдат „ откраднати “. Последваха митинги.
Така България се оказа и жертва, и източник на дезинформация. Този „ преливен резултат “ не остава стеснен в границите ѝ – той се популяризира през районни медийни пазари, логаритми на обществени мрежи и транснационални придвижвания, които споделят благосклонности към Кремъл.
Европейски Съюз сред законите и тяхното използване
Европейската комисия към този момент реагира. През май България получи публично предизвестие за неспазване на условията на Акта за цифровите услуги (DSA). Но липсва механизъм, който да подсигурява отчетност при нарушавания на DSA или на EMFA. Такъв механизъм е изключително значим в страни като България и Румъния, където институционалната уязвимост усилва риска за целия европейски информативен пазар.
Актът за независимост на медиите има капацитет – в случай че бъде прибавен съществено, може да защищити медиите от политическо преодоляване, да спре финансирането на дезинформация и да осъвремени устойчивостта на медийната среда. Но с цел да се случи това, Европейски Съюз би трябвало да влага в потенциала на локалните институции и да ги държи виновни.
България – предизвестие за Европа
Брюксел би трябвало да гледа на България освен като накърнимост, а и като предизвестие. Днес страната е „ задната врата “ за кремълски послания към Европейски Съюз, само че също по този начин демонстрира по какъв начин би изглеждала неналичието на резистентност на информация в други страни от Западните Балкани.
Пример е Черна гора – „ водач “ измежду претендентите за участие, която неотдавна излезе от политическа парализа, заплашила да провали европейския ѝ курс.
За Европейски Съюз същинският тест не е приемането на закони, а способността да ги ползва. Дезинформацията няма да бъде спряна от нормативни актове сами по себе си, а от създаване на институционална надеждност в най-уязвимите страни.
Политическа неустойчивост и замразена битка с подправените вести
България излиза от продължителна политическа рецесия – седем парламентарни избори за три години и държавни управления със сменящи се обединения. Тази неустойчивост отслаби медийната независимост и напъните против дезинформацията. Липсва национална тактика, а работата на основен орган – Българската коалиция против дезинформацията – е блокирана от 2023 година
През юли Съветът за електронни медии още веднъж не съумя да избере нов общоприет шеф на Българската национална телевизия. Така на поста остава Емил Кошлуков, постоянно упрекван в обслужване на ръководещата партия и в непозволени уволнения на публицисти. Телевизията беше подложена на критика и поради излъчването на документален филм за съветската дезинформация в късен час, когато аудиторията е минимална.
Тези образци не са единични. Те демонстрират по-дълбока ерозия на институциите, почнала след неуспеха на управляващите да откликнат на антикорупционните митинги от 2020 година, когато жителите упорстваха за правосъдна промяна, която по този начин и не се случи.
Каптирани медии и политическа агитация
В тази среда дезинформацията се популяризира не като спонтанна гражданска реакция, а като артикул на медийно преодоляване и реплика на демократични процеси. Политици и прокурори употребяват крайни изказвания, с цел да печелят краткосрочни борби. Това трансформира обичайните и обществените медии в оръжие на непрекъсната „ война за доверие “, където истината е жертва.
Мрежи от политически свързани притежатели от дълго време употребяват медиите за офанзиви против съперници. Схемите постоянно се прикриват посредством офшорни компании и непрозрачни структури. Днес същите механизми работят в обществените мрежи – Фейсбук, Telegram и TikTok – усилени от същите финансови канали.
Фактчекърите в България не могат да се оправят с размера на дезинформацията, която платформите популяризират. Самите проверители към този момент са цел на офанзиви, паралелно с публицистите.
България като канал за непознато въздействие
Политическата неустойчивост отвори и друга накърнимост – страната се трансформира в проводник на външно въздействие. Миналата година групата BG Elves разкри мрежа от 51 български компании, които са улеснили огромна съветска акция в обществените мрежи. Според разбора тя е била ориентирана към изборите през октомври 2024 година и е следвала тактики, към този момент приложени в Румъния.
Приемането на еврото напролет на 2025 година също стана цел на дезинформация. Руските мрежи и една от най-бързо растящите извънредно десни партии разпространяваха погрешни изказвания, че спестяванията на българите ще бъдат „ откраднати “. Последваха митинги.
Така България се оказа и жертва, и източник на дезинформация. Този „ преливен резултат “ не остава стеснен в границите ѝ – той се популяризира през районни медийни пазари, логаритми на обществени мрежи и транснационални придвижвания, които споделят благосклонности към Кремъл.
Европейски Съюз сред законите и тяхното използване
Европейската комисия към този момент реагира. През май България получи публично предизвестие за неспазване на условията на Акта за цифровите услуги (DSA). Но липсва механизъм, който да подсигурява отчетност при нарушавания на DSA или на EMFA. Такъв механизъм е изключително значим в страни като България и Румъния, където институционалната уязвимост усилва риска за целия европейски информативен пазар.
Актът за независимост на медиите има капацитет – в случай че бъде прибавен съществено, може да защищити медиите от политическо преодоляване, да спре финансирането на дезинформация и да осъвремени устойчивостта на медийната среда. Но с цел да се случи това, Европейски Съюз би трябвало да влага в потенциала на локалните институции и да ги държи виновни.
България – предизвестие за Европа
Брюксел би трябвало да гледа на България освен като накърнимост, а и като предизвестие. Днес страната е „ задната врата “ за кремълски послания към Европейски Съюз, само че също по този начин демонстрира по какъв начин би изглеждала неналичието на резистентност на информация в други страни от Западните Балкани.
Пример е Черна гора – „ водач “ измежду претендентите за участие, която неотдавна излезе от политическа парализа, заплашила да провали европейския ѝ курс.
За Европейски Съюз същинският тест не е приемането на закони, а способността да ги ползва. Дезинформацията няма да бъде спряна от нормативни актове сами по себе си, а от създаване на институционална надеждност в най-уязвимите страни.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ