Каримански: Дупката в хазната се е разширила с 1,77 млрд. евро – нива, невиждани от 2007г .насам
„ Тези пари не могат да бъдат изтеглени просто по този начин от капитала на Българската банка за развиване, без да се премине през законова процедура по намаляването му ”, коментира членът на УС на Българска народна банка Любомир Каримански за финансовия трансфер от ББР на 1,4 милиарда евро към държавния бюджет, рекордния недостиг и макроикономическите сюжети за развиване на страната през идващите две години.
Казусът с Българската банка за развиване
По мотив решението на служебния кабинет да изтегли 1,4 милиарда евро от ББР като антикорупционна мярка, Каримански акцентира, че банката е била „ свръхликвидна ” още преди повдигането на нейния капитал. Според него връщането на средствата в бюджета може да бъде позитивна стъпка за страната, само че тя би трябвало да бъде осъществена професионално и в сходство с българското законодателство.
Трябва да има претекстове за какво се понижава капиталът и да се преминат всички механически стъпки. Иначе всеки ще прави произвол ”, съобщи Каримански.
Рекорден недостиг и административна промяна
Каримански изрази терзание от обстоятелството, че през март дупката в хазната се е разширила с 1,77 милиарда евро – равнища, невиждани от 2007 година насам. Той предложи на идната власт да се концентрира върху усъвършенстване на разноските и унищожаване на дублиращите се процеси в администрацията.
„ Разходи няма по какъв начин да не се режат, с цел да се върви към уравновесен бюджет в средносрочен проект. Трябва да забележим процесите в страната – дублират ли се те в няколко администрации ”, уточни специалистът. Той даде образец с Нидерландия, която има три пъти по-голямо население от България, само че се ръководи от общо 17 министерства, до момента в който у нас те са над 20. Според него непотребната администрация и непрекъснатото събиране на данни „ утежняват бизнеса ”.
Икономически прогнози за 2026 година
Според макроикономическите сюжети на Фискалния съвет реалистичният вид планува 2,5% растеж на Брутният вътрешен продукт и 4,2% инфлация, до момента в който мощно песимистичният сюжет залага едвам 0,5% растеж и 5% инфлация.
Според Каримански придвижването към някой от тези сюжети зависи от външни фактори и геополитически шокове. „ Конфликтът в Близкия изток продължава и цената на петрола се връща на равнища над 96-98 $. Това оказва огромно въздействие и води до каскадно нарастване на цените във всички браншове на стопанската система ”, изясни той.
Казусът с Българската банка за развиване
По мотив решението на служебния кабинет да изтегли 1,4 милиарда евро от ББР като антикорупционна мярка, Каримански акцентира, че банката е била „ свръхликвидна ” още преди повдигането на нейния капитал. Според него връщането на средствата в бюджета може да бъде позитивна стъпка за страната, само че тя би трябвало да бъде осъществена професионално и в сходство с българското законодателство.
Трябва да има претекстове за какво се понижава капиталът и да се преминат всички механически стъпки. Иначе всеки ще прави произвол ”, съобщи Каримански.
Рекорден недостиг и административна промяна
Каримански изрази терзание от обстоятелството, че през март дупката в хазната се е разширила с 1,77 милиарда евро – равнища, невиждани от 2007 година насам. Той предложи на идната власт да се концентрира върху усъвършенстване на разноските и унищожаване на дублиращите се процеси в администрацията.
„ Разходи няма по какъв начин да не се режат, с цел да се върви към уравновесен бюджет в средносрочен проект. Трябва да забележим процесите в страната – дублират ли се те в няколко администрации ”, уточни специалистът. Той даде образец с Нидерландия, която има три пъти по-голямо население от България, само че се ръководи от общо 17 министерства, до момента в който у нас те са над 20. Според него непотребната администрация и непрекъснатото събиране на данни „ утежняват бизнеса ”.
Икономически прогнози за 2026 година
Според макроикономическите сюжети на Фискалния съвет реалистичният вид планува 2,5% растеж на Брутният вътрешен продукт и 4,2% инфлация, до момента в който мощно песимистичният сюжет залага едвам 0,5% растеж и 5% инфлация.
Според Каримански придвижването към някой от тези сюжети зависи от външни фактори и геополитически шокове. „ Конфликтът в Близкия изток продължава и цената на петрола се връща на равнища над 96-98 $. Това оказва огромно въздействие и води до каскадно нарастване на цените във всички браншове на стопанската система ”, изясни той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ