Културата на един запалянко
Тези от вас, които обичат да посещават спортни събития в България, евентуално са се срещнали с по-особената просвета на родния ентусиаст. Най-вече футболен, само че и в чести случаи - баскетболен, волейболен, даже последовател на самостоятелни спортове като битката. Яростни подвиквания, непрестанни хули, на моменти - тотална индиферентност към дадения спорт, само че преливащ от предпочитание да крещи като оглупял балкански индивид, амбициозни родители, подготвени да провокират нелицеприятни картинки на детски шампионати, заслепени от личните си показа за вярно и неверно, и какви ли не още образци.
Разбира се, обстановката не е толкоз зле, тъй като от време на време има и много стойностни хрумвания като благотворителни акции или новаторски хореографии по футболни мачове. Но постоянно деянията са по-скоро с отрицателен нюанс. Както и да е. Нека ви опиша за културата на посещаване на футболен мач в Литва.
Знаете, . Но това надалеч няма да е акцентът в този момент. Каквото имаше да се споделя за играта - сподели се и се написа. За литовеца футболът е по-скоро в периферията. В фетиш е повдигнат баскетболът, където и представителният отбор, и клубните са доста висока топка. Литовците обожават този спорт и на всички места из Вилнюс и Каунас могат да бъдат видяни дечица с потници на " Жалгирис " и Литва. Без значение дали има мач или не.
Обикновено в Европа сме привикнали да виждаме фланелки на Меси, Роналдо, Неймар, британските клубове, националните тимове на Бразилия, Аржентина, Франция, Италия, Германия, българските клубове, само че не и на баскетболни тимове. В Литва е друго. В тази прибалтийска страна хората от дълго време са разбрали в кой спорт им е силата и не се тормозят ни минимум да са по-различни от по-голямата част на Стария континент. В което, меко казано, няма нищо неприятно - дори се крие приветлив сексапил. Нямах опцията да опозная баскетболната просвета на литовците по време на някоя среща, само че, сигурен съм, си я бива.
Да продължим с футбола. Разказах ви по време на директното предаване на Българска национална телевизия за историята на стадиона " Дариус и Гиренос " - очарователна, само че и много тъжна преживелица от предишното, в която двамата опитни летци вземат решение да изминат дистанцията от Ню Йорк до Каунас с едномоторен аероплан без да кацат, преодоляват над 7 хиляди километра преди да катастрофират съдбовно на към 600 км от крайната цел. Та оборудването, където играхме против литовците, е кръстено на тях. Разположено е в един от най-големите паркове на града, където - ненужно е да споделям - е много чисто, спретнато, подредено. Няма ги шумните възгласи, няма ги агитките, няма ги освиркванията. Ще кажете - добре, но къде е атмосферата, подхождащата на един футболен мач?! И имате право - аз самият избирам да има по-голяма олелия, да се усеща, че се задава напрегната среща и да виждам по какъв начин почитателите се пробват да трансферират силата си към тима. Но тук просто е малко по-различно.
Стадионът е с потенциал от малко над 15 хиляди седящи места. Около половин час преди началото на евроквалификацита към момента беше пусто по трибуните. Изведнъж започнаха да се пълнят. Да, " Дариус и Гиренос " не се пръскаше по шевовете, само че посещаемостта несъмнено беше повече от прилична. Особена като за нация, която в никакъв случай не е играла на огромен футболен конгрес. Особено като за тим, който не беше вкарвал гол в последните си 5 мача. Особено за Литва, която имаше единствено 1 победа в последните си 15 публични мача. Срещу България. Хората пристигнаха, погледаха спорт, порадваха се на гола, който тяхната страна вкара, нямаше непотребна експанзия, нито продължителни освирквания и заяждане със съдиите и противниковите играчи, въпреки домакините да бяха останали с 10 души на терена още в 17-ата минута.
На всичкото от горната страна дори от трибуните звучаха викания " Слава на Украйна ", които трябваше ясно да покажат и гражданската позиция на някои от последователите на стадиона. Просто в Каунас всичко е малко по-особено, когато става дума за футбол. Победата надалеч не е непременно, просто тъй като хората осъзнават, че опциите им са по-скромни. И по тази причина и се радват, когато не изгубят. Както беше против България. Идват и гледат спорт. Без да мрънкат, че резултатите липсват и едва ли в скоро време ще се класират за каквото и да било състезание. Но това е в Литва. Не по този начин стоят нещата другаде из Европа...
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Разбира се, обстановката не е толкоз зле, тъй като от време на време има и много стойностни хрумвания като благотворителни акции или новаторски хореографии по футболни мачове. Но постоянно деянията са по-скоро с отрицателен нюанс. Както и да е. Нека ви опиша за културата на посещаване на футболен мач в Литва.
Знаете, . Но това надалеч няма да е акцентът в този момент. Каквото имаше да се споделя за играта - сподели се и се написа. За литовеца футболът е по-скоро в периферията. В фетиш е повдигнат баскетболът, където и представителният отбор, и клубните са доста висока топка. Литовците обожават този спорт и на всички места из Вилнюс и Каунас могат да бъдат видяни дечица с потници на " Жалгирис " и Литва. Без значение дали има мач или не.
Обикновено в Европа сме привикнали да виждаме фланелки на Меси, Роналдо, Неймар, британските клубове, националните тимове на Бразилия, Аржентина, Франция, Италия, Германия, българските клубове, само че не и на баскетболни тимове. В Литва е друго. В тази прибалтийска страна хората от дълго време са разбрали в кой спорт им е силата и не се тормозят ни минимум да са по-различни от по-голямата част на Стария континент. В което, меко казано, няма нищо неприятно - дори се крие приветлив сексапил. Нямах опцията да опозная баскетболната просвета на литовците по време на някоя среща, само че, сигурен съм, си я бива.
Да продължим с футбола. Разказах ви по време на директното предаване на Българска национална телевизия за историята на стадиона " Дариус и Гиренос " - очарователна, само че и много тъжна преживелица от предишното, в която двамата опитни летци вземат решение да изминат дистанцията от Ню Йорк до Каунас с едномоторен аероплан без да кацат, преодоляват над 7 хиляди километра преди да катастрофират съдбовно на към 600 км от крайната цел. Та оборудването, където играхме против литовците, е кръстено на тях. Разположено е в един от най-големите паркове на града, където - ненужно е да споделям - е много чисто, спретнато, подредено. Няма ги шумните възгласи, няма ги агитките, няма ги освиркванията. Ще кажете - добре, но къде е атмосферата, подхождащата на един футболен мач?! И имате право - аз самият избирам да има по-голяма олелия, да се усеща, че се задава напрегната среща и да виждам по какъв начин почитателите се пробват да трансферират силата си към тима. Но тук просто е малко по-различно.
Стадионът е с потенциал от малко над 15 хиляди седящи места. Около половин час преди началото на евроквалификацита към момента беше пусто по трибуните. Изведнъж започнаха да се пълнят. Да, " Дариус и Гиренос " не се пръскаше по шевовете, само че посещаемостта несъмнено беше повече от прилична. Особена като за нация, която в никакъв случай не е играла на огромен футболен конгрес. Особено като за тим, който не беше вкарвал гол в последните си 5 мача. Особено за Литва, която имаше единствено 1 победа в последните си 15 публични мача. Срещу България. Хората пристигнаха, погледаха спорт, порадваха се на гола, който тяхната страна вкара, нямаше непотребна експанзия, нито продължителни освирквания и заяждане със съдиите и противниковите играчи, въпреки домакините да бяха останали с 10 души на терена още в 17-ата минута.
На всичкото от горната страна дори от трибуните звучаха викания " Слава на Украйна ", които трябваше ясно да покажат и гражданската позиция на някои от последователите на стадиона. Просто в Каунас всичко е малко по-особено, когато става дума за футбол. Победата надалеч не е непременно, просто тъй като хората осъзнават, че опциите им са по-скромни. И по тази причина и се радват, когато не изгубят. Както беше против България. Идват и гледат спорт. Без да мрънкат, че резултатите липсват и едва ли в скоро време ще се класират за каквото и да било състезание. Но това е в Литва. Не по този начин стоят нещата другаде из Европа...
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ