Тези, от които зависи решаването на въпроса – народните представители,

„ Тези, от които зависи решаването на въпроса – народните представители, не намират за изключително удачно и удобно да бъдат основани правила, които изсветляват този развой. По този метод светлината на прожекторите ще бъде сложена върху тях и надлежно те ще дължат отговори за това по какъв метод си взаимодействат и какво е отражението на разнообразни заинтригувани страни, когато споделят с депутатите. От друга страна – от популистка позиция е доста елементарно да бъде употребена думата " лобиране " в отрицателен смисъл като една политическа дъвка ".

Това разяснява пред БНР Ваня Нушева, учител по политическо държание, изборни системи и изборна администрация в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", за въпросителните към лобисткия контракт на Политическа партия и обявената от правосъдния министър работа по Закон за лобизма.

В български подтекст думата „ лобизъм “ е придобила извънредно отрицателна оценка, акцентира тя. Според нея казусът по отношение на представителството на ползи е, че няма правила за метода, по който другите заинтригувани страни имат достъп до обществените институции и по какъв метод въздействат върху решенията им.
 
" Двата огромни казуса, свързани с лобирането, са дали съществува бистрота на процеса, при който си взаимодействат разнообразни заинтригувани страни и представителите на обществените институции. На второ място – дали са равни, еднообразно важащи за всички разпоредбите за достъп до тези институции. Когато нямаме тези две условия, се основават предпоставки за отрицателна конотация на понятието лобизъм, само че то не би следвало да бъде интерпретирано в такава светлина ", изясни Нушева. По думите й би трябвало да имаме бистрота и равни условия за всички.

Когато всеки политик упреква случайно другите в лобиране в подтекста на това, че става въпрос за корупция, отрицателният резултат се връща като бумеранг върху всички политици, предизвести тя в изявление за предаването " Преди всички ".

Ваня Нушева изрече мнение, че не би следвало средствата от държавна дотация да се употребяват за сходен вид активност. Тук още веднъж въпросът опира до метода, по който се финансират политическите партии.
" Нямаме правила, които категорично да дефинират защо е редно да бъде употребена държавната дотация ".
По думите й въпросът за финансирането на политическата активност би трябвало да бъде подложен още веднъж на дневен ред на депутатите.
Относно работа по Закон за лобизма има няколко несъмнено дефинирани детайли – указател и информация за срещите на представителите на институциите, означи политологът. По думите й по по-дискусионен метод обаче стои въпросът за това по какъв начин да бъде проведена работата на сходен указател на лобистите – дали той да бъде централизиран и коя институция ще бъде виновна за това да управлява и да следи дали правилно се вкарва информацията.

Изниква и въпросът – какъв е обсегът на лицата, които са обект на лобиране, и дали той е задоволително добре дефиниран. Според нея определеният метод е много ограничаващ. Тя акцентира, че изключени от обсега са ръководители на организации и самостоятелни регулаторни органи, както и общински съветници, ръководители на дирекции в министерствата и специалисти. Всички те биха могли да са обект на лобистки напън, посочи Нушева. Според нея те биха могли да бъдат включени в обсега на сходен закон.

Другият спорен въпрос е по какъв начин дефинираме лобистката активност и по какъв метод дефинираме активността на другите юридически лица, добави Ваня Нушева.

Дали е удачно да имаме един Закон за лобизма или кардиналните разпореждания да бъдат дефинирани в съществуващите правилници и наредби за активността на другите институции, уточни още тя. Според нея по-удачният метод е да опитаме да създадем обединен Закон за контролиране на лобистката активност.