Как ни разкъсват времето и разстоянията
" Тези, които останаха и тези, които отпътуваха ", Паринуш Сании, превод Людмила Янева, издателство " Жанет 45 "
Емиграцията е развой, съвсем чужд в Иран до преди няколко десетилетия. В предговора към романа си Паринуш Сании прави исторически обзор на това събитие в страната, споделя за пътуващите и за уседналите иранци и показва провалите върху обществото, върху фамилиите и обособените персони, които преселението нанася. И в случай че в няколко странички тя изброява аргументите и последствията, в същинската част на романа виждаме по какъв начин тъкмо се случва това; по какъв начин даже най-близки хора към този момент не могат да беседват, не се схващат и не се чуват взаимно.
Всички тези разкази, конфликти и неразбирателства са обагрени с иранска национална и историческа специфичност, само че процесът е повсеместен и даже да нямаме нищо общо с Иран, някои от страниците са мъчителни и за нас, тъй като ни припомнят за личната ни самота.
Сюжетът е типичен – актуален фамилен декамерон. Една фамилия се събира след 35 години насилствена разлъка. В огромна вила с красива градина овдовялата майка отива с децата и внуците си, с цел да се видят и да се опознаят още веднъж. Идват от Канада, Съединени американски щати, Франция и Иран, изпълнени с носталгия и наслада, само че след първите два-три дни пътеките на загатна са извървяни, общото към този момент е износено, а разликите лъсват, крещящи и непреодолими. Децата, родени в чужбина, приказват персийски зле или даже по никакъв начин. Промените в езика за миналите десетилетия са го създали съвсем неясен и за възрастните. Нюансите в речта са недоловими. Различните непознати акценти звучат смешно, високомерно, отблъскващо.
В желанието си да не безпокоят другите, всички са скривали компликациите си и са се опитвали да се показват в най-хубава светлина; тъй че всички таят злоба и засегнатост. Тайните стават неудържими и излизат на повърхността. Очакванията са несъразмерни и неоправдани. Политическите конфликти ескалират дотам, че братя и сестри стават съперници и едвам понасят да дишат в една и съща стая. Жадуваната намира се оказва пагубна. Никой не е благополучен.
" Онези, които напущат страната, резервират живи идеализираните мемоари за щастливо детство от друго време, а тези, които остават, рисуват картини на желан живот в далечни страни, оттатък морета и океани, които постоянно нямат нищо общо с действителността. Разстоянията във времето и пространството от време на време оказват толкоз мощно влияние, че кръвните и прочувствените връзки не могат да го преодолеят. "
Всичко, всяко нещо се трансформира в мотив за спор. Смъртта на бащата кара емигриралия наследник да се изтезава от скрупули, че не е могъл да извърши синовния си дълг; брат му пък е смачкан от тежестта на всички задължения и отговорности, поради които едвам си поема мирис. Освен естествените човешки теглила и прекарвания, обстановката е усложнена и от контузиите от революцията, диктатурата и войната.
Единственият метод фамилията още веднъж да се сплоти е всички да преглътнат егото си, да се открият и да опишат какво им се е случило през всички пропуснати години. Откровеността разсънва схващане и състрадание, състрадание и деликатност, основава нови мостове и възвръща раздраните връзки.
Романът е извънредно прочувствен и изчерпателен. На български са преведени още две книги на Паринуш Сании, в които обликът на актуален Иран е изящен, трагичен и ослепителен. Политическите процеси са предадени през орисите на хората, които както на всички места по света се стремят към благополучен и пълностоен живот, всеки съгласно разбиранията си.
" В тази книга се пробвам да показва най-суровите и несправедливи обвинявания, които двете групи (на отпътувалите и на останалите в родината) си насочат взаимно. Със сигурност и двете групи ще бъдат смутени и оскърбени от това, което им се приписва, само че няма по какъв начин. Думите би трябвало да бъдат изречени, на действителността следва да се гледа трезво, с цел да преценяме събитията малко по-информирано и заслужено. Нека се разбираме, дано си подаваме ръка за помощ в сложни дни и дано настояваме в един глас за всичко, към което се стремят и двете групи. "
Емиграцията е развой, съвсем чужд в Иран до преди няколко десетилетия. В предговора към романа си Паринуш Сании прави исторически обзор на това събитие в страната, споделя за пътуващите и за уседналите иранци и показва провалите върху обществото, върху фамилиите и обособените персони, които преселението нанася. И в случай че в няколко странички тя изброява аргументите и последствията, в същинската част на романа виждаме по какъв начин тъкмо се случва това; по какъв начин даже най-близки хора към този момент не могат да беседват, не се схващат и не се чуват взаимно.
Всички тези разкази, конфликти и неразбирателства са обагрени с иранска национална и историческа специфичност, само че процесът е повсеместен и даже да нямаме нищо общо с Иран, някои от страниците са мъчителни и за нас, тъй като ни припомнят за личната ни самота.
Сюжетът е типичен – актуален фамилен декамерон. Една фамилия се събира след 35 години насилствена разлъка. В огромна вила с красива градина овдовялата майка отива с децата и внуците си, с цел да се видят и да се опознаят още веднъж. Идват от Канада, Съединени американски щати, Франция и Иран, изпълнени с носталгия и наслада, само че след първите два-три дни пътеките на загатна са извървяни, общото към този момент е износено, а разликите лъсват, крещящи и непреодолими. Децата, родени в чужбина, приказват персийски зле или даже по никакъв начин. Промените в езика за миналите десетилетия са го създали съвсем неясен и за възрастните. Нюансите в речта са недоловими. Различните непознати акценти звучат смешно, високомерно, отблъскващо.
В желанието си да не безпокоят другите, всички са скривали компликациите си и са се опитвали да се показват в най-хубава светлина; тъй че всички таят злоба и засегнатост. Тайните стават неудържими и излизат на повърхността. Очакванията са несъразмерни и неоправдани. Политическите конфликти ескалират дотам, че братя и сестри стават съперници и едвам понасят да дишат в една и съща стая. Жадуваната намира се оказва пагубна. Никой не е благополучен.
" Онези, които напущат страната, резервират живи идеализираните мемоари за щастливо детство от друго време, а тези, които остават, рисуват картини на желан живот в далечни страни, оттатък морета и океани, които постоянно нямат нищо общо с действителността. Разстоянията във времето и пространството от време на време оказват толкоз мощно влияние, че кръвните и прочувствените връзки не могат да го преодолеят. "
Всичко, всяко нещо се трансформира в мотив за спор. Смъртта на бащата кара емигриралия наследник да се изтезава от скрупули, че не е могъл да извърши синовния си дълг; брат му пък е смачкан от тежестта на всички задължения и отговорности, поради които едвам си поема мирис. Освен естествените човешки теглила и прекарвания, обстановката е усложнена и от контузиите от революцията, диктатурата и войната.
Единственият метод фамилията още веднъж да се сплоти е всички да преглътнат егото си, да се открият и да опишат какво им се е случило през всички пропуснати години. Откровеността разсънва схващане и състрадание, състрадание и деликатност, основава нови мостове и възвръща раздраните връзки.
Романът е извънредно прочувствен и изчерпателен. На български са преведени още две книги на Паринуш Сании, в които обликът на актуален Иран е изящен, трагичен и ослепителен. Политическите процеси са предадени през орисите на хората, които както на всички места по света се стремят към благополучен и пълностоен живот, всеки съгласно разбиранията си.
" В тази книга се пробвам да показва най-суровите и несправедливи обвинявания, които двете групи (на отпътувалите и на останалите в родината) си насочат взаимно. Със сигурност и двете групи ще бъдат смутени и оскърбени от това, което им се приписва, само че няма по какъв начин. Думите би трябвало да бъдат изречени, на действителността следва да се гледа трезво, с цел да преценяме събитията малко по-информирано и заслужено. Нека се разбираме, дано си подаваме ръка за помощ в сложни дни и дано настояваме в един глас за всичко, към което се стремят и двете групи. "
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ