Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани

„ Тези, които не вършат благодеяния, не би трябвало да бъдат извеждани на сцената, тяхната орис е забравата “ - Васил Априлов



" Всякой, който види тази брошура, надея се да се зарадва, а най-вече учителите, тъй като тия, коства ми се, отколя щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не схващат нищо, в случай че имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях. " - Д-р Петър Берон

" С вяра, че щете послуша тия избавителни за вас речи и щете престане занапред нататък отсега нататък да се селите или разбегвате по непознати земи, оставам ваш сънародник, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога. " - Г. С. Раковски

" Само оня, който е свободен, единствено той може да се назова човек в цялостен смисъл на думата; а който почине за свободата, той не умира единствено за своето родно място, а за всичкия свят. " - Христо Ботев

" Затова ся трудя и аз сеги, през деня и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику. " - Софроний Врачански


" Четете и знайте, с цел да не бивате подигравани и укорявани от други племена и нации. Твърде доста обикнах българския жанр и родно място и доста труд използвах да групирам от разнообразни книги и истории, до момента в който събрах и сплотих историята на българския жанр в тая книжчица за ваша изгода и хвалба. Написах я за вас, които обичате своя жанр и българското родно място и обичате да знаете за своя жанр и език. " - Паисий Хилендарски

"...аз съм подготвен за задачата да употребя всичките страшни средства, с изключение на подлостта и лъжата, тъй като на първо място би трябвало да сме индивиди, след това към този момент българи и патриоти... " - Христо Ботев

" Без превъзпитание и морална просвета не са налични и осъществими никакъв либерализъм, никаква независимост. " - Стоян Михайловски

„ Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена. ” - Петко Р. Славейков



„ Стига толкова спавание, що е спала Болгария удовлетворени епохи ” – Неофит Рилски

„ Нашето драгоценно родно място ще се нуждае от почтени хора, които да го водят по пътя на благоденствието, по този начин щото да бъдем равни на другите европейски нации. “ - Васил Левски

“Когато изперво видех по другите страни, че децата начеват да четат книги, писани по техния език, познах какъв брой зле костват по нас учителите и какъв брой напразни страдания теглят горките деца, тъй като като преминат младостта си в школото с толкози боязън и треперане, излазят и незнаят барем името си да пишат, нито да си сметат, щото вземат и дават, ами по дукените, в случай че им се случи, понаучават се малко нещо. Почудих се, по какъв начин през толкоз епохи не се откри ни един да познай това окаяно положение и да покаже един прав път към учението. Надеех се барем в този момент да се обади някой, само че в сравнение с познах, че се трудят за всенародни изгоди, ни един не се намира да смисли нещастните деца и да съчини за тях някоя брошура. Това дело възприех аз… Всякой, който види тази брошура, надея се да се зарадва, а най-вече учителите, тъй като тия, коства ми се, отколя щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не схващат нищо, в случай че имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях. ” – Д-р Петър Берон



"... достигнал съм до огромен чин и почести, веселя се на положително име и, популярност Богу, нищо не ми липсва, само че в никакъв случай няма да не помни 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето основно учебно заведение, дето бях поканен да присъствувам и аз. И в този момент, а тогава още повече, учението в гръцките учебни заведения се състоеше единствено в проучване остарелия гръцки език, който накрай отново не научаваха… На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци отпред с владиката. На всички се четеше на лицето една горделивост, една тенденциозност: единствено гръцкият език е пригодим за обучение, напразно се мъчите с вашия пълен български език, вижте каква дълбока просвета се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското учебно заведение. На 20-й юли, св. оракул Илия Гръмовник, след божествената работа, нашето учебно заведение беше претъпкано с народ, когато гръцкият епископ ведно с гръцки първенци пристигнаха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на доста математически и физически задания, точното проявление на географически места слисаха присъствуващите гърци… Гръцкият епископ се навъси и подкачи да пита гръцките учители за какво тези предмети не се учат в тяхното учебно заведение. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и трансформираха учителите си, а моите възпитаници и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми... " - Найден Геров