Тези жени години наред са се опитвали да забременеят. Но

...
Тези жени години наред са се опитвали да забременеят. Но
Коментари Харесай

Травматизирано поколение. Как хиляди жени се оказаха без право да имат деца

Тези дами години наред са се опитвали да забременеят. Но схващат, че това не е било допустимо - някой е взел решение вместо тях. Няколко десетилетия по-късно стартира следствие - кой и за какво е лишил правото на тези дами да имат деца.

Годината е 2009. След като дълго време се е опитвала да забременее – безрезултатно – Бебиан взема решение да приключи опитите за няколко месеца. Избира да си сложи серпантина, един от методите за контрацепция. Когато сяда на лекарския стол за процедурата научава, че в тялото ѝ към този момент има серпантина.

Бебиан още помни сълзите си тогава. " Казах им, че не разбирам по какъв начин по този начин има серпантина в мен – по какъв начин по този начин не си спомнях в миналото да ми е слагана? “, споделя тя пред Би Би Си.

Когато е на 16 години тя прави аборт. По думите ѝ това е единственият миг, в който е било допустимо слагането на контрацептива без нейно познание. Шокиращата вест години по-късно дава пояснение за доста неща – за какво е страдала от мъчителен цикъл и най-много за какво в продължение на повече от година не е съумяла да забременее. Лекарите изваждат спиралата, а дамата зачева дете единствено няколко месеца по-късно.

Случаят на Бебиан не е индивидуален. Тя е инуитка от Гренландия – коренното население на острова, който е самостоятелна територия в границите на кралство Дания . През май 2022 година на датското публично радио и телевизия разкри, че през 60-те и 70-те години на предишния век лекари са сложили спирали на повече от 4500 инуитски дами - в опит да лимитират прираста на локалното население. В доста от случаите са били наранени девойки на по 12, 13, 14 години. Всичко се е случвало без тяхното познание и без знанието и единодушието на родителите им.
 Град Тасилак в Гренландия
Разкритието провокира бурни реакции в Гренландия и Дания. Правителството заяви, че стартира следствие. То ще продължи 2 години и ще бъдат тествани всички държавни архиви сред 1960 и 1991 година

Историята на Бебиан обаче демонстрира, че практиката не се лимитира единствено с този интервал. През декември Би Би Си разгласява разказите на гренландски дами, които свидетелстват, че без тяхното познание са им били поставяни спирали и в най-ново време, в това число през 2018 година

Въпросът, който тези дами задават, е къс: кой и за какво е решил да отнеме правото им да имат деца?
" Никога даже не бях целувала момче "
Годината е 2017 година Тогава гренландка на име Ная Либерт споделя във Facebook личната си история – по какъв начин преди 40 години, когато е била единствено на 13, е била принудена да си сложи серпантина. В обществената мрежа Либерт приканва и други дами да споделят своите разкази.

„ Не знаех какво съставлява [спиралата], тъй като лекарите по този начин и не ми обясниха, нито ме попитаха за разрешението ми “, сподели Либерт пред Би Би Си.

„ Инструментите, които използваха, бяха толкоз огромни за детското ми тяло – усещах се като че ли ме пробождат с ножове. Бях девствена. Никога даже не бях целувала момче “, описа още тя.

След обявата ѝ във Facebook стотици гренландки се отзоваха на апела ѝ. Реалният брой на засегнатите дами обаче стана явен едвам през 2022 година с помощта на следствието на датското публично радио и телевизия. То сподели, че през 60-те и 70-те те са били повече от 4500 – или половината от всички гренландски дами в детеродна възраст в Гренландия по това време.
 Жена с дете се разхожда в град Тасилак, Гренландия.
Случаите обаче минават и оттатък границите на острова. Жени свидетелстваха, че са били подложени на същата процедура и на територията на континентална Дания.

Такъв образец е Брита Мортенсен - на 15 години тя отива в Дания, където да продължи образованието си, тъй като по това време в родното ѝ село няма гимназия. Един ден директорката на новото ѝ учебно заведение ѝ споделя, че се постанова да ѝ бъде сложена серпантина. Въпреки че Мортенсен категорично споделя, че не е съгласна, тя е изпратена в кабинет, където лекарите слагат контрацептива.

Родителите ѝ нито са известени за интервенцията, нито е поискано тяхното единодушие.

„ Беше серпантина за дами, които към този момент са имали деца, не за младо момиче като мен тогава “, спомня си Мортенсен. През всичките последващи години тя не споделя за претърпяното с никого. Причината: „ Срамувах се “, споделя тя.
" Травматизирано потомство дами "
По думите на Ная Либерт, която основава и Facebook група за взаимна помощ, става въпрос за психическа контузия. Тъй като претърпяното е било прекомерно срамно и шокиращо, болшинството от дамите просто избират да мълчат и да се опитат да го не помнят.
Имаме права над телата си и тези права бяха потъпканиНая Либерт
„ Имаме права над телата си и тези права бяха потъпкани “, споделя Либерт. „ Аз съм част от едно травматизирано потомство дами “, прибавя тя.

Освен срама и психическата контузия обаче, инуитските дами от това потомство се сблъскват и със съществени физически последици. В днешно време спиралите са дребни устройства с Т-образна форма, които се разгъват в матката и предотвратяват бременност. През 60-те години обаче те са били доста по-големи по мярка.

„ В матка на жена, която в никакъв случай не е била бременна, [такива по-ранни спирали] провокират повече кървене, повече болежка и по-голям риск от инфекции “, показва гинеколожката доктор Авиая Сигстад пред Би Би Си.

В някои от случаите се е стигнало до затруднения, поради които се е наложило унищожаване на матката. Така тези дами остават без деца.

Самата Сигстад удостоверява, че през 90-те и годините след 2000-та година е имала десетки пациентки с недоволства поради спирали, сложени им, когато са били девойки.

Други пък са идвали с недоволството, че не могат да забременят, макар че пробват в продължение на години. Те не са знаели, че имат сложена серпантина. Някои от тези случаи са били на дами, които по-рано са правили аборт.

„ Вероятно спиралите са им били сложени след аборта, без да им бъде обявено “, споделя Сигстад.
Какво е обяснението за тази процедура
През 1953 година Гренландия стопира да бъде колония на Дания и става самостоятелна територия в границите на кралството. Според историка Сьорен Руд практиката с насилствените спирали демонстрира, че макар деколонизацията управляващите в Дания не се отърсват от колониалния си метод на мислене и през идващите няколко десетилетия.

Кампанията по отношение на гренландските дами „ е водена от презумпцията, че на гренландците им липсват някои културни умения “, споделя Руд пред Франс прес.

Освен от концепцията за културно предимство датските управляващи се водят и от политически причини. В края на 50-те години на 20 век Гренландия се модернизира, усъвършенстват се както здравните, по този начин и обществените условия. Така продължителността на живота се удължава, раждаемостта пораства и към края на 70-те малобройното население е към този момент съвсем двойно повече.

„ Има явен интерес в това да се опиташ да ограничиш растежа на популацията “, счита Руд. По думите му по този метод се лимитират и „ провокациите при даването на жилища и обществени услуги “.
Каква е реакцията на датската страна през днешния ден
Журналистическите разкрития от 2022 година провокираха остри реакции както в Дания, по този начин и в самата Гренландия. От Гренландския съвет за правата на индивида показаха, че акцията на датските здравни управляващи е нарушила редица съществени правила като неприконсовеността на персоналния и фамилен живот. Оттам даже желаеха да се откри дали в тази ситуация не става дума за геноцид, защото акцията е била ориентирана към една съответна етническа група.

Впоследствие държавното управление на Дания заяви, че стартира следствие на практиката. Здравната министърка на страната сподели, че то ще обхване интервала от 1960 до 1991 година, когато Гренландия получава надзор над личната си здравна система.

Обхватът на следствието обаче наподобява извънредно непълен, откакто през декември десетки гренландки описаха, че практиката е траяла и след 1991 година Те упорстват за пълноценни отговори – по думите на Ная Либерт, първата гренландка, обществено огласила практиката – не на последно място и в името на „ всичките мечтани деца, които по този начин и не са били родени “.

„ Бих желала следствието да не стопира с 1991 година “, споделя Бебиан, една от засегнатите дами. „ Бих желала следствието на това за какво са давани контрацептиви на дами без тяхното единодушие да обхване и днешното време “.
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР