Има една каста, която не се вълнува от цените на продуктите в малката кошница
Тези хора получават по 5000 евро и повече месечно - най-често против присъединяване в едно съвещание на месец в неправилен държавен ръб
Правителството показва упоритост да овладее растящите цени на главните хранителни артикули. Това е вярна и нужна политика. Всеки кабинет е задължен да следи дали жителите могат да си разрешат самун, мляко, яйца и останалите артикули от по този начин наречената дребна потребителска кошница.
Но до момента в който страната брои стотинките в джоба на елементарния човек, обществото чака същата увереност и във връзка с една друга, надалеч по-скъпа кошница – тази на държавните търтеи.
Чухме поръчки за промени. Чухме обещания за проверки. Но към момента не сме видели същинско почистване на бордовете на държавните предприятия. А точно там продължава да съществува една привилегирована прослойка, която живее в паралелна действителност.
Тези хора получават по 5000 евро и повече месечно. Срещу какво? Най-често против присъединяване в едно съвещание на месец. Подписват няколко документа, изслушват няколко отчета, разменят няколко банални реплики и се разделят до идната среща след четири седмици. За този алегоричен труд българският поданик заплаща хонорари, които мнозина лекари, инженери и академични преподаватели не могат да доближат даже след десетилетия професионален труд.
Разбира се, формалната версия е друга. Бордовете били поръчител за положителното ръководство и контрола. Практиката обаче демонстрира нещо друго. Именно през тези структури минават публични поръчки, състезания и решения за милиони. Ако става дума за държавна болница, членовете на управителния или контролния съвет вземат участие в решенията кой ще доставя медикаменти, здравна техника или консумативи. Там, където се разпределят огромни обществени средства, неизбежно поражда и изкушението. Затова бордовете от дълго време са се трансформирали не толкоз в управнически инструмент, колкото в комфортна среда за политическо въздействие, лобизъм и добре платено безмълвие.
Именно тези хора не се интересуват дали киселото мляко ще нарастне с двадесет стотинки или ще поевтинее с 10. Те не чакат промоциите в супермаркета. Не съпоставят цените на олиото. Не се чудят дали да заредят автомобила през днешния ден или след седмица.
Техните грижи са от друго естество. Да купят ли още акции от софтуерен фонд. Да влагат ли в следващия апартамент. Да сменят ли автомобила с по-луксозен модел. Или може би да резервират следващото екзотично околосветско странствуване.
Това е обществената бездна, която разяжда възприятието за правдивост. Не толкоз разликата сред небогати и богати, колкото разликата сред хора, които работят за приходите си, и хора, които получават привилегии по линия на политическото застъпничество.
По мои изследвания става дума за към хиляда души, разпределени в почти 230 държавни компании под шапката на разнообразни министерства. Тези структури нямат директно отношение към оперативното ръководство. Всяко дружество разполага със свое управление, което носи отговорност за резултатите. Бордовете са обособен пласт – спомагателна надстройка, която е повече паразитна, в сравнение с потребна.
Ето за какво обществото чака освен спад на цените в дребната кошница. Очаква и нещо друго – същинска политическа храброст за очистване на тази система от привилегии.
Главите би трябвало да паднат. Не десетки, а стотици.
И то не с цел да бъдат сменени с нови партийни назначения. Защото това няма да бъде промяна. Това ще бъде елементарна замяна на едни търтеи с други.
Ако през днешния ден бъдат отстранени търтеите на Пеевски, Борисов, Трифонов и Българска социалистическа партия, с цел да бъдат сменени с търтеите на новата власт, резултатът ще е същият. Данъкоплатецът още веднъж ще заплаща. Само имената върху табелките ще бъдат разнообразни.
Истинската промяна стартира тогава, когато паразитната система бъде демонтирана, а не пренаселена. Всичко останало е козметика. А България от дълго време няма потребност от козметика. Тя има потребност от санитарно пречистване.
Правителството показва упоритост да овладее растящите цени на главните хранителни артикули. Това е вярна и нужна политика. Всеки кабинет е задължен да следи дали жителите могат да си разрешат самун, мляко, яйца и останалите артикули от по този начин наречената дребна потребителска кошница.
Но до момента в който страната брои стотинките в джоба на елементарния човек, обществото чака същата увереност и във връзка с една друга, надалеч по-скъпа кошница – тази на държавните търтеи.
Чухме поръчки за промени. Чухме обещания за проверки. Но към момента не сме видели същинско почистване на бордовете на държавните предприятия. А точно там продължава да съществува една привилегирована прослойка, която живее в паралелна действителност.
Тези хора получават по 5000 евро и повече месечно. Срещу какво? Най-често против присъединяване в едно съвещание на месец. Подписват няколко документа, изслушват няколко отчета, разменят няколко банални реплики и се разделят до идната среща след четири седмици. За този алегоричен труд българският поданик заплаща хонорари, които мнозина лекари, инженери и академични преподаватели не могат да доближат даже след десетилетия професионален труд.
Разбира се, формалната версия е друга. Бордовете били поръчител за положителното ръководство и контрола. Практиката обаче демонстрира нещо друго. Именно през тези структури минават публични поръчки, състезания и решения за милиони. Ако става дума за държавна болница, членовете на управителния или контролния съвет вземат участие в решенията кой ще доставя медикаменти, здравна техника или консумативи. Там, където се разпределят огромни обществени средства, неизбежно поражда и изкушението. Затова бордовете от дълго време са се трансформирали не толкоз в управнически инструмент, колкото в комфортна среда за политическо въздействие, лобизъм и добре платено безмълвие.
Именно тези хора не се интересуват дали киселото мляко ще нарастне с двадесет стотинки или ще поевтинее с 10. Те не чакат промоциите в супермаркета. Не съпоставят цените на олиото. Не се чудят дали да заредят автомобила през днешния ден или след седмица.
Техните грижи са от друго естество. Да купят ли още акции от софтуерен фонд. Да влагат ли в следващия апартамент. Да сменят ли автомобила с по-луксозен модел. Или може би да резервират следващото екзотично околосветско странствуване.
Това е обществената бездна, която разяжда възприятието за правдивост. Не толкоз разликата сред небогати и богати, колкото разликата сред хора, които работят за приходите си, и хора, които получават привилегии по линия на политическото застъпничество.
По мои изследвания става дума за към хиляда души, разпределени в почти 230 държавни компании под шапката на разнообразни министерства. Тези структури нямат директно отношение към оперативното ръководство. Всяко дружество разполага със свое управление, което носи отговорност за резултатите. Бордовете са обособен пласт – спомагателна надстройка, която е повече паразитна, в сравнение с потребна.
Ето за какво обществото чака освен спад на цените в дребната кошница. Очаква и нещо друго – същинска политическа храброст за очистване на тази система от привилегии.
Главите би трябвало да паднат. Не десетки, а стотици.
И то не с цел да бъдат сменени с нови партийни назначения. Защото това няма да бъде промяна. Това ще бъде елементарна замяна на едни търтеи с други.
Ако през днешния ден бъдат отстранени търтеите на Пеевски, Борисов, Трифонов и Българска социалистическа партия, с цел да бъдат сменени с търтеите на новата власт, резултатът ще е същият. Данъкоплатецът още веднъж ще заплаща. Само имената върху табелките ще бъдат разнообразни.
Истинската промяна стартира тогава, когато паразитната система бъде демонтирана, а не пренаселена. Всичко останало е козметика. А България от дълго време няма потребност от козметика. Тя има потребност от санитарно пречистване.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ