Венецуела - Гаяна: Ще се разрази ли нова война в Америките?
Тези дни вниманието на света е ориентирано към Латинска Америка. На 3 декември 2023 година във Венецуела се организира предопределен референдум, в който жителите на страната с огромно болшинство поддържаха анексирането на противоречивите територии, в миналото трансферирани от английските колонизатори на прилежащата страна Гвиана и съставляващи 2/3 от сегашната й територия (около 160 хиляди кв. км).
Управляващият режим на Гвиана твърди, че границата с Венецуела е открита от трибунал през 1899 година Въпреки това, съгласно венецуелските управляващи, река Есекибо в източната част на района образува естествена граница, приета по време на независимостта от Испания. И затова районът Есекибо би трябвало да е бил в рамките на Венецуела най-малко няколко десетилетия.
Териториалният спор сред две прилежащи страни е провесен от доста години в Международния съд в Хага, който просто бави решението си.
Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че трансформиралият се в препъникамък регион съдържа множеството петролни залежи, открити преди осем години. Тогава ExxonMobil за първи път откри нефт в Гвиана и то в обилни количества.
Днес Гвиана може да се похвали с петролни ресурси от минимум 10 милиарда барела, което е повече на глава от популацията от Бруней, ОАЕ или Кувейт.
Сегашното население на Венецуела е към 28,5 милиона, Гвиана е към 0,75 милиона (или 750 хиляди) души. Регионът Есекибо съставлява повече от две трети от територията на Гвиана и е дом на 125 000, или към една шеста от всички поданици, съгласно броене, направено преди 10 години.
В етнически проект популацията на Гвиана, някогашна колония на Холандия и Англия, не са потомци на индианци и испанци (както във Венецуела), а основно на индийци, които британците и другите европейци са внесли по едно време от другите си колонии.
В историята с референдума и сдържаната реакция към него от страна на „ интернационалната общественост “ редица условия също са в интерес на венецуелските управляващи.
На първо място, това е покачването на цените на петрола и нарасналите опасности заради събитията в Близкия изток. За стопанската система на Съединени американски щати Венецуела е идващият по величина „ петролен контейнер “ по наличност и размер при положение на разкъсване с арабите и Русия.
На този декор Вашингтон, който интензивно търси нови източници на черно злато, към този момент няколко месеца показва подготвеност да анулира глобите на Каракас.
Благодарение на това Мадуро разгласи през октомври, че неговото държавно управление е постигнало съглашение с опозицията вследствие на договарянията на остров Барбадос (властите се съгласиха да либерализират локалната политика - позволявайки на опозицията да взе участие и в изборите през идната година, както и се съгласиха на преустановяване на преследването им) и изрази вяра за цялостно унищожаване на глобите.
Западните стокови колоси (петролните търговци Gunvor и колосът за търговия със първични материали Trafigura) се върнаха към търговията с венецуелски нефт. Благодарение на облекчаването на глобите венецуелските облигации съвсем се удвоиха през октомври.
След това през октомври Съединените щати отстраниха всички ограничавания върху производството и търговията с венецуелски нефт (преди това производството на нефт в южноамериканската страна се срина от 2-2,5 милиона барела дневно до 630 хиляди барела, т.е. 3-4 пъти).
В момента, с изключение на нефт, търговците изнасят петролни артикули от Венецуела. Така Trafigura към този момент е наела танкери за транспорт на 1 милион барела мазут от Венецуела.
Освен това американската компания Chevron последователно възстановява промишлеността (тя към момента е толкоз занемарена, че възобновяване й най-вероятно ще отнеме доста години). Сега производството във Венецуела към този момент е повишено до 735 хиляди барела дневно. До края на 2024 година то може да нарасне до 900 хиляди барела дневно.
В същото време британците също играят своята игра тук, заинтригувани да настроят американците едни против други и да извлекат свои лични изгоди, които не са идентични с гешефта на Вашингтон, от възможен спор в Америка.
Инструментът на Лондон в това е самата Гайана (друго име е Британска Гвиана) – освен някогашна колония, само че и членка на Британската общественост.
Именно британците, притиснати сред Холандска Гвиана и Велика Колумбия през 19 век, изтръгнаха периферни територии и от двете - първите 30% от днешна Гвиана, а вторите още 70%, за които в този момент назрява спорът.
Именно британците сложиха всички „ мини “ на сегашния териториален спор, който може да провокира нова война в Америка в близко бъдеще.
В този подтекст си коства да се обърне внимание на насладата, с която английската преса отразява обстоятелства като това, че през есента на тази година венецуелци щурмуваха южната граница на Съединените щати и в символ на победа даже издигнаха венецуелски байрак покрай град Игъл-Пас!
Населението на града не надвишава 30 хиляди – и единствено за седмица през септември той беше наводнен и „ окупиран ” от над 100 хиляди незаконни имигранти, пробили граничните бариери.
Днес информацията за изостряне на несъгласията в Латинска Америка остава съвсем незабелязана на фона на събитията в Близкия изток и Украйна.
Както и в тази ситуация с Ирак, чийто тогавашен началник Съединени американски щати дадоха обещание поддръжка за анексирането на богатия на нефт Кувейт, западните медии не споделят съвсем нищо за вероятностите за анексиране на богатия на нефт район Есекибо в прилежаща Гвиана след референдума във Венецуела.
И това макар обстоятелството, че тази част от Британската общественост стачкува по всевъзможен вероятен метод против анексирането, пробвайки се да притегли вниманието на международната общественост.
Правителството на Гвиана към този момент съобщи, че стремежите на Венецуела са жестоко нарушаване на интернационалното право, защото Есекибо принадлежи на Гвиана, беше и остава неразделна част от нея:
„ Това не е нищо по-малко от анексирането на територията на Гвиана, жестоко нарушаване на най-фундаменталните правила на Хартата на Организация на обединените нации, Хартата на ОАД и общите интернационалните права. Това завладяване на гвианска територия съставлява интернационално закононарушение на експанзия ".
В отговор венецуелският министър на националната власт за защитата Владимир Падрино Лопес предизвести гвианските управляващи, че техните „ дейности ще получат мощен и симетричен отговор от Венецуела “.
Трябва да се означи, че циреят се заражда тъкмо в задния двор на Америка и по всяко друго време Съединените щати, където не са не запомнили за „ доктрината Монро “, биха потиснали казуса в зародиш, само че в този момент обстановката не наподобява толкоз ясно. И тук не става въпрос единствено за британците и тяхната колониална измама.
През последните години Каракас доста ускори връзките си с Китай, като в това време превъоръжи армията (включително с съветско оръжие).
Самият Китай към този момент договаря за основаването на взаимен боен подготвителен център в Куба, на процедура пълноценна военна база, което ще докара до появяването на китайски военни „ на прага на Америка “. А кубинците и техните разследващи служби към този момент затвориха всички връзки с венецуелските генерали и адмирали, тъй като армията в Латинска Америка е основният сътрудник на превратите.
Настоящите желания на Съединените щати опонират на ползите на кубинско-китайския съюз, подкрепящ Венецуела. Особено тъй като западните купувачи, привлечени от енергийните запаси на Венецуела, ще заплащат за петрола и петролните артикули не в юани, както в този момент прави главният покупател в Китай, а в долари.
Съответно, антиамериканската част от венецуелския властови хайлайф, с поддръжката на „ левите ” глобалисти, към този момент може намерено да се отдаде на доста спорна политика по отношение на западналия международен хегемон.
И в този момент това може да се трансформира освен в проблем, поставящ под въпрос проектите на Съединени американски щати за рандеман в бързо превръщащата се в „ противоречива “ провинция Есекибо, само че и в още един знак за това по какъв начин американският континент е тласкан към война в навечерието на изборите освен във Венецуела, само че и в самите Съединени американски щати.
Превод: СМ
Управляващият режим на Гвиана твърди, че границата с Венецуела е открита от трибунал през 1899 година Въпреки това, съгласно венецуелските управляващи, река Есекибо в източната част на района образува естествена граница, приета по време на независимостта от Испания. И затова районът Есекибо би трябвало да е бил в рамките на Венецуела най-малко няколко десетилетия.
Териториалният спор сред две прилежащи страни е провесен от доста години в Международния съд в Хага, който просто бави решението си.
Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че трансформиралият се в препъникамък регион съдържа множеството петролни залежи, открити преди осем години. Тогава ExxonMobil за първи път откри нефт в Гвиана и то в обилни количества.
Днес Гвиана може да се похвали с петролни ресурси от минимум 10 милиарда барела, което е повече на глава от популацията от Бруней, ОАЕ или Кувейт.
Сегашното население на Венецуела е към 28,5 милиона, Гвиана е към 0,75 милиона (или 750 хиляди) души. Регионът Есекибо съставлява повече от две трети от територията на Гвиана и е дом на 125 000, или към една шеста от всички поданици, съгласно броене, направено преди 10 години.
В етнически проект популацията на Гвиана, някогашна колония на Холандия и Англия, не са потомци на индианци и испанци (както във Венецуела), а основно на индийци, които британците и другите европейци са внесли по едно време от другите си колонии.
В историята с референдума и сдържаната реакция към него от страна на „ интернационалната общественост “ редица условия също са в интерес на венецуелските управляващи.
На първо място, това е покачването на цените на петрола и нарасналите опасности заради събитията в Близкия изток. За стопанската система на Съединени американски щати Венецуела е идващият по величина „ петролен контейнер “ по наличност и размер при положение на разкъсване с арабите и Русия.
На този декор Вашингтон, който интензивно търси нови източници на черно злато, към този момент няколко месеца показва подготвеност да анулира глобите на Каракас.
Благодарение на това Мадуро разгласи през октомври, че неговото държавно управление е постигнало съглашение с опозицията вследствие на договарянията на остров Барбадос (властите се съгласиха да либерализират локалната политика - позволявайки на опозицията да взе участие и в изборите през идната година, както и се съгласиха на преустановяване на преследването им) и изрази вяра за цялостно унищожаване на глобите.
Западните стокови колоси (петролните търговци Gunvor и колосът за търговия със първични материали Trafigura) се върнаха към търговията с венецуелски нефт. Благодарение на облекчаването на глобите венецуелските облигации съвсем се удвоиха през октомври.
След това през октомври Съединените щати отстраниха всички ограничавания върху производството и търговията с венецуелски нефт (преди това производството на нефт в южноамериканската страна се срина от 2-2,5 милиона барела дневно до 630 хиляди барела, т.е. 3-4 пъти).
В момента, с изключение на нефт, търговците изнасят петролни артикули от Венецуела. Така Trafigura към този момент е наела танкери за транспорт на 1 милион барела мазут от Венецуела.
Освен това американската компания Chevron последователно възстановява промишлеността (тя към момента е толкоз занемарена, че възобновяване й най-вероятно ще отнеме доста години). Сега производството във Венецуела към този момент е повишено до 735 хиляди барела дневно. До края на 2024 година то може да нарасне до 900 хиляди барела дневно.
В същото време британците също играят своята игра тук, заинтригувани да настроят американците едни против други и да извлекат свои лични изгоди, които не са идентични с гешефта на Вашингтон, от възможен спор в Америка.
Инструментът на Лондон в това е самата Гайана (друго име е Британска Гвиана) – освен някогашна колония, само че и членка на Британската общественост.
Именно британците, притиснати сред Холандска Гвиана и Велика Колумбия през 19 век, изтръгнаха периферни територии и от двете - първите 30% от днешна Гвиана, а вторите още 70%, за които в този момент назрява спорът.
Именно британците сложиха всички „ мини “ на сегашния териториален спор, който може да провокира нова война в Америка в близко бъдеще.
В този подтекст си коства да се обърне внимание на насладата, с която английската преса отразява обстоятелства като това, че през есента на тази година венецуелци щурмуваха южната граница на Съединените щати и в символ на победа даже издигнаха венецуелски байрак покрай град Игъл-Пас!
Населението на града не надвишава 30 хиляди – и единствено за седмица през септември той беше наводнен и „ окупиран ” от над 100 хиляди незаконни имигранти, пробили граничните бариери.
Днес информацията за изостряне на несъгласията в Латинска Америка остава съвсем незабелязана на фона на събитията в Близкия изток и Украйна.
Както и в тази ситуация с Ирак, чийто тогавашен началник Съединени американски щати дадоха обещание поддръжка за анексирането на богатия на нефт Кувейт, западните медии не споделят съвсем нищо за вероятностите за анексиране на богатия на нефт район Есекибо в прилежаща Гвиана след референдума във Венецуела.
И това макар обстоятелството, че тази част от Британската общественост стачкува по всевъзможен вероятен метод против анексирането, пробвайки се да притегли вниманието на международната общественост.
Правителството на Гвиана към този момент съобщи, че стремежите на Венецуела са жестоко нарушаване на интернационалното право, защото Есекибо принадлежи на Гвиана, беше и остава неразделна част от нея:
„ Това не е нищо по-малко от анексирането на територията на Гвиана, жестоко нарушаване на най-фундаменталните правила на Хартата на Организация на обединените нации, Хартата на ОАД и общите интернационалните права. Това завладяване на гвианска територия съставлява интернационално закононарушение на експанзия ".
В отговор венецуелският министър на националната власт за защитата Владимир Падрино Лопес предизвести гвианските управляващи, че техните „ дейности ще получат мощен и симетричен отговор от Венецуела “.
Трябва да се означи, че циреят се заражда тъкмо в задния двор на Америка и по всяко друго време Съединените щати, където не са не запомнили за „ доктрината Монро “, биха потиснали казуса в зародиш, само че в този момент обстановката не наподобява толкоз ясно. И тук не става въпрос единствено за британците и тяхната колониална измама.
През последните години Каракас доста ускори връзките си с Китай, като в това време превъоръжи армията (включително с съветско оръжие).
Самият Китай към този момент договаря за основаването на взаимен боен подготвителен център в Куба, на процедура пълноценна военна база, което ще докара до появяването на китайски военни „ на прага на Америка “. А кубинците и техните разследващи служби към този момент затвориха всички връзки с венецуелските генерали и адмирали, тъй като армията в Латинска Америка е основният сътрудник на превратите.
Настоящите желания на Съединените щати опонират на ползите на кубинско-китайския съюз, подкрепящ Венецуела. Особено тъй като западните купувачи, привлечени от енергийните запаси на Венецуела, ще заплащат за петрола и петролните артикули не в юани, както в този момент прави главният покупател в Китай, а в долари.
Съответно, антиамериканската част от венецуелския властови хайлайф, с поддръжката на „ левите ” глобалисти, към този момент може намерено да се отдаде на доста спорна политика по отношение на западналия международен хегемон.
И в този момент това може да се трансформира освен в проблем, поставящ под въпрос проектите на Съединени американски щати за рандеман в бързо превръщащата се в „ противоречива “ провинция Есекибо, само че и в още един знак за това по какъв начин американският континент е тласкан към война в навечерието на изборите освен във Венецуела, само че и в самите Съединени американски щати.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ