3 октомври 1942 г. Какво каза цар Борис III в Скопие преди 80 години
Тези дни, в които в Охрид бе открит клуб на името на цар Борис III, на 3 октомври се навършиха и 80 години от визитата му в Скопие. Тогава, в съботния октомврийски ден на 1942 година, събитието е отдадено и на годишнината от възшествието на монарха на престола на 3 ноември 1918 г.
В 10 ч. сутринта на 3 октомври 194 2 година по каменния мост се задават два леки автомобила. Цар Борис III идва за пръв път в града на Вардар след 24 години. Заради значимото събитие голямо голям брой залива централния скопски площад.
Автомобилите стопират в края му, откъм площада, като пред първия от тях са застанали ген. Васил Бойдев , пълководец на разположената във Вардарска Македония Пета българска войска, и ген. Петър Пенев , пълководец на Четиринадесета пехотна вардарска дивизия.
От автомобила слиза царят, съпроводен от княз Кирил и дребна военна свита. На площада се провежда боеви церемониал, на който участват войските от тукашния гарнизон. Извършва се и молебен.
Речта от балкона на Офицерския дом
След това царят се насочва към Офицерския дом. Когато към този момент е в кабинета на ген. Бойдев, народът на открито упорства да види царя. Областният шеф доктор Димитър Раев моли Борис III да излезе на балкона. Там първо се появява ген. Бойдев, след което излиза и самият цар. Той моли генерала за стенограф, който да запечата речта му пред множеството. Монархът произнася малко, и единствено на пръв взор, неподготвено слово.
По този мотив, по-късно, в спомените си, генералът свидетелства: „ Беше къс. Благодареше за топлото гостолюбие. Не сподели нищо за обединена България. Изрече едно знаменателно изречение, което си личеше да го е премислил: „ Желая, щото в бъдещото устройство на света Македония да откри своето почтено място! “ От тези думи е очевидно нежеланието на царя да се впише в общото и преобладаващо тогавашните български медии говорене за „ обединена “, „ велика “ и „ санстефанска “ България. “
Ген. Бойдев продължава своя роман: „ Връщайки се в салона, му обясних, че това няма да се хареса на македонците. Той обаче ми подреди в същия смисъл да напиша уводна публикация за вестник „ Независима Македония “ и речта му да се отпечата без промени. Разбира се, това, което правеше беше политически акт. Той не вярваше в обединяването на България. А какво ще е бъдещото устройство на Македония, не знаеше. “
Дали е правилно изказванието на ген. Бойдев, че изреченото от Борис III нямало да се хареса на събралите се на скопския централен площад македонци, е противоречиво. Ала нареждането на царя да бъде написана уводна публикация, и то персонално от Бойдев, която да съобщи буквално думите му, е показателно. Много би трябвало да ни приказва и позволената в спомените от ген. Бойдев неточност. По това време в Скопие не излиза в. „ Независима Македония “. Местното печатно издание носи името „ Целокупна България “.
Случката очевидно свидетелства за неодобрение от българската власт макар позитивното отношение до неотдавна към България и посрещането на българската армия. Тя приказва за растящи настроения в интерес на една самостоятелна Македония, концепция преобладаваща и преди април 1941 година, в това число и в България. А и речта на царя очевидно свидетелства за негова осведоменост с сериозното отношение на локалното население към настоящето положение и вярата му за едно по-добро бъдеще? От къде царят е наясно с тези настроения?
Събранието от 4 и 5 юли 1942 година
Само преди три месеца, на 4 и 5 юли 1942 година, в дома на инж. Димитър Чкатров в Скопие се организира среща на дейци от разнообразни елементи на Вардарска Македония. На нея се разисква обстановката след присъединението й към България през април 1941 година Немалко от присъстващите са членове на Македонската младежка загадка революционна организация (ММТРО) и съдени по време на фамозния Скопски студентски развой от 1927 година
Сред показаните на събранието са началника на Радио Скопие Димитър Гюзелев , родом от Дойран, инж. Тома Кленков от св. Николе, Константин Ванов , кмет на Велес, доктор Борис Светиев , регионален доктор на Битоля, Христо Паунчев , помощник-кмет на Охрид, Сотир Тренчев от Ресен; Богдан Попгьорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, доктор Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Стерю Боздов от Крушево, Кирил Мильовски от Ресен и редица други.
В края на втория ден събранието създава финален документ, в който единомислещо се установи по какъв начин „ ситуацията в Македония е неудържимо “ заради „ неточности на държавното управление “. Изтъква се по какъв начин поради дейности на „ длъжностни лица, хора от старите лимити “ към този момент „ народът съответно не усеща нашата власт като своя “.
Открито се приказва за нетактично държание на чиновничеството от старите лимити, което подценява народа, „ подмята му се, че е сърбомански учтив, от време на време му псува македонската майка и прочие “ Заедно с това назначените служители в Македония са „ извънредно алчни за пари, има случаи на подкуп “.
Особено място е отделено на българската полиция , за която се споделя, че „ със своите побои и груби действия направи страшни провали, отблъсна народа от властта и го сложи до състояние да ненавижда българския служител на реда и да се опасява от него “.
Нещо повече, събранието очевидно си дава сметка, че младата генерация , израснала в Югославия , може да се трансформира и в един контраелит на старите вемереовци. Неслучайно се акцентира по какъв начин с неприятната си работа съдилищата „ основават излишно национални мъченици от млади хлапета “, които след това „ с побоите на полицията и с ненационалните съдилища стават престижи пред народа и мъченици “.
Подчертава се изключително незачитането от властта на „ локалната интелигенция “. Изтъква се и нежеланието й да даде управителни постове на локални хора, като „ във всякоя рецензия се търси или комунизъм, или автономизъм “.
Не по-радостни са констатациите и за стопанската обстановка в Македония. Представена е отрицателна картина обвързвана с безработица, опустошение на занаятчии, търговци и индустриалци. Подчертава се даже по какъв начин цялостната продоволствена политика на страната основава капиталисти и спекуланти, а нанася удар върху „ дребните бакали и търговци “.
Накрая заключителният документ установи по какъв начин „ за тези неточности “ държавното управление на Богдан Филов е било към този момент неведнъж осведомено, само че без никакви последици. Ето за какво събранието взема решение да не изпраща писмо нито до премиера, нито до регионалните шефове в Македония. То написва ревю директно до цар Борис III.
Всъщност, освен през 1942 година, само че и по-късно, представители на този кръг следват друга линия от държавното управление на Филов. Макар и упреквани по-късно от Титовата комунистическа власт в колаборация с „ фашисткиот окупатор “, те са резервирани по отношение на и срещу ратниците, бранниците и легионерите. Дори и съгласно българските полицейски документи от тези години.
Затова и българската власт от самото начало се отнася към тях – макар българската им македонска еднаквост – с огромно съмнение.
Други сходни наблюдения
Констатациите на събранието от 4 и 5 юли 1942 година се удостоверяват и от редица други наблюдения на съвременници. Такова е да вземем за пример свидетелството на пристигналия от „ старите лимити “ стамболовист Петър Карчев , самичък родом от Охрид.
В спомените си той написа: „ Милиарди да бяха харчили сърбите, с цел да завоюват Македония посредством шовинистическата си агитация и посредством военна мощ, нямаше да съумеят. Но страшното оръжие, посредством което техните проекти почват да добиват реализация, през днешния ден им го дава малоумният български полицейски режим в Македония. “
„ Македонската юноша – продължава Карчев – желае духовните достояния, с които се е оформила досегашната просвета на Македония, да бъдат непокътнати. Те мислят, че българският образ е спънка за съхранението и развиването на този точно неин характерен културен нюанс. “
Спирайки се в детайли на „ “, дългогодишният вестникар прибавя по какъв начин като резултат измежду младите се стига до заявки като следните: „ Ние не сме българи! Ние сме македонци! Нямаме нищо общо с българите. “
Та, когато цар Борис III излиза на балкона на Офицерския дом в Скопие, той е към този момент осведомен както от гореспоменатото ревю на събранието, по този начин и от други не един и двама наблюдаващи, с описаната картина. Следователно, посланието му към множеството на площада не е инцидентно и цели утешение на обществото за едно по-различно бъдеще на Македония.
А, че казаното от царя е и резултат от ревюто на скопското заседание от лятото на 1942 година е без подозрение. То още веднъж проличава от спомените на ген. Бойдев, съгласно които самичък Борис III му е споделил след словото си: „ Нашата полиция от време на време работи преждевременно и нетактично. “
Днешният взор на София и Скопие към тези събития
Така очертаващата се картина през последните три десетилетия някак се изплъзва и изкривява от историческите познания, които са в медиите.
В София доминира само радостното посрещане на българската армия и многочислените български вложения в Македония. Всичко това даже е съпроводено с една безкритична реабилитация на.
От своя страна, през няколкото десетилетия след 1991 година, в Скопие не се помръдна доста от описа за „ бугарската фашистичка окупациjа “.
Беше оправдан Методи Андонов-Ченто , само че не и до дъно неговото схващане за „ независна македонска држава “ от 2 август 1944 година, с лоялни на нея и македонски българи, ако имат за приоритет самостоятелна Македония и не оспорват „ народниот македонски йазик “.
Изпълни ли ген. Бойдев казаното от Борис III?
И въпреки всичко, с скъпия си спомен ген. Бойдев не ни споделя цялата истина. Появилият се на 6 октомври 1942 година текст на страниците на излизащия в Скопие в. „ Целокупна България “ не отразява правилно думите, изречени от царя.
В уводната публикация със заглавие „ Царските слова “ се споделя буквално: „ И продължиха царските слова, с цел да възвестят, че Македония, тая многострадална земя, която постоянно е носела факела на българщината, при щастливото и благоденстващо развиване на общото Отечество, ще откри това място, което заслужава нейното родолюбиво и работливо население. “
Доста по-различно подстрекателство от царското обръщение.
Какво се случва с написалите ревюто до царя?
Разни са орисите на участниците в лятното скопското събиране от 1942 година
Б. Попгьорчев е разстрелян през януари 1945 година без съд и присъда във Велес. Д. Чкатров и Д. Гюзелев са наказани през юни 1945 година на гибел и разстреляни. Т. Кленков, Ев. Бойчев, Т. Гичев и Б. Светиев прекарват дълги години по затвори. Съден от комунистическата власт, С. Тренчев емигрира в Сидни, Австралия.
Ст. Боздов през 1944 година е определен за член на Президиума на АСНОМ, а по-късно поредно е министър на опазването на здравето и пръв декан на Медицинския факултет в Скопие. К. Мильовски става партизанин, след това учен и пръв ректор на Университета в Скопие.
В 10 ч. сутринта на 3 октомври 194 2 година по каменния мост се задават два леки автомобила. Цар Борис III идва за пръв път в града на Вардар след 24 години. Заради значимото събитие голямо голям брой залива централния скопски площад.
Автомобилите стопират в края му, откъм площада, като пред първия от тях са застанали ген. Васил Бойдев , пълководец на разположената във Вардарска Македония Пета българска войска, и ген. Петър Пенев , пълководец на Четиринадесета пехотна вардарска дивизия.
От автомобила слиза царят, съпроводен от княз Кирил и дребна военна свита. На площада се провежда боеви церемониал, на който участват войските от тукашния гарнизон. Извършва се и молебен.
Речта от балкона на Офицерския дом
След това царят се насочва към Офицерския дом. Когато към този момент е в кабинета на ген. Бойдев, народът на открито упорства да види царя. Областният шеф доктор Димитър Раев моли Борис III да излезе на балкона. Там първо се появява ген. Бойдев, след което излиза и самият цар. Той моли генерала за стенограф, който да запечата речта му пред множеството. Монархът произнася малко, и единствено на пръв взор, неподготвено слово.
По този мотив, по-късно, в спомените си, генералът свидетелства: „ Беше къс. Благодареше за топлото гостолюбие. Не сподели нищо за обединена България. Изрече едно знаменателно изречение, което си личеше да го е премислил: „ Желая, щото в бъдещото устройство на света Македония да откри своето почтено място! “ От тези думи е очевидно нежеланието на царя да се впише в общото и преобладаващо тогавашните български медии говорене за „ обединена “, „ велика “ и „ санстефанска “ България. “
Ген. Бойдев продължава своя роман: „ Връщайки се в салона, му обясних, че това няма да се хареса на македонците. Той обаче ми подреди в същия смисъл да напиша уводна публикация за вестник „ Независима Македония “ и речта му да се отпечата без промени. Разбира се, това, което правеше беше политически акт. Той не вярваше в обединяването на България. А какво ще е бъдещото устройство на Македония, не знаеше. “
Дали е правилно изказванието на ген. Бойдев, че изреченото от Борис III нямало да се хареса на събралите се на скопския централен площад македонци, е противоречиво. Ала нареждането на царя да бъде написана уводна публикация, и то персонално от Бойдев, която да съобщи буквално думите му, е показателно. Много би трябвало да ни приказва и позволената в спомените от ген. Бойдев неточност. По това време в Скопие не излиза в. „ Независима Македония “. Местното печатно издание носи името „ Целокупна България “.
Случката очевидно свидетелства за неодобрение от българската власт макар позитивното отношение до неотдавна към България и посрещането на българската армия. Тя приказва за растящи настроения в интерес на една самостоятелна Македония, концепция преобладаваща и преди април 1941 година, в това число и в България. А и речта на царя очевидно свидетелства за негова осведоменост с сериозното отношение на локалното население към настоящето положение и вярата му за едно по-добро бъдеще? От къде царят е наясно с тези настроения?
Събранието от 4 и 5 юли 1942 година
Само преди три месеца, на 4 и 5 юли 1942 година, в дома на инж. Димитър Чкатров в Скопие се организира среща на дейци от разнообразни елементи на Вардарска Македония. На нея се разисква обстановката след присъединението й към България през април 1941 година Немалко от присъстващите са членове на Македонската младежка загадка революционна организация (ММТРО) и съдени по време на фамозния Скопски студентски развой от 1927 година
Сред показаните на събранието са началника на Радио Скопие Димитър Гюзелев , родом от Дойран, инж. Тома Кленков от св. Николе, Константин Ванов , кмет на Велес, доктор Борис Светиев , регионален доктор на Битоля, Христо Паунчев , помощник-кмет на Охрид, Сотир Тренчев от Ресен; Богдан Попгьорчев от Велес, Христо Сеизов от Кавадарци, Евтим Бойчев от Неготино, доктор Тодор Гичев от Щип, Павле Гичев и Коце Кратовалиев от Скопие, Стерю Боздов от Крушево, Кирил Мильовски от Ресен и редица други.
В края на втория ден събранието създава финален документ, в който единомислещо се установи по какъв начин „ ситуацията в Македония е неудържимо “ заради „ неточности на държавното управление “. Изтъква се по какъв начин поради дейности на „ длъжностни лица, хора от старите лимити “ към този момент „ народът съответно не усеща нашата власт като своя “.
Открито се приказва за нетактично държание на чиновничеството от старите лимити, което подценява народа, „ подмята му се, че е сърбомански учтив, от време на време му псува македонската майка и прочие “ Заедно с това назначените служители в Македония са „ извънредно алчни за пари, има случаи на подкуп “.
Особено място е отделено на българската полиция , за която се споделя, че „ със своите побои и груби действия направи страшни провали, отблъсна народа от властта и го сложи до състояние да ненавижда българския служител на реда и да се опасява от него “.
Нещо повече, събранието очевидно си дава сметка, че младата генерация , израснала в Югославия , може да се трансформира и в един контраелит на старите вемереовци. Неслучайно се акцентира по какъв начин с неприятната си работа съдилищата „ основават излишно национални мъченици от млади хлапета “, които след това „ с побоите на полицията и с ненационалните съдилища стават престижи пред народа и мъченици “.
Подчертава се изключително незачитането от властта на „ локалната интелигенция “. Изтъква се и нежеланието й да даде управителни постове на локални хора, като „ във всякоя рецензия се търси или комунизъм, или автономизъм “.
Не по-радостни са констатациите и за стопанската обстановка в Македония. Представена е отрицателна картина обвързвана с безработица, опустошение на занаятчии, търговци и индустриалци. Подчертава се даже по какъв начин цялостната продоволствена политика на страната основава капиталисти и спекуланти, а нанася удар върху „ дребните бакали и търговци “.
Накрая заключителният документ установи по какъв начин „ за тези неточности “ държавното управление на Богдан Филов е било към този момент неведнъж осведомено, само че без никакви последици. Ето за какво събранието взема решение да не изпраща писмо нито до премиера, нито до регионалните шефове в Македония. То написва ревю директно до цар Борис III.
Всъщност, освен през 1942 година, само че и по-късно, представители на този кръг следват друга линия от държавното управление на Филов. Макар и упреквани по-късно от Титовата комунистическа власт в колаборация с „ фашисткиот окупатор “, те са резервирани по отношение на и срещу ратниците, бранниците и легионерите. Дори и съгласно българските полицейски документи от тези години.
Затова и българската власт от самото начало се отнася към тях – макар българската им македонска еднаквост – с огромно съмнение.
Други сходни наблюдения
Констатациите на събранието от 4 и 5 юли 1942 година се удостоверяват и от редица други наблюдения на съвременници. Такова е да вземем за пример свидетелството на пристигналия от „ старите лимити “ стамболовист Петър Карчев , самичък родом от Охрид.
В спомените си той написа: „ Милиарди да бяха харчили сърбите, с цел да завоюват Македония посредством шовинистическата си агитация и посредством военна мощ, нямаше да съумеят. Но страшното оръжие, посредством което техните проекти почват да добиват реализация, през днешния ден им го дава малоумният български полицейски режим в Македония. “
„ Македонската юноша – продължава Карчев – желае духовните достояния, с които се е оформила досегашната просвета на Македония, да бъдат непокътнати. Те мислят, че българският образ е спънка за съхранението и развиването на този точно неин характерен културен нюанс. “
Спирайки се в детайли на „ “, дългогодишният вестникар прибавя по какъв начин като резултат измежду младите се стига до заявки като следните: „ Ние не сме българи! Ние сме македонци! Нямаме нищо общо с българите. “
Та, когато цар Борис III излиза на балкона на Офицерския дом в Скопие, той е към този момент осведомен както от гореспоменатото ревю на събранието, по този начин и от други не един и двама наблюдаващи, с описаната картина. Следователно, посланието му към множеството на площада не е инцидентно и цели утешение на обществото за едно по-различно бъдеще на Македония.
А, че казаното от царя е и резултат от ревюто на скопското заседание от лятото на 1942 година е без подозрение. То още веднъж проличава от спомените на ген. Бойдев, съгласно които самичък Борис III му е споделил след словото си: „ Нашата полиция от време на време работи преждевременно и нетактично. “
Днешният взор на София и Скопие към тези събития
Така очертаващата се картина през последните три десетилетия някак се изплъзва и изкривява от историческите познания, които са в медиите.
В София доминира само радостното посрещане на българската армия и многочислените български вложения в Македония. Всичко това даже е съпроводено с една безкритична реабилитация на.
От своя страна, през няколкото десетилетия след 1991 година, в Скопие не се помръдна доста от описа за „ бугарската фашистичка окупациjа “.
Беше оправдан Методи Андонов-Ченто , само че не и до дъно неговото схващане за „ независна македонска држава “ от 2 август 1944 година, с лоялни на нея и македонски българи, ако имат за приоритет самостоятелна Македония и не оспорват „ народниот македонски йазик “.
Изпълни ли ген. Бойдев казаното от Борис III?
И въпреки всичко, с скъпия си спомен ген. Бойдев не ни споделя цялата истина. Появилият се на 6 октомври 1942 година текст на страниците на излизащия в Скопие в. „ Целокупна България “ не отразява правилно думите, изречени от царя.
В уводната публикация със заглавие „ Царските слова “ се споделя буквално: „ И продължиха царските слова, с цел да възвестят, че Македония, тая многострадална земя, която постоянно е носела факела на българщината, при щастливото и благоденстващо развиване на общото Отечество, ще откри това място, което заслужава нейното родолюбиво и работливо население. “
Доста по-различно подстрекателство от царското обръщение.
Какво се случва с написалите ревюто до царя?
Разни са орисите на участниците в лятното скопското събиране от 1942 година
Б. Попгьорчев е разстрелян през януари 1945 година без съд и присъда във Велес. Д. Чкатров и Д. Гюзелев са наказани през юни 1945 година на гибел и разстреляни. Т. Кленков, Ев. Бойчев, Т. Гичев и Б. Светиев прекарват дълги години по затвори. Съден от комунистическата власт, С. Тренчев емигрира в Сидни, Австралия.
Ст. Боздов през 1944 година е определен за член на Президиума на АСНОМ, а по-късно поредно е министър на опазването на здравето и пръв декан на Медицинския факултет в Скопие. К. Мильовски става партизанин, след това учен и пръв ректор на Университета в Скопие.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ