Пролет, ама като предчувствие за есен и зима...
Тези дни в интернет пространството бе публикуван един диалог сред шефа на Българска национална телевизия Емил Кошлуков и представителката на Съвет за електронни медии Пролет Велкова.
Видеото провокира доста и разнообразни мнения, само че по-важна е наклонността, която илюстрира блестящо този запис.
Опасна е наклонността партийно назначени служители на държавна заплата да се нахъсват и да кадруват, в която и да е медия.
Особено пък в държавните, които са на бюджетна прехрана, ерго зависят директно от нашите налози. Лично аз се надявах времето на така наречен чрезвичайни комитети, когато всякакви революционери са решавали ориста на всички хора в едно общество, да е безвъзратно минало и да сме си създали съответните заключения.
Да, но не, както споделяше приживе известният публицист и журналист Петко Бочаров.
Поведението на членката на Съвет за електронни медии Пролет Велкова изцяло попари очакванията, че в миналото по нашите географски ширини партийните протежета няма да се намесват и да кадруват, че няма да предрешават ориста на този или оня.
Няма да адвокатствам на Емил Кошлуков, против който госпожата, която не крие по никакъв начин благосклонностите си към Демократична България, а те й отвърнаха с реципрочност и я лансираха в състава на регулатора, по този начин ревниво подскача и упорства да бъде уволнен.
Емил Кошлуков
Мисля, че мозъкът и интелектът на Емил Кошлуков, както и работата му в Българска национална телевизия, от която той и екипът му съумяха да създадат добра, гледаема и желана телевизия в последните години, са задоволителен и пребогат мотив в негова изгода. Мен, като фен, само ме интересува това, а не някакви партийни конспирации и впрочем тъпотии.
Българската политика в настоящия си тип съумя да отблъсне близо 70 на 100 от имащите право на глас
и това е по-сериозният проблем, над който кукловодите на дамата от записа биха могли да помислят, в случай че могат. Като коментатор считам, че е безочливо партийна групировка, който е взела едвам 6 на 100 от гласовете на имащите право на глас да се разпореждат и надали не да дерибействат на публичната сцена по този начин нападателно и с апломп.
Пак по силата на професионалните си занимания, ще си разреша да дам неизискван съвет – Демократична България няма да е зле да си отдръпват от обществени позиции сходни фрагменти, които провокират кавги и то не един път в публичното пространство. Защото освен шефът на Българска национална телевизия „ боде ” очите на госпожа Велкова и на някои от уволнените от него деятели в държавната медия.
Преди време отново Велкова скочи против кандидатурата на един от най-читавите публицисти у нас през последните десетилетия – Валери Запрянов. Той бе препоръчан за член на УС на БНР, само че заради „ нЕкои съображения ”, изнесени от госпожата, това не стана.
Валери Запрянов
Лично аз не помня нито едно от предаванията в частното радио, в което е работила актуалната членка на Съвет за електронни медии. И то не, тъй като информацията от радиото е съпътваща и се слуша от хора, които по едно и също време вършат и друго.
Просто тя не е от водещите, които са ме впечатлили, с цел да запомня. Като я видя, се сещам единствено почти за „ скъпото ” й мнение във връзка на педофилите: " Педофилията е СТРАДАНИЕ за боледуващите от тази болест "!?
За Валери Запрянов баш тя да дава мнение, извинете, но малко ми се чини претенциозно, несъразмерно и несъответстващо. Надали има осведомен човек в България, който да не е наясно, че господин Запрянов е създадел и създател на паметните за времето си – остарелия наследник в. „ Стандарт ”, сп. „ Тема ” и в. „ Преса ”, дружно с екипите, които отново той е подбирал със съдружниците си. Ценителите знаят по какъв начин написа той и за множеството от моето потомство постоянно е бил пример за професионализъм и можене.
Журналисти и кописти към този момент има доста. Но малко на брой имат историческия късмет да „ родят ” ново и сполучливо издание като сър Валери Запрянов.
Та, госпожа Велкова би било добре най-малко от възпитание да озапти малко своите революционни пориви, изключително към хора, против които даже да тича, няма да може да настигне по професионалния друм.
Мисля още, че от време на време пролетта може да носи чувство за есен и за зима...
Видеото провокира доста и разнообразни мнения, само че по-важна е наклонността, която илюстрира блестящо този запис.
Опасна е наклонността партийно назначени служители на държавна заплата да се нахъсват и да кадруват, в която и да е медия.
Особено пък в държавните, които са на бюджетна прехрана, ерго зависят директно от нашите налози. Лично аз се надявах времето на така наречен чрезвичайни комитети, когато всякакви революционери са решавали ориста на всички хора в едно общество, да е безвъзратно минало и да сме си създали съответните заключения.
Да, но не, както споделяше приживе известният публицист и журналист Петко Бочаров.
Поведението на членката на Съвет за електронни медии Пролет Велкова изцяло попари очакванията, че в миналото по нашите географски ширини партийните протежета няма да се намесват и да кадруват, че няма да предрешават ориста на този или оня.
Няма да адвокатствам на Емил Кошлуков, против който госпожата, която не крие по никакъв начин благосклонностите си към Демократична България, а те й отвърнаха с реципрочност и я лансираха в състава на регулатора, по този начин ревниво подскача и упорства да бъде уволнен.
Емил Кошлуков
Мисля, че мозъкът и интелектът на Емил Кошлуков, както и работата му в Българска национална телевизия, от която той и екипът му съумяха да създадат добра, гледаема и желана телевизия в последните години, са задоволителен и пребогат мотив в негова изгода. Мен, като фен, само ме интересува това, а не някакви партийни конспирации и впрочем тъпотии.
Българската политика в настоящия си тип съумя да отблъсне близо 70 на 100 от имащите право на глас
и това е по-сериозният проблем, над който кукловодите на дамата от записа биха могли да помислят, в случай че могат. Като коментатор считам, че е безочливо партийна групировка, който е взела едвам 6 на 100 от гласовете на имащите право на глас да се разпореждат и надали не да дерибействат на публичната сцена по този начин нападателно и с апломп.
Пак по силата на професионалните си занимания, ще си разреша да дам неизискван съвет – Демократична България няма да е зле да си отдръпват от обществени позиции сходни фрагменти, които провокират кавги и то не един път в публичното пространство. Защото освен шефът на Българска национална телевизия „ боде ” очите на госпожа Велкова и на някои от уволнените от него деятели в държавната медия.
Преди време отново Велкова скочи против кандидатурата на един от най-читавите публицисти у нас през последните десетилетия – Валери Запрянов. Той бе препоръчан за член на УС на БНР, само че заради „ нЕкои съображения ”, изнесени от госпожата, това не стана.
Валери Запрянов
Лично аз не помня нито едно от предаванията в частното радио, в което е работила актуалната членка на Съвет за електронни медии. И то не, тъй като информацията от радиото е съпътваща и се слуша от хора, които по едно и също време вършат и друго.
Просто тя не е от водещите, които са ме впечатлили, с цел да запомня. Като я видя, се сещам единствено почти за „ скъпото ” й мнение във връзка на педофилите: " Педофилията е СТРАДАНИЕ за боледуващите от тази болест "!?
За Валери Запрянов баш тя да дава мнение, извинете, но малко ми се чини претенциозно, несъразмерно и несъответстващо. Надали има осведомен човек в България, който да не е наясно, че господин Запрянов е създадел и създател на паметните за времето си – остарелия наследник в. „ Стандарт ”, сп. „ Тема ” и в. „ Преса ”, дружно с екипите, които отново той е подбирал със съдружниците си. Ценителите знаят по какъв начин написа той и за множеството от моето потомство постоянно е бил пример за професионализъм и можене.
Журналисти и кописти към този момент има доста. Но малко на брой имат историческия късмет да „ родят ” ново и сполучливо издание като сър Валери Запрянов.
Та, госпожа Велкова би било добре най-малко от възпитание да озапти малко своите революционни пориви, изключително към хора, против които даже да тича, няма да може да настигне по професионалния друм.
Мисля още, че от време на време пролетта може да носи чувство за есен и за зима...
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ