Откриха надпис от времето на Симеон в крепостта „Балък дере“ край Ивайловград
Тези дни учени потвърдиха голямата значителност на находка, открита при археологически разкопки предишното лято. При изследването на крепостта „ Балък дере “ край ивайловградското село Хухла, там дето „ Арда “ напуща Източните Родопи, археологът Ивайло Кънев от НИМ-София откри оловна пластина-амулет, прегъната през средата.
При осъществяване на консервационни действия от проф. Веселина Инкова се вижда плитко врязан надпис с кирилски букви . В хода на неговото разчитане от доктор Георги Сингалевич, с помощта рефлексно-преобразувателна /RΤΙ/ снимка, се стигна до догатката, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината .
Проучвателите деликатно я разгънаха и с наслада откриха дълъг старобългарски кирилски надпис, седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината. Това е може би една от най-значимите находки на „ Археологическо лято “ 22 .
Откриването на пластината-амулет е в културен слой, където има голям брой материали от първата половина на X в . Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон /893-927/.
Учените стартират да съпоставят историческите извори от началото на X век, които разказват походите на българският държател към Цариград, със епиграфският разбор на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и дребна носовка , срещано измежду паметниците от X в.
Правописът е едноеров, единствено с огромен ер /Ъ/, което, съгласно тях, сближава обсъждания надпис с монументи основно от Североизточна България. За разлика от до момента известните сходни монументи тук мощно усещане прави каноничното звучене на текста и разчитането на персоналните имена на молителите, а точно Никола и Павел.
Поставянето на този разбор в подтекст на археологическата среда дава съображение на учените да предположат, че са разкрили един от най-ранните кирилски текстове известни до в този момент. Сродните монументи – старобългарски кирилски надписи , географски най-близки са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета, датирани в X–XI век .
Все още остава открит въпроса по какъв начин този артефакт е попаднал на крепостта?
Според откривателя Ивайло Кънев би трябвало да се доверим на обстоятелствата и да обединим резултатите от археологическите изследвания , епиграфиката и историческите извори. При един подобен метод, съгласно учения, отговорът е един, а точно, че на крепостта в местността „ Балък дере “ при българският поход към Цариград при цар Симеон тук е имало български гарнизон , който целеустремено е подпомагал военната акция .
Повече за археологическите находки на „ Балък дере “ може да научете.
