Тези дни светът е един организъм. Над всички ни тегне

Тези дни светът е един организъм. Над всички ни тегне една и съща опасност - без оглед на раса, вяра, пол, народност, политическа, икономическа и ценностна ориентировка.

Съзнаваме сложността на създалото се състояние в следствие от разпространяването на Covid-19, само че оставаме оптимисти и имаме вяра, че в околните дни и месеци с общи старания заплахата ще бъде овладяна.

Вярваме и в друго - че в този момент, повече от всеки път, са нужни единодушие, съпричастност и грижа за близък.

Избрахме да застанем зад идеята на изкуството и културата, които претърпяват нелеки дни надалеч от своята аудитория, до момента в който поставят големи старания да ни напомнят всекидневно какъв брой е значимо да останем индивиди. Защото езикът на творчеството сее състрадание и емпатия, а не разединение, и сега е насъщ като хляба.

Атракция ви кани да се присъедините към алегорична акция за избавяне на духа. Каним ви да чуете фрагменти от емблематични пиеси, изпълнени от едни от най-талантливите български артисти. Нека те са мотив за размисъл, вглеждане в себе си и отвън себе си. И дружно да превърнем монолога, тази толкоз експресивна драматургична форма, от диалог със себе си в разговор с другия, другите.

В самодейността се включиха: Деян Донков („ В очакване на Годо “), Весела Бабинова („ Пияните “), Велислав Павлов („ Интервюта с душата “), Йоана Буковска („ Променяне “), Валентин Ганев („ Копенхаген “), Лили Гелева („ Три сестри “), Христо Мутафчиев („ Духът на поета “), Лилия Маравиля („ Театър, обич моя “), Владимир Пенев („ Пияните “), Бойка Велкова („ Пътят на Афродита “), Иван Бърнев („ Пияните “), Свежен Младенов („ Любовни писма “).

В началото ви представяме Деян Донков с от фамозната пиеса на Самюел Бекет.

Казват, че и най-невъобразимите частици като вирусите и атомите издават тон, когато се удрят в нещата. Звукът на нещо, което убива, без да подвига звук. Само от нас зависи дали ще позволим на този тон да ни оглуши, да изтреби сетивата ни. Ако индивидът е мярка за всички неща, то дано не позволим да вземат връх тези от тях, които ни раздалечават, обезсърчават, раняват, отчайват. Нека не позволим на болката и страха да задавят стремежите ни. Да обезкървят фантазиите ни. Да обезсмислят биографиите ни.

Човек съществува самичък в себе си, само че не и самичък за себе си - човек е това, което споделя. Нека дружно да погледнем