Защо доцент Мангъров се превърна във враг?
Тези дни стана ясно, че небезизвестният доцент Мангъров е оглавил клиниката за лекуване на заболели с ковид в Инфекциозна болница. Веднага последваха злобни мнения в обществените мрежи от рода по този начин му се пада. Всъщност един експерт отива на мястото, на което би трябвало да бъде в изискванията на пандемията. Едва ли нападателните намеци по негов адрес са най-хубавото в този миг. Нека да не забравяме, хората са уплашени и от време на време по-оптимистичните оценки и отзиви могат да внесат известно утешение, да смъкват напрежението. Именно в опитите си да успокоява хората Мангъров се трансформира в черна овца, надали не във зложелател на сътрудниците си лекари. Само че да не забравяме думите на настоящия министър от пролетта за чувалите за трупове. Надали отрицателното в всеобщото мислене е по-мобилизиращо, в сравнение с едно обективно показване на обстановката.
А дали пък това не е и повода за всеобщото игнориране на ограниченията през летните месеци. Тогава съвсем никой не носеше маски, а българските жители бяха призовавани да спасят летния туристически сезон. Плажовете и хотелите бяха цялостни, заведенията за хранене и нощните заведения работеха, а децата и учениците си караха лятната почивка без никакви ограничавания. Дали пък това разформироване и игнориране на заплахата не се дължеше точно на несъразмерната нерешителност от пролетта, когато всички осъмвахме пред тв приемниците в очакване на конференцията на НОЩ. Когато хората са парализирани от боязън и по-късно се освободят от него, е доста мъчно да ги дисциплинираш още веднъж и да ги върнеш в положението на смут от вируса. И за това Мангъров надали има виновност. Знаеше се, че присъствената образователна година ще отпуши още веднъж вируса, както и се случи. Сега е доста по-страшно, лекарите и лечебните заведения изнемогват, колите за спешна помощ висят с часове пред лечебните заведения. И в този безпорядък дано да има и по-спокойни експерти, които да дават вяра, а освен боязън.
Румен Пантелеев, София
А дали пък това не е и повода за всеобщото игнориране на ограниченията през летните месеци. Тогава съвсем никой не носеше маски, а българските жители бяха призовавани да спасят летния туристически сезон. Плажовете и хотелите бяха цялостни, заведенията за хранене и нощните заведения работеха, а децата и учениците си караха лятната почивка без никакви ограничавания. Дали пък това разформироване и игнориране на заплахата не се дължеше точно на несъразмерната нерешителност от пролетта, когато всички осъмвахме пред тв приемниците в очакване на конференцията на НОЩ. Когато хората са парализирани от боязън и по-късно се освободят от него, е доста мъчно да ги дисциплинираш още веднъж и да ги върнеш в положението на смут от вируса. И за това Мангъров надали има виновност. Знаеше се, че присъствената образователна година ще отпуши още веднъж вируса, както и се случи. Сега е доста по-страшно, лекарите и лечебните заведения изнемогват, колите за спешна помощ висят с часове пред лечебните заведения. И в този безпорядък дано да има и по-спокойни експерти, които да дават вяра, а освен боязън.
Румен Пантелеев, София
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ




