Мирела Костадинова: Юлия Малинова се посвещава на благото на българките
Тези дни ще честваме интернационалния ден на дамата. Ден, в който да си напомним за вдъхновяващите дами от предишното ни. Сред тях е Юлия Малинова, брачна половинка на политика Александър Малинов. Той е прочут в историята ни с това, че пет пъти е министър-председател на България, оказал помощ независимостта на страната ни да бъде действителност и с гласа на разсъдъка и умереността следва правилата на демокрацията. Според съвременниците му е общественик, който добре отмервал и пресмятал, не обичал ласкателствата.
Не по-малка е фигурата на жена му, която се отдава на социална работа в поддръжка на правата на дамите и в отбрана на всички онеправдани. Тя е родена през 1870 година в Одеса. По генезис е еврейка, с холандски корени. След като приключва гимназия в Одеса, родителите ù я изпращат в Париж, с цел да учи зъболекарство. Във френската столица живее към съветски емигранти, които следват социалдемократическите хрумвания, в които се увлича и тя. В Париж се среща и с концепциите за тъждество на дамите. Още в края на XIX век тя е уверена, че дамата има свое почтено място в света на мъжете.
След като приключва университета, професорът М. Драгоманов поканил младата жена да пристигна в България. Наскоро откакто пристигнала у нас, тя се покръстила като православна християнка, с цел да мине под венчило с Александър Малинов. Той е приключил право в Киев, по-късно работи като арбитър, прокурор и юрист. Елегантен мъж със жанр, имал просвета и маниери, нетипични в тези години. Живеят в единствената си къща на „ Граф Игнатиев “, която построява известния политик.
Двамата си оказват помощ и поддържат в начинанията. Малинов дава скъпи препоръки на брачната половинка си, свързани със обществената и благотворителна активност, на която тя се отдава. До края на живота си Юлия Малинова отстоява правото си да е равнопоставена на своя брачен партньор.
Веднага след сватбата се захваща с работа в Софийското женско просветително сдружение. Тя е една от дейните дами и председателка на сдружение „ Милосърдие “. Членува в доста столични сдружения, измежду тях и „ Майка “.
След войните Юлия Малинова основава „ Съюз на сиропиталищата “ в София и е негова председателка. През 1931 година по нейно предпочитание се построява летовище за деца в Берковица. Една от огромните ù начинания е основаването на комитета „ Български украшения “, който има за цел да се издирят български шевици и дрехи, да се покажат на изложения и пазари в чужбина и да се разпространяват.
По това време дамите от ден на ден се стремят към обучение и просвета, някои даже към този момент учат в чужбина. Идеята за Българския женски съюз се ражда таман от Софийското просветително сдружение. Юлия Малинова се трансформира в една от основателките му. Сред другите дами са Ана Карима, Рада Сталийска, М. Джидрова и Санда Йовчева. Жените към този момент издавали вестник „ Женски глас “ – първият му брой е отпечатан на 1 ноември 1899 година, а през май идната година вестникът става публично издание на Женския съюз. В него Юлия Малинова се занимава с новините от чужбина. Пише публикации за историята на еманципацията, образованието по света, надига глас за приравняване на мъжките и девическите гимназии у нас и предоставяне на изборни права на дамите. В този вестник за първи път се слага въпросът за извоюване на цивилен и политически права на нежния пол.
Софийското просветително сдружение взима решение да се свърже с женските сдружения в страната и разпратило своето „ Възвание “. През 1910 година изпратило и второ, в което обстойно е изложена програмата на срещата, която трябвало да се състои на 12 юли същата година в София. Във второто „ възвание “ се поставяли огромните въпроси за култура, щедрост, развиване на българката. От изключително значимо значение се явява активността и на женските сдружения за всестранното издигане и на българката в Македония и Одринско. На срещата участвали дами от 20 града и 20 разнообразни сдружения в България. Четени са реферати от Екатерина Каравелова, Юлия Малинова, Ана Карима, М. Джидрова.
Накрая на срещата е определен и комитет – Рада Сталийска, Юлия Малинова, К. Конова и Ана Карима. Тяхната задача е да свикат първия организационен конгрес.
На 12 ноември 1900 година комитетът подал прошение до десетото Обикновено национално заседание от 20-те участващи в срещата сдружения с условия. Сред тях да се допусне дамата до университета, който до този миг е затворил порти за нея. Да се анулират постановленията на Закона за националното просвещение, които не разрешават на омъжените дами да учителстват и намалявали заплатите на учителките с 10 %. Изисквал се още достъп на дамите в учебните настоятелства, наедно с мъжете, както и поверяване на всички женски образователни заведения в ръцете на дами.
Документът бил подписан от стотици членки на сдруженията в България. Едновременно с това комитетът се обърнал към Министерството на търговията да планува в бюджета си годишна помощ за женските професионални учебни заведения, като ги вземе под собствен надзор и предложи на локалните общини да ги подкрепят.
Комитетът изпратил ревю до Всемирната лига за мир, в което описал турските жестокости над мирното християнско население в Македония, молел за покровителство. Искал промени на тази изстрадала страна, каквито били планувани в член 23 на Берлинския контракт.
След едногодишна работа на комитета, на 10 юли 1901 година, в салона на стопанското учебно заведение „ Мария Луиза “ е открит Първия организационен конгрес на Женския съюз с присъединяване на 27 сдружения. Изработен е правилник, който е утвърден и организацията приема името Български женски съюз. В член 1 от устава са показани задачите и дилемите: умствено и нравствено покачване на дамата и усъвършенстване на нейното състояние във всяко отношение. Един след различен се организирали конгресите на Женския съюз, където вземали значими решения за възстановяване живота на дамите у нас.
Под управлението на Юлия Малинова през 1905 година е намерено бюро „ Женски труд “, което провежда просветни, шивашки и търговски курсове за девойки, които по-късно се осъществят в тези области.
През 1907 година по време на шестия конгрес се видоизменя втората половина на член 1 от устава, където е записана неговата първа цел – „ ратуване за равноправието на дамата “. По време на войните Женският съюз замира, само че след това стартира още веднъж активност. В това време Юлия Малинова е една от дребното дами, която се погрижила за прокудените от родината си бежанци от заграбените български краища.
Броят на женските сдружения от страната, проведени в Женски съюз през 1931 – 1932 година е 83. В него членуват 8 568 дами. Към тях е и младежкото женско сдружение „ Свежа бликам “. Освен културни сдружения, членуват и такива от професионален темперамент, измежду тях сдружението на милосърдните сестри „ Сестра “, това на чиновничките - сдружение „ Подкрепа “ в Пловдив, както и сдружение „ Самопожертвование “ на вдовиците и потърпевшите от войните майки. Представят се сказки и беседи, слагат се въпроси за прехрана на професионални девически учебни заведения и курсове, разкриване на детски приюти, забавачници, трапезарии, здравни станции, колонии, сиропиталища, староприемници и още редица потребни инициативи. Към Женския съюз е открит Социален курс и Висша обществена школа за публично обучение на дамите.
Българският женски съюз е в непрекъснати връзки с останалите организации в страната, както и някои в чужбина. От 1906 година членува в Международния женски съюз за пълноправие и за политическа активност.
В продължение на 30 години Женският съюз се бори за тъждество сред двата пола и обучение на дамите – приблизително и висше, както и изравняването на гражданските и политически права на дамите с тези на мъжете. Българският женски съюз работи главно за нравственото и духовно издигане на българката. Образувани са специфични комисии за култура, за щедрост, за права, за висок морал и други
От основаването на съюза в продължение на 25 години Юлия Малинова е избирана в Управителния комитет. През 1908 година става първа председателка. Това място заема и по-късно от 1914 до 1925 година
По време на 25 годишния празник на Българския женски съюз, през 1931 година, Юлия Малинова е провъзгласена за негов почетен ръководител. Тогава съюзът взема решение да построи почивен дом, който да носи нейното име. Основан е фонд „ Юлия Малинова – заслон за дами “. Тя подарява на фонда имот от 600 кв. м. в квартал към Софийската семинария, където по-късно построяват дом за нуждаещи се небогати дами. На бул. „ Цариградско шосе “ е открит дом за сираци, който също носел нейното име.
За тридесет години Българският женски съюз съумява да завоюва благосклонностите на обществото. Той е плод на напъните на хиляди дами, измежду които е и Юлия Малинова, с цел да може българката да се развива и напредва.
След идването на комунистическата власт настъпват нещастни дни за семейство Малинови. Те имат двама сина и три дъщери. Всичките емигрират в Европа. В България остава единствено внукът им от най-малката им щерка Маня. Той е изселен от София. Успява да се срещне с майка си след 32 години разлъка.
Юлия Малинова си отива от света през 1955 година Сама и надалеч от децата си. Надживява брачна половинка си, който умира през 1938 година Зад нея остава светлата диря на живота ù, отдаден на богатството на дамите, техните ползи, както и грижата за сираци и възрастни хора.
