Мицкоски открито ни се подиграва
Тeзи дни се навършиха две години от две знаменателни събития в българо-македонските връзки, които през днешния ден са цялостен неуспех.
На 24 юни 2022 година, след мощен напън от Париж, Брюксел и Вашингтон, Народното събрание одобри френското предложение и даде „ зелена светлина “ за началото на договаряния на РСМ с Европейския съюз.
На 17 юли 2022 година в София се организира второто съвещание на Съвместната междуправителствена комисия, основана на основата на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония, подписан на 1 август 2017 година
В гласуваното на 24 юни решение българският парламент сложи на Скопие тези две условия:
- Изпълнение на контракта за другарство и гарантиране на правата на българите в Северна Македония посредством тяхното регистриране в македонската конституция;
- В процеса на присъединение на Скопие към Европейски Съюз нищо не може да се пояснява като българско самопризнание за съществуването на " македонски език ".
До този миг подписаният от държавното управление на ГЕРБ българо-македонски контракт от 2017 година освен не се извършва, само че министър председателят Мицкоски
желае неговото предоговаряне
Що се отнася до вписването на българите в македонската конституция, процесът е преустановен от новото държавно управление на ВМРО-ДПМНЕ.
На 26 юни т.г. македонският министър председател жестоко отговори на апела на президента Радев за осъществяването на френския проект: „ Съжалявам, че сходни послания идват от източната съседка. Тези послания са част от Средновековието... "
На 1 юли т.г. Мицкоски конкретизира отхвърли си освен от контракта за другарство от 2017 година, само че и от френския проект за македонското еврочленство, предявявайки искания за „ македонско малцинство “ в Пиринския край: " Конституционните промени в районен съд Македония, които са част от френското предложение, са допълнение към Договора за добросъседство и другарство с България, т.е. аз упорствам за предоговаряне. Ако договорът с България може да бъде предоговорен и към него да се добави френското предложение, не виждам за какво да не се добави ново френско предложение, което ще задоволи настояванията на македонците в България... “
На 9 юли т.г. държавният пресцентър в Скопие популяризира българските акценти от лекцията на Мицкоски в американския университет „ Джон Хопкинс “ в Балтимор: " На нас ни споделят, че няма да може да стартираме договаряния за участие в Европейския съюз, в случай че не включим в конституцията няколкостотин българи. Коя е институцията в Европа, която отсъжда дали нечии права са нарушени? Аз приказвам за Съда за човешките права в Страсбург, където има 14 присъди, които споделят, че човешките права на македонската общественост в България са нарушени и те са репресирани... “
На 17 юли т.г. министър председателят Мицкоски насочи четвърто предизвикателно обръщение към София: „ Не мога да приема смяна на конституцията поради вписването на няколкостотин македонски жители, които споделят, че са от българската общественост. Защо би трябвало да го приема, единствено тъй като е вписано в преговорната рамка? Освен това решенията на Европейският съд за правата на индивида са 14:0 в наша изгода. А те постановиха: правата на македонската общественост в България са лимитирани или въобще ги няма... “
Тук незабавно би трябвало да поясним -
претенциите за „ македонско малцинство “
базирайки се на решения на Европейския съд за правата на индивида, са безпочвени по две аргументи:
Първо, изказванието на Мицкоски е в прорез с Договора за другарство от 2017 година, в който Скопие се отхвърля от такива искания. Второ, присъдите в Страсбург не задължават България да признава малцинство. В тях се приказва само за нарушено право на сдружаване на български жители в „ ОМО Илинден-Пирин “.
През 2000 година регистрацията на тази организация бе прекъсната, откакто Конституционният съд дефинира активността й за „ противоречаща на Конституцията и ориентирана против териториалната целокупност на страната “.
След четирите вербални офанзиви към България, извършени в Скопие, Брюксел и Съединени американски щати, изводът е един: новото македонско държавно управление погазва контракта за другарство, подписан на 1 август 2017 година от министър председателите на България и Македония - Бойко Борисов и Зоран Заев. И освен това - Мицкоски предявява искания за „ македонско малцинство “, което ни дава основанието да денонсираме въпросния контракт. След като македонската страна през 2017 година писмено се отхвърля да търси „ македонци “ в България, а през 2024 година възобновява това искане, договорът е погазен, значи може да приемем, че е недействителен.
Нека в този момент забележим резултатите от второто съвещание на Съвместната междуправителствена комисия, извършена на 17 юли 2022 година в София. Две години по-късно и най-големите оптимисти за българо-македонските връзки признават:
Равносметката е една огромна Нула!
Ето какво гласи член 2 в протокола от второто съвещание на междуправителствената комисия: „ Двете страни, в сходство с член 8, ал.2 от Договора за другарство, да трансформират образователните стратегии, учебниците и съответстващите образователни материали, както и надписите на монументи, табели, осведомителни материали в музеи и други обекти... “
За страдание, образователните стратегии в македонските учебни заведения са непроменени, в учебниците българите не престават да се назовават „ татари “, „ окупатори “ и „ фашисти “. Да не приказваме за стотиците паметни плочи от югославско време с антибългарско наличие - те не престават да „ красят “ площади и булеварди в македонските градове и села.
При това в протокола от 2022 година държавното управление на районен съд Македония се е заело до началото на образователната година 2023-2024 година да промени съдържането на учебника по география за 7-и клас поради неоснователни етнически/териториални искания към България.
Тук крахът на контрактуваното е колосален
Скопие не осъществя нито един от поетите задължения за учебниците и образователните стратегии, оправдавайки се с КОВИД-кризата, с изключителните парламентарни избори в България, с интернационалната конюнктура... В протокола от 17 юли 2022 година се показват и ограничения, които ще бъдат подхванати от Скопие преди междуправителствената конференция за участието на районен съд Македония в Европейския съюз. Една от тях през днешния ден звучи като тежко обвиняване към Мицкоски, претендиращ за „ македонско малцинство “ в България. Ето македонският ангажимент: „ Правителството на Република Северна Македония, в сходство с член 11, алинея 5 от Договора за другарство, удостоверява уговорката, че нищо от македонската конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Северна Македония... “
Само този абзац от формален документ, подписан от външния министър Буяр Османи, е съображение за денонсиране и на така наречен френски проект, признат от Народното събрание на 24 юни 2022 година, и на контракта за другарство от 1 август 2017 година
Унизително е член на Европейски Съюз да моли кандидат-член да съблюдава договорите, откакто Мицкоски през ден заявява отвод от тях, даже безсрамно желае да ги предоговорим в наша щета.
Кулминацията
на това невиждано безсрамие в интернационалните връзки е препоръчаното на 18 юли т.г. от македонския външен министър Тимчо Муцунски. Той заявява, че районен съд Македония е подготвена да одобри „ конституционни промени с отсрочено използване, с цел да има гаранции, че няма да има нови условия от България “. Според Муцунски българите могат да бъдат вписани в македонската конституция, само че този акт ще има отсрочено приложение. Тоест няма да е в действие, до момента в който не се ратифицират протоколите за участието на Скопие в Европейски Съюз.
Първият македонски посланик изрече и един юридически парадокс - че легитимността на Европейски Съюз ще бъде нарушена, в случай че Скопие одобри конституционни промени, а по-късно България наложи ново несъгласие. Това е парадокс, тъй като всеки член на Европейски Съюз може да наложи несъгласие в хода на преговорния развой по своя преценка. Муцунски подценява и императивно условието към страните кандидатки: те първо би трябвало да решат разногласията със съседите и едвам по-късно да поемат по европейската автомагистрала.
Единствената добра вест от Скопие пристигна от... американската посланичка Анджела Агелер. Същата, която в серия от изказвания подлага на критика България поради „ нападателния език на София против Скопие “. Но следвайки инструкциите на Държавния департамент, тя „ обърна плочата “ и назидателно съобщи пред Мицкоски: „ Няма да има предоговаряне за участието ви в Европейски Съюз нито на контракта от Преспа, нито на контракта с България... “
Не е ли време да приказваме с този език на Скопие?
Вече трети месец Мицкоски обществено ни се подиграва и пледира против България на всички интернационалните конгреси, в които взе участие.
Защо поносим това оскърбление, за какво го молим да влезе в Европейски Съюз, вместо той да ни моли?
На 24 юни 2022 година, след мощен напън от Париж, Брюксел и Вашингтон, Народното събрание одобри френското предложение и даде „ зелена светлина “ за началото на договаряния на РСМ с Европейския съюз.
На 17 юли 2022 година в София се организира второто съвещание на Съвместната междуправителствена комисия, основана на основата на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Северна Македония, подписан на 1 август 2017 година
В гласуваното на 24 юни решение българският парламент сложи на Скопие тези две условия:
- Изпълнение на контракта за другарство и гарантиране на правата на българите в Северна Македония посредством тяхното регистриране в македонската конституция;
- В процеса на присъединение на Скопие към Европейски Съюз нищо не може да се пояснява като българско самопризнание за съществуването на " македонски език ".
До този миг подписаният от държавното управление на ГЕРБ българо-македонски контракт от 2017 година освен не се извършва, само че министър председателят Мицкоски
желае неговото предоговаряне
Що се отнася до вписването на българите в македонската конституция, процесът е преустановен от новото държавно управление на ВМРО-ДПМНЕ.
На 26 юни т.г. македонският министър председател жестоко отговори на апела на президента Радев за осъществяването на френския проект: „ Съжалявам, че сходни послания идват от източната съседка. Тези послания са част от Средновековието... "
На 1 юли т.г. Мицкоски конкретизира отхвърли си освен от контракта за другарство от 2017 година, само че и от френския проект за македонското еврочленство, предявявайки искания за „ македонско малцинство “ в Пиринския край: " Конституционните промени в районен съд Македония, които са част от френското предложение, са допълнение към Договора за добросъседство и другарство с България, т.е. аз упорствам за предоговаряне. Ако договорът с България може да бъде предоговорен и към него да се добави френското предложение, не виждам за какво да не се добави ново френско предложение, което ще задоволи настояванията на македонците в България... “
На 9 юли т.г. държавният пресцентър в Скопие популяризира българските акценти от лекцията на Мицкоски в американския университет „ Джон Хопкинс “ в Балтимор: " На нас ни споделят, че няма да може да стартираме договаряния за участие в Европейския съюз, в случай че не включим в конституцията няколкостотин българи. Коя е институцията в Европа, която отсъжда дали нечии права са нарушени? Аз приказвам за Съда за човешките права в Страсбург, където има 14 присъди, които споделят, че човешките права на македонската общественост в България са нарушени и те са репресирани... “
На 17 юли т.г. министър председателят Мицкоски насочи четвърто предизвикателно обръщение към София: „ Не мога да приема смяна на конституцията поради вписването на няколкостотин македонски жители, които споделят, че са от българската общественост. Защо би трябвало да го приема, единствено тъй като е вписано в преговорната рамка? Освен това решенията на Европейският съд за правата на индивида са 14:0 в наша изгода. А те постановиха: правата на македонската общественост в България са лимитирани или въобще ги няма... “
Тук незабавно би трябвало да поясним -
претенциите за „ македонско малцинство “
базирайки се на решения на Европейския съд за правата на индивида, са безпочвени по две аргументи:
Първо, изказванието на Мицкоски е в прорез с Договора за другарство от 2017 година, в който Скопие се отхвърля от такива искания. Второ, присъдите в Страсбург не задължават България да признава малцинство. В тях се приказва само за нарушено право на сдружаване на български жители в „ ОМО Илинден-Пирин “.
През 2000 година регистрацията на тази организация бе прекъсната, откакто Конституционният съд дефинира активността й за „ противоречаща на Конституцията и ориентирана против териториалната целокупност на страната “.
След четирите вербални офанзиви към България, извършени в Скопие, Брюксел и Съединени американски щати, изводът е един: новото македонско държавно управление погазва контракта за другарство, подписан на 1 август 2017 година от министър председателите на България и Македония - Бойко Борисов и Зоран Заев. И освен това - Мицкоски предявява искания за „ македонско малцинство “, което ни дава основанието да денонсираме въпросния контракт. След като македонската страна през 2017 година писмено се отхвърля да търси „ македонци “ в България, а през 2024 година възобновява това искане, договорът е погазен, значи може да приемем, че е недействителен.
Нека в този момент забележим резултатите от второто съвещание на Съвместната междуправителствена комисия, извършена на 17 юли 2022 година в София. Две години по-късно и най-големите оптимисти за българо-македонските връзки признават:
Равносметката е една огромна Нула!
Ето какво гласи член 2 в протокола от второто съвещание на междуправителствената комисия: „ Двете страни, в сходство с член 8, ал.2 от Договора за другарство, да трансформират образователните стратегии, учебниците и съответстващите образователни материали, както и надписите на монументи, табели, осведомителни материали в музеи и други обекти... “
За страдание, образователните стратегии в македонските учебни заведения са непроменени, в учебниците българите не престават да се назовават „ татари “, „ окупатори “ и „ фашисти “. Да не приказваме за стотиците паметни плочи от югославско време с антибългарско наличие - те не престават да „ красят “ площади и булеварди в македонските градове и села.
При това в протокола от 2022 година държавното управление на районен съд Македония се е заело до началото на образователната година 2023-2024 година да промени съдържането на учебника по география за 7-и клас поради неоснователни етнически/териториални искания към България.
Тук крахът на контрактуваното е колосален
Скопие не осъществя нито един от поетите задължения за учебниците и образователните стратегии, оправдавайки се с КОВИД-кризата, с изключителните парламентарни избори в България, с интернационалната конюнктура... В протокола от 17 юли 2022 година се показват и ограничения, които ще бъдат подхванати от Скопие преди междуправителствената конференция за участието на районен съд Македония в Европейския съюз. Една от тях през днешния ден звучи като тежко обвиняване към Мицкоски, претендиращ за „ македонско малцинство “ в България. Ето македонският ангажимент: „ Правителството на Република Северна Македония, в сходство с член 11, алинея 5 от Договора за другарство, удостоверява уговорката, че нищо от македонската конституция не може и не би трябвало да се пояснява, че съставлява или в миналото ще съставлява основа за интервенция във вътрешните работи на Република България за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Република Северна Македония... “
Само този абзац от формален документ, подписан от външния министър Буяр Османи, е съображение за денонсиране и на така наречен френски проект, признат от Народното събрание на 24 юни 2022 година, и на контракта за другарство от 1 август 2017 година
Унизително е член на Европейски Съюз да моли кандидат-член да съблюдава договорите, откакто Мицкоски през ден заявява отвод от тях, даже безсрамно желае да ги предоговорим в наша щета.
Кулминацията
на това невиждано безсрамие в интернационалните връзки е препоръчаното на 18 юли т.г. от македонския външен министър Тимчо Муцунски. Той заявява, че районен съд Македония е подготвена да одобри „ конституционни промени с отсрочено използване, с цел да има гаранции, че няма да има нови условия от България “. Според Муцунски българите могат да бъдат вписани в македонската конституция, само че този акт ще има отсрочено приложение. Тоест няма да е в действие, до момента в който не се ратифицират протоколите за участието на Скопие в Европейски Съюз.
Първият македонски посланик изрече и един юридически парадокс - че легитимността на Европейски Съюз ще бъде нарушена, в случай че Скопие одобри конституционни промени, а по-късно България наложи ново несъгласие. Това е парадокс, тъй като всеки член на Европейски Съюз може да наложи несъгласие в хода на преговорния развой по своя преценка. Муцунски подценява и императивно условието към страните кандидатки: те първо би трябвало да решат разногласията със съседите и едвам по-късно да поемат по европейската автомагистрала.
Единствената добра вест от Скопие пристигна от... американската посланичка Анджела Агелер. Същата, която в серия от изказвания подлага на критика България поради „ нападателния език на София против Скопие “. Но следвайки инструкциите на Държавния департамент, тя „ обърна плочата “ и назидателно съобщи пред Мицкоски: „ Няма да има предоговаряне за участието ви в Европейски Съюз нито на контракта от Преспа, нито на контракта с България... “
Не е ли време да приказваме с този език на Скопие?
Вече трети месец Мицкоски обществено ни се подиграва и пледира против България на всички интернационалните конгреси, в които взе участие.
Защо поносим това оскърбление, за какво го молим да влезе в Европейски Съюз, вместо той да ни моли?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ