Голямата лъжа: За войната срещу Украйна е виновен Западът, а не Путин
Тези дни Путин още веднъж, че Русия била " принудена " от Запада да нападне Украйна. И се оплака, че в този момент се пробват да " изкарат отговорна " за отприщването на войната Москва. Виновниците били други.
Нищо ново. Кремълският деспот просто поддържа дезинформационния огън , разпален доста от дълго време от съветската пропагандна машина и разнесен по целия свят от съветските разследващи служби посредством хиляди подправени " медии " и профили в обществените мрежи, платени тролове и агенти- " анализатори " и от още по-високо платени подставени партии и обособени политици-резиденти. Огън, подхванат след това непринудено и от самостоятелни коментатори от вида " потребни идиоти " (по израза, приписван на Ленин).
С две думи тезата е, че война нямаше да има, в случай че не бяха " грешките " на Запада : да разшири НАТО на Изток (включително с България); да приказва за приемането на Украйна (а и на Грузия) в НАТО; да извърши " кървясъл " прелом в Украйна и да смъкна демократично определения ѝ президент (Янукович); да разполага боен боеприпас и да организира учения по границата с Русия; да въоръжава, образова и интегрира във военно отношение Украйна; да излезе от контракта за ракетите със междинен обсег; да конфигурира системи за противо-ракетна защита в Румъния и Полша и да излезе от съответния контракт...
Още по тематиката
27 май 2025 13:21
Извършвайки всичко това, и като цяло с " недобросъвестното си отношение " (по думите на Путин), Западът бил основал в съветската душа чувство за екзистенциална опасност и боязън за оцеляването ѝ и провокирал нейната мощна реакция, с цел да се отбрани от натрупващите се от запад военни закани и да ги отстрани най-малко в непосредствена непосредственост – в Украйна. Така Западът бил предизвикал войната и, затова, носи главната отговорност за нейното експлоадиране. Както и за цялата покруса, големите разрушенията, бежанската рецесия, гибелта, икономическите вреди...
Истинските претекстове и цели на Русия
Тази позиция е от дълго време необятно публикувана по света и у нас, " подкрепена " с едностранчиво, превратно и подвеждащо показани " обстоятелства " и с откровени измислици. Но преди да стигнем до тях е добре да посочим, че самата основа, върху която се построява тази лъжлива структура, е подправена . Добре е също по този начин още тук да си спомним, че войната, в действителност, бе стартирана от Русия не през февруари 2022 година, а още през 2014-та – с тайното завладяване на Крим и на половината от Донбас.
Не, причина за съветското решение да нападне Украйна не са " предизвиканите " от Запада боязън за оцеляването на Русия, " екзистенциална опасност от Украйна " и терзание от натрупващите се от запад военни закани. Не е и " съветската параноя " на тематика сигурност, на която мнозина се базират. Параноята (доколкото изобщо я има) в тази ситуация е единствено оправдание. Истинските претекстове и цели на Русия в тази война са други.
Първо - да няма самостоятелна (политически и икономически) от Москва украинска страна (марионетно държавно управление в Киев, каквото имаше до началото на 2014-та, би било идеално). При това страна с друго устройство. С надалеч по-свободни и свободомислещи жители. В ослепителен контрастност с все по-авторитарното, консервативно, полицейско устройство на Русия, със смазването на правата на жителите и върховенството на правото там. За режима на Путин този контрастност е рисков, което е вътрешнополитическият претекст за войната. Другият главен претекст са териториалните придобивки. Една пета от територията на Украйна е към този момент завзета, а напъните за разширение на тези придобивки не престават. Те, прочее, за малко щяха да вземат и Киев, в случай че не беше некадърността на военните им. Щяха да стигнат и до Одеса (за което към момента и самият Путин), с цел да се съединят с съветските войски, отделили една трета от Молдова (Приднестровието). Територията значи и естествени запаси и промишленост. Че и най-голямата АЕЦ в Европа (Запорожката), която в този момент, видите ли, към този момент била съветска.
Очертанията на тези завоевания бяха ясни от дълго време – още от 2014-та, да вземем за пример, всички бяха наясно, че рано или късно руснаците ще опитат да основат " сухоземен " мост до Крим , да трансфорат Аралско море в съветско море и да прогонят Украйна от Черно море. И го направиха (последното – почти).
Когато става дума за претекстовете и задачите, би трябвало да се добави и историческото великоруско имперско пренебрежение, преминаващо в ненавист, към украинците (малорусите). За Русия и най-много за Путин Украйна е " ирелевантна ", страна, която " в никакъв случай не е имала държавност ", " изкуствена страна " - създание (според случая) ту на Ленин, ту на Сталин. Нейната самостоятелност е " отклоняване от историческия път ".
Обединяващото в тези три групи претекстове за войната, избрана от Путин като " божия воля ", е неговата явна на тематика история. Той вижда задачата си в това да възвърне империята и да се подреди до великите съветски владетели. Не инцидентно в ролята на Петър Велики: " Явно и на нас ни се падна да върнем това, което е на Русия ".
Още по тематиката
18 май 2025 07:53
Както в последно време назначеният от Путин за основен договарящ с Украйна, " рано или късно руснаците постоянно идват да си вземат своето " .
Главното доказателство
Главното доказателство, че точно това са аргументите за войната, а не съветските терзания за сигурността, оцеляването, страха и отбраната от западната военна опасност, е, че, в действителност, такава опасност не съществува – и преди 2014-та, и след, та до през днешния ден.
Украйна нито е била, нито е екзистенциална опасност за Русия. До 22-ра година никакъв " западен боеприпас " не е ситуиран на границата с Русия, а по-късно западните доставки на оръжие се оказаха незадоволителни даже единствено за отбраната на Украйна, да не приказваме за освен това.
Военните сили на Русия и Украйна преди нахлуването
Към 2 февруари 2022 украинските въоръжени сили отстъпват в пъти по бройка и огнева мощност на съветските. Общата бройка на въоръжените сили на Русия е към 900 000, а на Украйна към 250 хиляди. По танкове Русия превъзхожда Украйна в съответствие от над три към едно. Противовъздушната защита на Украйна е слаба, което я прави много уязвима за съветски удари по сериозна инфраструктура (така е и до през днешния ден макар помощта). Въпреки че за времето сред 2010 и 2020 година Украйна е нараснала тройно бюджета си за защита, към 2020 година той възлиза на едвам 4,3 милиарда $, което е единствено една десета от този на Русия.
" Въоръжаването " на Украйна
От 2014 година до февруари 2022-ра Съединени американски щати с дали на Украйна военна помощ за 2.5 милиарда $, която обаче включва: противотанкови ракети " Джавлин ", патрулни катери за брегова защита, джипове " Хъмви ", снайперистки пушки, разследващи безпилотни самолети, радарни системи, принадлежности за нощно виждане и радиооборудване. Турция продаде на Киев няколко партиди дронове " Байрактар ТБ 2 ". Англия е доставила 2000 противотанкови ракети с дребен обхват, бойни машини на пехотата " Саксън ". Германия изключваше опцията да изпрати оръжие на Украйна, само че съфинансира военнополева болница за 6 милиона $ и даде образование.
С други думи до 2022 година доставеният от Запада " боеприпас " се състои напълно от отбранителни въоръжения и средства, които по никакъв метод не допускат каквато и да било заплаха за Русия .
Чак след февруари 2022-ра, и то с огромно забавяне, единственото, което направи Западът, е да помогне отгоре-отгоре за отбраната на Украйна. Но и тази помощ беше и продължава да е извънредно незадоволителна, даже за задачите на отбраната на Украйна . Иначе тя нямаше да загуби толкоз територия (а не е изключено да загуби още), на практика всичките си ТЕЦ-ове, най-голямата си Водноелектрическа централа и най-голямата си АЕЦ и да претърпи опустошения за стотици милиарди.
Например, украинците повече от две години се молеха за далекобойни ракети, с цел да могат да отвръщат на удара най-малко наоколо до границите си. Не им дадоха. После им дадоха лимитирани количества от най- " късобойните " модификации и освен това отново трябваше да желаят позволение за всеки удар по съветска територия. Става дума за американските ATACMS (до 300 км), английските Storm Shadow и техния френски аналог SCALP (250–290 км). Германия повече от две години отхвърля да даде от своите по-далекобойни Taurus (до 500 км). Затова и Украйна се пробва да отвръща на ударите единствено с дронове.
На този декор звучат фантастичното и смешно постоянно повтаряните от съветската агитация и нейните прислужници изказвания за разполагането в Украйна на " нови ракети със междинен радиус " и някакви установки с " офанзивни функционалности ". Впрочем, по въпроса за въоръжаването на Украйна - ето един факт от последните седмици. Сега (след близо 3 и половина години разрушителна война) Украйна има единствено 7 изцяло боеспособни системи за Противовъздушна отбрана Patriot. А за ефикасната си отбрана се нуждае от 25 .
Руските ракети
А насреща – непрекъсната канонада от балистични, крилати, хиперзвукови и какви ли още не ракети, изстрелвани от земята, въздуха и морето. Повечето от тези ракети могат да носят и нуклеарни бойни глави. И доста от тях са с радиус на деяние, изцяло сравним с нуклеарните ракети със междинен радиус на деяние (обект на отпадналия контракт, за който ще стане дума след малко). Тези ракети попиляха цяла страна от единия до другия край, без съвсем никаква опозиция.
Самите руснаци се хвалят с тях, като се изключи че ги употребяват. От най-старата " Калибър " с 2600 километра радиус на дейности. До най-новите балистични ракетни системи със междинен обхват " Орешник " (хиперзвукова, балистична с 5 500 километра радиус на действие). Хиперзвуковата " Кинжал " със скорост 10 пъти по-голяма от скоростта на звука, която съгласно думите на самия Путин е в положение да " преодолява всички съществуващи и бъдещи системи за противовъздушна и противоракетна защита ", както и да доставя нуклеарни и стандартни бойни глави на разстояние над 2000 километра. С оптималната скорост 9 Маха и обхват 1000 километра е " Циркон " - част от " непобедимите " оръжия, показани с доста звук през 2018 година от Путин. " Абсолютното оръжие " на съветския президент - хиперзвуковият планер " Авангард ". Способен да носи нуклеарен заряд, той лети със скорост до 33 000 км/ч, променяйки непредсказуемо посоката и височината на полета, което прави прехващането му съвсем невероятно.
Вече се знаят местата на разполагане на новите съветски крилати ракети с атомно задвижване и нуклеарни бойни глави 9М37 " Буревестник " (с наземно базиране), които по-рано бяха наречени " неуязвими " от Путин. Оръжието, получило идентификация от НАТО SSC-X-9 Skyfall, има съвсем безграничен обхват.
Още по тематиката
28 ноември 2024 14:21
Русия, съгласно специалисти (и западни, и руски), " води с една дължина " в тази сфера.
При това, дано отново да напомним, началото на войната не беше в 2022-ра, а още през 2014-та година. Тогава Украйна представляваше още по-малка заплаха за сигурността на Русия, така че отцепването на Крим и Донбас през 2014-та изобщо не е било провокирано от някакви опасения за сигурността.
За Договора за ракетите със междинен обсег
Става дума за контракта за наземно основани ракети с обхват сред 500 и 5500 километра, от който и Русия и Съединени американски щати се отдръпнаха по едно и също време в един и същи ден през 2019 година. Инициативата за това в действителност бе на Съединени американски щати. Причината е, че Вашингтон години наред непрекъснато се оплакваше от нарушавания на съветската страна.
Американските опасения започнаха още при Обама, който твърдеше, че Москва в продължение на шест години е отхвърляла опитите на Съединени американски щати да я накарат да съблюдава контракта. През февруари 2019-та Тръмп даде шестмесечен период на Русия да стартира да го съблюдава. Когато този период изтече, договорът се разпадна. Западът твърдеше, базирайки се на американски и английски разследващи данни, че Русия не се е върнала към цялостното и подлежащо на инспекция съблюдаване на контракта, като е разположила доста батареи с крилати ракети на цялата си територия, в това число в Западна Русия, които могат да ударят европейски цели. Москва отхвърляше, потвърждавайки, че обсегът на противоречивата ракета " Новатор " 9M729 (SSC-8 по класификацията на НАТО) я слага отвън наредбите на контракта. НАТО пък твърди, че сходни ракети са сложни за засичане и оставят по-малко време за предизвестие от ракетите с огромен обхват, като покачват вероятността при спор да бъдат употребявани нуклеарни оръжия. Според НАТО съветското предложение към Съединени американски щати и НАТО да разгласят мораториум на разполагането на ракети със междинен обхват в Европа не заслужава никакво доверие, тъй като Москва към този момент е разположила такива ракети.
НАТО тогава съобщи, че няма да има нови американски ракети в Европа и че е подготвена да възпре разполагането на нови съветски ракети с " обмислен " отговор, който ще включва единствено стандартни оръжия.
За новото потомство съветски ракети, които сполучливо могат да извършват същата роля (а в Украйна към този момент го правят), стана дума. НАТО не е разположил никакви нови ракети с подобен обхват след излизането от контракта за междинните ракети. Русия обаче разполага с нови ракети, в чийто обхват са всички страни в НАТО в Източна, Централна и част от Западна Европа.
Разположените в Румъния и Полша средства на НАТО за ПРО
Първото нарушаване на контракта за противоракетната защита от 1972 година, което може да се счита за правдиво с огромна доза сигурност, е през 1983 година, когато американското разузнаване разкри построяването на радар в Енисейск-15, в региона на Красноярск. Съветските дипломати твърдяха, че този радар е предопределен за наблюдаване на галактически кораби (според записките на съветски военачалник това е легенда, измислена от Генералния щаб с догатката, че американците няма да могат да схванат същинското предопределение на радара).
С напредването на времето и появяването на нови нуклеарни сили и страни, притежаващи балистични ракети, към края на 90-те Съединени американски щати считат за належащо да основат система за противоракетна защита с стеснен потенциал, с цел да избегнат нуклеарното изнудване от трети страни, които имат нуклеарни оръжия или биха могли да ги основат в бъдеще. През август 2001 година тогавашният министър на защитата на Съединени американски щати Доналд Ръмсфелд афишира в Москва желанието на Вашингтон да излезе от Договора, което стана факт през декември същата година. Американската страна подчертала, че този контракт е отживялост от времето на студената война и предложила дружно с Русия да се откажат от него.
Русия се опълчва на излизането от контракта. Първоначалният и мотив е, че система за ПРО ще направи уязвими нейните междуконтинентални балистични ракети. По този метод, при положение на борба, страната с противоракетна защита има тласък да нанесе удар първа и да извади от строя оптимален брой ракети на съперника.
След като първата натовска база за ПРО бе открита през 2016 година в Девеселу, Румъния (противоракетният щит " Еджис Ъшор " (Aegis Ashore) или МК 41) аргументацията се промени. Самият Путин разгласи, че нови неуловими и невидими свръхбързи и мощни съветски оръжия вършат ПРО на НАТО безполезна. Тогава стартира да се приказва, че инсталацията може да бъде приспособена за изстрелване на крилати ракети " Томахоук ".
Позицията на НАТО е, че ПРО в Румъния и Полша имат защитителен темперамент. Разположените там ракети за заличаване на противников цели не съдържат взривни субстанции, а единствено смъкват задачите във въздушното пространство. Те не могат да се употребяват за нахлуване, даже и да има такова предпочитание. Системата въобще не заплашва съветския нуклеарен боеприпас, тъй като географията и физиката не разрешават да се смъкват съветски междуконтинентални балистични ракети. Русия неведнъж е канена да инспектира и да се увери сама в отбранителния темперамент на противоракетния щит в Девеселу. Освен това Съединени американски щати са подготвени да дават на Кремъл метод да ревизира, че в базите на НАТО в Полша и Румъния няма ситуирани крилати ракети " Томахоук ", в случай че Москва е подготвена да показа аналогична информация за ракети в някои съветски бази.
" Заплахата " от Източна Европа
Дотук стана дума за това какъв брой несъстоятелни са изказванията за създаващо " екзистенциална опасност " за Русия въоръжаване на Украйна от Запада. Но това се отнася и за цяла Източна Европа. Едва в последно време стартира по-чувствително " подсилване на източния фланг на НАТО ". По времето на Байдън бяха ситуирани общо към 20 хиляди военни в от Естония на север до Румъния и България на юг. Това са по-скоро алегорични сили с напълно отбранителна и превантивна цел - и като жива мощ, и като бойна техника.
Едва след 2014 година, когато Русия анексира Крим и в действителност стартира войната против Украйна, НАТО предприе някакви ограничения за усмиряване на източните съдружници и укрепване на своята защита на източния фланг. Едва на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 година бе взето решение за разполагане на четири многонационални батальонни бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша. Едва след юни 2017-та стартира фактическото разполагане на войски в така наречен Enhanced Forward Presence (eFP).
Ето какво включват тези задачи по страни:
Литва – към 1200 военнослужещи под командването на Германия. Латвия – към 1500 души под командването на Канада. Естония – сред 900 и 1200 души под командването на Обединеното кралство. Полша – 1000-1200 души в границите на eFP под командването на Съединени американски щати.
В интервала 2018–2021-ва бе осъществявана ротация и рационализация на контингентите, числеността остана същата.
Едва след 2022-ра и съветската инвазия в Украйна по гледище на самите страни НАТО реши да усили разположените бойни групи до размерите на бригада с 3000-5000 военни.
В Румъния, която не е част от eFP, а от Tailored Forward Presence (tFP) се разполага нова бойна груп с 2000 души с водеща страна Франция. В Румъния край Констанца се строи огромната военна база „ Михаил Когълничану “, която ще приема до 10 000 военни.
Отделно по гледище на Варшава Съединени американски щати разположиха в Полша спомагателни сили (около 10 000 към 2023 г.). Сега Съединени американски щати обмислят да най-малко половината от своите сили в региона.
След 2022-ра се взема решение за в допълнение разрастване на сили в България, Словакия и Унгария.
Ето по-специално данните за България. 2014 – 2021 страната само взе участие в учения на НАТО. Разработва се координационен център на НАТО в София. През 2022 след съветската инвазия НАТО взема решение да разположи многонационална бойна група в България като част от новата тактика за " разширено наличие " (Enhanced Vigilance Activities) с водеща нация Италия. През 2023 – 2024 бойната група действа на ротационен принцип под италианско командване с към 1300 военнослужещи. Съгласно решението на НАТО, годно и за другите страни, тя при потребност ще бъде надградена до бригада с към 5000 души.
Практическото " подсилване на източния фланг на НАТО " в България наподобява по-скоро на подбив. За това може да се прочете и.
Всички тези контингенти като брой хора и въоръжение, даже при нарастването след 22-ра година, да не приказваме за преди този момент, са с напълно защитителен темперамент, не са годни за предприемане на каквито и да било настъпателни дейности и имат най-много успокоителен психически резултат за страните, които се усещат застрашени от Русия.
Разширяването на НАТО и хипотетичното участие на Украйна
Русия постоянно е била експанзионистична, нападателна мощ, стремяща се към – през вековете и в по-ново време. От средновековието и разширяващата се Московия до днешната окупация на 20 на 100 от територията на Украйна. Дори когато става дума за съветската покруса през Втората международна война, не трябва да забравяме пакта Рибентроп-Молотов, подялбата на Полша, балтийските страни, Зимната война против Финландия (чието с днешните събития в Украйна е извънредно показателно). Както и 45 години владичество в Централна и Източна Европа (Унгария 56-та, Прага 68-ма). Нахлуването в Грузия и фактическото присвояване на Южна Осетия и Абхазия.
Още по тематиката
29 май 2025 09:35
Тъй че Русия може и да се е страхувала от разширението на НАТО, само че неведнъж повече учредения имаха и имат да се опасяват от нея околните ѝ и не толкоз близки съседи . За последно виж Швеция и Финландия. Нормално е всички те да търсят отбрана, а аргументът срещу разширението на НАТО не регистрира правата и страховете на тези нации. На България в това число.
За това по какъв начин Горбачов и Елцин били излъгани с разширението на НАТО, за което няма никакъв документ и по което доста се спори – дали го е имало и какво тъкмо е било устно дадено или не. Всъщност, излъганата е Украйна и то въз основа на подписан публично документ – Будапещенския меморандум, в който " великите " сили дават гаранции за сигурността ѝ.
Според мен Западът доста сгреши, като не предложения и не одобри Украйна в НАТО в точния момент. Тогава нямаше да има никаква война . Решението на НАТО за Украйна и Грузия от 2008 година не беше покана, а най-общо, пожелателно и с изцяло неразбираема вероятност полуобещание, взето, по този начин да се каже, по инерция под натиска на двете страни, също както преди този момент стана с другите страни от Централна и Източна Европа. През идващите години, та до през днешния ден никой не е приказвал съществено за украинското участие. С изключение, естествено, на Полша и балтийските страни, които са заинтригувани от това участие. Не като опасност за Русия, а като отбрана от съветската опасност, която те виждат и усещат въз основа на дълголетния си опит. Именно поради съветската опасност в този момент Финландия и Швеция нарушиха обичайния си неутралитет и пожелаха да влязат в НАТО. А всички, граничещи с Русия, страни излязоха от Договора за противопехотните мини, с цел да могат, в случай че се наложи, бързо да минират границите си. Като мярка против съветско навлизане сходно на това в Украйна.
Нещо повече: в НАТО има мощни и ясни гласове против приемането на Украйна, както и куп други страни, които тактично си мълчат, само че мислят същото . Сега, при Тръмп въпросът отпада, само че и Байдън избягваше да се изрича по него. Всичко това постоянно е било и е доста добре известно на съветското разузнаване и на съветското управление, така че съветските недоволства по тази тематика са по-скоро дежурна поза и оправдание за незаконното окупиране на огромна част от една самостоятелна страна и разрушаването на инфраструктурата, енергетиката и стопанската система на останалата ѝ част.
" Превратът " в Киев
Сега за ширещите се изказвания, че Съединени американски щати и Западът са свалили демократично определеното украинско държавно управление през 2014 година посредством " кървясъл прелом ".
Всъщност, Янукович беше свален от стотиците хиляди украинци, които месеци наред стояха на Майдана и от над 100-те жертви на снайперистки обстрел (в който има доказателства за присъединяване на хора от съветските специфични служби) през януари и февруари 2014. Свалиха го, откакто бе концентрирал голяма власт и благосъстояние в ръцете си, откакто бе вкарал политически съперници в пандиза, трансформирал конституцията в властнически жанр, дружно с обкръжението си изнесъл към 70 милиарда $ в непознати сметки до края на 2013-та и (което преля чашата) през ноември 2013-та бе отказал да подпише контрактуваното съглашение за асоциирано участие на Украйна в Европейски Съюз. На 21 ноември митингите започнаха студентите, при което доста от тях бяха пребити. На другия ден на площада към този момент излязоха половин милион души и стартира това, което украинците назовават не " прелом ", а Революция на достолепието. Накрая се намеси украинския парламент и Янукович бе заставен да избяга в Русия на 21 февруари през нощта.
Да се твърди, че всичко това е дело на Съединени американски щати и Запада е погрешно и цинично. Затова пък е несъмнено, че в цялата тази поредност от събития (още от избирането на Янукович на президентския пост през 2010 г.) голяма роля играе Русия. В последния стадий под неин напън и прелъстен от обещаните 15 милиарда $ Янукович избра съветския митнически съюз и отхвърли съглашението с Европейски Съюз. Първият транш от тези пари пристигна незабавно след отхвърли и съответства с началото на митингите.
Голямата известна лъжа
Тезата, че за войната против Украйна е отговорен Западът, а Русия е почтена, е огромна неистина, която обаче се радва на огромна известност. Може да се каже, че тя е даже преобладаваща в българското обществено и медийно пространство . Няма ден, в който многочислени коментатори, анализатори и всевъзможни престижи да не облъчват публиката с нея. Нищо чудно, че е преобладаваща и измежду " необятните национални маси ". В политическите среди тя също се употребява с отлична известност – отпред с президента и няколко политически партии. В момента и някогашният пръв " евроатлантик " Пеевски взема завоя и към този момент е пръв тръмпист със съответните нови " нюанси " във връзка с Русия. Впрочем, това напълно не е единствено българско събитие.
Още по тематиката
15 април 2025 12:44
Два са крайните резултати от всичко това. Първо, тезата (в България блестящо показана от Румен Радев), че Украйна не би трябвало да бъде подкрепяна – по-добре да се съобщи или да я оставим да бъде смазана, с цел да настъпи най-сетне мир.
И второ, разменят се местата на жертвата и агресора в тази война . Русия се показва за (провокирана от Запада) жертва, а Украйна – за провокиращ досадник, който с претенциите си основава единствено проблеми. Резултатите от войната пък се обрисува да бъдат заплащане за агресора.
Нищо ново. Кремълският деспот просто поддържа дезинформационния огън , разпален доста от дълго време от съветската пропагандна машина и разнесен по целия свят от съветските разследващи служби посредством хиляди подправени " медии " и профили в обществените мрежи, платени тролове и агенти- " анализатори " и от още по-високо платени подставени партии и обособени политици-резиденти. Огън, подхванат след това непринудено и от самостоятелни коментатори от вида " потребни идиоти " (по израза, приписван на Ленин).
С две думи тезата е, че война нямаше да има, в случай че не бяха " грешките " на Запада : да разшири НАТО на Изток (включително с България); да приказва за приемането на Украйна (а и на Грузия) в НАТО; да извърши " кървясъл " прелом в Украйна и да смъкна демократично определения ѝ президент (Янукович); да разполага боен боеприпас и да организира учения по границата с Русия; да въоръжава, образова и интегрира във военно отношение Украйна; да излезе от контракта за ракетите със междинен обсег; да конфигурира системи за противо-ракетна защита в Румъния и Полша и да излезе от съответния контракт...
Още по тематиката
27 май 2025 13:21
Извършвайки всичко това, и като цяло с " недобросъвестното си отношение " (по думите на Путин), Западът бил основал в съветската душа чувство за екзистенциална опасност и боязън за оцеляването ѝ и провокирал нейната мощна реакция, с цел да се отбрани от натрупващите се от запад военни закани и да ги отстрани най-малко в непосредствена непосредственост – в Украйна. Така Западът бил предизвикал войната и, затова, носи главната отговорност за нейното експлоадиране. Както и за цялата покруса, големите разрушенията, бежанската рецесия, гибелта, икономическите вреди...
Истинските претекстове и цели на Русия
Тази позиция е от дълго време необятно публикувана по света и у нас, " подкрепена " с едностранчиво, превратно и подвеждащо показани " обстоятелства " и с откровени измислици. Но преди да стигнем до тях е добре да посочим, че самата основа, върху която се построява тази лъжлива структура, е подправена . Добре е също по този начин още тук да си спомним, че войната, в действителност, бе стартирана от Русия не през февруари 2022 година, а още през 2014-та – с тайното завладяване на Крим и на половината от Донбас.
Не, причина за съветското решение да нападне Украйна не са " предизвиканите " от Запада боязън за оцеляването на Русия, " екзистенциална опасност от Украйна " и терзание от натрупващите се от запад военни закани. Не е и " съветската параноя " на тематика сигурност, на която мнозина се базират. Параноята (доколкото изобщо я има) в тази ситуация е единствено оправдание. Истинските претекстове и цели на Русия в тази война са други.
Първо - да няма самостоятелна (политически и икономически) от Москва украинска страна (марионетно държавно управление в Киев, каквото имаше до началото на 2014-та, би било идеално). При това страна с друго устройство. С надалеч по-свободни и свободомислещи жители. В ослепителен контрастност с все по-авторитарното, консервативно, полицейско устройство на Русия, със смазването на правата на жителите и върховенството на правото там. За режима на Путин този контрастност е рисков, което е вътрешнополитическият претекст за войната. Другият главен претекст са териториалните придобивки. Една пета от територията на Украйна е към този момент завзета, а напъните за разширение на тези придобивки не престават. Те, прочее, за малко щяха да вземат и Киев, в случай че не беше некадърността на военните им. Щяха да стигнат и до Одеса (за което към момента и самият Путин), с цел да се съединят с съветските войски, отделили една трета от Молдова (Приднестровието). Територията значи и естествени запаси и промишленост. Че и най-голямата АЕЦ в Европа (Запорожката), която в този момент, видите ли, към този момент била съветска.
Очертанията на тези завоевания бяха ясни от дълго време – още от 2014-та, да вземем за пример, всички бяха наясно, че рано или късно руснаците ще опитат да основат " сухоземен " мост до Крим , да трансфорат Аралско море в съветско море и да прогонят Украйна от Черно море. И го направиха (последното – почти).
Когато става дума за претекстовете и задачите, би трябвало да се добави и историческото великоруско имперско пренебрежение, преминаващо в ненавист, към украинците (малорусите). За Русия и най-много за Путин Украйна е " ирелевантна ", страна, която " в никакъв случай не е имала държавност ", " изкуствена страна " - създание (според случая) ту на Ленин, ту на Сталин. Нейната самостоятелност е " отклоняване от историческия път ".
Обединяващото в тези три групи претекстове за войната, избрана от Путин като " божия воля ", е неговата явна на тематика история. Той вижда задачата си в това да възвърне империята и да се подреди до великите съветски владетели. Не инцидентно в ролята на Петър Велики: " Явно и на нас ни се падна да върнем това, което е на Русия ".
Още по тематиката
18 май 2025 07:53
Както в последно време назначеният от Путин за основен договарящ с Украйна, " рано или късно руснаците постоянно идват да си вземат своето " .
Главното доказателство
Главното доказателство, че точно това са аргументите за войната, а не съветските терзания за сигурността, оцеляването, страха и отбраната от западната военна опасност, е, че, в действителност, такава опасност не съществува – и преди 2014-та, и след, та до през днешния ден.
Украйна нито е била, нито е екзистенциална опасност за Русия. До 22-ра година никакъв " западен боеприпас " не е ситуиран на границата с Русия, а по-късно западните доставки на оръжие се оказаха незадоволителни даже единствено за отбраната на Украйна, да не приказваме за освен това.
Военните сили на Русия и Украйна преди нахлуването
Към 2 февруари 2022 украинските въоръжени сили отстъпват в пъти по бройка и огнева мощност на съветските. Общата бройка на въоръжените сили на Русия е към 900 000, а на Украйна към 250 хиляди. По танкове Русия превъзхожда Украйна в съответствие от над три към едно. Противовъздушната защита на Украйна е слаба, което я прави много уязвима за съветски удари по сериозна инфраструктура (така е и до през днешния ден макар помощта). Въпреки че за времето сред 2010 и 2020 година Украйна е нараснала тройно бюджета си за защита, към 2020 година той възлиза на едвам 4,3 милиарда $, което е единствено една десета от този на Русия.
" Въоръжаването " на Украйна
От 2014 година до февруари 2022-ра Съединени американски щати с дали на Украйна военна помощ за 2.5 милиарда $, която обаче включва: противотанкови ракети " Джавлин ", патрулни катери за брегова защита, джипове " Хъмви ", снайперистки пушки, разследващи безпилотни самолети, радарни системи, принадлежности за нощно виждане и радиооборудване. Турция продаде на Киев няколко партиди дронове " Байрактар ТБ 2 ". Англия е доставила 2000 противотанкови ракети с дребен обхват, бойни машини на пехотата " Саксън ". Германия изключваше опцията да изпрати оръжие на Украйна, само че съфинансира военнополева болница за 6 милиона $ и даде образование.
С други думи до 2022 година доставеният от Запада " боеприпас " се състои напълно от отбранителни въоръжения и средства, които по никакъв метод не допускат каквато и да било заплаха за Русия .
Чак след февруари 2022-ра, и то с огромно забавяне, единственото, което направи Западът, е да помогне отгоре-отгоре за отбраната на Украйна. Но и тази помощ беше и продължава да е извънредно незадоволителна, даже за задачите на отбраната на Украйна . Иначе тя нямаше да загуби толкоз територия (а не е изключено да загуби още), на практика всичките си ТЕЦ-ове, най-голямата си Водноелектрическа централа и най-голямата си АЕЦ и да претърпи опустошения за стотици милиарди.
Например, украинците повече от две години се молеха за далекобойни ракети, с цел да могат да отвръщат на удара най-малко наоколо до границите си. Не им дадоха. После им дадоха лимитирани количества от най- " късобойните " модификации и освен това отново трябваше да желаят позволение за всеки удар по съветска територия. Става дума за американските ATACMS (до 300 км), английските Storm Shadow и техния френски аналог SCALP (250–290 км). Германия повече от две години отхвърля да даде от своите по-далекобойни Taurus (до 500 км). Затова и Украйна се пробва да отвръща на ударите единствено с дронове.
На този декор звучат фантастичното и смешно постоянно повтаряните от съветската агитация и нейните прислужници изказвания за разполагането в Украйна на " нови ракети със междинен радиус " и някакви установки с " офанзивни функционалности ". Впрочем, по въпроса за въоръжаването на Украйна - ето един факт от последните седмици. Сега (след близо 3 и половина години разрушителна война) Украйна има единствено 7 изцяло боеспособни системи за Противовъздушна отбрана Patriot. А за ефикасната си отбрана се нуждае от 25 .
Руските ракети
А насреща – непрекъсната канонада от балистични, крилати, хиперзвукови и какви ли още не ракети, изстрелвани от земята, въздуха и морето. Повечето от тези ракети могат да носят и нуклеарни бойни глави. И доста от тях са с радиус на деяние, изцяло сравним с нуклеарните ракети със междинен радиус на деяние (обект на отпадналия контракт, за който ще стане дума след малко). Тези ракети попиляха цяла страна от единия до другия край, без съвсем никаква опозиция.
Самите руснаци се хвалят с тях, като се изключи че ги употребяват. От най-старата " Калибър " с 2600 километра радиус на дейности. До най-новите балистични ракетни системи със междинен обхват " Орешник " (хиперзвукова, балистична с 5 500 километра радиус на действие). Хиперзвуковата " Кинжал " със скорост 10 пъти по-голяма от скоростта на звука, която съгласно думите на самия Путин е в положение да " преодолява всички съществуващи и бъдещи системи за противовъздушна и противоракетна защита ", както и да доставя нуклеарни и стандартни бойни глави на разстояние над 2000 километра. С оптималната скорост 9 Маха и обхват 1000 километра е " Циркон " - част от " непобедимите " оръжия, показани с доста звук през 2018 година от Путин. " Абсолютното оръжие " на съветския президент - хиперзвуковият планер " Авангард ". Способен да носи нуклеарен заряд, той лети със скорост до 33 000 км/ч, променяйки непредсказуемо посоката и височината на полета, което прави прехващането му съвсем невероятно.
Вече се знаят местата на разполагане на новите съветски крилати ракети с атомно задвижване и нуклеарни бойни глави 9М37 " Буревестник " (с наземно базиране), които по-рано бяха наречени " неуязвими " от Путин. Оръжието, получило идентификация от НАТО SSC-X-9 Skyfall, има съвсем безграничен обхват.
Още по тематиката
28 ноември 2024 14:21
Русия, съгласно специалисти (и западни, и руски), " води с една дължина " в тази сфера.
При това, дано отново да напомним, началото на войната не беше в 2022-ра, а още през 2014-та година. Тогава Украйна представляваше още по-малка заплаха за сигурността на Русия, така че отцепването на Крим и Донбас през 2014-та изобщо не е било провокирано от някакви опасения за сигурността.
За Договора за ракетите със междинен обсег
Става дума за контракта за наземно основани ракети с обхват сред 500 и 5500 километра, от който и Русия и Съединени американски щати се отдръпнаха по едно и също време в един и същи ден през 2019 година. Инициативата за това в действителност бе на Съединени американски щати. Причината е, че Вашингтон години наред непрекъснато се оплакваше от нарушавания на съветската страна.
Американските опасения започнаха още при Обама, който твърдеше, че Москва в продължение на шест години е отхвърляла опитите на Съединени американски щати да я накарат да съблюдава контракта. През февруари 2019-та Тръмп даде шестмесечен период на Русия да стартира да го съблюдава. Когато този период изтече, договорът се разпадна. Западът твърдеше, базирайки се на американски и английски разследващи данни, че Русия не се е върнала към цялостното и подлежащо на инспекция съблюдаване на контракта, като е разположила доста батареи с крилати ракети на цялата си територия, в това число в Западна Русия, които могат да ударят европейски цели. Москва отхвърляше, потвърждавайки, че обсегът на противоречивата ракета " Новатор " 9M729 (SSC-8 по класификацията на НАТО) я слага отвън наредбите на контракта. НАТО пък твърди, че сходни ракети са сложни за засичане и оставят по-малко време за предизвестие от ракетите с огромен обхват, като покачват вероятността при спор да бъдат употребявани нуклеарни оръжия. Според НАТО съветското предложение към Съединени американски щати и НАТО да разгласят мораториум на разполагането на ракети със междинен обхват в Европа не заслужава никакво доверие, тъй като Москва към този момент е разположила такива ракети.
НАТО тогава съобщи, че няма да има нови американски ракети в Европа и че е подготвена да възпре разполагането на нови съветски ракети с " обмислен " отговор, който ще включва единствено стандартни оръжия.
За новото потомство съветски ракети, които сполучливо могат да извършват същата роля (а в Украйна към този момент го правят), стана дума. НАТО не е разположил никакви нови ракети с подобен обхват след излизането от контракта за междинните ракети. Русия обаче разполага с нови ракети, в чийто обхват са всички страни в НАТО в Източна, Централна и част от Западна Европа.
Разположените в Румъния и Полша средства на НАТО за ПРО
Първото нарушаване на контракта за противоракетната защита от 1972 година, което може да се счита за правдиво с огромна доза сигурност, е през 1983 година, когато американското разузнаване разкри построяването на радар в Енисейск-15, в региона на Красноярск. Съветските дипломати твърдяха, че този радар е предопределен за наблюдаване на галактически кораби (според записките на съветски военачалник това е легенда, измислена от Генералния щаб с догатката, че американците няма да могат да схванат същинското предопределение на радара).
С напредването на времето и появяването на нови нуклеарни сили и страни, притежаващи балистични ракети, към края на 90-те Съединени американски щати считат за належащо да основат система за противоракетна защита с стеснен потенциал, с цел да избегнат нуклеарното изнудване от трети страни, които имат нуклеарни оръжия или биха могли да ги основат в бъдеще. През август 2001 година тогавашният министър на защитата на Съединени американски щати Доналд Ръмсфелд афишира в Москва желанието на Вашингтон да излезе от Договора, което стана факт през декември същата година. Американската страна подчертала, че този контракт е отживялост от времето на студената война и предложила дружно с Русия да се откажат от него.
Русия се опълчва на излизането от контракта. Първоначалният и мотив е, че система за ПРО ще направи уязвими нейните междуконтинентални балистични ракети. По този метод, при положение на борба, страната с противоракетна защита има тласък да нанесе удар първа и да извади от строя оптимален брой ракети на съперника.
След като първата натовска база за ПРО бе открита през 2016 година в Девеселу, Румъния (противоракетният щит " Еджис Ъшор " (Aegis Ashore) или МК 41) аргументацията се промени. Самият Путин разгласи, че нови неуловими и невидими свръхбързи и мощни съветски оръжия вършат ПРО на НАТО безполезна. Тогава стартира да се приказва, че инсталацията може да бъде приспособена за изстрелване на крилати ракети " Томахоук ".
Позицията на НАТО е, че ПРО в Румъния и Полша имат защитителен темперамент. Разположените там ракети за заличаване на противников цели не съдържат взривни субстанции, а единствено смъкват задачите във въздушното пространство. Те не могат да се употребяват за нахлуване, даже и да има такова предпочитание. Системата въобще не заплашва съветския нуклеарен боеприпас, тъй като географията и физиката не разрешават да се смъкват съветски междуконтинентални балистични ракети. Русия неведнъж е канена да инспектира и да се увери сама в отбранителния темперамент на противоракетния щит в Девеселу. Освен това Съединени американски щати са подготвени да дават на Кремъл метод да ревизира, че в базите на НАТО в Полша и Румъния няма ситуирани крилати ракети " Томахоук ", в случай че Москва е подготвена да показа аналогична информация за ракети в някои съветски бази.
" Заплахата " от Източна Европа
Дотук стана дума за това какъв брой несъстоятелни са изказванията за създаващо " екзистенциална опасност " за Русия въоръжаване на Украйна от Запада. Но това се отнася и за цяла Източна Европа. Едва в последно време стартира по-чувствително " подсилване на източния фланг на НАТО ". По времето на Байдън бяха ситуирани общо към 20 хиляди военни в от Естония на север до Румъния и България на юг. Това са по-скоро алегорични сили с напълно отбранителна и превантивна цел - и като жива мощ, и като бойна техника.
Едва след 2014 година, когато Русия анексира Крим и в действителност стартира войната против Украйна, НАТО предприе някакви ограничения за усмиряване на източните съдружници и укрепване на своята защита на източния фланг. Едва на срещата на върха на НАТО във Варшава през 2016 година бе взето решение за разполагане на четири многонационални батальонни бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша. Едва след юни 2017-та стартира фактическото разполагане на войски в така наречен Enhanced Forward Presence (eFP).
Ето какво включват тези задачи по страни:
Литва – към 1200 военнослужещи под командването на Германия. Латвия – към 1500 души под командването на Канада. Естония – сред 900 и 1200 души под командването на Обединеното кралство. Полша – 1000-1200 души в границите на eFP под командването на Съединени американски щати.
В интервала 2018–2021-ва бе осъществявана ротация и рационализация на контингентите, числеността остана същата.
Едва след 2022-ра и съветската инвазия в Украйна по гледище на самите страни НАТО реши да усили разположените бойни групи до размерите на бригада с 3000-5000 военни.
В Румъния, която не е част от eFP, а от Tailored Forward Presence (tFP) се разполага нова бойна груп с 2000 души с водеща страна Франция. В Румъния край Констанца се строи огромната военна база „ Михаил Когълничану “, която ще приема до 10 000 военни.
Отделно по гледище на Варшава Съединени американски щати разположиха в Полша спомагателни сили (около 10 000 към 2023 г.). Сега Съединени американски щати обмислят да най-малко половината от своите сили в региона.
След 2022-ра се взема решение за в допълнение разрастване на сили в България, Словакия и Унгария.
Ето по-специално данните за България. 2014 – 2021 страната само взе участие в учения на НАТО. Разработва се координационен център на НАТО в София. През 2022 след съветската инвазия НАТО взема решение да разположи многонационална бойна група в България като част от новата тактика за " разширено наличие " (Enhanced Vigilance Activities) с водеща нация Италия. През 2023 – 2024 бойната група действа на ротационен принцип под италианско командване с към 1300 военнослужещи. Съгласно решението на НАТО, годно и за другите страни, тя при потребност ще бъде надградена до бригада с към 5000 души.
Практическото " подсилване на източния фланг на НАТО " в България наподобява по-скоро на подбив. За това може да се прочете и.
Всички тези контингенти като брой хора и въоръжение, даже при нарастването след 22-ра година, да не приказваме за преди този момент, са с напълно защитителен темперамент, не са годни за предприемане на каквито и да било настъпателни дейности и имат най-много успокоителен психически резултат за страните, които се усещат застрашени от Русия.
Разширяването на НАТО и хипотетичното участие на Украйна
Русия постоянно е била експанзионистична, нападателна мощ, стремяща се към – през вековете и в по-ново време. От средновековието и разширяващата се Московия до днешната окупация на 20 на 100 от територията на Украйна. Дори когато става дума за съветската покруса през Втората международна война, не трябва да забравяме пакта Рибентроп-Молотов, подялбата на Полша, балтийските страни, Зимната война против Финландия (чието с днешните събития в Украйна е извънредно показателно). Както и 45 години владичество в Централна и Източна Европа (Унгария 56-та, Прага 68-ма). Нахлуването в Грузия и фактическото присвояване на Южна Осетия и Абхазия.
Още по тематиката
29 май 2025 09:35
Тъй че Русия може и да се е страхувала от разширението на НАТО, само че неведнъж повече учредения имаха и имат да се опасяват от нея околните ѝ и не толкоз близки съседи . За последно виж Швеция и Финландия. Нормално е всички те да търсят отбрана, а аргументът срещу разширението на НАТО не регистрира правата и страховете на тези нации. На България в това число.
За това по какъв начин Горбачов и Елцин били излъгани с разширението на НАТО, за което няма никакъв документ и по което доста се спори – дали го е имало и какво тъкмо е било устно дадено или не. Всъщност, излъганата е Украйна и то въз основа на подписан публично документ – Будапещенския меморандум, в който " великите " сили дават гаранции за сигурността ѝ.
Според мен Западът доста сгреши, като не предложения и не одобри Украйна в НАТО в точния момент. Тогава нямаше да има никаква война . Решението на НАТО за Украйна и Грузия от 2008 година не беше покана, а най-общо, пожелателно и с изцяло неразбираема вероятност полуобещание, взето, по този начин да се каже, по инерция под натиска на двете страни, също както преди този момент стана с другите страни от Централна и Източна Европа. През идващите години, та до през днешния ден никой не е приказвал съществено за украинското участие. С изключение, естествено, на Полша и балтийските страни, които са заинтригувани от това участие. Не като опасност за Русия, а като отбрана от съветската опасност, която те виждат и усещат въз основа на дълголетния си опит. Именно поради съветската опасност в този момент Финландия и Швеция нарушиха обичайния си неутралитет и пожелаха да влязат в НАТО. А всички, граничещи с Русия, страни излязоха от Договора за противопехотните мини, с цел да могат, в случай че се наложи, бързо да минират границите си. Като мярка против съветско навлизане сходно на това в Украйна.
Нещо повече: в НАТО има мощни и ясни гласове против приемането на Украйна, както и куп други страни, които тактично си мълчат, само че мислят същото . Сега, при Тръмп въпросът отпада, само че и Байдън избягваше да се изрича по него. Всичко това постоянно е било и е доста добре известно на съветското разузнаване и на съветското управление, така че съветските недоволства по тази тематика са по-скоро дежурна поза и оправдание за незаконното окупиране на огромна част от една самостоятелна страна и разрушаването на инфраструктурата, енергетиката и стопанската система на останалата ѝ част.
" Превратът " в Киев
Сега за ширещите се изказвания, че Съединени американски щати и Западът са свалили демократично определеното украинско държавно управление през 2014 година посредством " кървясъл прелом ".
Всъщност, Янукович беше свален от стотиците хиляди украинци, които месеци наред стояха на Майдана и от над 100-те жертви на снайперистки обстрел (в който има доказателства за присъединяване на хора от съветските специфични служби) през януари и февруари 2014. Свалиха го, откакто бе концентрирал голяма власт и благосъстояние в ръцете си, откакто бе вкарал политически съперници в пандиза, трансформирал конституцията в властнически жанр, дружно с обкръжението си изнесъл към 70 милиарда $ в непознати сметки до края на 2013-та и (което преля чашата) през ноември 2013-та бе отказал да подпише контрактуваното съглашение за асоциирано участие на Украйна в Европейски Съюз. На 21 ноември митингите започнаха студентите, при което доста от тях бяха пребити. На другия ден на площада към този момент излязоха половин милион души и стартира това, което украинците назовават не " прелом ", а Революция на достолепието. Накрая се намеси украинския парламент и Янукович бе заставен да избяга в Русия на 21 февруари през нощта.
Да се твърди, че всичко това е дело на Съединени американски щати и Запада е погрешно и цинично. Затова пък е несъмнено, че в цялата тази поредност от събития (още от избирането на Янукович на президентския пост през 2010 г.) голяма роля играе Русия. В последния стадий под неин напън и прелъстен от обещаните 15 милиарда $ Янукович избра съветския митнически съюз и отхвърли съглашението с Европейски Съюз. Първият транш от тези пари пристигна незабавно след отхвърли и съответства с началото на митингите.
Голямата известна лъжа
Тезата, че за войната против Украйна е отговорен Западът, а Русия е почтена, е огромна неистина, която обаче се радва на огромна известност. Може да се каже, че тя е даже преобладаваща в българското обществено и медийно пространство . Няма ден, в който многочислени коментатори, анализатори и всевъзможни престижи да не облъчват публиката с нея. Нищо чудно, че е преобладаваща и измежду " необятните национални маси ". В политическите среди тя също се употребява с отлична известност – отпред с президента и няколко политически партии. В момента и някогашният пръв " евроатлантик " Пеевски взема завоя и към този момент е пръв тръмпист със съответните нови " нюанси " във връзка с Русия. Впрочем, това напълно не е единствено българско събитие.
Още по тематиката
15 април 2025 12:44
Два са крайните резултати от всичко това. Първо, тезата (в България блестящо показана от Румен Радев), че Украйна не би трябвало да бъде подкрепяна – по-добре да се съобщи или да я оставим да бъде смазана, с цел да настъпи най-сетне мир.
И второ, разменят се местата на жертвата и агресора в тази война . Русия се показва за (провокирана от Запада) жертва, а Украйна – за провокиращ досадник, който с претенциите си основава единствено проблеми. Резултатите от войната пък се обрисува да бъдат заплащане за агресора.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ