Европейската мечта на Зеленски
Тези дни прехвърча по медиите новината, че Тръмп към този момент я е подредил. Ще реализира мира в Украйна, както към този момент се приказва из студията, „ с напън “. На Путин щяло да му се дадат административно обрисуваните и завладени от него области, като че ли той единствено това и чака, някой да му ги даде. Ще се построи демаркационна линия в жанр Корея. На Зеленски ще му се сервира вестта, че най-рано след двадесет години ще влезе в НАТО, само че че ще му се подсигурява сигурността с нужната поддръжка.
В щаба на Тръмп обаче не се чу нищо, дали Украйна при такава разстановка на нещата ще може да бъде призната в Европейски Съюз. Въобще тези въпроси както даде обещание благородно Тръмп очевидно ще остави да си ги вземат решение европейските управници. А тук, както се споделя в такива случаи, дяволът е прикрит в детайлите. Нещата изключително при новоизбраното наличие в европарламента наподобяват надалеч не толкоз елементарни. Интересното е, че най-много в европейската комисия се вършат все по този начин леко на слънчасали по този проблем.
Колкото пъти се съберат на куп евролидерите, безусловно е в наличието на мъченика наш, същ „ Левски “, както го назова и то напълно съществено, а не на подбив нашият пръв евроатлантик. Вече приели го за традиция, те постоянно с клетвен реверанс декларират своята подготвеност да са му правилни и да му оказват помощ в борбата против Русия до надвит край. Тактично обаче не прецизират какво схващат под надвит край, само че това минава някак си сред редовете и сред ушите. Интелигентни хора са, няма да се занимават с дреболии. Една видна журналистка и интернационален коментатор означи за най-ревностната почитателка на Зеленски Урсула фон дер Лайен, че се държи в негово наличие като влюбена тийнейджърка. Прави усещане обаче, че тя наред с повтарящото се, че, да, Украйна ще влезе в Европейския съюз непременно при всички условия, не пропуща да добави, че е належащо страната да се приготви за това, като извърши главните правила планувани по протокола за банкет на нови членове.
Веднъж, когато за следващ път Зеленски я погледна малко обезпокоен и изумен от това, че някой смее да му слага условия, тя обезпокоена добави, че, да вземем за пример, е нужно той да се оправи с олигарсите. И тук, както се споделя, Зеленски стартира да преглъща на изсъхнало, виждайки в думите на Урсула фон дер Лайен една доста подла мисъл, а точно, че не съветската инвазия ще е причина Украйна да не влезе в Европейския съюз, а тъкмо това привидно официално сложено изискване. Сигурно се е надявал, че съвсем е забравено, че преди да влезем в този интервал на боен спор, имаше нещо доста особено за тая страна, което я отличаваше от другите. То някак си не се забелязваше чак толкоз в Европа. Там толкоз и не се бяха замислили за Украйна, дали изобщо да се занимават с нея тогава. А истината беше, че в Украйна нямаше непознат вложител, който да е оживял без значение в каква област на стопанската система е бил решил да влага или да влезе със своя бизнес.
Украйна беше професионално проведена, надълбоко ешелонирана, на цехов симптом подредена корупционна, няма да кажа бандитска, дано да я назовем по-хрисимо, олигархична конструкция. Давам единствено един образец, на който съм бил очевидец. Примолиха ми се по станишево време и аз одобрих да отида в Украйна, където дружно с нашия дипломат в Киев, мой непосредствен другар да се опитаме да придумаме притежателите на въглищния бизнес в Украйна да ни продават въглищата по цените, които нашето държавно управление е предложило. Нито аз нито моя другар имахме визия за тези цени и предполагахме, че ще би трябвало да се борим за по-ниски цени в името на българските ползи. На път към централата на притежателите на въглищния бизнес моят другар ме вкара в обстановката. В Украйна въглищата се направляваха еднолично единствено от двама българи, внуци на тогавашни българи преселници, притежатели на 18 мини и 4 флотационни заводи. Бучка въглища не излизаше, нито се продаваше на някой, без те да са в течение. Нещо повече, те си бяха избрали собствен министър на екологията също българин. Така че цикълът е бил затворен и като властов механизъм и като бизнес организация. Срещнахме се с двамата братя, симпатяги в действителност, споделям го от сърце, юначни на тип и учудващо млади българи. С почитание и с наслада общуваха с нас приемайки ни като свои сънародници. И двамата доста топчести, с поразляти от ядене и пийване тела, ни говореха на своя поовехтял български език, гледаха ни благо и се чудеха, какво още да ни налеят или сложат на масата. Деловите въпроси взеха решение от придвижване без доста да се напрягат. „ За България – всичко! “, рече единият от тях и с това се завърши. По едно време се появи тяхната майка и на към този момент по-сносен български език ни поздрави. Тя е нашата „ началница “, ни споделиха. „ Какво работите в холдинга? “, я попитах. Тя ми сподели: „ Аз съм око… “ Изтъпях малко, тъй като не можах да схвана смисъла. Око си е око и на български и на съветски. Докато се сетя, какво имаше поради. Тя единствено това и правеше - гледаше и се радваше на синовете си, само че и ги наблюдаваше „ да не сторят пакост “, както рече. Вече на потегляне поразчувствани младите мъже по едно време рекоха на моя другар посланика, „ Гледай какви сте убави хора, да ви дадем по един транспортен съд 50000 тона въглища, ей по този начин, закарайте го в България и го продайте като подарък от нас “. Благодарихме и се измъкнахме без въглища, естествено.
Така стояха нещата освен с въглищата. По същия метод беше с желязото, с дървения материал, с житото, с всичко останало. Съответните министри бяха с изключение на служебно и персонално ангажирани с делата на своя си необут на първо място. Това беше Украйна тогава, и в този момент е същата, в случай че махнем военната пушилка от лицето й. Нима не се нагледахме през миналите години на първокласните джипове, карани от макияжни „ страдащи “ украинки. Не знам къде се дянаха в действителност бедстващите първоначално дами и деца. В момента сме очевидци на цялостна имотна инвазия, на същински взрив на украинския бизнес у нас. Нахално ще е, само че все ми се ще да попитам и то на използвания от тях, въпреки и с омерзение, съветски език – „ на какие шиши все это “. Няма и да го превеждам, тъй като знам, че в случай че някой не го е схванал, най-малко го вижда ежедневно. Текат си паричните наши, европейски и в не дребен % минават пренос през Украйна. Наскоро мой прочут, притежател на охранителна компания ми се похвали с новия си трезор. Освен дребните познати чекмеджета в долния край видях редица от шкафове със същото съоръжение. Попитах. „ Ами търсят се… “, рече. Погледнах го, а той единствено кимна и безшумно добави: „ Украинци! “ Толкова!
Ние обаче си пеем все същите еврорефрени! Като виждам какви настроения се вихрят, хайде за Левски може и да не, само че за Христос може скоро да го обявим, за бранител на целия свят и цивилизацията. Съобщенията за следващите корупционни кавги, които постоянно, да не кажа, съвсем всекидневно се появяват даже в украинската преса, ние ги подминаваме. Някак си неловко е да обръщаме внимание на такива неща. Тези хора се бият за оцеляване ни, а че в този момент някой бил откраднал, различен бил продал оръжие на руснаците, трети не знам какво е било направил, си е съща еснафщина. Картинката ще е доста забавна, когато се покаже скоро. Особено когато тези неприятни задокеански сътрудници вземат, че напълно се свидлив. Все в миналото, а както наподобява може и да е скоро, европейските политици ще би трябвало най-сетне се замислят за към този момент над 200-те милиарда, които са наляха в Украйна до този миг, а и за другите още толкоз, които ще би трябвало да се дадат с цел да се възвърне тя в какъвто и да е тип. Един водещ коментатор от немска медия сподели неотдавна, че в никакъв случай мъглата от неистини не е била по гъста в сравнение с при войната в Украйна.
От различен ъгъл видяно може би украинските управници не трябваше да се поддадат на натиска и да стартират през 2014 година война в действителност против своя си народ. Ако си бяха живели както толкоз години заедно, дружно с цялата си корупция, олигарси и впрочем бандитски формирования Украйна можеше и да стане член на Европейски Съюз. Ние по какъв начин успяхме заедно с корупцията си и с далаверите си да се промъкнем в Европейския съюз? Ето това трябваше да запитат нашите господина, а не да му вършат метани надали не като на бог. Само един вманиачен поп му се изпречи и го анатемоса. Спряха го, само че анатемата му няма по какъв начин да му я анулират. Наскоро Арестович, най-близкият му до скоро сподвижник сподели думи които звучат съвсем като анатема. Той назова Зеленски „ уединен деспот пред съда на историята “.
И въпреки всичко, въпросът, който неотдавна все по-силно гложди главите на брюкселските и капитолийските политици, е къде ще отидат обещаните за следващ път наши парички, тъй като тези, които до момента са дадени, някак си изтекоха по този начин, че нищо не се вижда. Въпреки че нито оръжията са калпави, нито незадоволително са оборудвани бойците, нито духът украински съгласно изказванията е слаб. Тогава? Май за Зеленски ще се окаже права поговорката, че на долнокачествен, айде да кажем, танцьор подът му пречи. Щото може да го кажем и по по-друг, български метод.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед49617Проф. Николай Витанов: Едрият бизнес в Съединени американски щати разбра, че им би трябвало известна отмора от имперското пренапряганеАлтернативен Поглед75778Проф. Николай Витанов: В огромните градове на Украйна се чака да следим война вид " Газа " Алтернативен Поглед103080Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед67072Георги Марков: Ще има преден конфликт сред Тръмп и Брюксел за войната в УкрайнаАлтернативен Поглед26323Валентин Вацев: Победата на Тръмп е историческа, даже той не осъзнава изцяло какъв брой значима е тяАлтернативен Поглед103080Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед81741Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед79947Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със Запада
Източник: pogled.info
В щаба на Тръмп обаче не се чу нищо, дали Украйна при такава разстановка на нещата ще може да бъде призната в Европейски Съюз. Въобще тези въпроси както даде обещание благородно Тръмп очевидно ще остави да си ги вземат решение европейските управници. А тук, както се споделя в такива случаи, дяволът е прикрит в детайлите. Нещата изключително при новоизбраното наличие в европарламента наподобяват надалеч не толкоз елементарни. Интересното е, че най-много в европейската комисия се вършат все по този начин леко на слънчасали по този проблем.
Колкото пъти се съберат на куп евролидерите, безусловно е в наличието на мъченика наш, същ „ Левски “, както го назова и то напълно съществено, а не на подбив нашият пръв евроатлантик. Вече приели го за традиция, те постоянно с клетвен реверанс декларират своята подготвеност да са му правилни и да му оказват помощ в борбата против Русия до надвит край. Тактично обаче не прецизират какво схващат под надвит край, само че това минава някак си сред редовете и сред ушите. Интелигентни хора са, няма да се занимават с дреболии. Една видна журналистка и интернационален коментатор означи за най-ревностната почитателка на Зеленски Урсула фон дер Лайен, че се държи в негово наличие като влюбена тийнейджърка. Прави усещане обаче, че тя наред с повтарящото се, че, да, Украйна ще влезе в Европейския съюз непременно при всички условия, не пропуща да добави, че е належащо страната да се приготви за това, като извърши главните правила планувани по протокола за банкет на нови членове.
Веднъж, когато за следващ път Зеленски я погледна малко обезпокоен и изумен от това, че някой смее да му слага условия, тя обезпокоена добави, че, да вземем за пример, е нужно той да се оправи с олигарсите. И тук, както се споделя, Зеленски стартира да преглъща на изсъхнало, виждайки в думите на Урсула фон дер Лайен една доста подла мисъл, а точно, че не съветската инвазия ще е причина Украйна да не влезе в Европейския съюз, а тъкмо това привидно официално сложено изискване. Сигурно се е надявал, че съвсем е забравено, че преди да влезем в този интервал на боен спор, имаше нещо доста особено за тая страна, което я отличаваше от другите. То някак си не се забелязваше чак толкоз в Европа. Там толкоз и не се бяха замислили за Украйна, дали изобщо да се занимават с нея тогава. А истината беше, че в Украйна нямаше непознат вложител, който да е оживял без значение в каква област на стопанската система е бил решил да влага или да влезе със своя бизнес.
Украйна беше професионално проведена, надълбоко ешелонирана, на цехов симптом подредена корупционна, няма да кажа бандитска, дано да я назовем по-хрисимо, олигархична конструкция. Давам единствено един образец, на който съм бил очевидец. Примолиха ми се по станишево време и аз одобрих да отида в Украйна, където дружно с нашия дипломат в Киев, мой непосредствен другар да се опитаме да придумаме притежателите на въглищния бизнес в Украйна да ни продават въглищата по цените, които нашето държавно управление е предложило. Нито аз нито моя другар имахме визия за тези цени и предполагахме, че ще би трябвало да се борим за по-ниски цени в името на българските ползи. На път към централата на притежателите на въглищния бизнес моят другар ме вкара в обстановката. В Украйна въглищата се направляваха еднолично единствено от двама българи, внуци на тогавашни българи преселници, притежатели на 18 мини и 4 флотационни заводи. Бучка въглища не излизаше, нито се продаваше на някой, без те да са в течение. Нещо повече, те си бяха избрали собствен министър на екологията също българин. Така че цикълът е бил затворен и като властов механизъм и като бизнес организация. Срещнахме се с двамата братя, симпатяги в действителност, споделям го от сърце, юначни на тип и учудващо млади българи. С почитание и с наслада общуваха с нас приемайки ни като свои сънародници. И двамата доста топчести, с поразляти от ядене и пийване тела, ни говореха на своя поовехтял български език, гледаха ни благо и се чудеха, какво още да ни налеят или сложат на масата. Деловите въпроси взеха решение от придвижване без доста да се напрягат. „ За България – всичко! “, рече единият от тях и с това се завърши. По едно време се появи тяхната майка и на към този момент по-сносен български език ни поздрави. Тя е нашата „ началница “, ни споделиха. „ Какво работите в холдинга? “, я попитах. Тя ми сподели: „ Аз съм око… “ Изтъпях малко, тъй като не можах да схвана смисъла. Око си е око и на български и на съветски. Докато се сетя, какво имаше поради. Тя единствено това и правеше - гледаше и се радваше на синовете си, само че и ги наблюдаваше „ да не сторят пакост “, както рече. Вече на потегляне поразчувствани младите мъже по едно време рекоха на моя другар посланика, „ Гледай какви сте убави хора, да ви дадем по един транспортен съд 50000 тона въглища, ей по този начин, закарайте го в България и го продайте като подарък от нас “. Благодарихме и се измъкнахме без въглища, естествено.
Така стояха нещата освен с въглищата. По същия метод беше с желязото, с дървения материал, с житото, с всичко останало. Съответните министри бяха с изключение на служебно и персонално ангажирани с делата на своя си необут на първо място. Това беше Украйна тогава, и в този момент е същата, в случай че махнем военната пушилка от лицето й. Нима не се нагледахме през миналите години на първокласните джипове, карани от макияжни „ страдащи “ украинки. Не знам къде се дянаха в действителност бедстващите първоначално дами и деца. В момента сме очевидци на цялостна имотна инвазия, на същински взрив на украинския бизнес у нас. Нахално ще е, само че все ми се ще да попитам и то на използвания от тях, въпреки и с омерзение, съветски език – „ на какие шиши все это “. Няма и да го превеждам, тъй като знам, че в случай че някой не го е схванал, най-малко го вижда ежедневно. Текат си паричните наши, европейски и в не дребен % минават пренос през Украйна. Наскоро мой прочут, притежател на охранителна компания ми се похвали с новия си трезор. Освен дребните познати чекмеджета в долния край видях редица от шкафове със същото съоръжение. Попитах. „ Ами търсят се… “, рече. Погледнах го, а той единствено кимна и безшумно добави: „ Украинци! “ Толкова!
Ние обаче си пеем все същите еврорефрени! Като виждам какви настроения се вихрят, хайде за Левски може и да не, само че за Христос може скоро да го обявим, за бранител на целия свят и цивилизацията. Съобщенията за следващите корупционни кавги, които постоянно, да не кажа, съвсем всекидневно се появяват даже в украинската преса, ние ги подминаваме. Някак си неловко е да обръщаме внимание на такива неща. Тези хора се бият за оцеляване ни, а че в този момент някой бил откраднал, различен бил продал оръжие на руснаците, трети не знам какво е било направил, си е съща еснафщина. Картинката ще е доста забавна, когато се покаже скоро. Особено когато тези неприятни задокеански сътрудници вземат, че напълно се свидлив. Все в миналото, а както наподобява може и да е скоро, европейските политици ще би трябвало най-сетне се замислят за към този момент над 200-те милиарда, които са наляха в Украйна до този миг, а и за другите още толкоз, които ще би трябвало да се дадат с цел да се възвърне тя в какъвто и да е тип. Един водещ коментатор от немска медия сподели неотдавна, че в никакъв случай мъглата от неистини не е била по гъста в сравнение с при войната в Украйна.
От различен ъгъл видяно може би украинските управници не трябваше да се поддадат на натиска и да стартират през 2014 година война в действителност против своя си народ. Ако си бяха живели както толкоз години заедно, дружно с цялата си корупция, олигарси и впрочем бандитски формирования Украйна можеше и да стане член на Европейски Съюз. Ние по какъв начин успяхме заедно с корупцията си и с далаверите си да се промъкнем в Европейския съюз? Ето това трябваше да запитат нашите господина, а не да му вършат метани надали не като на бог. Само един вманиачен поп му се изпречи и го анатемоса. Спряха го, само че анатемата му няма по какъв начин да му я анулират. Наскоро Арестович, най-близкият му до скоро сподвижник сподели думи които звучат съвсем като анатема. Той назова Зеленски „ уединен деспот пред съда на историята “.
И въпреки всичко, въпросът, който неотдавна все по-силно гложди главите на брюкселските и капитолийските политици, е къде ще отидат обещаните за следващ път наши парички, тъй като тези, които до момента са дадени, някак си изтекоха по този начин, че нищо не се вижда. Въпреки че нито оръжията са калпави, нито незадоволително са оборудвани бойците, нито духът украински съгласно изказванията е слаб. Тогава? Май за Зеленски ще се окаже права поговорката, че на долнокачествен, айде да кажем, танцьор подът му пречи. Щото може да го кажем и по по-друг, български метод.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед49617Проф. Николай Витанов: Едрият бизнес в Съединени американски щати разбра, че им би трябвало известна отмора от имперското пренапряганеАлтернативен Поглед75778Проф. Николай Витанов: В огромните градове на Украйна се чака да следим война вид " Газа " Алтернативен Поглед103080Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед67072Георги Марков: Ще има преден конфликт сред Тръмп и Брюксел за войната в УкрайнаАлтернативен Поглед26323Валентин Вацев: Победата на Тръмп е историческа, даже той не осъзнава изцяло какъв брой значима е тяАлтернативен Поглед103080Георги Марков: Западна Европа е пред цивилен войниАлтернативен Поглед81741Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед79947Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със Запада
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ