Провал? Случилото се с Барса е очакван спад и заплаха за всички зложелатели
Тези дни във връзка с и ние, публицистите, и в самия клуб, не сортираме подобаващите думи за обстановката в клуба. На първо място, говоренето за знамение против Байерн в и определянето на възможна победа като героизъм несъмнено не помогнаха на отбора, който се срути под дъжда в Мюнхен. За един европейски гранд, какъвто Барселона е без подозрение и рецесиите не могат да изтрият този факт, е обидно да се приказва, че победа над тежък противник би била знамение. Най-малкото играчи, треньори и ръководители да употребяват тази разрушителна за тях думичка.
На второ място, думите " неуспех ", " разгром ", " провал ", които от нощес съпътстват всяка публикация или изявление за каталунците, също не са подбрани вярно. Защо? Защото обстановката е тежка, непозната, сложна за преглъщане, само че изцяло предстояща и обяснима. Да стартираме с фактора " Меси ". От момента, в който той сподели гениалността си в мъжкия футбол и също по какъв начин добре пасва на този клуб, до края на предишния сезон, това е времето, в което каталунците не са пропущали присъединяване в елиминационната фаза на Шампионска лига. Приблизително. Това бе времето, в което името Барса е еднакво на Меси. Това демонстрира какъв брой неуместно е да си помилси някой, че неговото овакантяване няма да се отрази на отбора. Човекът с върховете, дежурният голмайстор на отбора, че и на лигата. И нещо доста по-важно за сегашната обстановка: индивидът, по отношение на който се градеше играта на всяка една Барселона - била тя на Гуардиола, била тя на Кике Сетиен.
Сега Меси го няма, потегли си изненадващо, а каталунците, даже и да бяха разкрили заместител на незаменимия за тях, то нямаха време да го приготвят. Да се върнем все още, в който Кристиано Роналдо напусна Реал Мадрид. В първия сезон без него " белите " приключиха трети в Ла Лига, изоставайки с 19 точки от върха и с 9 от второто място. В обичания си шампионат Шампионска лига " кралете " отпаднаха в осминафиналите, като в реванша против Аякс изгубиха с 1:4. У дома!
За страдание на този великански клуб, злото в никакъв случай не идва единствено. Този " неуспех ", " провал " и т.н съответства освен с напускането на капитана, водача, голмайстора Меси, само че и с няколко други събития, предвещаващи неизбежни неприятни резултати. На трето място, да стартираме отзад-напред, Барселона се намира в миг, в който сменя поколенията. Цели четирима от състава против Байерн нощес участваха във финала, в който Барселона завоюва последния си трофей в Шампионска лига. Те още са класа, още желаят да печелят огромни мачове, само че някои от тях просто нямат тогавашните качества и неслучайно интензивно им се търсят заместници. Това са Серхио Бускетс, Жорди Алба и Жерар Пике. На второ място, заради една или друга причина, клубът е в обстановка, в която изпрати на " бойното поле " своите млади футболисти - някои от които още нямат и 20 мача на най-високо равнище. В титулярния състав на Шави нощес имаше трима футболисти с обща възраст 60 година Да, Байерн също имаше трима доста млади в състава, само че даже най-младият от тях има към този момент 40 мача в Бундеслигата. Другите - доста повече.
И преди всичко измежду събитията, които предвиждаваха, че днешният ден ще пристигна, е небрежното, меко казано, ръководство на клуба в последните няколко години. Всички знаете за него - вземаха се треньори без какъвто и да е асортимент, правеха се неуместни прехвърляния - или безпричинно скъпи, или не напълно съответни за потребностите на клуба. В този интервал също по този начин от " Камп ноу " си потеглиха митове, които напълно не излязоха през парадния вход. Изненада ли е, че всички по-съвеременни резултати в Шампионска лига, които карат почитателите към момента да се будят плувнали в пот, се случиха по време на ръководството на Хосеп Мария Бартомеу? И злополуката в Рим, и кошмарът в Париж, и ужасът на " Анфийлд ". Тази Барселона има единствено дребна виновност за протичащото се, с цел да ѝ се излива цялата тази мръсотия, по-напоителна от дъжда в Мюнхен, измил очакванията за Шампионска лига.
Но когато си Барселона, когато имаш такава славна и внушителна история, когато си обичан по света от стотици милиони, решението в такива рецесии е едно - вадене на поучения, работа и поправяне на грешките на всяко равнище. Защото даже в обстановка като сегашната има доста мотиви за оптимизъм - най-сетне този клуб още веднъж има треньор, който освен е същински " куле ", само че има и визия за развиване. Най-накрая има ръководство, което нито се опасява, нито се срами да праща голобрадите момчета от личната си школа против футболните " голиати ", а в случай че те се провалят, получават нов късмет, а не натиряне в забравата. И в случай че играчи като Клеман Лангле се смеят, когато Барса отпада от Шампионска лига и отива в Лига Европа, а такива като Гави - плачат, то залогът в интерес на " гавитата " няма по какъв начин да е неправилен.
На второ място, думите " неуспех ", " разгром ", " провал ", които от нощес съпътстват всяка публикация или изявление за каталунците, също не са подбрани вярно. Защо? Защото обстановката е тежка, непозната, сложна за преглъщане, само че изцяло предстояща и обяснима. Да стартираме с фактора " Меси ". От момента, в който той сподели гениалността си в мъжкия футбол и също по какъв начин добре пасва на този клуб, до края на предишния сезон, това е времето, в което каталунците не са пропущали присъединяване в елиминационната фаза на Шампионска лига. Приблизително. Това бе времето, в което името Барса е еднакво на Меси. Това демонстрира какъв брой неуместно е да си помилси някой, че неговото овакантяване няма да се отрази на отбора. Човекът с върховете, дежурният голмайстор на отбора, че и на лигата. И нещо доста по-важно за сегашната обстановка: индивидът, по отношение на който се градеше играта на всяка една Барселона - била тя на Гуардиола, била тя на Кике Сетиен.
Сега Меси го няма, потегли си изненадващо, а каталунците, даже и да бяха разкрили заместител на незаменимия за тях, то нямаха време да го приготвят. Да се върнем все още, в който Кристиано Роналдо напусна Реал Мадрид. В първия сезон без него " белите " приключиха трети в Ла Лига, изоставайки с 19 точки от върха и с 9 от второто място. В обичания си шампионат Шампионска лига " кралете " отпаднаха в осминафиналите, като в реванша против Аякс изгубиха с 1:4. У дома!
За страдание на този великански клуб, злото в никакъв случай не идва единствено. Този " неуспех ", " провал " и т.н съответства освен с напускането на капитана, водача, голмайстора Меси, само че и с няколко други събития, предвещаващи неизбежни неприятни резултати. На трето място, да стартираме отзад-напред, Барселона се намира в миг, в който сменя поколенията. Цели четирима от състава против Байерн нощес участваха във финала, в който Барселона завоюва последния си трофей в Шампионска лига. Те още са класа, още желаят да печелят огромни мачове, само че някои от тях просто нямат тогавашните качества и неслучайно интензивно им се търсят заместници. Това са Серхио Бускетс, Жорди Алба и Жерар Пике. На второ място, заради една или друга причина, клубът е в обстановка, в която изпрати на " бойното поле " своите млади футболисти - някои от които още нямат и 20 мача на най-високо равнище. В титулярния състав на Шави нощес имаше трима футболисти с обща възраст 60 година Да, Байерн също имаше трима доста млади в състава, само че даже най-младият от тях има към този момент 40 мача в Бундеслигата. Другите - доста повече.
И преди всичко измежду събитията, които предвиждаваха, че днешният ден ще пристигна, е небрежното, меко казано, ръководство на клуба в последните няколко години. Всички знаете за него - вземаха се треньори без какъвто и да е асортимент, правеха се неуместни прехвърляния - или безпричинно скъпи, или не напълно съответни за потребностите на клуба. В този интервал също по този начин от " Камп ноу " си потеглиха митове, които напълно не излязоха през парадния вход. Изненада ли е, че всички по-съвеременни резултати в Шампионска лига, които карат почитателите към момента да се будят плувнали в пот, се случиха по време на ръководството на Хосеп Мария Бартомеу? И злополуката в Рим, и кошмарът в Париж, и ужасът на " Анфийлд ". Тази Барселона има единствено дребна виновност за протичащото се, с цел да ѝ се излива цялата тази мръсотия, по-напоителна от дъжда в Мюнхен, измил очакванията за Шампионска лига.
Но когато си Барселона, когато имаш такава славна и внушителна история, когато си обичан по света от стотици милиони, решението в такива рецесии е едно - вадене на поучения, работа и поправяне на грешките на всяко равнище. Защото даже в обстановка като сегашната има доста мотиви за оптимизъм - най-сетне този клуб още веднъж има треньор, който освен е същински " куле ", само че има и визия за развиване. Най-накрая има ръководство, което нито се опасява, нито се срами да праща голобрадите момчета от личната си школа против футболните " голиати ", а в случай че те се провалят, получават нов късмет, а не натиряне в забравата. И в случай че играчи като Клеман Лангле се смеят, когато Барса отпада от Шампионска лига и отива в Лига Европа, а такива като Гави - плачат, то залогът в интерес на " гавитата " няма по какъв начин да е неправилен.
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ