Историкът акад. Георги Марков пред „Труд“: Не разбраха ли – джендърството няма да мине в България
Тези дни нов джендър скандал разбуни обществото поради анкета на Еврокомисията в български учебни заведения. Какво става, за какво се случва и кой е отговорен, накъде вървим. Дни преди Трети март русофобията още веднъж се развихря – за какво обаче за 30 години българинът не можа да стане русофоб. По тези въпроси беседваме с акад. Георги Марков.
– Нормално ли е, акад. Марков, Еврокомисията да пробутва въпрос за третия пол на 9-годишни деца? Министерството на образованието реши да пусне анкета с това запитване в 900 учебни заведения, само че след въпрос на „ Труд “ оттова завиха, че ще желаят от Брюксел да отстрани от анкетата подвеждащия отговор за „ различен “ пол.
– Учуден съм от действието на просветното ни министерство, тъй като сходен, подвеждащ освен това, въпрос не дава отговор на нашите обичаи. Ние към момента имаме някакви фамилни полезности, а Конституционният ни съд отхвърли Истанбулската спогодба. От Брюксел обаче не престават индиректно да пробутват прокарването на тази спогодба, и Министерството ни би трябвало да е доста деликатно. Крайно време е да се разбере, че това джендърство няма по какъв начин да мине в България и то е зловредно. Това е един знак на разложението на нравите в Европейски Съюз. Може да е изтъркано сравнението с Римската империя, само че отново ще го направя – тя е най-висшата цивилизация, само че рухва под ударите на варварите. Ако обаче продължаваме вътрешно да се разлагаме, аз не виждам бъдеще за този Европейски съюз. Никак не е мъчно да схванеш, че както ни е основала природата – това сме. А не някаква заливаща ни отвред агитация. Особено в киното.
– Какво имате поради?
– Гледах тези дни по малкия екран кино лентата „ Момичето от Дания “, където един млад брачен партньор осъзнава, че е жена и стартира да се облича като жена. Когато брачната половинка му схваща това, тя даже го насърчава. А през 1933 година издава някаква книга, която е основоположна за джендър идеологията. Този филм даже е насърчен с много награди, измежду които и Оскар. Разказвам за този филм, тъй като в последно време в американската киногилдия се насърчават единствено такива верни и политически правилни филми. Но да се върнем у нас – извънредно време е българските ръководещи, които се ослушват, да вземат посока. Защото в този момент те са раздвоени – с едното ухо са към Вашингтон, а с другото към Брюксел. И да схванат, че в България има обичаи и те не трябва да се унищожават. Защото в случай че на една нация унищожат фамилията с неговите полезности, то тя няма бъдеще.
– Между другото, един скандал разтресе преди дни Франция – майка и татко в документите на децата в учебно заведение към този момент ще се заменят с „ родител 1 “ и „ родител 2 “. Сред френски интелектуалци, а и в нашите обществени мрежи към този момент се появиха иронични намеци кой би трябвало да бъде № 1. Какво мислите за този проблем?
– Не желая да клеветя против френския президент, само че той е като дете, а не държавен глава. Имам поради, че индивидът, който желае да управлява Европейски Съюз, неговата учителка го води за ръчичка. Скоро ще излезе книгата ми „ Психология на историята “ и там са единствено такива образци. Работата е доста тревожна! Вижте Ангела Меркел, която управлява християндемокрацията в Германия. Тя, като възпитана от свещеник щерка, споделя, че персонално е срещу еднополовите бракове, само че остави съпартийците си сами да гласоподават „ за “ – и те го направиха като ги узакониха в Германия.
– В западния свят казусът с джендър идеологията наподобява от дълго време решен, тук сякаш се получава конфликт на едни нрави против други, нещо като конфликт на Изтока със Запада, колкото и общо да звучи. Може би не сме задоволително готови за тази идеология?
– Западна Европа нормално споделя за нас, че ние сме под въздействие на Ориента, на комунизма или на някаква руска идеология. Но в случай че в този момент военачалник Де Гол се надигне от гроба, той в действителност ще се обърне в него. Или един Чърчил, Хелмут Кол или Желязната лейди?… И това не беше въпреки всичко толкоз от дълго време, аз съм съвременник на тези велики държавници. А през днешния ден какво става? Направо не доумявам по какъв начин в Съединени американски щати фалшифицират книгите на Марк Твен, фалшифицират и „ Чичо Томовата барака “! Заменят „ чернокож “ с „ афроамериканец “… Но по какъв начин по този начин – когато е написана, е било XIX век! Та това е история и не може да наричате афроамериканец човек от XIX век! Ето я по този начин наречената политическа уместност – т.е. новата цензура, която се постанова и във връзка с джендърството. Какво споделят в този момент – дано всеки самичък да дефинира своя пол, трети пол, обществен пол и стартират гръмогласна агитация на това нещо измежду невръстните деца. За мен това е същинско закононарушение. Може ли в детските градини да питат детето: „ Ти какво си, какъв пол се чувстваш? “ Не може да се внушава на дечицата, че те са нещо по-различно от това, което ги е основала природата. Те са част от живата природа, най-малко това е несъмнено.
– Вие съзирате ли някаква цел във всичко това, което се случва? Много хора към този момент настояват, че да си естествен през днешния ден, наподобява все по-трудно.
– Ооо, това наподобява тъкмо по този начин. Макар че незабавно ще ме репликират, че това не е правилно, а всявам суматоха. Съжалявам, само че от протичащото се излиза, че надали не джедърите са естествени! Аз не съм краен и като историк ще кажа, че има и велики хомосексуалисти – като Оскар Уайлд, Чайковски, моят обичан артист сър Елтън, който има брачен партньор, само че не се знае кой е мъжът и кой дамата, а те към този момент имат и деца. Но това въпреки всичко са хора на изкуството. Как обаче да пояснявам фотографията за спомен, която бе оповестена на всички първи страници в медиите преди известно време: на нея са съпругите на държавните ръководители и един юноша по средата, който е маркиран като брачната половинка на министър-председателя на Люксембург! А отдясно е брачната половинка на министър-председателката на Исландия. Извинете, само че това не е съществено! Какъв образец се дава от тези, които управляват страни. Един външен министър на Германия пък си заведе брачна половинка или приятеля в Белия дом! За какво става дума?!
– За какво става дума Ви запитвам и аз?
– Има една „ История на нравите “, която би трябвало да се прочете. Когато стартира развалата на нравите, цивилизацията няма бъдеще. Колкото и да е високотехнологична, няма ли една здрава основа в фамилията и фамилните полезности, тази цивилизация просто няма бъдеще. Особено в този момент при този демографски взрив в бедните страни и демографската рецесия в Европейския съюз. Не, грешката не е в моето ЕГН, с цел да не разбирам новите нрави. Това си е цялостна безнравственост.
– Академик Марков, а за какво този проблем с джендър идеологията се появява незабавно, когато у нас има политически проблеми? Да го кажем с възприятие за комизъм – когато страната ни се тресе от кавги и джендърите изпълзяват. Не е ли необичайно ръководещите като сгафят, и внезапно ей такива проблеми да засенчват всичко?
– Е, това е по този начин, тъй като доста елементарно може да се отклони вниманието от проблемите тъкмо с тази тематика. Но има и друго – твърди се, че на Запад надали не никой не обръщал внимание на сходни тематики. Не, не е по този начин. Имам усещане от Германия. Но там има различен проблем – в случай че възразиш на нещо сходно, незабавно ти споделят: „ Ти да не си неонацист? “ Спомняме си, че Хитлер преследваше хомосексуалистите… Но при нас си е по този начин – ето министърката Захариева е подписала Истанбулската спогодба. Но кой я е упълномощил? Правителството също искаше да прокара конвенцията… Едва-едва се спря. Ако възразиш обаче, ти споделят – прав си, само че не приказваш политически правилно. Така че ръководещите би трябвало да знаят, че с тях нито е почнала, нито пък ще се свърши историята.
– От години непрестанно се вършат съпоставения сред днешното време и книгата на Джордж Оруел – „ 1984 “. И от Европейски Съюз, и от нашите ръководещи се усещат странни прилики с написаното в нея. Така ли е, какво мислите?
– Абсолюти прилики има и това не просто е необичайно, ужасяващо е. Мисля си обаче друго. Едва ли един човек, който в последно време постоянно обикаля по молитвени закуски, е влизал в черква като дете. Спомням си на първия свободен Великден през 1990 година по какъв начин цялото Политбюро на Българска комунистическа партия беше в църквата и се кръстеха. Давам този образец, тъй като желая да кажа на ръководещите, в случай че изобщо ме чуят: не би трябвало да предават българската история и българските обичаи.
– Като историк, харесва ли ви проучването на историята в учебно заведение – много неща към този момент не са такива, каквито са, други имат нова „ визия “?
– И в историята в този момент всичко става с някаква политическа уместност. Цензурата към този момент е реалност в учебниците. Преди имаше идеологическа цензура, само че в този момент тя към този момент се назовава политическа уместност. Ето какво приказват през днешния ден по малките екрани: „ Бомби паднали като градушка “. За англоамериканска бомбардировка на 10 януари 1944 година, когато 2/3 от починалите са дами и деца, пък изобщо не споделят, че е такава. Спомням си, че бяха ми се обадили по една от най-големите малките екрани за коментар на това. Като свърших, те ми споделиха: „ Браво, прав сте учен Марков, само че това не е политически правилно. До нови срещи “, и затвориха телефона. Ако бяха обаче руски бомби, незабавно щяха да са вест № 1.
– Докога тематиката за ролята на Русия в историята ни ще трови естественото другарство сред нас? Имам възприятието, че някои не могат да живеят без сходни разногласия?
– Ооо, несъмнено, всичко в стила до стила на Иво Инджев: Русия не била освободила България, а я била окупирала. Всъщност, самата дума „ окупация “ я има, само че това е така наречен краткотрайно съветско ръководство. Това не е вражеска окупация, тогава се основава страна. Констатацията, че Русия била окупаторка е смешна, ние просто се излагаме с такава теза. За страдание обаче подправени вести идват и от Европа. И интелектуалци се впрягат в русофобската вълна. А истината е, че ползите на българския народ и съветските държавни ползи тогава съответстват. Извинете, само че не може да откриват монумент на Рейгън в Южния парк и да го назовават – това е нашият избавител (бил освободил Европа от комунизма), вместо Царя избавител.
– Не е ли прекомерно обикновено и обидно за обществото това, което прокламират новите интелектуалци?
– Има едно пояснение – кланяме се на Златния телец. Гледам и мои сътрудници – въпросът е „ Колко? “ а не по какъв начин да се свърши работата. Изпълняват се унизителни поръчки от всякакви фондации и даже от Брюксел. Като тази за османското наличие. Но за това съгласно мен са отговорни политиците, които желаят да създадат още веднъж историята слугиня на политиката, включително посредством учебниците. Експертна комисия определяла каква ще е концепцията на създателите на учебниците, кои ще бъдат позитивните, кои негативните герои и събития. Като при Бай Тошо – коя ще бъде огромната и коя дребната истина – нищо ново под слънцето.
– Наближава 3 март, ще се усили русофобската нервност, най-гръмогласните ще чуем за ен-ти път. Какво бихте им споделили?
– Да не протягат ръка на историческата памет. Те са преходни. Знам че иска ми се изсмеят и ще ме обвинят в рубладжийство. Но ние би трябвало да имаме достолепие като народ и да помним историята. Не да идеализираме Русия – това е велика страна, а всяка велика страна си има великодържавни ползи. Ето Съединени американски щати – нали желаят да владеят света – Тръмп, индивидът с баварските корени, приказва, че Америка би трябвало да бъде най-велика и светът да трепери от нея. Добре, само че ще ви кажа друго. Често отивам на похода „ По стъпките на Таньо Войвода “ – паралелно с похода на Ботевата чета – от Тутракан чак до Попово. Там има един монумент на умрял съветски княз, локалните му споделят Коконката, среща се до село Садовец. Там е умрял този 25-годишен аристократ. Въпреки че е на рид, този монумент е съхранен, не е опозорен. И защо е умрял този млад княз? За идея. Идва да освобождават братята православни славяни. Това не може да се не помни.
– Успяха ли през последните 30 години да накарат българина да стане русофоб?
– Не, не можаха. Нашият народ има възприятие за благодарност и по тази причина няма по какъв начин да станем русофоби. Признават го и други нации. Германски интелектуалци ми споделят: „ Да, вие сте свързани с Русия “. Сега непрестанно бълват, че би трябвало да ловим съветски шпиони, да гоним техни дипломати, основава се непрестанно русофобска нервност. Новичок, салата, глупости… Аз съм ръководител на един предприемчив комитет за издигане на монумент на жертвите на англосаксонките бомбардировки. И битката продължава. Въпреки че ми споделят, че било политически неточно. Не може да забравим това, тъй като е бомбено закононарушение. Забравете – ми споделят. Един американски дипломат постави монумент до посолството им, на който написаха: „ на американските летци, героичен починали в небето над София “. Такава безочливост! И Сергей Игнатов като образован министър тогава постави венец?! Извинявайте, откакто те са политически правилни, аз няма да бъда политически правилен, тъй като съм историк. И като подобен съм задължен да защищавам специалността си и националната ни памет.
Нашият посетител
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 година Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия. Професор, доктор на историческите науки, учен от 2008 година От 1993 година до началото на 2012 година е шеф на Института по история при Българска академия на науките. Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.
– Нормално ли е, акад. Марков, Еврокомисията да пробутва въпрос за третия пол на 9-годишни деца? Министерството на образованието реши да пусне анкета с това запитване в 900 учебни заведения, само че след въпрос на „ Труд “ оттова завиха, че ще желаят от Брюксел да отстрани от анкетата подвеждащия отговор за „ различен “ пол.
– Учуден съм от действието на просветното ни министерство, тъй като сходен, подвеждащ освен това, въпрос не дава отговор на нашите обичаи. Ние към момента имаме някакви фамилни полезности, а Конституционният ни съд отхвърли Истанбулската спогодба. От Брюксел обаче не престават индиректно да пробутват прокарването на тази спогодба, и Министерството ни би трябвало да е доста деликатно. Крайно време е да се разбере, че това джендърство няма по какъв начин да мине в България и то е зловредно. Това е един знак на разложението на нравите в Европейски Съюз. Може да е изтъркано сравнението с Римската империя, само че отново ще го направя – тя е най-висшата цивилизация, само че рухва под ударите на варварите. Ако обаче продължаваме вътрешно да се разлагаме, аз не виждам бъдеще за този Европейски съюз. Никак не е мъчно да схванеш, че както ни е основала природата – това сме. А не някаква заливаща ни отвред агитация. Особено в киното.
– Какво имате поради?
– Гледах тези дни по малкия екран кино лентата „ Момичето от Дания “, където един млад брачен партньор осъзнава, че е жена и стартира да се облича като жена. Когато брачната половинка му схваща това, тя даже го насърчава. А през 1933 година издава някаква книга, която е основоположна за джендър идеологията. Този филм даже е насърчен с много награди, измежду които и Оскар. Разказвам за този филм, тъй като в последно време в американската киногилдия се насърчават единствено такива верни и политически правилни филми. Но да се върнем у нас – извънредно време е българските ръководещи, които се ослушват, да вземат посока. Защото в този момент те са раздвоени – с едното ухо са към Вашингтон, а с другото към Брюксел. И да схванат, че в България има обичаи и те не трябва да се унищожават. Защото в случай че на една нация унищожат фамилията с неговите полезности, то тя няма бъдеще.
– Между другото, един скандал разтресе преди дни Франция – майка и татко в документите на децата в учебно заведение към този момент ще се заменят с „ родител 1 “ и „ родител 2 “. Сред френски интелектуалци, а и в нашите обществени мрежи към този момент се появиха иронични намеци кой би трябвало да бъде № 1. Какво мислите за този проблем?
– Не желая да клеветя против френския президент, само че той е като дете, а не държавен глава. Имам поради, че индивидът, който желае да управлява Европейски Съюз, неговата учителка го води за ръчичка. Скоро ще излезе книгата ми „ Психология на историята “ и там са единствено такива образци. Работата е доста тревожна! Вижте Ангела Меркел, която управлява християндемокрацията в Германия. Тя, като възпитана от свещеник щерка, споделя, че персонално е срещу еднополовите бракове, само че остави съпартийците си сами да гласоподават „ за “ – и те го направиха като ги узакониха в Германия.
– В западния свят казусът с джендър идеологията наподобява от дълго време решен, тук сякаш се получава конфликт на едни нрави против други, нещо като конфликт на Изтока със Запада, колкото и общо да звучи. Може би не сме задоволително готови за тази идеология?
– Западна Европа нормално споделя за нас, че ние сме под въздействие на Ориента, на комунизма или на някаква руска идеология. Но в случай че в този момент военачалник Де Гол се надигне от гроба, той в действителност ще се обърне в него. Или един Чърчил, Хелмут Кол или Желязната лейди?… И това не беше въпреки всичко толкоз от дълго време, аз съм съвременник на тези велики държавници. А през днешния ден какво става? Направо не доумявам по какъв начин в Съединени американски щати фалшифицират книгите на Марк Твен, фалшифицират и „ Чичо Томовата барака “! Заменят „ чернокож “ с „ афроамериканец “… Но по какъв начин по този начин – когато е написана, е било XIX век! Та това е история и не може да наричате афроамериканец човек от XIX век! Ето я по този начин наречената политическа уместност – т.е. новата цензура, която се постанова и във връзка с джендърството. Какво споделят в този момент – дано всеки самичък да дефинира своя пол, трети пол, обществен пол и стартират гръмогласна агитация на това нещо измежду невръстните деца. За мен това е същинско закононарушение. Може ли в детските градини да питат детето: „ Ти какво си, какъв пол се чувстваш? “ Не може да се внушава на дечицата, че те са нещо по-различно от това, което ги е основала природата. Те са част от живата природа, най-малко това е несъмнено.
– Вие съзирате ли някаква цел във всичко това, което се случва? Много хора към този момент настояват, че да си естествен през днешния ден, наподобява все по-трудно.
– Ооо, това наподобява тъкмо по този начин. Макар че незабавно ще ме репликират, че това не е правилно, а всявам суматоха. Съжалявам, само че от протичащото се излиза, че надали не джедърите са естествени! Аз не съм краен и като историк ще кажа, че има и велики хомосексуалисти – като Оскар Уайлд, Чайковски, моят обичан артист сър Елтън, който има брачен партньор, само че не се знае кой е мъжът и кой дамата, а те към този момент имат и деца. Но това въпреки всичко са хора на изкуството. Как обаче да пояснявам фотографията за спомен, която бе оповестена на всички първи страници в медиите преди известно време: на нея са съпругите на държавните ръководители и един юноша по средата, който е маркиран като брачната половинка на министър-председателя на Люксембург! А отдясно е брачната половинка на министър-председателката на Исландия. Извинете, само че това не е съществено! Какъв образец се дава от тези, които управляват страни. Един външен министър на Германия пък си заведе брачна половинка или приятеля в Белия дом! За какво става дума?!
– За какво става дума Ви запитвам и аз?
– Има една „ История на нравите “, която би трябвало да се прочете. Когато стартира развалата на нравите, цивилизацията няма бъдеще. Колкото и да е високотехнологична, няма ли една здрава основа в фамилията и фамилните полезности, тази цивилизация просто няма бъдеще. Особено в този момент при този демографски взрив в бедните страни и демографската рецесия в Европейския съюз. Не, грешката не е в моето ЕГН, с цел да не разбирам новите нрави. Това си е цялостна безнравственост.
– Академик Марков, а за какво този проблем с джендър идеологията се появява незабавно, когато у нас има политически проблеми? Да го кажем с възприятие за комизъм – когато страната ни се тресе от кавги и джендърите изпълзяват. Не е ли необичайно ръководещите като сгафят, и внезапно ей такива проблеми да засенчват всичко?
– Е, това е по този начин, тъй като доста елементарно може да се отклони вниманието от проблемите тъкмо с тази тематика. Но има и друго – твърди се, че на Запад надали не никой не обръщал внимание на сходни тематики. Не, не е по този начин. Имам усещане от Германия. Но там има различен проблем – в случай че възразиш на нещо сходно, незабавно ти споделят: „ Ти да не си неонацист? “ Спомняме си, че Хитлер преследваше хомосексуалистите… Но при нас си е по този начин – ето министърката Захариева е подписала Истанбулската спогодба. Но кой я е упълномощил? Правителството също искаше да прокара конвенцията… Едва-едва се спря. Ако възразиш обаче, ти споделят – прав си, само че не приказваш политически правилно. Така че ръководещите би трябвало да знаят, че с тях нито е почнала, нито пък ще се свърши историята.
– От години непрестанно се вършат съпоставения сред днешното време и книгата на Джордж Оруел – „ 1984 “. И от Европейски Съюз, и от нашите ръководещи се усещат странни прилики с написаното в нея. Така ли е, какво мислите?
– Абсолюти прилики има и това не просто е необичайно, ужасяващо е. Мисля си обаче друго. Едва ли един човек, който в последно време постоянно обикаля по молитвени закуски, е влизал в черква като дете. Спомням си на първия свободен Великден през 1990 година по какъв начин цялото Политбюро на Българска комунистическа партия беше в църквата и се кръстеха. Давам този образец, тъй като желая да кажа на ръководещите, в случай че изобщо ме чуят: не би трябвало да предават българската история и българските обичаи.
– Като историк, харесва ли ви проучването на историята в учебно заведение – много неща към този момент не са такива, каквито са, други имат нова „ визия “?
– И в историята в този момент всичко става с някаква политическа уместност. Цензурата към този момент е реалност в учебниците. Преди имаше идеологическа цензура, само че в този момент тя към този момент се назовава политическа уместност. Ето какво приказват през днешния ден по малките екрани: „ Бомби паднали като градушка “. За англоамериканска бомбардировка на 10 януари 1944 година, когато 2/3 от починалите са дами и деца, пък изобщо не споделят, че е такава. Спомням си, че бяха ми се обадили по една от най-големите малките екрани за коментар на това. Като свърших, те ми споделиха: „ Браво, прав сте учен Марков, само че това не е политически правилно. До нови срещи “, и затвориха телефона. Ако бяха обаче руски бомби, незабавно щяха да са вест № 1.
– Докога тематиката за ролята на Русия в историята ни ще трови естественото другарство сред нас? Имам възприятието, че някои не могат да живеят без сходни разногласия?
– Ооо, несъмнено, всичко в стила до стила на Иво Инджев: Русия не била освободила България, а я била окупирала. Всъщност, самата дума „ окупация “ я има, само че това е така наречен краткотрайно съветско ръководство. Това не е вражеска окупация, тогава се основава страна. Констатацията, че Русия била окупаторка е смешна, ние просто се излагаме с такава теза. За страдание обаче подправени вести идват и от Европа. И интелектуалци се впрягат в русофобската вълна. А истината е, че ползите на българския народ и съветските държавни ползи тогава съответстват. Извинете, само че не може да откриват монумент на Рейгън в Южния парк и да го назовават – това е нашият избавител (бил освободил Европа от комунизма), вместо Царя избавител.
– Не е ли прекомерно обикновено и обидно за обществото това, което прокламират новите интелектуалци?
– Има едно пояснение – кланяме се на Златния телец. Гледам и мои сътрудници – въпросът е „ Колко? “ а не по какъв начин да се свърши работата. Изпълняват се унизителни поръчки от всякакви фондации и даже от Брюксел. Като тази за османското наличие. Но за това съгласно мен са отговорни политиците, които желаят да създадат още веднъж историята слугиня на политиката, включително посредством учебниците. Експертна комисия определяла каква ще е концепцията на създателите на учебниците, кои ще бъдат позитивните, кои негативните герои и събития. Като при Бай Тошо – коя ще бъде огромната и коя дребната истина – нищо ново под слънцето.
– Наближава 3 март, ще се усили русофобската нервност, най-гръмогласните ще чуем за ен-ти път. Какво бихте им споделили?
– Да не протягат ръка на историческата памет. Те са преходни. Знам че иска ми се изсмеят и ще ме обвинят в рубладжийство. Но ние би трябвало да имаме достолепие като народ и да помним историята. Не да идеализираме Русия – това е велика страна, а всяка велика страна си има великодържавни ползи. Ето Съединени американски щати – нали желаят да владеят света – Тръмп, индивидът с баварските корени, приказва, че Америка би трябвало да бъде най-велика и светът да трепери от нея. Добре, само че ще ви кажа друго. Често отивам на похода „ По стъпките на Таньо Войвода “ – паралелно с похода на Ботевата чета – от Тутракан чак до Попово. Там има един монумент на умрял съветски княз, локалните му споделят Коконката, среща се до село Садовец. Там е умрял този 25-годишен аристократ. Въпреки че е на рид, този монумент е съхранен, не е опозорен. И защо е умрял този млад княз? За идея. Идва да освобождават братята православни славяни. Това не може да се не помни.
– Успяха ли през последните 30 години да накарат българина да стане русофоб?
– Не, не можаха. Нашият народ има възприятие за благодарност и по тази причина няма по какъв начин да станем русофоби. Признават го и други нации. Германски интелектуалци ми споделят: „ Да, вие сте свързани с Русия “. Сега непрестанно бълват, че би трябвало да ловим съветски шпиони, да гоним техни дипломати, основава се непрестанно русофобска нервност. Новичок, салата, глупости… Аз съм ръководител на един предприемчив комитет за издигане на монумент на жертвите на англосаксонките бомбардировки. И битката продължава. Въпреки че ми споделят, че било политически неточно. Не може да забравим това, тъй като е бомбено закононарушение. Забравете – ми споделят. Един американски дипломат постави монумент до посолството им, на който написаха: „ на американските летци, героичен починали в небето над София “. Такава безочливост! И Сергей Игнатов като образован министър тогава постави венец?! Извинявайте, откакто те са политически правилни, аз няма да бъда политически правилен, тъй като съм историк. И като подобен съм задължен да защищавам специалността си и националната ни памет.
Нашият посетител
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 година Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия. Професор, доктор на историческите науки, учен от 2008 година От 1993 година до началото на 2012 година е шеф на Института по история при Българска академия на науките. Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ